Джордж Оруел - Пророк на тъгата
Статията е оповестена в Списание 8, брой 12/2020 година
Всеки е чувал за Биг Брадър, мнозина използват израза „ все едно сме в разказ на Оруел “, какъв брой обаче са чели „ 1984 “? Той е станал толкоз основна част от актуалната попкултура, че евентуално е един от най-познатите и НЕчетени от „ масите “ разказ, паралелно да вземем за пример с „ Параграф 22 “ на Джоузеф Хелър.
Самият израз „ масите “ звучи много оруелски, само че няма по какъв начин – това е неговият свят – сякаш фиктивен, само че извънредно прочут. Свят, за който десетилетия след края на студената война наивно си мислехме, че е част от предишното. Уви, както споделя Джордж Оруел: „ Който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното... “
ЕРИК БЛЕЪР
През 1903 година в Мотихари, Британска Индия, се ражда Ерик Блеър. Година по-късно към този момент живее с майка си и по-голямата си сестра във Англия. Явно с татко си не са изключително близки, тъй като до 1912 година той ги посещава единствено един-единствен път. Ерик Блеър приключва колежа „ Итън “, след което служи няколко години в колониалната полиция в Бирма, където вижда по какъв начин „ малцинството е способно да ръководи болшинството “. След къса случка в Париж през 1932 година става преподавател в Лондон.
„ Ако не си бунтовник, до момента в който си на 20, тогава на 50 години ще си изкопаемо “ - Ерик Блеър се вписва идеално в тази поговорка на Бърнард Шоу. През 1936 година той към този момент е в Барселона, с цел да води война против режима на Франсиско Франко в испанската Гражданска война. За разлика от множеството чужденци, той не се причислява към Интернационалните бригади, а към комунистическата и антисталинистка секта на троцкистите Работническа партия за марксистко обединяване.
През май на идната година той е ранен в гърлото, само че макар неподходящата прогноза, че ще загуби гласа си, стартира бързо да се възвръща. Съвсем скоро обаче получава неприятни вести – комунистите, които към този момент са постигнали непълен надзор в Гражданската война, стартират да преследват и да унищожават всички последователи на Лев Троцки. Ерик Блеър е заставен да бяга. По-късно става преподавател в Лондон, а през 1941 година стартира работа в радио Би Би Си. Записи от предаванията и гласът му обаче липсват.
„ РАЖДАНЕТО " НА ОРУЕЛДо този миг той към този момент е придобил сравнителна популярност с „ Бирмански дни “, която е въодушевена от неговия престой в Бирма, и „ Почит към Каталуня “, в която споделя за своите наблюдения и усещания от Гражданската война в Испания. Любопитна детайлност е, че в своето есе от 1945 година „ Ти и атомната бомба “ Оруел употребява термина „ студена война “ за пръв път в познатия ни през днешния ден смисъл, като има поради последствията от атомните бомбардировки на Съединени американски щати върху Япония.
Семейството на Ерик Блеър обаче не счита писателската му кариера за нещо съществено. Това е и една от аргументите той да смени името си на Джордж Оруел. Избира Джордж, тъй като е едно най-разпространените имена във Англия, а по-това време е и името на самия крал. Оруел пък е река в Съфолк, наоколо до която живеят родителите му. Всъщност той употребява това име единствено като псевдоним. Така и не го сменя публично в документите си.
Първата от двете най-известни произведения на Оруел излиза през 1945 година Това е антиутопичният разказ „ Фермата на животните “ – очевидна рецензия на сталинизма и самия Сталин. От него е и безсмъртната фраза, която мнозина знаят и цитират, постоянно без да са наясно с произхода `и: „ Всички животни са равни, само че някои са по-равни от други “. Това е и същината на тази назидателна, поучителна политическа легенда, която сходно на „ 1984 “ е една от най-издаваните книги на предишния век.
„ 1984 “
Докато написа „ 1984 “, Оруел се разболява от туберкулоза. Състоянието му се утежнява и той е признат в болница. Скоро въпреки всичко се стабилизира и дописва романа си. „ 1984 “ е приключен през 1948 г. и излиза през юни идната година. Отначало концепцията на Оруел е да се споделя „ Последният човек в Европа “, само че след това го трансформира на „ 1984 “. В прочут смисъл той пресъздава заобикалящия го свят през 1948 година Чудовищният нацизъм и сталинизмът към този момент са лишили живота на милиони, смазали са свободната воля и са подчинили съзнанието на всички хора, които имат нещастието (да се опитват) да живеят в тези тоталитарни режими.
През 1949 година Оруел се дами за Соня Браунел (първата му жена – Айлийн, почива през 1945 г.). През 1950 година той се готви да замине за Швейцария, където да се излекува изцяло. Това обаче по този начин и не се случва, тъй като в нощта преди да отпътува получава кръвоизлив и умира единствено на 46 година
Ричард Блеър, осиновеният наследник по време на първия брак на Оруел, схваща за гибелта на татко си от новините по радиото. „ Седни и пиши за нещо. Освободи мозъка си. Не се занимавай с това какво става във вестниците или в телефона ти. Не е наложително да си роден за публицист. Просто седни, намерения какво се случва в света и пробвай да го пресъздадеш с думи “ – това счита Ричард Блеър, че би споделил татко му на младежите, които аплайват за премията „ Оруел “...
В наши дни Оруел е една от най-известните персони изобщо – и не става дума единствено за хора на изкуството. Измисленият Биг Брадър обаче е по-известен от него самия. Той постоянно е бил измежду нас и сме сигурни, че по този начин ще бъде и отсега нататък. Ако Оруел бе жив, едва ли би бил благополучен от този факт.
„ 1984 “ - НЕИЗБЕЖНИ ПАРАЛЕЛИ
Светът в книгата
Книгите се изгарят, старите вестници се пренаписват, хората се „ изпепеляват “. От екраните звучат команди, а в „ минутките на омразата “ всички неистово крещят срещу въображаемия идеологически зложелател. Целият свят е във война, врагът се сменя от време на време – предишното се преправя при загуби, бъдещето е в победи. Чувствата и зачатъците на разсъдък се санкционират от Партията, всички тънат в мизерия, хората са сиви сенки, а децата предават своите родители. Човек няма нищо с изключение на „ няколко кубически сантиметра в черепа “, напред е мрак, а предишното се губи. „ Хората изчезват постоянно през нощта “ и след това от тях не остават даже мемоари. А над всичко това се извисява Големия брат, който те следи отвред.
Министерството на любовта (Минилюб на новговор) поддържа законноста и реда. Любовта просто я няма, сменена от брошури с долна порнография, които се сформират най-вече от... дами. Абсурдът при Оруел е втъкан в нишките на повествованието до степен да звучи разумно – Министерството на войната се занимава с мира – „ Войната е мир! “, крещи Големия брат отвред. Министерството на изобилието дава отговор за стопанската система, а обилие и избор няма, Министерството на истината – с информацията, заниманията и образованието. Гротеската е изкривена до степен да не звучи даже карикатурно, а единствено ужасно и безнадеждно... Лондон (където се развива действието) е бомбардиран непрекъснато от незабележим зложелател, а за развлечение на масите Партията провежда всеобщи изтезания, които са една от дребното тематики за разискване...
Коя е страната, която изниква в съзнанието ви след тези редове? Северна Корея? Не е единствено тя. Големия брат, под формата на камери и изкуствен интелект, ни следи, каталогизира, основава профил, предлага „ преференциални “ покупки. Всеки от нас има електронни следи, които не остават скрити и постоянно се употребяват не за „ наше положително “.
Сюжетът
Протагонистът в романа първо търси отговори, след това стартира плахи опити да се бунтува „ против системата “, търсейки съидейници. Накрая предава най-близките си, само че и себе си, когато към този момент обича Големия брат. От него е останала единствено куха черупка – Партията е могла да го изпепели от дълго време, само че по-важното е, че пречупва духа му, унищожава същността му. И по този начин той се причислява към масата от безсмислени единици, които живеят групов живот без цел, морал и благополучие.
Така накратко предаден, сюжетът съставлява притча на нашето битие. Бунтът в ранните години се замества от конформизъм, а рано или късно умората от битката „ против системата “, в която живеем, без значение от държавния строй, взема превес.
Новговор
Оруел пресъздава чувства, нагнетява напрежение, разказва сивотата с точни, къси изречения, без да изпада в прекомерна орнаментика. Тя е обречена на изгубване в света на „ 1984 “. Ще господства новият език – така наречен „ новговор “, фиктивен от Партията, който ще опрости до безконечност речта. Това ще докара до изгубването на десетки хиляди думи, нюанси и чувства на словото, до момента в който хората не стартират да приказват като роботи със съчетания от вида на: „ недобър “ вместо „ неприятен “, „ двудобър “ вместо „ превъзходен “, всичко, което е в прорез с повелите на Партията, е „ престъпмисъл “ и така нататък Речта последователно изчезва, с нея и хиляди понятия, които не дават отговор на условията на властта.
„ Новговор “ е едно от най-уникалните пророчества на Оруел. Достатъчно е да се вгледаме в личната си връзка по всички канали, с цел да забележим какъв брой банален става езикът ни. А и бъдещето напълно не наподобява розово – задоволително е да хвърлим един взор върху случаен чат на някое дете. Емотиконите заменят думите, съкращенията - изреченията, изображенията – историите...
МиналотоМиналото е неразбираемо, малко на брой си спомнят или се опасяват да си спомнят света преди, тъй като всички знаят за всеобщите чистки през 50-те. То се трансформира, тъй като „ Който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното... “ Старите вестници се пренаписват, масите не са сигурни дали нещо изобщо се е случило отвън тяхното въображение. Нищо не е съществувало отвън волята на Партията, нищо няма да съществува с изключение на волята на Партията. Когато човек почине, той не е живял...
Също едно от могъщите пророчества на Оруел е за цензурата и подправените вести, в които светът ни се дави през XXI век. Големите медии са подвластни на мощните на деня, дефинират всеобщото мнение, а гласът на дребните ще потъне в давност.
Вечната война
Войната е непрекъсната и равностойна. Враговете и съдружниците се сменят от време на време. Победител няма, а ресурсите, които се употребяват за нейното водене, водят до непрекъсната мизерия и недостиг. Горкият човечец даже и не си показва свят, в който може да има освен това от това, което има – средства за всекидневно оцеляване. Няма намерения за хубави движимости, книги и каквито и да е притежания – войната изпива всичко. А врагът е този, който е отговорен за всички беди и за сивия живот без смисъл.
Войната сплотява пред лицето на врага, а виновникът е явен. „ Свещената война “ при мюсюлманите ще продължава постоянно, а не веднъж сме ставали очевидци на обединяването на една нация пред лицето на „ общия зложелател ” – тази изтъркана от приложимост фраза. Няма по какъв начин да не се сетим и за „ международния служител на реда ” Съединени американски щати, който се намесва във всеки спор, където има полза, за „ запазване на международния мир “.
Бог е властВластта над другите в ръцете на Партията е безспорната цел. Обществото е разграничено на три съсловия – най-ниската, която няма никакви желания, единствено неопределени фантазии. Средната, която желае да ръководи, и висшата, която желае да задържи властта вечно. Партията изпразва наличието от обособените човеци и „ вдъхва себе си “ в оголените черупки. Няма цели и желания с изключение на безспорната власт.
Това е толкоз ужасно, че не се нуждае от коментар. Уви, по този начин е било и по този начин ще бъде. Остава ни да се надяваме, че никоя Партия няма да успее да вземе и задържи властта сходно на тази в „ 1984 “.
ОЩЕ РОМАНИ АНТИУТОПИИ
„ Ние “ Евгений Замятин
Издаден през 1920 година
Хората са номера, които живеят в механизиран свят. „ Всеобщата страна “ поробва индивидите посредством технологически достижения. Голямата цел е построяването на Интеграла, с чиято помощ ще се реши „ безкрайното уравнение на Вселената “.
„ Процесът “Франц Кафка
Издаден през 1925 година
Най-известният разказ на Кафка пресъздава черно-бял свят, където господства тежка и неуместна администрация. Горкият субект е приклещен в невидимите ръце на могъщ и всесилен орган и е упрекнат в неразбираемо закононарушение. Делото ще трае постоянно, оправдателни присъди няма. Накрая изходът е единствено един...
„ Прекрасният нов свят “
Олдъс Хъксли
Издаден през 1932 година
В далечното бъдеще няма беднотия, войни и заболявания. Хората се раждат в лаборатории, с авансово заложени качества и осанка, с цел да се впишат след това в прелестния свят. Изкуство няма, усеща – също...
„ 451 градуса по Фаренхайт “ Рей Бредбъри
Издаден през 1953 година
В тоталитарното общество книгите са неразрешени и се изгарят. Властва профанизацията. Хората живеят празен живот в видимо пъстър свят. За разлика от другите антиутопии, Рей Бредбъри оставя края отворен.
Всеки е чувал за Биг Брадър, мнозина използват израза „ все едно сме в разказ на Оруел “, какъв брой обаче са чели „ 1984 “? Той е станал толкоз основна част от актуалната попкултура, че евентуално е един от най-познатите и НЕчетени от „ масите “ разказ, паралелно да вземем за пример с „ Параграф 22 “ на Джоузеф Хелър.
Самият израз „ масите “ звучи много оруелски, само че няма по какъв начин – това е неговият свят – сякаш фиктивен, само че извънредно прочут. Свят, за който десетилетия след края на студената война наивно си мислехме, че е част от предишното. Уви, както споделя Джордж Оруел: „ Който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното... “
ЕРИК БЛЕЪР
През 1903 година в Мотихари, Британска Индия, се ражда Ерик Блеър. Година по-късно към този момент живее с майка си и по-голямата си сестра във Англия. Явно с татко си не са изключително близки, тъй като до 1912 година той ги посещава единствено един-единствен път. Ерик Блеър приключва колежа „ Итън “, след което служи няколко години в колониалната полиция в Бирма, където вижда по какъв начин „ малцинството е способно да ръководи болшинството “. След къса случка в Париж през 1932 година става преподавател в Лондон.
„ Ако не си бунтовник, до момента в който си на 20, тогава на 50 години ще си изкопаемо “ - Ерик Блеър се вписва идеално в тази поговорка на Бърнард Шоу. През 1936 година той към този момент е в Барселона, с цел да води война против режима на Франсиско Франко в испанската Гражданска война. За разлика от множеството чужденци, той не се причислява към Интернационалните бригади, а към комунистическата и антисталинистка секта на троцкистите Работническа партия за марксистко обединяване.
През май на идната година той е ранен в гърлото, само че макар неподходящата прогноза, че ще загуби гласа си, стартира бързо да се възвръща. Съвсем скоро обаче получава неприятни вести – комунистите, които към този момент са постигнали непълен надзор в Гражданската война, стартират да преследват и да унищожават всички последователи на Лев Троцки. Ерик Блеър е заставен да бяга. По-късно става преподавател в Лондон, а през 1941 година стартира работа в радио Би Би Си. Записи от предаванията и гласът му обаче липсват.
„ РАЖДАНЕТО " НА ОРУЕЛДо този миг той към този момент е придобил сравнителна популярност с „ Бирмански дни “, която е въодушевена от неговия престой в Бирма, и „ Почит към Каталуня “, в която споделя за своите наблюдения и усещания от Гражданската война в Испания. Любопитна детайлност е, че в своето есе от 1945 година „ Ти и атомната бомба “ Оруел употребява термина „ студена война “ за пръв път в познатия ни през днешния ден смисъл, като има поради последствията от атомните бомбардировки на Съединени американски щати върху Япония.
Семейството на Ерик Блеър обаче не счита писателската му кариера за нещо съществено. Това е и една от аргументите той да смени името си на Джордж Оруел. Избира Джордж, тъй като е едно най-разпространените имена във Англия, а по-това време е и името на самия крал. Оруел пък е река в Съфолк, наоколо до която живеят родителите му. Всъщност той употребява това име единствено като псевдоним. Така и не го сменя публично в документите си.
Първата от двете най-известни произведения на Оруел излиза през 1945 година Това е антиутопичният разказ „ Фермата на животните “ – очевидна рецензия на сталинизма и самия Сталин. От него е и безсмъртната фраза, която мнозина знаят и цитират, постоянно без да са наясно с произхода `и: „ Всички животни са равни, само че някои са по-равни от други “. Това е и същината на тази назидателна, поучителна политическа легенда, която сходно на „ 1984 “ е една от най-издаваните книги на предишния век.
„ 1984 “
Докато написа „ 1984 “, Оруел се разболява от туберкулоза. Състоянието му се утежнява и той е признат в болница. Скоро въпреки всичко се стабилизира и дописва романа си. „ 1984 “ е приключен през 1948 г. и излиза през юни идната година. Отначало концепцията на Оруел е да се споделя „ Последният човек в Европа “, само че след това го трансформира на „ 1984 “. В прочут смисъл той пресъздава заобикалящия го свят през 1948 година Чудовищният нацизъм и сталинизмът към този момент са лишили живота на милиони, смазали са свободната воля и са подчинили съзнанието на всички хора, които имат нещастието (да се опитват) да живеят в тези тоталитарни режими.
През 1949 година Оруел се дами за Соня Браунел (първата му жена – Айлийн, почива през 1945 г.). През 1950 година той се готви да замине за Швейцария, където да се излекува изцяло. Това обаче по този начин и не се случва, тъй като в нощта преди да отпътува получава кръвоизлив и умира единствено на 46 година
Ричард Блеър, осиновеният наследник по време на първия брак на Оруел, схваща за гибелта на татко си от новините по радиото. „ Седни и пиши за нещо. Освободи мозъка си. Не се занимавай с това какво става във вестниците или в телефона ти. Не е наложително да си роден за публицист. Просто седни, намерения какво се случва в света и пробвай да го пресъздадеш с думи “ – това счита Ричард Блеър, че би споделил татко му на младежите, които аплайват за премията „ Оруел “...
В наши дни Оруел е една от най-известните персони изобщо – и не става дума единствено за хора на изкуството. Измисленият Биг Брадър обаче е по-известен от него самия. Той постоянно е бил измежду нас и сме сигурни, че по този начин ще бъде и отсега нататък. Ако Оруел бе жив, едва ли би бил благополучен от този факт.
„ 1984 “ - НЕИЗБЕЖНИ ПАРАЛЕЛИ
„ Който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното... “
Светът в книгата
Книгите се изгарят, старите вестници се пренаписват, хората се „ изпепеляват “. От екраните звучат команди, а в „ минутките на омразата “ всички неистово крещят срещу въображаемия идеологически зложелател. Целият свят е във война, врагът се сменя от време на време – предишното се преправя при загуби, бъдещето е в победи. Чувствата и зачатъците на разсъдък се санкционират от Партията, всички тънат в мизерия, хората са сиви сенки, а децата предават своите родители. Човек няма нищо с изключение на „ няколко кубически сантиметра в черепа “, напред е мрак, а предишното се губи. „ Хората изчезват постоянно през нощта “ и след това от тях не остават даже мемоари. А над всичко това се извисява Големия брат, който те следи отвред.
Министерството на любовта (Минилюб на новговор) поддържа законноста и реда. Любовта просто я няма, сменена от брошури с долна порнография, които се сформират най-вече от... дами. Абсурдът при Оруел е втъкан в нишките на повествованието до степен да звучи разумно – Министерството на войната се занимава с мира – „ Войната е мир! “, крещи Големия брат отвред. Министерството на изобилието дава отговор за стопанската система, а обилие и избор няма, Министерството на истината – с информацията, заниманията и образованието. Гротеската е изкривена до степен да не звучи даже карикатурно, а единствено ужасно и безнадеждно... Лондон (където се развива действието) е бомбардиран непрекъснато от незабележим зложелател, а за развлечение на масите Партията провежда всеобщи изтезания, които са една от дребното тематики за разискване...
Коя е страната, която изниква в съзнанието ви след тези редове? Северна Корея? Не е единствено тя. Големия брат, под формата на камери и изкуствен интелект, ни следи, каталогизира, основава профил, предлага „ преференциални “ покупки. Всеки от нас има електронни следи, които не остават скрити и постоянно се употребяват не за „ наше положително “.
Сюжетът
Протагонистът в романа първо търси отговори, след това стартира плахи опити да се бунтува „ против системата “, търсейки съидейници. Накрая предава най-близките си, само че и себе си, когато към този момент обича Големия брат. От него е останала единствено куха черупка – Партията е могла да го изпепели от дълго време, само че по-важното е, че пречупва духа му, унищожава същността му. И по този начин той се причислява към масата от безсмислени единици, които живеят групов живот без цел, морал и благополучие.
Така накратко предаден, сюжетът съставлява притча на нашето битие. Бунтът в ранните години се замества от конформизъм, а рано или късно умората от битката „ против системата “, в която живеем, без значение от държавния строй, взема превес.
Новговор
Оруел пресъздава чувства, нагнетява напрежение, разказва сивотата с точни, къси изречения, без да изпада в прекомерна орнаментика. Тя е обречена на изгубване в света на „ 1984 “. Ще господства новият език – така наречен „ новговор “, фиктивен от Партията, който ще опрости до безконечност речта. Това ще докара до изгубването на десетки хиляди думи, нюанси и чувства на словото, до момента в който хората не стартират да приказват като роботи със съчетания от вида на: „ недобър “ вместо „ неприятен “, „ двудобър “ вместо „ превъзходен “, всичко, което е в прорез с повелите на Партията, е „ престъпмисъл “ и така нататък Речта последователно изчезва, с нея и хиляди понятия, които не дават отговор на условията на властта.
„ Новговор “ е едно от най-уникалните пророчества на Оруел. Достатъчно е да се вгледаме в личната си връзка по всички канали, с цел да забележим какъв брой банален става езикът ни. А и бъдещето напълно не наподобява розово – задоволително е да хвърлим един взор върху случаен чат на някое дете. Емотиконите заменят думите, съкращенията - изреченията, изображенията – историите...
МиналотоМиналото е неразбираемо, малко на брой си спомнят или се опасяват да си спомнят света преди, тъй като всички знаят за всеобщите чистки през 50-те. То се трансформира, тъй като „ Който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното... “ Старите вестници се пренаписват, масите не са сигурни дали нещо изобщо се е случило отвън тяхното въображение. Нищо не е съществувало отвън волята на Партията, нищо няма да съществува с изключение на волята на Партията. Когато човек почине, той не е живял...
Също едно от могъщите пророчества на Оруел е за цензурата и подправените вести, в които светът ни се дави през XXI век. Големите медии са подвластни на мощните на деня, дефинират всеобщото мнение, а гласът на дребните ще потъне в давност.
Вечната война
Войната е непрекъсната и равностойна. Враговете и съдружниците се сменят от време на време. Победител няма, а ресурсите, които се употребяват за нейното водене, водят до непрекъсната мизерия и недостиг. Горкият човечец даже и не си показва свят, в който може да има освен това от това, което има – средства за всекидневно оцеляване. Няма намерения за хубави движимости, книги и каквито и да е притежания – войната изпива всичко. А врагът е този, който е отговорен за всички беди и за сивия живот без смисъл.
Войната сплотява пред лицето на врага, а виновникът е явен. „ Свещената война “ при мюсюлманите ще продължава постоянно, а не веднъж сме ставали очевидци на обединяването на една нация пред лицето на „ общия зложелател ” – тази изтъркана от приложимост фраза. Няма по какъв начин да не се сетим и за „ международния служител на реда ” Съединени американски щати, който се намесва във всеки спор, където има полза, за „ запазване на международния мир “.
Бог е властВластта над другите в ръцете на Партията е безспорната цел. Обществото е разграничено на три съсловия – най-ниската, която няма никакви желания, единствено неопределени фантазии. Средната, която желае да ръководи, и висшата, която желае да задържи властта вечно. Партията изпразва наличието от обособените човеци и „ вдъхва себе си “ в оголените черупки. Няма цели и желания с изключение на безспорната власт.
Това е толкоз ужасно, че не се нуждае от коментар. Уви, по този начин е било и по този начин ще бъде. Остава ни да се надяваме, че никоя Партия няма да успее да вземе и задържи властта сходно на тази в „ 1984 “.
ОЩЕ РОМАНИ АНТИУТОПИИ
„ Ние “ Евгений Замятин
Издаден през 1920 година
Хората са номера, които живеят в механизиран свят. „ Всеобщата страна “ поробва индивидите посредством технологически достижения. Голямата цел е построяването на Интеграла, с чиято помощ ще се реши „ безкрайното уравнение на Вселената “.
„ Процесът “Франц Кафка
Издаден през 1925 година
Най-известният разказ на Кафка пресъздава черно-бял свят, където господства тежка и неуместна администрация. Горкият субект е приклещен в невидимите ръце на могъщ и всесилен орган и е упрекнат в неразбираемо закононарушение. Делото ще трае постоянно, оправдателни присъди няма. Накрая изходът е единствено един...
„ Прекрасният нов свят “
Олдъс Хъксли
Издаден през 1932 година
В далечното бъдеще няма беднотия, войни и заболявания. Хората се раждат в лаборатории, с авансово заложени качества и осанка, с цел да се впишат след това в прелестния свят. Изкуство няма, усеща – също...
„ 451 градуса по Фаренхайт “ Рей Бредбъри
Издаден през 1953 година
В тоталитарното общество книгите са неразрешени и се изгарят. Властва профанизацията. Хората живеят празен живот в видимо пъстър свят. За разлика от другите антиутопии, Рей Бредбъри оставя края отворен.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ