Обезкървената нация - какво се случва с българската култура
Станка Желева
1762 година Паисий Хилендарски написва „ История славенобългарская “- книга, описваща славното минало и просвета на българския народ, книга която слага началото на българското духовно Възраждане.
Почти три века по-късно, макар хилядите исторически книги, музеи и часовете по история в учебно заведение, ние българите не познаваме историята си. В нашите глави тя е куп ненужни дати, обстоятелства и имена, само че знаем, че Русия постоянно е освобождавала и закриляла България, че без Русия сме изгубени или както споделя Георги Димитров “…за нас тя е като слънцето и въздуха за всяко живо същество… ”.
Не познаваме културно-историческото си завещание - не ни приказва нищо, не ни интересува.
За света България е българската роза, киселото мляко и Стоичков…
Тъжно е, тъй като сме наследници на антична история и просвета, с каквито малко нации могат да се похвалят и които не се купуват с пари.
Целенасоченият културен геноцид в България, стартира на 9 септември 1944 година с окупацията на Червената войска.
Заличаването на родовата памет и просвета са методът да поробиш и унищожиш една нация. Не инцидентно първата работа на комунистите 1944 година е да избият политическия и културен хайлайф на България и трансфорат българската просвета в подкултура на славянската (велика съветска култура). Българската история е манипулирана и фалшифицирана в сгода на съветските имперски ползи.
Поругани, опорочени и опошлени са едни от най-светите национални български знаци - знаците на българската самостоятелност.
Левски и Ботев са превърнати в имена на футболни тимове
и сведени до татуировки по гърдите и прасците на яки, нискообразовани мъже.
Възраждане, името на най-светия интервал от по-новата ни история, се трансформира в име на неофашистка националистическа проруска партия.
Думата „ родолюбец “ от най-възвишен знак на национално съзнание се трансформира в формулировка на проруски националист.
Необяснимо за какво, след 10 ноември 1989 година наклонността на подменянето на полезности, обезличаването и опошляването на българската просвета продължи с цялостна мощ.
Културата се чалгизира
В културен хайлайф се трансфораха Слави Трифонов, мутри, мускулести батки и силиконови патки. Българското съзнание се сведе до тракане на хора, пилони, флагове, бъклица и дрян.
Дейността на Министерство на културата се лимитира до разпределение на мизерни бюджети, които до на никое място и на никому не стигат. За министри на културата се назначават хора без никакъв мениджърски, административен и учредителен опит.
До през днешния ден България няма културна тактика и цели. Всичко в културата се прави на парче. Пари за просвета няма, а в това време Министерство на културата връща неусвоени пари на бюджета, заради некомпетентността на служителите си.
Пътувала съм в над 40 страни - някои от тях доста небогати, само че на никое място няма, сходно унизително отношение към културно-историческото завещание, както в България. Никъде не съм се сблъсквала с толкоз
морално остарели и негостоприемни музеи и галерии,
цялостни с изумителни съкровища, които обикалят света и всеки един огромен международен музей може единствено да мечтае да ги има.
Българските музеи, в които се съхраняват националният ни дух и памет, тънат в бедност и мизерия. В ужасни условия се съхраняват скъпи артефакти и картини. Културата е последна грижа на българските политици. За тях Министерство на културата е ненужно и неправилен разход на пари. Най-ниските заплати са в културния бранш. В музеите работят най-много огромни запалянковци.
Показателен е и фактът, че Българският народен исторически музей е вероятно един от най-труднодостъпните в света. Незаинтересованост към личната ни история и просвета е национална политика.
Ние българите сме обезверени, а националното ни самочувствие е сменено от големи комплекси за непълноценност.
Губим корените си
Губим вярата си. Лесни сме за операция, имаме вяра в конспирации, на шарлатани и популисти. Чувстваме се излъгани, поругани, унизени и омерзени. Всеки се избавя независимо. Много постоянно осъзнаваме какво имаме, когато сме надалеч от Родината.
А имаме голям културен принос към международната цивилизация – факт, който доста малко от нас осъзнават, а с който би трябвало да се гордеем:
95% от българите не знаят, че:
-Най-древното златно богатство в света е Варненското.
-В българските земи са открити следи от едни от най-древните човешки цивилизации.
-Третата публична писменост в Европа - кирилицата, е български политически план на княз Борис I и с помощта на културната политика на средновековните ни владетели, България става значим политически фактор в Източна Европа в продължение на 5 века.
-Няма църковнославянски и старославянски език - това е небивалица на съветската велико-имперска агитация. Има старобългарски език и книжовност, основани и развити от българската книжовна школа, под директната протекция на българските средновековни владетели. Същата книжовност, която става основа на съветската, сръбската, украинската, белоруската и македонската просвета.
Културата е кръвта на една нация, прави я мощна и витална, сплотява и сплотява. Тя е националното ни самочувствие и самостоятелност.
Прави ни свободни
Затова културата би трябвало да се трансформира в един от главните политически приоритет. Министерство на културата да бъде реформирано и да се назначат способени и виновни чиновници, а за министри на културата да бъдат избирани хора с мениджърски опит и умения в региона на културата, а не създатели.
Музеите - съкровищниците на нашата българска история и памет, би трябвало да се управляват от музейни мениджъри и да съхраняват и показват по заслужен метод нашата просвета и съзнание. И когато те нарекат българин, да вдигнеш гордо глава.
НАРОДЕ, разсъни се!
1762 година Паисий Хилендарски написва „ История славенобългарская “- книга, описваща славното минало и просвета на българския народ, книга която слага началото на българското духовно Възраждане.
Почти три века по-късно, макар хилядите исторически книги, музеи и часовете по история в учебно заведение, ние българите не познаваме историята си. В нашите глави тя е куп ненужни дати, обстоятелства и имена, само че знаем, че Русия постоянно е освобождавала и закриляла България, че без Русия сме изгубени или както споделя Георги Димитров “…за нас тя е като слънцето и въздуха за всяко живо същество… ”.
Не познаваме културно-историческото си завещание - не ни приказва нищо, не ни интересува.
За света България е българската роза, киселото мляко и Стоичков…
Тъжно е, тъй като сме наследници на антична история и просвета, с каквито малко нации могат да се похвалят и които не се купуват с пари.
Целенасоченият културен геноцид в България, стартира на 9 септември 1944 година с окупацията на Червената войска.
Заличаването на родовата памет и просвета са методът да поробиш и унищожиш една нация. Не инцидентно първата работа на комунистите 1944 година е да избият политическия и културен хайлайф на България и трансфорат българската просвета в подкултура на славянската (велика съветска култура). Българската история е манипулирана и фалшифицирана в сгода на съветските имперски ползи.
Поругани, опорочени и опошлени са едни от най-светите национални български знаци - знаците на българската самостоятелност.
Левски и Ботев са превърнати в имена на футболни тимове
и сведени до татуировки по гърдите и прасците на яки, нискообразовани мъже.
Възраждане, името на най-светия интервал от по-новата ни история, се трансформира в име на неофашистка националистическа проруска партия.
Думата „ родолюбец “ от най-възвишен знак на национално съзнание се трансформира в формулировка на проруски националист.
Необяснимо за какво, след 10 ноември 1989 година наклонността на подменянето на полезности, обезличаването и опошляването на българската просвета продължи с цялостна мощ.
Културата се чалгизира
В културен хайлайф се трансфораха Слави Трифонов, мутри, мускулести батки и силиконови патки. Българското съзнание се сведе до тракане на хора, пилони, флагове, бъклица и дрян.
Дейността на Министерство на културата се лимитира до разпределение на мизерни бюджети, които до на никое място и на никому не стигат. За министри на културата се назначават хора без никакъв мениджърски, административен и учредителен опит.
До през днешния ден България няма културна тактика и цели. Всичко в културата се прави на парче. Пари за просвета няма, а в това време Министерство на културата връща неусвоени пари на бюджета, заради некомпетентността на служителите си.
Пътувала съм в над 40 страни - някои от тях доста небогати, само че на никое място няма, сходно унизително отношение към културно-историческото завещание, както в България. Никъде не съм се сблъсквала с толкоз
морално остарели и негостоприемни музеи и галерии,
цялостни с изумителни съкровища, които обикалят света и всеки един огромен международен музей може единствено да мечтае да ги има.
Българските музеи, в които се съхраняват националният ни дух и памет, тънат в бедност и мизерия. В ужасни условия се съхраняват скъпи артефакти и картини. Културата е последна грижа на българските политици. За тях Министерство на културата е ненужно и неправилен разход на пари. Най-ниските заплати са в културния бранш. В музеите работят най-много огромни запалянковци.
Показателен е и фактът, че Българският народен исторически музей е вероятно един от най-труднодостъпните в света. Незаинтересованост към личната ни история и просвета е национална политика.
Ние българите сме обезверени, а националното ни самочувствие е сменено от големи комплекси за непълноценност.
Губим корените си
Губим вярата си. Лесни сме за операция, имаме вяра в конспирации, на шарлатани и популисти. Чувстваме се излъгани, поругани, унизени и омерзени. Всеки се избавя независимо. Много постоянно осъзнаваме какво имаме, когато сме надалеч от Родината.
А имаме голям културен принос към международната цивилизация – факт, който доста малко от нас осъзнават, а с който би трябвало да се гордеем:
95% от българите не знаят, че:
-Най-древното златно богатство в света е Варненското.
-В българските земи са открити следи от едни от най-древните човешки цивилизации.
-Третата публична писменост в Европа - кирилицата, е български политически план на княз Борис I и с помощта на културната политика на средновековните ни владетели, България става значим политически фактор в Източна Европа в продължение на 5 века.
-Няма църковнославянски и старославянски език - това е небивалица на съветската велико-имперска агитация. Има старобългарски език и книжовност, основани и развити от българската книжовна школа, под директната протекция на българските средновековни владетели. Същата книжовност, която става основа на съветската, сръбската, украинската, белоруската и македонската просвета.
Културата е кръвта на една нация, прави я мощна и витална, сплотява и сплотява. Тя е националното ни самочувствие и самостоятелност.
Прави ни свободни
Затова културата би трябвало да се трансформира в един от главните политически приоритет. Министерство на културата да бъде реформирано и да се назначат способени и виновни чиновници, а за министри на културата да бъдат избирани хора с мениджърски опит и умения в региона на културата, а не създатели.
Музеите - съкровищниците на нашата българска история и памет, би трябвало да се управляват от музейни мениджъри и да съхраняват и показват по заслужен метод нашата просвета и съзнание. И когато те нарекат българин, да вдигнеш гордо глава.
НАРОДЕ, разсъни се!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ