Старинният столичен храм пази част от двореца на св. Константин

Старинният столичен храм пази част от двореца на св. Константин Велики Вярващите молят Чудотвореца за протекция при пътешестване, да пази децата и да ги избави от беднотия
 

На 6 декември Българската православна черква празнува празника на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Името на този популярен светец и покровител пред Бога носят доста храмове. Един от тях - непретенциозен и дребен, е прикрит в центъра на София.
-->
Ако сте се разхождали из центъра на столицата сигурно сте се натъкнали и на дребния храм " Св. Николай ". Той се намира на улица " Калоян ", директно против постройката на Софийска св. митрополия и на един хвърлей място от ротондата " Св. Георги Победоносец ".

Храмът " Св. Николай Чудотворец " е  измежду най-старите в София. Историята му споделя, че е издигнат е като дребна фамилна черква в двореца, намирал се на днешната ул. " Калоян ", зад хотел " Рила ". Смята се, че този замък е бил в оживелите елементи на дворцовия комплекс, издигнат от император Константин Велики, когато е отсядал в Сердика.

Най-старите стени под църквата са точно от Константиново време (IV век). След като хан Крум завладява града през 809 година, оживелите елементи на имперския замък стават резиденция на българския шеф на обширния и значим за царството Средечки комитат. От 971 година Средец при цар Самуил (също дълго живял в София) е седалище на българския патриарх Дамян, като патриаршията поредно се мести във Воден, Преспа и Охрид.

След освобождението на София от византийско робство от Цар Асен I през 1193 година дворецът е поправен от българския регионален шеф, а по-късно е издигнат и фамилният дворцов параклис " Св. Николай " на севастократор Калоян, царев братовчед. Калоян и брачната половинка му - красивата севастократорица Десислава, са изписани дружно с цар Константин Тих и кралица Ирина Ласкарина Асенина в Боянската черква, също като тази, отдадена на св. Николай. Севастократор Александър към 1240 година е построил дворцовата си черква " Св. Петка Стара ", вградена през днешния ден в постройката на Софийската митрополия през днешната Калоянова улица против храма.

През вековете на османското господство храмът е именуван " Св. Николай Големи " (което е изцяло разбираемо, в случай че се съпоставя със станалата уземна тогава черква " Св. Петка Стара " против него и с цел да се разграничава от " Св. Никола Мали " - непретенциозен възрожденски храм с сходна камбанария, опустошен при преустрояване на София в края на ХIХ век. Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който през ХVI в. минава през града. През Възраждането и незабавно след Освобождението от османска власт дребната средновековна черква е обновявяна от българите, пристроена е до трикорабна и е направена камбанария.

На 30 март 1944 година от бомбардировките над София старинният храм е тежко опустошен.

Оцелява невредима в пепелището храмовата чудотворна икона на свети Николай, късно произведение на иконописта, а също олтарът, в който е поставена, промискидията и даконикона и в цялата си височина част от стените при него и по-нататък. Но покривът и доста от останалото са унищожени от гърмежа и пожара от бомбите. По стените или иконите в този храм работят Атанас и Димитър Гюдженови, за което се загатва в биографичния албум на Димитър Аврамов. Храмът, без изчезналата още преди войната поствъзрожденска камбанария, която се вижда на фотосите, по-малък и по-нисък след възрожденските пристроявания, на практика е преизграден при градежа на хотела, когато се взема решение да бъде непокътнат. Така средновековният параклис по оживелите му стени се изографисва и натъкмява в средата на 50-те години на предишния век по гледище на Българския патриарх Кирил след Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 година и до началото на 1970-те години.

Всяка година на храмовия празник 6 декември (Никулден) стотици софиянци посещават този дребен храм, с цел да бъдат благословени от светеца и да се допрян до неговата чудотворна икона. Тогава множеството на христолюбивия божи народ изпълва цялата Калоянова улица. В дребния храм с забавен иконен балкон в четвъртък обичайно се служи акатист към светеца за измолване на застъпничество, изключително при пътешестване, за сполучливо задомяване, за сигурност на децата, при работа с пари, при беднотия и впрочем. От 2022 година при храма е проведена мобилна обществена кухня.