Политолог: Приоритетите ни за европредседателството трябва да са свързани
Стартът на европредседателството беше по-скоро сполучлив. Общо е разбирането, че администрацията е готова за това, което й следва като натоварване. В същото време първите материали на упълномощените в България публицисти демонстрираха смяна по отношение на материалите, които излязоха в края на предходната и в първите дни на тази година. Това сподели пред Novini.bg политологът Антоний Гълъбов.
По думите му откриването е посочило, че е имало резултат от напъните през миналите месеци и че има очакване да се види по какъв начин ще се оправи България с сложния и доста натоварен дневен ред, който се обрисува през идващите месеци.
Според мен доста значимо за триумфа на нашата позиция в хода на договарянията е да бъдат свързани декларираните от премиера Борисов цели на страната ни по време на европредседателството – да бъдат откривани връзките сред тях и да бъдат аргументирани един посредством различен. В това отношение явно е, че страна като България ще упорства да бъдат непокътнати кохезионните фондове в настоящия им тип. От друга страна е ясно, че при започване на полемиката за многогодишната финансова рамка след 2020 година по-малките и междинни по величина страни като България ще упорстват по-скоро за опазване на сегашните пропорции на кохезионните фондове, до момента в който по-големите страни, които са донори на европейския бюджет в по-голяма степен, ще упорстват за тяхното ограничение и усъвършенстване. В това отношение е значимо да изтъкнем връзки сред кохезионната политика и общата политика за сигурност да вземем за пример. Абсолютно несъмнено е, че неравномерното развиване в районен мащаб основава проблеми със сигурността. Трябва да свържем кохезионната политика и със Западните Балкани. Това може да стане през районно развиване и трансгранично съдействие, тъй като това е тематика, по която относително малко се приказва, само че това е най-реалистичната вероятност за непосреден резултат във връзка с страните от Западните Балкани. През трансграничните планове за съдействие доста хора в тези страни имат опция директно да се възползват от европейските средства, както и от обмяна на опит и на експертиза, съобщи Гълъбов.
Силата на българските цели ще се усети във връзките сред тях. Очевидно е, че сега европейският дневен ред и българският дневен ред съответстват в голяма степен. Ние имаме потребност от обща кохезионна политика, която да продължи със доближаване на дистанциите сред другите райони в Европа, ние имаме потребност от обща миграционна политика, която да премисли по едно и също време Шенгенското съглашение и Дъблинските регламенти, ние имаме потребност от обща енергийна политика на Европейския съюз, която да ни разреши да понижим енергийната си взаимозависимост от страни отвън Европейския съюз. Така че в това отношение ми се коства, че имаме всички благоприятни условия да изговорим нашите цели по този начин, че те да бъдат оптимално разбираеми за останалите страни членки на Съюза, разяснява политическият анализатор.
По думите му преосмислянето на позицията на другите страни в Европейския съюз за влизането на България в Шенген ще зависи доста от това по какъв начин ще се оправи администрацията ни по време на европредседателството. Гълъбов акцентира, че за присъедининяването към Шенгенското съглашение се изискват единствено механически параметри, на които България дава отговор. В самото съглашение няма изискване, обвързвано с върховенството на закона или със положението на институциите на правосъдната власт. Така че ние можем да имаме доста значително място в дебата за това до каква степен Шенгенското съглашение е съответно на сегашните проблеми пред Европейския съюз. По сходен метод стои и въпросът с влизането ни във формата ERM 2 (по-известен като чакалнята на еврозоната – б.р.). Много значимо ще бъде какви отговори ще получим от останалите страни членки във връзка с кандидатурата ни за присъединение към еврозоната. Това ще бъде и една от индиректните оценки на председателството ни. Сигурно е, че и България би трябвало да постави старания да се причисли и към двата формата, защото 11 година след присъединението към Европейския съюз ние оставаме релативно едва интегрирани в системата на самия Съюз, съобщи Антоний Гълъбов.
Той посочи, че не чака европредседателството да бъде придружено от митинги, каквито имаше в деня на формалното разкриване. Тези митинги бяха прицелени в тази дата, просто с цел да бъдат видени. И в цялото говорене за това а не се изложим пред чужденците взехме решение да се покажем пред чужденците. Това не е съществено, тъй като дневният ред на България и обществените проблеми на страната са съществени и в това отношение сходно ситуативно демонстриране на гражданска интензивност не оказва помощ на никого. Надявам се в идващите месеци лека-полека да стане ясно смисъла на сходството сред българските проблеми и проблемите на Европейския съюз и да се опитаме да проектираме личните си упования в европейски мащаб, а освен към българското държавно управление, разяснява политологът.
По думите му откриването е посочило, че е имало резултат от напъните през миналите месеци и че има очакване да се види по какъв начин ще се оправи България с сложния и доста натоварен дневен ред, който се обрисува през идващите месеци.
Според мен доста значимо за триумфа на нашата позиция в хода на договарянията е да бъдат свързани декларираните от премиера Борисов цели на страната ни по време на европредседателството – да бъдат откривани връзките сред тях и да бъдат аргументирани един посредством различен. В това отношение явно е, че страна като България ще упорства да бъдат непокътнати кохезионните фондове в настоящия им тип. От друга страна е ясно, че при започване на полемиката за многогодишната финансова рамка след 2020 година по-малките и междинни по величина страни като България ще упорстват по-скоро за опазване на сегашните пропорции на кохезионните фондове, до момента в който по-големите страни, които са донори на европейския бюджет в по-голяма степен, ще упорстват за тяхното ограничение и усъвършенстване. В това отношение е значимо да изтъкнем връзки сред кохезионната политика и общата политика за сигурност да вземем за пример. Абсолютно несъмнено е, че неравномерното развиване в районен мащаб основава проблеми със сигурността. Трябва да свържем кохезионната политика и със Западните Балкани. Това може да стане през районно развиване и трансгранично съдействие, тъй като това е тематика, по която относително малко се приказва, само че това е най-реалистичната вероятност за непосреден резултат във връзка с страните от Западните Балкани. През трансграничните планове за съдействие доста хора в тези страни имат опция директно да се възползват от европейските средства, както и от обмяна на опит и на експертиза, съобщи Гълъбов.
Силата на българските цели ще се усети във връзките сред тях. Очевидно е, че сега европейският дневен ред и българският дневен ред съответстват в голяма степен. Ние имаме потребност от обща кохезионна политика, която да продължи със доближаване на дистанциите сред другите райони в Европа, ние имаме потребност от обща миграционна политика, която да премисли по едно и също време Шенгенското съглашение и Дъблинските регламенти, ние имаме потребност от обща енергийна политика на Европейския съюз, която да ни разреши да понижим енергийната си взаимозависимост от страни отвън Европейския съюз. Така че в това отношение ми се коства, че имаме всички благоприятни условия да изговорим нашите цели по този начин, че те да бъдат оптимално разбираеми за останалите страни членки на Съюза, разяснява политическият анализатор.
По думите му преосмислянето на позицията на другите страни в Европейския съюз за влизането на България в Шенген ще зависи доста от това по какъв начин ще се оправи администрацията ни по време на европредседателството. Гълъбов акцентира, че за присъедининяването към Шенгенското съглашение се изискват единствено механически параметри, на които България дава отговор. В самото съглашение няма изискване, обвързвано с върховенството на закона или със положението на институциите на правосъдната власт. Така че ние можем да имаме доста значително място в дебата за това до каква степен Шенгенското съглашение е съответно на сегашните проблеми пред Европейския съюз. По сходен метод стои и въпросът с влизането ни във формата ERM 2 (по-известен като чакалнята на еврозоната – б.р.). Много значимо ще бъде какви отговори ще получим от останалите страни членки във връзка с кандидатурата ни за присъединение към еврозоната. Това ще бъде и една от индиректните оценки на председателството ни. Сигурно е, че и България би трябвало да постави старания да се причисли и към двата формата, защото 11 година след присъединението към Европейския съюз ние оставаме релативно едва интегрирани в системата на самия Съюз, съобщи Антоний Гълъбов.
Той посочи, че не чака европредседателството да бъде придружено от митинги, каквито имаше в деня на формалното разкриване. Тези митинги бяха прицелени в тази дата, просто с цел да бъдат видени. И в цялото говорене за това а не се изложим пред чужденците взехме решение да се покажем пред чужденците. Това не е съществено, тъй като дневният ред на България и обществените проблеми на страната са съществени и в това отношение сходно ситуативно демонстриране на гражданска интензивност не оказва помощ на никого. Надявам се в идващите месеци лека-полека да стане ясно смисъла на сходството сред българските проблеми и проблемите на Европейския съюз и да се опитаме да проектираме личните си упования в европейски мащаб, а освен към българското държавно управление, разяснява политологът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ