Живописна трилогия Царските двери на смисъла
Станислав Божанков реди живописната трилогия " Голям сърдечен иконостас " в зала " Пиргова кула " в Кюстендил. Изложбата се открива с вернисаж на 18 декември от 17,30 до 19,30 ч. и ще може да се прегледа до 10 март 2024 година
Трилогията стартира с " Голям сърдечен иконостас - I " (840х240 см) през 2018 година, когато през декември бе инсталиран и изложен в една от залите на ХГ " Владимир Димитров - Майстора " в Кюстендил, със съдействието на екипа на галерията, напомня Станислав Божанков. Идеята на живописната структура е обвързвана с разбирането за доминантната роля на живота - най-важната и водеща полезност, дефинираща безконечната нужда от естетика и хубост. Сърцето, бидейки основен композиционен детайл и самобитен Perpetuum mobile, е вградено в конвенционален полиптих-иконостас. Наподобяващата иконност комбинация (чрез златното си покритие и " рисунката " на дървоядите върху остарели, двестагодишни дъски) показва това схващане за най-важната и водеща полезност, предлагайки един чисто подсъзнателен опит за сакрализация на " обиталището на душата ", носещо процеса на живота през всичките тези дълги епохи и столетия на цивилизация и (не)цивилизованост.
" Голям сърдечен иконостас - II "
" Голям сърдечен иконостас - II " (840x240 см), 2021 година, е плод напълно на четвъртата вълна на ковид. Беше изложен през април 2022 година, още веднъж в гостоприемните зали на ХГ " Владимир Димитров - Майстора ", този път в недостроената част на галерията. Един, своего рода, еко-иконостас. Пясък, въглен, открити предмети от селската плевня... Без багра, другояче казано... И несъмнено, с чисти планове... И освен поради сегашния цивилизационен подтекст, в който живеем, с цялата параноична нужда от " еко " - във въздуха, в почвата, в чувстването, в ежедневното ни живеене, в обърканата и нечиста естетика на ценностните ни връзки и обществена връзка. Така от единствено себе си се появи и чисто формалната двойка-връзка в иконостаса, изразяваща се в " позитив-негатив " трактовката на главния композиционен детайл - сърцето, изискан напълно в черно-белия цветови набор. Една самобитна черно-бяла метафора, визуализираща времето и пътищата в техните извънредно безкрайни направления и безусловното им прекосяване в бъдеще, споделя създателят.
" Голям сърдечен иконостас - III "
И в този момент имаме опция да забележим заключителната част от трилогията - " Голям сърдечен иконостас - III " (540x120 см), 2023 година, който се появи това лято. Без желание и креативна задача, придружен въпреки всичко от предчувствия, че си заслужава да опитвам някой ден и да " затворя " иконостасите в нещо като трилогия..., споделя Божанков. Поредното доказателство, че нещата са си вътре в нас, постоянно и вечно, и единствено понякога им идва времето... Третият се получи друг - и по-малък като формат, и като разнородност на сегментите, откъдето пристигна и по-голямата вариативност в процеса на " играта " и интуитивното конструиране.
Беше непокътната и доразвита концепцията от предходните два, за сакрализацията на сърцето, както и за културата и артефактите й - значителният " сърдечен " артикул в подтекста на нашата биологична и физиологична Крайност-Безкрайност. И в подтекста на други безчет ценностни двойки - сила-слабост, бедност-богатство, истина-лъжа, достолепие и противоположното му, тъга и наслада, вяра-невяра, задоволеност и апетит. Новост (и за моя изненада също) се оказа появяването на човешко наличие в сегментите.
От студентско време рисувам нефигуративно, а в този момент внезапно - фигури и чувство за такива, мекост на извивки, аморфни структури, наподобяващи плът, с чувство за мускулатура и придвижвания... Каквото и да значи това. Появиха се глави - като портретувани положения или асоциации за портрети, действителни физиономии със свои персонални експресии, вглъбености и спазми от действително живеене. Предимно мъчително... И... Въпросът за Болката... От Аристотел още. Отговорите, несъмнено, някой различен път... По Пътя... За кой ли път... Очовечи се третият иконостас. И то без да схвана тъкмо по кое време, по какъв начин и за какво... Дали очовечаването се случва единствено посредством Болката? И дали има и различен метод?
Във време Коледно и някак от единствено себе си се случва и тази галерия...
Пирговата кула
В Пирговата кула (XV в.) - това преблагодатно пространство, събрало нематериалност, история, мистичност. Цяло благосъстояние и изящна провокация за тънко вибриращите наши духовни използва. Защото има още такива... Събрах ги трите иконостаса в едно концептуално единение със заглавие " Живописна трилогия - Царските двери на смисъла ". С тези доста персонални и откровени разсъждения Станислав Божанков насочва покана към всички, които в навечерието на светлите празници имат потребност от духовно въздигане и размисъл, да споделят неговите съкровени мисли и прекарвания, заставайки пред иконостасите на сърцето.
/> " В изкуството на Станко " иконографията " има местен темперамент, само че " иконологичното " й обръщение е световно. Това се удостоверява от самостоятелната му страст и мощното възприятие за принадлежност към културното завещание. Станко не се занимава с настоящи оценки по отношение на " стойностите " в актуалното европейско изкуство. Просто тъй като то не има такива стойности, свързвани с терминологията " Балкани " и " трансценденция ". Става ясно, че имаме работа с изкуство, което се основава в тишина, надалеч от огромните центрове на Европа.
...Неговото изкуство излъчва удоволствие от мистерията на пролетното събуждане, показва културното си чудачество. Благодарение на " визията и интуицията " (по посланието на Бенедето Кроче) изкуството на Станко е създавано по Аполонова логичност и с Дионисова експресия, и носи тракийски нагръдник в цветовете на пролетта. "
Яни Константиновски Пунтос,
полско-американски мултимедиен
актьор и теоретик на изкуството,
Краков/Ню Йорк, май 2022.
Из " За контекстите в творчеството
на Станислав Божанков-Станко "
Трилогията стартира с " Голям сърдечен иконостас - I " (840х240 см) през 2018 година, когато през декември бе инсталиран и изложен в една от залите на ХГ " Владимир Димитров - Майстора " в Кюстендил, със съдействието на екипа на галерията, напомня Станислав Божанков. Идеята на живописната структура е обвързвана с разбирането за доминантната роля на живота - най-важната и водеща полезност, дефинираща безконечната нужда от естетика и хубост. Сърцето, бидейки основен композиционен детайл и самобитен Perpetuum mobile, е вградено в конвенционален полиптих-иконостас. Наподобяващата иконност комбинация (чрез златното си покритие и " рисунката " на дървоядите върху остарели, двестагодишни дъски) показва това схващане за най-важната и водеща полезност, предлагайки един чисто подсъзнателен опит за сакрализация на " обиталището на душата ", носещо процеса на живота през всичките тези дълги епохи и столетия на цивилизация и (не)цивилизованост.
" Голям сърдечен иконостас - II "
" Голям сърдечен иконостас - II " (840x240 см), 2021 година, е плод напълно на четвъртата вълна на ковид. Беше изложен през април 2022 година, още веднъж в гостоприемните зали на ХГ " Владимир Димитров - Майстора ", този път в недостроената част на галерията. Един, своего рода, еко-иконостас. Пясък, въглен, открити предмети от селската плевня... Без багра, другояче казано... И несъмнено, с чисти планове... И освен поради сегашния цивилизационен подтекст, в който живеем, с цялата параноична нужда от " еко " - във въздуха, в почвата, в чувстването, в ежедневното ни живеене, в обърканата и нечиста естетика на ценностните ни връзки и обществена връзка. Така от единствено себе си се появи и чисто формалната двойка-връзка в иконостаса, изразяваща се в " позитив-негатив " трактовката на главния композиционен детайл - сърцето, изискан напълно в черно-белия цветови набор. Една самобитна черно-бяла метафора, визуализираща времето и пътищата в техните извънредно безкрайни направления и безусловното им прекосяване в бъдеще, споделя създателят.
" Голям сърдечен иконостас - III "
И в този момент имаме опция да забележим заключителната част от трилогията - " Голям сърдечен иконостас - III " (540x120 см), 2023 година, който се появи това лято. Без желание и креативна задача, придружен въпреки всичко от предчувствия, че си заслужава да опитвам някой ден и да " затворя " иконостасите в нещо като трилогия..., споделя Божанков. Поредното доказателство, че нещата са си вътре в нас, постоянно и вечно, и единствено понякога им идва времето... Третият се получи друг - и по-малък като формат, и като разнородност на сегментите, откъдето пристигна и по-голямата вариативност в процеса на " играта " и интуитивното конструиране.
Беше непокътната и доразвита концепцията от предходните два, за сакрализацията на сърцето, както и за културата и артефактите й - значителният " сърдечен " артикул в подтекста на нашата биологична и физиологична Крайност-Безкрайност. И в подтекста на други безчет ценностни двойки - сила-слабост, бедност-богатство, истина-лъжа, достолепие и противоположното му, тъга и наслада, вяра-невяра, задоволеност и апетит. Новост (и за моя изненада също) се оказа появяването на човешко наличие в сегментите.
От студентско време рисувам нефигуративно, а в този момент внезапно - фигури и чувство за такива, мекост на извивки, аморфни структури, наподобяващи плът, с чувство за мускулатура и придвижвания... Каквото и да значи това. Появиха се глави - като портретувани положения или асоциации за портрети, действителни физиономии със свои персонални експресии, вглъбености и спазми от действително живеене. Предимно мъчително... И... Въпросът за Болката... От Аристотел още. Отговорите, несъмнено, някой различен път... По Пътя... За кой ли път... Очовечи се третият иконостас. И то без да схвана тъкмо по кое време, по какъв начин и за какво... Дали очовечаването се случва единствено посредством Болката? И дали има и различен метод?
Във време Коледно и някак от единствено себе си се случва и тази галерия...
Пирговата кула
В Пирговата кула (XV в.) - това преблагодатно пространство, събрало нематериалност, история, мистичност. Цяло благосъстояние и изящна провокация за тънко вибриращите наши духовни използва. Защото има още такива... Събрах ги трите иконостаса в едно концептуално единение със заглавие " Живописна трилогия - Царските двери на смисъла ". С тези доста персонални и откровени разсъждения Станислав Божанков насочва покана към всички, които в навечерието на светлите празници имат потребност от духовно въздигане и размисъл, да споделят неговите съкровени мисли и прекарвания, заставайки пред иконостасите на сърцето.
/> " В изкуството на Станко " иконографията " има местен темперамент, само че " иконологичното " й обръщение е световно. Това се удостоверява от самостоятелната му страст и мощното възприятие за принадлежност към културното завещание. Станко не се занимава с настоящи оценки по отношение на " стойностите " в актуалното европейско изкуство. Просто тъй като то не има такива стойности, свързвани с терминологията " Балкани " и " трансценденция ". Става ясно, че имаме работа с изкуство, което се основава в тишина, надалеч от огромните центрове на Европа.
...Неговото изкуство излъчва удоволствие от мистерията на пролетното събуждане, показва културното си чудачество. Благодарение на " визията и интуицията " (по посланието на Бенедето Кроче) изкуството на Станко е създавано по Аполонова логичност и с Дионисова експресия, и носи тракийски нагръдник в цветовете на пролетта. "
Яни Константиновски Пунтос,
полско-американски мултимедиен
актьор и теоретик на изкуството,
Краков/Ню Йорк, май 2022.
Из " За контекстите в творчеството
на Станислав Божанков-Станко "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ