Киното прави хората по-добри
ИВАЙЛО ПЕНЧЕВ приключва операторско майсторство във ВГИК в Москва (1982). Режисьор е на филмите " Корави старчета " (2011), " Летовници " (2016), " Като за последно " (2020), " Чичо Коледа " (2021). Носител е на доста награди като продуцент, режисьор и оператор на игрални и документални филми и на 13-серийния игрален тв филм " Магна аура - изгубеният град ". Най-новият му игрален филм " Рожден ден " сега може да се гледа в киносалоните в цялата страна.
- Господин Пенчев, по какъв начин Ви хрумна тази история?
- Искахме с моя сътрудник и другар Божан Петров да разкажем история, в която Рожден ден не значи просто отпразнуване на годишнина. Възможно е животът и събитията да се завъртят по този начин, че един рожден ден да стане метафора за преобразяването на хората. Ден, в който се намира нов смисъл да живееш и в който по нов метод звучат понятия като обич, гибел, съчувствие, другарство, възмездие, взаимопомощ и състрадание.
Част от екипа на кино лентата " Рожден ден " на формалната премиера в София
- Героите Ви постоянно имат някакъв талантлив проект по какъв начин да се помогне, да се извърши положително дело, въпреки от това на моменти да произлизат смешни, даже нелепи обстановки.
- Това е в основата на сюжета - че би трябвало да вършим положително, да се борим за дела, да мечтаем и да реализираме тези фантазии, да реализираме оптимално добър резултат. А всичко това се опитваме да разкажем посредством комизъм и фенът, от една страна, да си зададе въпроси, от друга, да не го натоварваме с тежки контузии и прекарвания, тъй че да го смачкаме още повече, тъй като така и така животът ни е сложен и всички имаме проблеми. Опитваме се посредством хумора да сложим значими тематики за нашето съвремие.
- Семейството, любовта, другарството, прошката - това ли са значимите тематики, върху които желаете феновете да разсъждават, откакто видят " Рожден ден "?
- Да, по този начин е. Това, което си слагаме като задача, е не да изградим облик на позитивния човек, който има другари, работи, реализира всички свои фантазии. Търсим герои, които по някаква причина са изпаднали в безтегловност и когато намерят смисъла и идеята, за която да се борят, стават други хора. И най-лошият, да вземем за пример пандизчията Васил, може да се " прероди " в добър човек, който да откри и любовта, и смисъла да живее, и да търси метод да помогне. Каузата да окажеш помощ на едно дете стои в основата и на тримата новобранци - другари, които са сякаш нехранимайковци, само че в действителност са положителни хора. Така че ние търсим герои, които да могат в границите на тези два часа да преоткрият себе си, да подскажат на фена, че той също може да прави положително.
- За някои може би ще звучи идеалистично, тъй като по-рядко се намират хора, които влизат в ситуацията на другите и са подготвени да оказват помощ.
- Точно в това е смисълът - да погледнеш отвън себе си, да видиш живота към теб.
- Във Вашите филми участват като герои хора от всички възрасти - от деца до баби и дядовци. Вероятно и по тази причина публиката толкоз ги обича.
- Всички герои не са изсмукани от пръстите, задачата е феновете да разпознаят в тях хора от личното си обграждане.
На снимачната площадка на " Рожден ден " с Меглена Караламбова и Васил Банов
- Създавате филмите си с съвсем същия екип и актьори. В един миг може би към този момент се разбирате единствено с взор?
- Работя съвсем на 90 % с непрекъснат екип - звукорежисьор, художник по костюми, художник сценограф, светла му памет, оператор, с който отлично се разбираме, в действителност от време на време и единствено с взор. А що се отнася за актьорите - съвсем всички играят и в предходните ми филми, само че всякога им давам разнообразни функции, слагам им задания, които до този миг не са правили нито в киното, нито в театъра. Затова на тях им е забавно и на мен ми е забавно да мога да ги предизвиквам.
- В " Рожден ден " Меглена Караламбова и Васил Банов, светла му памет, са доайените. Какво е скъпото, което може да се научи и вземе от тези актьори от по-възрастното потомство, хора от друга школа, с друго образование, нрав и отношение към специалността?
- Професионализъм. И Меглена Караламбова, и Васил Банов са от по-старите школи, научени са на професионализъм, по какъв начин да се работи, без непотребни натоварвания и префърцунени напъни. Идват безусловно готови, прочели са целия сюжет и са вникнали в драматургията на кино лентата. Младите артисти идват на фотосите с почит към тези свои сътрудници, само че нашата задача е да се провиснал и да ги одобряват като равни, получават и упътвания, когато е нужно. Това е доста позитивен развой. Всички артисти са извънредно надарени и положителни в това, което вършат, тъй че - моите възторженостти.
- Д-р Олга Маркова дефинира " Рожден ден " като " сполучлива творба в редкия, мъчно изпълним род " трагична комедия ", отдадена на прекомерно значими проблеми в нашето общество и издържана до дъно ".
- Мисля, че филми в жанра комедия доста рядко се вършат, тъй като е най-трудният - доста по-лесно е да разплачеш фена, в сравнение с да го разсмееш. Аз от време на време даже я назовавам печална комедия поради някои драматургични линии, които се прокрадват във кино лентата. Пак ще повторя, че въпросът е в гледната точка. Опитваме се посредством интелигентно възприятие за комизъм да описваме смислени истории.
Ивайло Пенчев получава Наградата на публиката на фестивала " Златна роза 2025 " за кино лентата " Рожден ден "
- Признавате, че предпочитате да получите премията на публиката, вместо на някое авторитетно жури. За феновете ли мислите, когато създавате своите филми?
- Да, по този начин е. Смятам, че носим отговорност пред фена, пред публиката поради това, че работим с парите на данъкоплатците. И да си чешем с лявата ръка дясното ухо - не ми се коства вярно. Ако някой желае да го прави - добре, само че да вложи лични пари или да си откри от спонсори. Когато работиш с държавно финансиране, би трябвало да имаш отговорност.
В последна сметка киното е забавление, комерсиално кино не значи неприятно кино, гледаемо кино не значи пошло кино. Хубаво е да се снимат филми, хората да влизат в киносалоните и да ги гледат, а не да вършим филми с техните пари, които да ги гледат единствено приятелите и фамилията ни, да вземем за пример.
Съществува така наречен фестивално кино, само че то сякаш се основава за съответен фестивал, тъй като едно е Кан, друго е Локарно, трето е Венеция, всеки фестивал има своите условия или цели. Не съм срещу фестивалното кино, когато филмът е логичен, може да отиде на фестивал и да вземе награди, само че за мен най-истинската премия е тази на публиката. Целият екип е работил повече от година върху този артикул, наименуван филм, публиката влиза, гледа и се радва. И най-добре е, когато излиза от киносалона с усмивка на лицето. Освен това киното сближава хората, разтоварва ги от всекидневието, прави ги по-добри, което за мен е смисълът да правиш кино.
- По-лесно ли беше този път с обезпечаването на финансовите средства?
- Финансовите въпроси постоянно са на дневен ред, българското кино не се радва на големи бюджети, ние не сме Холивуд, не сме и Германия... Да, компликации постоянно има, изненади по време на фотосите - също, в една или друга посока, само че това е обикновено в този развой. Искаш да снимаш при слънчево време, завалява дъжд, нямаш опция да отложиш фотосите, търсиш разновидности, с цел да преодолееш казуса. По време на фотосите на " Чичо Коледа " беше тежко, тъй като целият филм е зимен, снимахме в условия на КОВИД, трябваше да внимаваме хора с маски да не влизат в кадър и така нататък Тук проблемите бяха от различен темперамент, само че постоянно има нещо, което се появява ненадейно.
- Много е значим въпросът с разпространяването.
- Това е проблем от доста години. Мисля, че Министерството на културата е органът, който би трябвало да се самосезира и киносалоните да бъдат ангажирани по някакъв метод да дават приоритет на българското кино. В момента мисля, че това е разграден двор, филмите се програмират по напълно други съображения. Трябва да има цялостна политика в това отношение.
Ивайло Пенчев
- Музиката към новия Ви филм още веднъж е основана от композитора Георги Стрезов. Имате ли предварителни условия, които обсъждате с него, или напълно се доверявате на неговата преценка?
- Смятам, че всички детайли, които участват в киното - сценография, костюми, операторска работа, музика, би трябвало да бъдат подчинени само на драматургията на дадения сюжет, на кино лентата. Георги Стрезов е извънредно надарен младеж, който не е егоистичен, търси да хастари драматургията с музиката, която написа, по тази причина и работим към този момент толкоз филми дружно. Той е отворен към всевъзможни решения, доста се сработихме и извънредно си харесваме като подстрекателство, като схващане крайният артикул да е това, което желаеме.
Има доста филми, които са брилянтно снимани от оператор, изпипани като визия, само че няма история, а това е първото нещо - би трябвало да разкажем история. И да я създадем налична. Така че всички детайли в киното са еднообразно значими, да не приказваме за актьорската игра.
- Ще пътува ли " Рожден ден " из България, зад граница, ще бъде ли излъчен по малкия екран?
- Нека първо да минат прожекциите в кината, в този момент е по екраните в цялата страна, в избран миг ще бъде излъчен и по малкия екран. Предвиждаме да създадем турне, към този момент имаме поръчки за прожекции в Съединени американски щати, сключил съм контракт за разпространяване и в Европа, в най-скоро време ще го покажем в Германия, Австрия, Чехия, следва прожекция в Словакия, в Чикаго...
- Предвиждате ли срещи със фенове, с изключение на тези, които имахте на двата фестивала във Варна?
- Да, сигурно ще създадем срещи с публиката. Разговорите със феновете на двата фестивала бяха чудесни. За мен постоянно е била значима противоположната връзка. Едно си мислиш, че правиш, друго е, когато чуеш по какъв начин мислят феновете и дали е достигнало до тях това, което си имал поради.
- По какви планове работите сега?
- Довършвам документален филм - " Пожарникари ", завършихме и кино лентата за Българската православна черква " Гласът на вярата ". Имам интерес към документалното кино, само че тематиката би трябвало да е завладяваща. Например " Пожарникари " е един същински взор към положителното, към тази специалност и хората, които са подготвени да се пожертват в името на други, които да спасят. Що се отнася до игрален план - следва, живот и здраве.
- Господин Пенчев, по какъв начин Ви хрумна тази история?
- Искахме с моя сътрудник и другар Божан Петров да разкажем история, в която Рожден ден не значи просто отпразнуване на годишнина. Възможно е животът и събитията да се завъртят по този начин, че един рожден ден да стане метафора за преобразяването на хората. Ден, в който се намира нов смисъл да живееш и в който по нов метод звучат понятия като обич, гибел, съчувствие, другарство, възмездие, взаимопомощ и състрадание.
Част от екипа на кино лентата " Рожден ден " на формалната премиера в София
- Героите Ви постоянно имат някакъв талантлив проект по какъв начин да се помогне, да се извърши положително дело, въпреки от това на моменти да произлизат смешни, даже нелепи обстановки.
- Това е в основата на сюжета - че би трябвало да вършим положително, да се борим за дела, да мечтаем и да реализираме тези фантазии, да реализираме оптимално добър резултат. А всичко това се опитваме да разкажем посредством комизъм и фенът, от една страна, да си зададе въпроси, от друга, да не го натоварваме с тежки контузии и прекарвания, тъй че да го смачкаме още повече, тъй като така и така животът ни е сложен и всички имаме проблеми. Опитваме се посредством хумора да сложим значими тематики за нашето съвремие.
- Семейството, любовта, другарството, прошката - това ли са значимите тематики, върху които желаете феновете да разсъждават, откакто видят " Рожден ден "?
- Да, по този начин е. Това, което си слагаме като задача, е не да изградим облик на позитивния човек, който има другари, работи, реализира всички свои фантазии. Търсим герои, които по някаква причина са изпаднали в безтегловност и когато намерят смисъла и идеята, за която да се борят, стават други хора. И най-лошият, да вземем за пример пандизчията Васил, може да се " прероди " в добър човек, който да откри и любовта, и смисъла да живее, и да търси метод да помогне. Каузата да окажеш помощ на едно дете стои в основата и на тримата новобранци - другари, които са сякаш нехранимайковци, само че в действителност са положителни хора. Така че ние търсим герои, които да могат в границите на тези два часа да преоткрият себе си, да подскажат на фена, че той също може да прави положително.
- За някои може би ще звучи идеалистично, тъй като по-рядко се намират хора, които влизат в ситуацията на другите и са подготвени да оказват помощ.
- Точно в това е смисълът - да погледнеш отвън себе си, да видиш живота към теб.
- Във Вашите филми участват като герои хора от всички възрасти - от деца до баби и дядовци. Вероятно и по тази причина публиката толкоз ги обича.
- Всички герои не са изсмукани от пръстите, задачата е феновете да разпознаят в тях хора от личното си обграждане.
На снимачната площадка на " Рожден ден " с Меглена Караламбова и Васил Банов
- Създавате филмите си с съвсем същия екип и актьори. В един миг може би към този момент се разбирате единствено с взор?
- Работя съвсем на 90 % с непрекъснат екип - звукорежисьор, художник по костюми, художник сценограф, светла му памет, оператор, с който отлично се разбираме, в действителност от време на време и единствено с взор. А що се отнася за актьорите - съвсем всички играят и в предходните ми филми, само че всякога им давам разнообразни функции, слагам им задания, които до този миг не са правили нито в киното, нито в театъра. Затова на тях им е забавно и на мен ми е забавно да мога да ги предизвиквам.
- В " Рожден ден " Меглена Караламбова и Васил Банов, светла му памет, са доайените. Какво е скъпото, което може да се научи и вземе от тези актьори от по-възрастното потомство, хора от друга школа, с друго образование, нрав и отношение към специалността?
- Професионализъм. И Меглена Караламбова, и Васил Банов са от по-старите школи, научени са на професионализъм, по какъв начин да се работи, без непотребни натоварвания и префърцунени напъни. Идват безусловно готови, прочели са целия сюжет и са вникнали в драматургията на кино лентата. Младите артисти идват на фотосите с почит към тези свои сътрудници, само че нашата задача е да се провиснал и да ги одобряват като равни, получават и упътвания, когато е нужно. Това е доста позитивен развой. Всички артисти са извънредно надарени и положителни в това, което вършат, тъй че - моите възторженостти.
- Д-р Олга Маркова дефинира " Рожден ден " като " сполучлива творба в редкия, мъчно изпълним род " трагична комедия ", отдадена на прекомерно значими проблеми в нашето общество и издържана до дъно ".
- Мисля, че филми в жанра комедия доста рядко се вършат, тъй като е най-трудният - доста по-лесно е да разплачеш фена, в сравнение с да го разсмееш. Аз от време на време даже я назовавам печална комедия поради някои драматургични линии, които се прокрадват във кино лентата. Пак ще повторя, че въпросът е в гледната точка. Опитваме се посредством интелигентно възприятие за комизъм да описваме смислени истории.
Ивайло Пенчев получава Наградата на публиката на фестивала " Златна роза 2025 " за кино лентата " Рожден ден "
- Признавате, че предпочитате да получите премията на публиката, вместо на някое авторитетно жури. За феновете ли мислите, когато създавате своите филми?
- Да, по този начин е. Смятам, че носим отговорност пред фена, пред публиката поради това, че работим с парите на данъкоплатците. И да си чешем с лявата ръка дясното ухо - не ми се коства вярно. Ако някой желае да го прави - добре, само че да вложи лични пари или да си откри от спонсори. Когато работиш с държавно финансиране, би трябвало да имаш отговорност.
В последна сметка киното е забавление, комерсиално кино не значи неприятно кино, гледаемо кино не значи пошло кино. Хубаво е да се снимат филми, хората да влизат в киносалоните и да ги гледат, а не да вършим филми с техните пари, които да ги гледат единствено приятелите и фамилията ни, да вземем за пример.
Съществува така наречен фестивално кино, само че то сякаш се основава за съответен фестивал, тъй като едно е Кан, друго е Локарно, трето е Венеция, всеки фестивал има своите условия или цели. Не съм срещу фестивалното кино, когато филмът е логичен, може да отиде на фестивал и да вземе награди, само че за мен най-истинската премия е тази на публиката. Целият екип е работил повече от година върху този артикул, наименуван филм, публиката влиза, гледа и се радва. И най-добре е, когато излиза от киносалона с усмивка на лицето. Освен това киното сближава хората, разтоварва ги от всекидневието, прави ги по-добри, което за мен е смисълът да правиш кино.
- По-лесно ли беше този път с обезпечаването на финансовите средства?
- Финансовите въпроси постоянно са на дневен ред, българското кино не се радва на големи бюджети, ние не сме Холивуд, не сме и Германия... Да, компликации постоянно има, изненади по време на фотосите - също, в една или друга посока, само че това е обикновено в този развой. Искаш да снимаш при слънчево време, завалява дъжд, нямаш опция да отложиш фотосите, търсиш разновидности, с цел да преодолееш казуса. По време на фотосите на " Чичо Коледа " беше тежко, тъй като целият филм е зимен, снимахме в условия на КОВИД, трябваше да внимаваме хора с маски да не влизат в кадър и така нататък Тук проблемите бяха от различен темперамент, само че постоянно има нещо, което се появява ненадейно.
- Много е значим въпросът с разпространяването.
- Това е проблем от доста години. Мисля, че Министерството на културата е органът, който би трябвало да се самосезира и киносалоните да бъдат ангажирани по някакъв метод да дават приоритет на българското кино. В момента мисля, че това е разграден двор, филмите се програмират по напълно други съображения. Трябва да има цялостна политика в това отношение.
Ивайло Пенчев
- Музиката към новия Ви филм още веднъж е основана от композитора Георги Стрезов. Имате ли предварителни условия, които обсъждате с него, или напълно се доверявате на неговата преценка?
- Смятам, че всички детайли, които участват в киното - сценография, костюми, операторска работа, музика, би трябвало да бъдат подчинени само на драматургията на дадения сюжет, на кино лентата. Георги Стрезов е извънредно надарен младеж, който не е егоистичен, търси да хастари драматургията с музиката, която написа, по тази причина и работим към този момент толкоз филми дружно. Той е отворен към всевъзможни решения, доста се сработихме и извънредно си харесваме като подстрекателство, като схващане крайният артикул да е това, което желаеме.
Има доста филми, които са брилянтно снимани от оператор, изпипани като визия, само че няма история, а това е първото нещо - би трябвало да разкажем история. И да я създадем налична. Така че всички детайли в киното са еднообразно значими, да не приказваме за актьорската игра.
- Ще пътува ли " Рожден ден " из България, зад граница, ще бъде ли излъчен по малкия екран?
- Нека първо да минат прожекциите в кината, в този момент е по екраните в цялата страна, в избран миг ще бъде излъчен и по малкия екран. Предвиждаме да създадем турне, към този момент имаме поръчки за прожекции в Съединени американски щати, сключил съм контракт за разпространяване и в Европа, в най-скоро време ще го покажем в Германия, Австрия, Чехия, следва прожекция в Словакия, в Чикаго...
- Предвиждате ли срещи със фенове, с изключение на тези, които имахте на двата фестивала във Варна?
- Да, сигурно ще създадем срещи с публиката. Разговорите със феновете на двата фестивала бяха чудесни. За мен постоянно е била значима противоположната връзка. Едно си мислиш, че правиш, друго е, когато чуеш по какъв начин мислят феновете и дали е достигнало до тях това, което си имал поради.
- По какви планове работите сега?
- Довършвам документален филм - " Пожарникари ", завършихме и кино лентата за Българската православна черква " Гласът на вярата ". Имам интерес към документалното кино, само че тематиката би трябвало да е завладяваща. Например " Пожарникари " е един същински взор към положителното, към тази специалност и хората, които са подготвени да се пожертват в името на други, които да спасят. Що се отнася до игрален план - следва, живот и здраве.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ