Синът ми без милост ме изпрати в старчески дом. След години се появи с една молба…
Старицата седеше и плачеше до прозореца. Баба Нина стартира да споделя своята история на съквартирантите си в старческия дом.
Съпругът ми умря рано, отгледах сина си сама. Работех от заран до вечер, с цел да изправя детето си на крайници. От завода ми дадоха едностаен апартамент, тъй като бях жена и работех на три смени.
Изучих сина си, само че той не искаше да работи по специалността си, опасяваше се от отговорността.
Не бързаше да се дами, едвам на 29 години се свърза с Калина и се ожени за нея. Тя работеше в едно учебно заведение, беше красива и интелигентна и първоначално се отнасяше с огромно почитание към мен.
Младоженците живееха с мен в едностйния апартамент. Калина беше щастлива от това решение, тъй като преди този момент живееше в общежитие.
Аз спях в кухнята на креватче, с цел да не се пречкам на децата. Скоро се роди внучето ми – за всички стана тясно. Синът ми стартира да ми се ядосва, да ме укорява, да ме атакува и по-късно реши да ме изпрати в старешки дом. Това естествено беше самодейност на снахата.
Той ми даде обещание, че ще ме върне, в случай че там не ми хареса. Но кой да има вяра на тези думи? Сведох очи, събрах си нещата и потеглих без да диспутирам.
Оттогава минаха шест месеца – през това време никой не ми се обади. Все по-често започнах да приказвам за гибелта, тъй като не желаех да пребивавам в старешки дом.
В стаята бяхме четирима – беше тясно. Всеки имаше своите проблеми и болежки.
Храната бе неприятна, разходката бе по график, като в пандиза. Но ние се примирихме, какво да вършим?
Скоро се сприятелих с една друга баба – Ирина. Възрастната жена беше голяма оптимистка, все ми повтаряше, че всичко ще им се подреди. Между другото, тя се бе преместила тук, тъй като къщата й била оповестена за рискова.
Един ден внукът на Ирина пристигна да я види. През цялото това време той работел в чужбина и не знаел за ориста на баба си. Тя не му споделила, с цел да не напуща работата си. Внукът оказа помощ на бабата с пари и я посъветва да си купи нова къща на село.
В този миг аз напълно се натъжих. Радвах се за Ирина, само че тя беше единствената ми наслада и в случай че си отиде, животът ми щеше да стане изцяло неправилен.
— Ела с мен, Нина! – сподели ми тя. – Не желая да пребивавам сама, а внукът ми си има своя живот Съгласен! Има градина и огромен двор.
Веднага се съгласих и животът ми се промени към положително.
Имах лична стая, комфортни мебели, съвременни домашен уреди. Внукът на Ирина оказа помощ на нас, двете баби, да се се установим, а след това още веднъж отпътува за чужбина.
Вече не се сещах за сина си. Но един ден пред къщата спря кола. От нея ненадейно излезе моят наследник. Чудех се защо е пристигнал.
Без доста предисловия той стартира да ми се оплаква.
„ Виж се ти по какъв начин живееш, а моята жена се разведе с мен, желае да ми вземе жилището и не ми разрешава да виждам сина си. “, взе да споделя той.
Изслушах всичко, цялата му история, и просто го отпратих. Посочих му външната врата и го помолих в никакъв случай повече да не идва.
Така и не съумях да простя измяната на най-близкия си човек.
