Фолклорът е мъдростта на народа
ПЕТЬО КОСТАДИНОВ е роден на 5 януари 1968 година в Сливен. Възпитаник е на НУФИ " Филип Кутев " в Котел, след което приключва АМТИИ в Пловдив. През интервала 1989-1991 година основава дружно с Милен Славов и Живка Папанчева групировка " Наздравица ", която има два албума със странджанска музика. През 1992 година стартира работа в отбор " Тракия ". Концертира в страната и чужбина дружно с Теодосий Спасов, Янка Рупкина, Коцето-Калки и други От 2001 година е солист в Оркестъра за национална музика на БНР, с който има осъществени голям брой записи под диригентството на Христофор Раданов и Димитър Христов. От 2002 година свири в етноформация " Булгара ". Хоноруван помощник е в НМА " Проф. Панчо Владигеров ", преподава гайда.
- Господин Костадинов, българското гайдарство към този момент е включено в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. Това е огромно самопризнание за Вашето изкуство и националната ни традиция.
- Да, по този начин е. Гайдата е музикален инструмент, публикуван по целия свят, само че е най-характерна за България. Тя е един от най-старите принадлежности, съществува още от времето на траките, идва от азиатския свят, само че българската гайда въплъщава нашия фолклор, както и всички наши фолклорни принадлежности. Много хубаво е, че гайдарството към този момент е под егидата на ЮНЕСКО. /> - По какво се разграничава българската гайда от останалите?
- Основната разлика е, самоуверено мога да заявя, тъй като го зная от опит, че нашата гайда е най-съвършена от всички останали по света. Като тонов размер тя е период нона, състои се от 9 тона, само че с нея може да се свири безусловно всичко, до момента в който останалите гайди са по-ограничени и разрешават на тях да се свирят съответни мелодии. На музикантски език: те са диатонични, до момента в който при нас има хроматика, полутонове. Затова споделям, че е най-съвършената и на нея може да се изсвири всичко.
В днешно време е по-усъвършенствана и като направа. В предишното мехът, в който се съхранява въздухът, се правеше от животинска кожа, от яре, която е доста издръжлива, а в днешно време стартира да се прави и от изкуствени кожи, които също са доста сполучливи и спомагат самата гайда да струи по-точно, да не трансформира своя звук. В кожения мех се събира доста влага и тя оказва въздействие на пискуна в гайдуницата, който е звукоизточникът на гайдата. Когато тази влага се съобщи на пискуна, той стартира да трансформира своя строй и би трябвало непрекъснато да се настройва, до момента в който през днешния ден към този момент не е по този начин.
- Всеки у нас е чувал за главните два типа български гайди - джура и каба, само че не всеки ги разграничава. Как да ги познаем по звука и защо е най-подходяща всяка от тях?
- Каба гайдата е родопската, а джура гайдата е висока гайда, публикувана съвсем в цяла България, в Шопската, Тракийската фолклорна област, в Добруджа, Северна България. Родопската гайда звучи две октави по-ниско от джура гайдата, самият тембър ги отличава: каба гайдата има по-широк обсег като мелодичност, чуе ли се звукът на родопската гайда, човек духом се придвижва в Родопите. Тя извършва най-вече родопски песни, съпровожда родопски артисти. А джура гайдата се употребява в доста оркестри и на нея може да се свири безусловно всичко.
- Гайдарството по завещание ли се предава във Вашия жанр?
- Да, моят дядо свиреше на гайда и аз израснах със звука на гайдата. То си е вродено. В четвърти клас започнах да изсвирвам на гайда. Сега мога да изсвирвам и на двата типа гайди. Това е дълъг път на образование за всеки музикант, който се хване да учи музика и да свири на някакъв инструмент. Казвам това, тъй като доста хора си мислят, че всичко е доста елементарно - хващаш някакъв инструмент и започваш да свириш. Абсолютно не е по този начин. За това са нужни доста години - от ранна детска възраст се стартира. Сега имам опция да образовам и дребни дечица от I, II, III клас, които слушат деликатно и им е доста забавно. Виждам по какъв начин има една постепенна стълбица на рационализиране, не става за месец-два, нужни са години работа. /> - Не е ли мъчно да се свири на гайда, която е доста характерен духов инструмент, още повече от дете?
- Всеки инструмент носи своята компликация и има способи на преодоляване. Основната техника при гайдата е работата с меха, който стои под мишницата на изпълнителя, и би трябвало да се усвои умеенето въздухът да е непрекъснат, да не се трансформира. Когато се надуе гайдата от духалото, оттова насетне, свирейки, изпълнителят би трябвало да поддържа този еднакъв приток на въздуха към гайдуницата посредством натискане на меха. Когато усети, че въздухът понижава, би трябвало гладко да надуе гайдата, което да не се усеща от слушателите. Това е сложното при този инструмент, овладее ли се, оттова насетне стартира да се гради.
Много е значима средата, в която пораства едно дете. В Родопите доста деца свирят от дребни. А да вземем за пример във Варна има доста положителни школи за джура гайда, децата едно друго се слушат, ухото се нагажда към звука и нещата се наместват. Сложно е, само че се получава, нужна е доста процедура.
- Завършили сте Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Котел и по-късно сте се върнали като учител.
- След завършването на учебното заведение всеки от нас имаше систематизиране да работи някъде. Моето беше в Музикалното учебно заведение в Котел и откакто отбих военната си работа, учителствах там към две години. След това отидох в Пловдив, приключих Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и в това време работех в отбор " Тракия ", който е солидна школа: доста концерти, огромен репертоар... От 2000 година пристигнах в София със фамилията си и започнах работа в Оркестъра за национална музика на БНР. И не преставам до ден сегашен с тази концертна и звукозаписна активност. Съчетавам я с преподаване в Музикалната академия и в 144 СУ " Народни будители ". В това учебно заведение започваме да образоваме децата от първи клас и до 12-и, в случай че има проблясъци в избрани възпитаници, те не престават да учат музика.
- Има ли доста майстори, които се занимават с направата на гайди?
- Навремето имаше двама майстори на гайди - бай Кольо от Елхово и бай Слави. Те изработваха прелестни гайди. Сега има майстори, които ги вършат и по-усъвършенствани. За мен най-съвършените гайди ги прави занаятчия Николай Андонов от Варна. Има и други, които също създават хубави гайди.
Оркестърът за национална музика при БНР
- Вие композирате творби за Вашия инструмент. На концерта в Първо студио в края на предишния сезон " Ритъмът на Балканите " изпълнихте две свои нови композиции, едната от които - с две гайдуници.
- Обичам да опитвам с гайдата, даже и най-нестандартни неща, нехарактерни, прави ми наслаждение. Във времето открих свиренето с две гайдуници и взех решение да го приложа и в оркестъра, в мои авторски пиеси, които сътворявам в планината, където вървя доста постоянно.
- Вероятно това Ваше увлечение към опита Ви е отвело и към група " Булгара ", с която смесвате фолклора с рок, джаз и други жанрове.
- Там е различен опит, дружно с моите сътрудници, с които свирим от 2002 година, и към този момент минахме в други жанрове, само че в основата на всичко е фолклорът.
- Смесването на фолклора с други жанрове е деликатна задача - в случай че към фолклора не се подхожда деликатно, може да се опорочи и опошли. Но пък, въпреки това, това дава безкрайни благоприятни условия за присъединяване в планове с музиканти от разнообразни жанрове и страни.
- Но с цел да се получи всичко както би трябвало, преди всичко е нужно да се познава добре българският фолклор и присъщите особености на всички фолклорни области в страната. И едвам тогава да стартира да се претворява. И когато се създава нещо, с цел да не се промени, би трябвало да се съблюдава точният избран жанр, с който човек се захваща да прави дадена музика.
- Това, че фолклорът към този момент е включен в образованието в Музикалната академия, е от значително значение за неговия авторитет и престиж.
- Важно е човек да мисли в вярната посока, а не просто да свири напразно. В академията учим студентите да мислят вярно, да знаят какво вършат и за какво го вършат.
- А откакто завършат, намират ли си елементарно работа?
- Това е доста комплициран въпрос... Всеки е свободен да прави каквито желае планове, стига да има желанието и опцията. В днешно време е доста мъчно човек да си откри работа, изключително в нашия отрасъл, откакто приключи образованието си. Изисква се самообладание и който е поел по пътя на музиканта, да не се отхвърля. Има приливи и отливи, само че в последна сметка фантазията се сбъдва.
Когато бях малко дете, моята фантазия беше в миналото да стана като гайдаря Никола Атанасов, който беше в оркестъра на радиото. В тези времена те ходеха да свирят по сватби, тържества, моите родители ме водеха да чувам и аз слушах, слушах... И в последна сметка реализирах фантазията си.
- Оркестърът за национална музика при БНР има като приоритет да прави записи за фонотеката на Радиото - извънредно значимо и скъпо за нашата музикална и фолклорна история.
- Да, тъй като по този метод се резервират българските ни корени, нашата история. Фолклорът е мъдростта на народа, която би трябвало да се запази. Това е нашата задача - на Оркестъра за национална музика в Радиото: откриваме достоверни фолклорни произведения, обработваме ги или ги оставяме с истинското им звучене, и ги записваме. Опитваме се да предаваме всичко, което сме научили и от нашите учители.
- Господин Костадинов, българското гайдарство към този момент е включено в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. Това е огромно самопризнание за Вашето изкуство и националната ни традиция.
- Да, по този начин е. Гайдата е музикален инструмент, публикуван по целия свят, само че е най-характерна за България. Тя е един от най-старите принадлежности, съществува още от времето на траките, идва от азиатския свят, само че българската гайда въплъщава нашия фолклор, както и всички наши фолклорни принадлежности. Много хубаво е, че гайдарството към този момент е под егидата на ЮНЕСКО. /> - По какво се разграничава българската гайда от останалите?
- Основната разлика е, самоуверено мога да заявя, тъй като го зная от опит, че нашата гайда е най-съвършена от всички останали по света. Като тонов размер тя е период нона, състои се от 9 тона, само че с нея може да се свири безусловно всичко, до момента в който останалите гайди са по-ограничени и разрешават на тях да се свирят съответни мелодии. На музикантски език: те са диатонични, до момента в който при нас има хроматика, полутонове. Затова споделям, че е най-съвършената и на нея може да се изсвири всичко.
В днешно време е по-усъвършенствана и като направа. В предишното мехът, в който се съхранява въздухът, се правеше от животинска кожа, от яре, която е доста издръжлива, а в днешно време стартира да се прави и от изкуствени кожи, които също са доста сполучливи и спомагат самата гайда да струи по-точно, да не трансформира своя звук. В кожения мех се събира доста влага и тя оказва въздействие на пискуна в гайдуницата, който е звукоизточникът на гайдата. Когато тази влага се съобщи на пискуна, той стартира да трансформира своя строй и би трябвало непрекъснато да се настройва, до момента в който през днешния ден към този момент не е по този начин.
- Всеки у нас е чувал за главните два типа български гайди - джура и каба, само че не всеки ги разграничава. Как да ги познаем по звука и защо е най-подходяща всяка от тях?
- Каба гайдата е родопската, а джура гайдата е висока гайда, публикувана съвсем в цяла България, в Шопската, Тракийската фолклорна област, в Добруджа, Северна България. Родопската гайда звучи две октави по-ниско от джура гайдата, самият тембър ги отличава: каба гайдата има по-широк обсег като мелодичност, чуе ли се звукът на родопската гайда, човек духом се придвижва в Родопите. Тя извършва най-вече родопски песни, съпровожда родопски артисти. А джура гайдата се употребява в доста оркестри и на нея може да се свири безусловно всичко.
- Гайдарството по завещание ли се предава във Вашия жанр?
- Да, моят дядо свиреше на гайда и аз израснах със звука на гайдата. То си е вродено. В четвърти клас започнах да изсвирвам на гайда. Сега мога да изсвирвам и на двата типа гайди. Това е дълъг път на образование за всеки музикант, който се хване да учи музика и да свири на някакъв инструмент. Казвам това, тъй като доста хора си мислят, че всичко е доста елементарно - хващаш някакъв инструмент и започваш да свириш. Абсолютно не е по този начин. За това са нужни доста години - от ранна детска възраст се стартира. Сега имам опция да образовам и дребни дечица от I, II, III клас, които слушат деликатно и им е доста забавно. Виждам по какъв начин има една постепенна стълбица на рационализиране, не става за месец-два, нужни са години работа. /> - Не е ли мъчно да се свири на гайда, която е доста характерен духов инструмент, още повече от дете?
- Всеки инструмент носи своята компликация и има способи на преодоляване. Основната техника при гайдата е работата с меха, който стои под мишницата на изпълнителя, и би трябвало да се усвои умеенето въздухът да е непрекъснат, да не се трансформира. Когато се надуе гайдата от духалото, оттова насетне, свирейки, изпълнителят би трябвало да поддържа този еднакъв приток на въздуха към гайдуницата посредством натискане на меха. Когато усети, че въздухът понижава, би трябвало гладко да надуе гайдата, което да не се усеща от слушателите. Това е сложното при този инструмент, овладее ли се, оттова насетне стартира да се гради.
Много е значима средата, в която пораства едно дете. В Родопите доста деца свирят от дребни. А да вземем за пример във Варна има доста положителни школи за джура гайда, децата едно друго се слушат, ухото се нагажда към звука и нещата се наместват. Сложно е, само че се получава, нужна е доста процедура.
- Завършили сте Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Котел и по-късно сте се върнали като учител.
- След завършването на учебното заведение всеки от нас имаше систематизиране да работи някъде. Моето беше в Музикалното учебно заведение в Котел и откакто отбих военната си работа, учителствах там към две години. След това отидох в Пловдив, приключих Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и в това време работех в отбор " Тракия ", който е солидна школа: доста концерти, огромен репертоар... От 2000 година пристигнах в София със фамилията си и започнах работа в Оркестъра за национална музика на БНР. И не преставам до ден сегашен с тази концертна и звукозаписна активност. Съчетавам я с преподаване в Музикалната академия и в 144 СУ " Народни будители ". В това учебно заведение започваме да образоваме децата от първи клас и до 12-и, в случай че има проблясъци в избрани възпитаници, те не престават да учат музика.
- Има ли доста майстори, които се занимават с направата на гайди?
- Навремето имаше двама майстори на гайди - бай Кольо от Елхово и бай Слави. Те изработваха прелестни гайди. Сега има майстори, които ги вършат и по-усъвършенствани. За мен най-съвършените гайди ги прави занаятчия Николай Андонов от Варна. Има и други, които също създават хубави гайди.
Оркестърът за национална музика при БНР
- Вие композирате творби за Вашия инструмент. На концерта в Първо студио в края на предишния сезон " Ритъмът на Балканите " изпълнихте две свои нови композиции, едната от които - с две гайдуници.
- Обичам да опитвам с гайдата, даже и най-нестандартни неща, нехарактерни, прави ми наслаждение. Във времето открих свиренето с две гайдуници и взех решение да го приложа и в оркестъра, в мои авторски пиеси, които сътворявам в планината, където вървя доста постоянно.
- Вероятно това Ваше увлечение към опита Ви е отвело и към група " Булгара ", с която смесвате фолклора с рок, джаз и други жанрове.
- Там е различен опит, дружно с моите сътрудници, с които свирим от 2002 година, и към този момент минахме в други жанрове, само че в основата на всичко е фолклорът.
- Смесването на фолклора с други жанрове е деликатна задача - в случай че към фолклора не се подхожда деликатно, може да се опорочи и опошли. Но пък, въпреки това, това дава безкрайни благоприятни условия за присъединяване в планове с музиканти от разнообразни жанрове и страни.
- Но с цел да се получи всичко както би трябвало, преди всичко е нужно да се познава добре българският фолклор и присъщите особености на всички фолклорни области в страната. И едвам тогава да стартира да се претворява. И когато се създава нещо, с цел да не се промени, би трябвало да се съблюдава точният избран жанр, с който човек се захваща да прави дадена музика.
- Това, че фолклорът към този момент е включен в образованието в Музикалната академия, е от значително значение за неговия авторитет и престиж.
- Важно е човек да мисли в вярната посока, а не просто да свири напразно. В академията учим студентите да мислят вярно, да знаят какво вършат и за какво го вършат.
- А откакто завършат, намират ли си елементарно работа?
- Това е доста комплициран въпрос... Всеки е свободен да прави каквито желае планове, стига да има желанието и опцията. В днешно време е доста мъчно човек да си откри работа, изключително в нашия отрасъл, откакто приключи образованието си. Изисква се самообладание и който е поел по пътя на музиканта, да не се отхвърля. Има приливи и отливи, само че в последна сметка фантазията се сбъдва.
Когато бях малко дете, моята фантазия беше в миналото да стана като гайдаря Никола Атанасов, който беше в оркестъра на радиото. В тези времена те ходеха да свирят по сватби, тържества, моите родители ме водеха да чувам и аз слушах, слушах... И в последна сметка реализирах фантазията си.
- Оркестърът за национална музика при БНР има като приоритет да прави записи за фонотеката на Радиото - извънредно значимо и скъпо за нашата музикална и фолклорна история.
- Да, тъй като по този метод се резервират българските ни корени, нашата история. Фолклорът е мъдростта на народа, която би трябвало да се запази. Това е нашата задача - на Оркестъра за национална музика в Радиото: откриваме достоверни фолклорни произведения, обработваме ги или ги оставяме с истинското им звучене, и ги записваме. Опитваме се да предаваме всичко, което сме научили и от нашите учители.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ