Явил му се Господ и му казал: „Никога не съм те оставял. Ти сам пожела така“
Старец аскет живеел напълно самичък в самотна и тиха пустиня. Тук той останал в продължение на доста години. Всичко, което имал, била дребна барака, която била съградена от клони и съчки. Няма по какъв начин да го назовем уютно място, само че му помогнало да се бори със пристрастеностите и похотта.
Комфортът на актуалния живот сигурно е направил индивида ленив и по-малко признателен. А старецът благодарял даже за дребното стръкче, което птицата му носела, с цел да закърпи стените и тавана. Преживял и разрушаването на същата тази килия след урагана, неналичието на улеснения, вкусна и засищаща храна и доста и доста други неща.
Като цяло понякога вярата ни се подлага на тестване. Факт е, че макар че отшелникът живял напълно вярно, той въпреки всичко почнал да не помни с течение на времето за най-важното – за какво е тук и за какво е целият този героизъм. Но най-лошото е, че не запомнил Кой е над него!
И по този начин, една нощ на прага на килията му се появили демони. Те го хванали, той стартира да се отскубва от тях. Още малко и щели да го завлекат до вратата… И чак тогава се сетил и извикал:
– Господи! Исусе Христе! Защо ме остави? Господи, избави ме!
Веднага шумът спрял и демоните избягали. Тогава самичък Господ му се явил и споделил:
– Никога не съм те изоставял! Ти беше този, който не си спомняше за Мен и не помоли за помощ. Искаше да подредиш всичко по собствен метод, искаше да се справяш самичък. Затова не започнах да ти оказвам помощ. Сам си си отговорен, че разчиташ единствено на себе си. Запомни какво ще ти кажа! Винаги Ме призовавай и постоянно ще получиш помощ! Знай! Без Мен не можете да извършите нищо.
Видението завършило.
Така старейшината-отшелник пристигнал на себе си и схванал, че човек не може да влезе в битка самичък със буйни мисли и мисли, само че на първо място би трябвало да призове Господ да му помогне да им се опълчи, в противоположен случай човек може да изпадне в такава горделивост, че ще бъде избавен доста мъчно.
Често ние си приписваме успехите в духовната борба на себе си и по тази причина още веднъж се спъваме, а всичко идва от обстоятелството, че в действителност единствено с Божията помощ можем да преодолеем трудностите и да се борим с прегрешението. Затова цялата наша признателност би трябвало да бъде към Господа.
Преподобният Марк Подвижник наставлява:
Нашата отпадналост е такава, че даже и да желаете положително, не можете да го доведете до край без Дарителя на положителното.
Слава на Бога за всичко!
