Старо Стефаново е един от най-неизвестните архитектурни резервати в България,

Старо Стефаново е един от най-неизвестните архитектурни резервати в България, въпреки че селото е оповестено за подобен още през 1982 година и включва над 100 паметника на културата от началото и средата на 19 в.Сгушено в два хълма сред Ловеч и Троян, малко настрана от главните пътища, само че задоволително покрай тях, Старо Стефаново е едно безшумно и извънредно умерено място и от тази позиция неизвестността му е даже плюс. 

 Тук ще се откъснете от всякаква шумотевица и " цивилизация ", мъчно ще намерите по-добро място, като можете да разчитате на цялостен комфорт и всички улеснения за актуалните хора. Същевременно на половин-един час с автомобил са налични най-различни естествени, културно-исторически и други забележителности, като Деветашката пещера, Къкринското ханче, бент. Крапец, Троян, Троянският манастир, Ловеч, Априлци, Зелениковският манастир и други Иначе казано, можете да съчетаете престоя в едно уютно и безшумно място, където почивката е в действителност пълноценна, с " елементарния " туризъм измежду упоменатите обекти, които са известни и по-често посещавани. А можете просто да си вършиме къси разходки из покрайнината и да си почивате с книга в ръка на двора или на верандата, слушайки непрекъснатите песнопения на птичките. Всъщност в наши дни половината от къщите на селото са реставрирани, а другата част са остарели и безусловно достоверни, което основава много контрасти, когато човек се разхожда по улиците. Има и някои чисто нови, само че издигнати в остарял жанр поради условията на архитектурния резерват. Повечето обитаеми здания се употребяват най-вече като вили, т.е. непрекъснато живеещите в Старо Стефаново хора са много малцина. Село Старо Стефаново е известно с неповторимите Дедови къщи. " Уникални " е факсимиле, което хората употребяват за щяло и нещяло, само че в тази ситуация използването е напълно оправдана, тъй като къщите в действителност са като от едно време, единствено дето светят в чисти, бели цветове и оферират хотелски комфорт. Стъпвайки обаче по дървените подове и поглеждайки нагоре към таванските греди, шляпайки по каменния двор или дъсчените веранди, човек в действителност добива чувството за различен вид къща и вижда по какъв начин всичко е направено мераклийски и достоверно. Най-голямата къща, наречена " Плевнята ", защото в миналото е имала такова предопределение, е залепена и вкопана непосредствено в ската, а някои от стените ѝ са каменни, даже и в баните. Това освен е забавно като вътрешно оформление, само че и чисто функционално резервира повече студ през лятото и повече топлота през зимата.

 Липсата на средства и на занаят принуждават стотиците фамилии, които живеят в село Старо Стефаново, да го изоставен и да търсят благоприятни условия другаде. Ако в предишното популацията на селото е достигало над хиляда души, то през днешния ден с непрекъснат адрес са едвам 30. До 1949 година то се е казвало Вратца, а по-късно е преименувано на Старо Стефаново. Според легендите името произлиза от крепостта " Вратница ", през днешния ден наречена " Калето " - антично Тракийско населено място в превод " крепостта край изворите ". Тъй като в Старо Стефаново са живеели доста хора, а то е нямало накъде да се разраства, тогавашната администрация е решила да го реалокират по-надолу, покрай пътя, свързващ Троянския район с Ловеч. Част от хората отиват в новото село. Някои си резервират къщите, а други ги продават.

През 1848 година е основано едно от първите български учебни заведения в Ловешко - тук през 1848 година е основано едно от първите български учебни заведения в Ловешко, една от първите кооперации, имало е и две читалища. Сега учебното заведение е затворено и необитаемо, няма нито едно работещо дружество, няма и читалище. Селото разполага с два магазина в двата му края със артикули от първа нужда, описа Петрова. Основен занаят на локалните поданици в предишното е било отглеждането на животни. Със земеделие малко са се занимавали, защото земята е неплодородна. Днес единствено един човек отглежда по-голям брой овце и крави.

Старо Стефаново не може да се похвали с огромен брой гости и туристи - макар че с предписание на Министерски съвет на 27 октомври 1982 година Старо Стефаново е оповестено за архитектурен резерват, селото не може да се похвали с огромен брой гости и туристи. Причините са изостаналата инфраструктура, неналичието на канализация, дефицитът на вода, което постанова и воден режим. Улиците са в неприятно положение, огромна част от самородния калдаръм към този момент е затрупан с трева. Дори по асфалтираните улици мъчно се придвижват коли. Липсата на тротоари усложнява придвижването на пешеходци. В Стефаново няма и младежи, междинната възраст е над 65 години.

Местните възнамеряват основаването на екопътека до водопад - реституция на учебното заведение и основаването на екопътека до 13-метров водопад са главните цели пред локалните в близко бъдеще. По този метод, като се изключи че ще привлекат повече туристи, и селото ще стане приятна среда за живеене и отдих, заяви кметският наместник. Най-големият проблем е, че къщите, част от архитектурния резерват, се разрушават. В тях не се влагат никакви средства, някои от притежателите са ги изоставили, а други нямат опция да ги ремонтират. Все отново не са малко къщите, които са в положително положение. Въпреки това локалните имат вяра, че селото ще придобие славата на забавна и атрактивна туристическа дестинация.

Край селото са снимани и доста художествени филми - Освен къщите от 19-ти век, интерес съставлява църквата " Рождество Пресвета Богородица ", строена от уста Генчо Кънчев от Трявна, възпитаник на Кольо Фичето. Тя е оповестена за монумент на културата и е на повече от 130 години. Иконите в нея са рисувани от Руселим Дичов от Дебърската художествена школа. Други забележителности са 1300-годишно дърво цер, плочите на покривите на къщите, селската чешма, строена през 1830 и Поповото мостче. В покрайнините на селото има няколко тракийски могили. Старо Стефаново е било снимачна площадка на сериала по романа на Ивайло Петров " Хайка за вълци ". Общо на това място са снимани 11 художествени кино лентата.

Източници: www.mtb-bg.com www.dariknews.bg