Станимира Делева: Старите гори са основа за опазването на природата и на прилепите
Станимира Делева е биолог, който изследва прилепи. Докторант е към Университета на Коста Рика (Universidad de Costa Rica). През последната година изследва прилепите в Коста Рика и Малайзия - остров Борнео. За проучванията си в Борнео е подкрепена с финансиране от природонаучното списание National Geographic, фондацията Bat Conservation International и изследователския фонд The Explorers Club.
Разкажете за проучването на прилепите в Борнео.
- През юли 2019 проведох едномесечна експедиция в Национален парк Мулу, Малайзия като част от проучване по докторантурата ми към Университета на Коста Рика (Universidad de Costa Rica). Работата ми стартира в Коста Рика като план за проучване на екологията на пещерните прилепи в страната. Целта на плана е да се наблюдава връзката сред колониите на пещерни прилепи и кръговрата на питателните субстанции в дъждовната гора.
Има над 1300 типа прилепи по света. Те играят значима роля в екосистемите, които населяват – контролират броя на насекомите, опрашват растения, популяризират семена и други В пещерите прилепните колонии поддържат цели съобщества от организми, като внасят хранителни субстанции с гуаното си (изпражненията), което е основа на хранителната верига в изолираната подземна среда. Прилепното гуано е високо скъп натурален тор, поради наличието на азот и фосфор и се употребява като запас от хора, които живеят покрай пещери с огромни прилепни колонии - в Северна Америка, Югоизточна Азия и така нататък
Веднъж попаднало в пещера, се счита, че гуаното остава вечно там и е изгубено като запас за надземната екосистема, а пещерите са обсъждани като изолирани екосистеми със слаба връзка с останалата среда. Моят план изследва дали това в действителност е по този начин.
Когато през една пещера минава подземна река, тя придвижва питателните субстанции от гуаното назад към повърхността, където да бъдат усвоени от растенията около крайбрежията й. Като се има поради, че някои прилепни колонии наброяват хиляди и даже милиони човеци, количеството хранителни субстанции може да бъде доста и да играе значима роля за растенията, изключително в тропическите гори, известни с бедните си почви.
Къде тъкмо работите?
- За да бъдат резултатите ни използвани на световно равнище, изследваме три места – Коста Рика, България и Малайзия - Национален парк Мулу на остров Борнео. Теренната работа в Коста Рика се състоя през 2017 и 2018 година В България работим взаимно с Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. В България работихме през 2018 и ще продължим през 2020 година В Малайзия работихме това лято и към момента чакаме резултатите от пробите, които взехме, което ще покаже дали си заслужава да се върнем отново там за още един сезон теренна работа.
Какво предизвикателство е за биолог да попадне в друга естествена среда?
- Работя от няколко години в Коста Рика, тъй че естествената среда в Борнео не е доста по-различна – субекваториален климат и дъждовна гора.
© Станимира Делева, Личен списък
Дъждовна гора в Борнео.
В съпоставяне с България, нещата са други. За нетренираното око природата в тропиците е като детонация – измамлив безпорядък от цветове и форми. В тропическата гора е по-вероятно да видиш 100 разнообразни типа организми, в сравнение с 100 индивида от един и същи тип. Изисква се доста време, с цел да вникнеш в логиката и тънкия баланс в тропическата екосистема – всичко е обвързвано в голяма мрежа, която към момента се опитваме да разплетем. Няма по какъв начин да се направи съпоставяне – тропическата гора няма аналог в умерения климат.
Как ставнявате природата на остров Борнео и тази в България?
- Става въпрос за изцяло несравними неща. Национален парк Мулу е разгласен за предпазена територия и международно естествено завещание от ЮНЕСКО, поради неповторимите пещери и карстови формирания. В парка се намират едни от най-обемните и дълги пещери в света – да вземем за пример дългата над 230 км пещерна система Clearwater и зала Sarawak в пещерата Good luck, която е толкоз обемна, че в нея се побират 40 самолета Боинг 747 (Jumbo Jet).
Над половината от голямото биоразнообразие на остров Борнео може да бъде открито в парка - седемнайсетте разнообразни растителни зони поддържат 2142 нецъфтящи растения и минимум 2000 типа цветни растения, включващи 182 орхидеи и 15 типа хищни растения. Животните, известни сега от парка, са 116 бозайници, в това число 54 типа прилепи, 305 типа птици, 100 влечуги, 97 земноводни и 48 типа риби. Богатството на безгръбначни животни е оценено на към 20 000 типа, включващи 360 паяка, 147 типа водни кончета, 281 пеперуди, почти 3000 молци, 458 мравки и почти 4000 типа бръмбари. Някои неповторими растителни типове са ендемични за недостъпните скални масиви на парка.
Пещерите в Борнео са доста по-различни от тези в България – и заради огромного количество вода са доста рискови – равнището на подземните реки може да се вдигне с няколко метра за секунди. Трябваше да бъдем доста деликатни, изключително при взимането на водните проби.
Животните в пещерите са доста забавни – слепи раци и риби, които се катерят по камъните, както и великански инсекти. В някои от пещерите вместо прилепи срещахме бързолети. Тези птици са се специализирали в обитаването на пещери, влизат надълбоко във вътрешността подземен и се ориентират с издаването на звуци. Гнездата им са високо скъп деликатес и могат да доближат баснословна цена. Бракониери обикалят страничните пътеки на парка в търсене на гнезда на бързолети от пещерите, по тази причина и свободното напредване отвън туристическите направления не е разрешено.
Защо тъкмо Борнео?
- Избрахме да работим в Мулу поради големите пещери с подземни води, приютяващи милиони прилепи – превъзходен терен за проучванията ни. Районът е проучван в продължение на няколко десетилетия от английски спелеолози, което улесни нашата задача и успяхме да се ориентираме и да изберем най-подходящите пещери, от които да вземем проби. Парк Мулу ни впечатли с отношението към пещерите, издигнати на особена респект – нещо, което се надяваме да забележим скоро и в България. Любители на природата от целия свят се събират в парка, с цел да посетят някои от пещерите и да следят един от най-зрелищните явления в животинското царство – излитането на над 2 милиона прилепа от Deer cave.
Колко типа прилепи има там, по какъв начин бихте ги сравнила с българските типове?
© Станимира Делева, Личен списък
Плодояден прилеп от типа Uroderma bilbolatum, който прави " палатки " - изгризва палмовите листа, с цел да се приюти под тях.
- На остров Борнео има 68 типа прилепи. За съпоставяне – в цяла Европа има 36 типа. В тропиците имаме доста огромно многообразие от типове, които заемат разнообразни екологични ниши – има прилепи, които се хранят с инсекти, полен, плодове, дребни животни и даже с други прилепи. Има и така наречен летящи лисици, които са огромни плодоядни прилепи. В България прилепите са единствено насекомоядни.
Как се опазва там биоразнообразието и какви режими за отбрана на природата има?
- В националните паркове в региона Саравак има доста непоколебим режим за посещаване и издаване на разрешителни за проучване. От друга страна има доста отрицателно влияние върху околната среда отвън парковете – заличаване на гори, с цел да се засадят палмови плантации. Това е пагубно за природата, тъй като за разлика от други места по света, където на мястото на пустеещи земи се засаждат палмови плантации, в Борнео се изсича девствена дъждовна гора – една от последните първоначални гори в света.
Има доста огромна разлика с Коста Рика, където палмовите плантации действително са нова гора, засята на пустеещо място. Така палмовите плантации съответно за Коста Рика образуват добър хабитат за някои типове животни.
В Малайзия обаче изсичат първоначални дъждовни гори, с цел да ги заменят с тези плантации, което е закононарушение. Но това се крие - там няма достъп до Географска информационна система данни, а и туристите не могат да видят горите отвън позволените за посещаване паркове, където се сече.
Така че в действителност палмовото масло не е неприятно, в случай че идва от Коста Рика, само че е ужасно, в случай че идва от Борнео, където поради него изчезват дъждовни гори.
Какво е смисъла на първичните вековни гори?
- Гора, която е израснала от предисторическите столетия, е скъпа. Тя дава условия за хиляди свързани между тях биологични типове и няма по какъв начин да бъде сменена със залесяване, даже и да се засадят същите типове дървета.
Условията за живот в нея са натрупвани с от времето на динозаврите и няма по какъв начин да се възстановят изцяло. Така, че старите гори не са, както си мислят хората " възобновим запас ". Една остаряла гора има напълно друга стойност от новозасадената.
Това важи както за тропическите дъждовни гори, по този начин и за вековните гори в България, някои от които са първоначални. Имаме някои остарели гори, които са последните в Европа. Например изключително скъпи са буковите гори в Стара Планина, които тук-там тихомълком се унищожават под един или различен предлог. Въпреки че част от тях, тези от Национален парк " Централен Балкан ", са даже оповестени за обект на ЮНЕСКО. Но това не им дава действителна отбрана.
В Европа първичните гори изчезват и това, че част от тях в България към момента оцеляват, е доста значимо за опазването на биоразнообразието. От моя позиция - и на прилепите, за които вековните гори са местообитание.
Знаете, че през 2016г. Изпълнителната организация по горите публично разгласи 10% от горите в мрежата " Натура " за вековни гори в България и с това ограничи съвсем изцяло опциите за сеч в тях (виж тук и тук) ?
- Да, само че не всички вековни гори в България са картирани, Не знам за какво, само че както Ви споделих, част от буковите първоначални гори в Балкана нямат отбрана, а сечта им е извънредно пагубна за природата. Предполагам, че зависи от държавното управление.
Какво е значимо в България за отбраната на природата?
- Ние имаме чудесни закони за запазване на околната среда, само че би трябвало да се ползват и да се съблюдават. Важно е Министерството на околната среда да си напомни главната си роля, която е да работи за запазване и стабилно развиване, тъй като сега следим тревожна наклонност в противоположна посока.
Според мен би трябвало да се акцентира на образованието за отбрана на природата от ранна детска възраст. Трябва да се изясни на децата в учебно заведение за какво е значимо да се опазва природата. В момента следим едно надменно отношение към околната среда, което може да докара до пагубни последствия в бъдеще. Надеждата е в бъдещите генерации.
Какво Ви следва в идната година?
- Обработване на резултати, писане на научни публикации и отбрана на докторската ми дисертация. Мисля си и за бъдещи планове и нови места.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (155)
Разкажете за проучването на прилепите в Борнео.
- През юли 2019 проведох едномесечна експедиция в Национален парк Мулу, Малайзия като част от проучване по докторантурата ми към Университета на Коста Рика (Universidad de Costa Rica). Работата ми стартира в Коста Рика като план за проучване на екологията на пещерните прилепи в страната. Целта на плана е да се наблюдава връзката сред колониите на пещерни прилепи и кръговрата на питателните субстанции в дъждовната гора.
Има над 1300 типа прилепи по света. Те играят значима роля в екосистемите, които населяват – контролират броя на насекомите, опрашват растения, популяризират семена и други В пещерите прилепните колонии поддържат цели съобщества от организми, като внасят хранителни субстанции с гуаното си (изпражненията), което е основа на хранителната верига в изолираната подземна среда. Прилепното гуано е високо скъп натурален тор, поради наличието на азот и фосфор и се употребява като запас от хора, които живеят покрай пещери с огромни прилепни колонии - в Северна Америка, Югоизточна Азия и така нататък
Веднъж попаднало в пещера, се счита, че гуаното остава вечно там и е изгубено като запас за надземната екосистема, а пещерите са обсъждани като изолирани екосистеми със слаба връзка с останалата среда. Моят план изследва дали това в действителност е по този начин.
Когато през една пещера минава подземна река, тя придвижва питателните субстанции от гуаното назад към повърхността, където да бъдат усвоени от растенията около крайбрежията й. Като се има поради, че някои прилепни колонии наброяват хиляди и даже милиони човеци, количеството хранителни субстанции може да бъде доста и да играе значима роля за растенията, изключително в тропическите гори, известни с бедните си почви.
Къде тъкмо работите?
- За да бъдат резултатите ни използвани на световно равнище, изследваме три места – Коста Рика, България и Малайзия - Национален парк Мулу на остров Борнео. Теренната работа в Коста Рика се състоя през 2017 и 2018 година В България работим взаимно с Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. В България работихме през 2018 и ще продължим през 2020 година В Малайзия работихме това лято и към момента чакаме резултатите от пробите, които взехме, което ще покаже дали си заслужава да се върнем отново там за още един сезон теренна работа.
Какво предизвикателство е за биолог да попадне в друга естествена среда?
- Работя от няколко години в Коста Рика, тъй че естествената среда в Борнео не е доста по-различна – субекваториален климат и дъждовна гора.
© Станимира Делева, Личен списък
Дъждовна гора в Борнео.
В съпоставяне с България, нещата са други. За нетренираното око природата в тропиците е като детонация – измамлив безпорядък от цветове и форми. В тропическата гора е по-вероятно да видиш 100 разнообразни типа организми, в сравнение с 100 индивида от един и същи тип. Изисква се доста време, с цел да вникнеш в логиката и тънкия баланс в тропическата екосистема – всичко е обвързвано в голяма мрежа, която към момента се опитваме да разплетем. Няма по какъв начин да се направи съпоставяне – тропическата гора няма аналог в умерения климат.
Как ставнявате природата на остров Борнео и тази в България?
- Става въпрос за изцяло несравними неща. Национален парк Мулу е разгласен за предпазена територия и международно естествено завещание от ЮНЕСКО, поради неповторимите пещери и карстови формирания. В парка се намират едни от най-обемните и дълги пещери в света – да вземем за пример дългата над 230 км пещерна система Clearwater и зала Sarawak в пещерата Good luck, която е толкоз обемна, че в нея се побират 40 самолета Боинг 747 (Jumbo Jet).
Над половината от голямото биоразнообразие на остров Борнео може да бъде открито в парка - седемнайсетте разнообразни растителни зони поддържат 2142 нецъфтящи растения и минимум 2000 типа цветни растения, включващи 182 орхидеи и 15 типа хищни растения. Животните, известни сега от парка, са 116 бозайници, в това число 54 типа прилепи, 305 типа птици, 100 влечуги, 97 земноводни и 48 типа риби. Богатството на безгръбначни животни е оценено на към 20 000 типа, включващи 360 паяка, 147 типа водни кончета, 281 пеперуди, почти 3000 молци, 458 мравки и почти 4000 типа бръмбари. Някои неповторими растителни типове са ендемични за недостъпните скални масиви на парка.
Пещерите в Борнео са доста по-различни от тези в България – и заради огромного количество вода са доста рискови – равнището на подземните реки може да се вдигне с няколко метра за секунди. Трябваше да бъдем доста деликатни, изключително при взимането на водните проби.
Животните в пещерите са доста забавни – слепи раци и риби, които се катерят по камъните, както и великански инсекти. В някои от пещерите вместо прилепи срещахме бързолети. Тези птици са се специализирали в обитаването на пещери, влизат надълбоко във вътрешността подземен и се ориентират с издаването на звуци. Гнездата им са високо скъп деликатес и могат да доближат баснословна цена. Бракониери обикалят страничните пътеки на парка в търсене на гнезда на бързолети от пещерите, по тази причина и свободното напредване отвън туристическите направления не е разрешено.
Защо тъкмо Борнео?
- Избрахме да работим в Мулу поради големите пещери с подземни води, приютяващи милиони прилепи – превъзходен терен за проучванията ни. Районът е проучван в продължение на няколко десетилетия от английски спелеолози, което улесни нашата задача и успяхме да се ориентираме и да изберем най-подходящите пещери, от които да вземем проби. Парк Мулу ни впечатли с отношението към пещерите, издигнати на особена респект – нещо, което се надяваме да забележим скоро и в България. Любители на природата от целия свят се събират в парка, с цел да посетят някои от пещерите и да следят един от най-зрелищните явления в животинското царство – излитането на над 2 милиона прилепа от Deer cave.
Колко типа прилепи има там, по какъв начин бихте ги сравнила с българските типове?
© Станимира Делева, Личен списък
Плодояден прилеп от типа Uroderma bilbolatum, който прави " палатки " - изгризва палмовите листа, с цел да се приюти под тях.
- На остров Борнео има 68 типа прилепи. За съпоставяне – в цяла Европа има 36 типа. В тропиците имаме доста огромно многообразие от типове, които заемат разнообразни екологични ниши – има прилепи, които се хранят с инсекти, полен, плодове, дребни животни и даже с други прилепи. Има и така наречен летящи лисици, които са огромни плодоядни прилепи. В България прилепите са единствено насекомоядни.
Как се опазва там биоразнообразието и какви режими за отбрана на природата има?
- В националните паркове в региона Саравак има доста непоколебим режим за посещаване и издаване на разрешителни за проучване. От друга страна има доста отрицателно влияние върху околната среда отвън парковете – заличаване на гори, с цел да се засадят палмови плантации. Това е пагубно за природата, тъй като за разлика от други места по света, където на мястото на пустеещи земи се засаждат палмови плантации, в Борнео се изсича девствена дъждовна гора – една от последните първоначални гори в света.
Има доста огромна разлика с Коста Рика, където палмовите плантации действително са нова гора, засята на пустеещо място. Така палмовите плантации съответно за Коста Рика образуват добър хабитат за някои типове животни.
В Малайзия обаче изсичат първоначални дъждовни гори, с цел да ги заменят с тези плантации, което е закононарушение. Но това се крие - там няма достъп до Географска информационна система данни, а и туристите не могат да видят горите отвън позволените за посещаване паркове, където се сече.
Така че в действителност палмовото масло не е неприятно, в случай че идва от Коста Рика, само че е ужасно, в случай че идва от Борнео, където поради него изчезват дъждовни гори.
Какво е смисъла на първичните вековни гори?
- Гора, която е израснала от предисторическите столетия, е скъпа. Тя дава условия за хиляди свързани между тях биологични типове и няма по какъв начин да бъде сменена със залесяване, даже и да се засадят същите типове дървета.
Условията за живот в нея са натрупвани с от времето на динозаврите и няма по какъв начин да се възстановят изцяло. Така, че старите гори не са, както си мислят хората " възобновим запас ". Една остаряла гора има напълно друга стойност от новозасадената.
Това важи както за тропическите дъждовни гори, по този начин и за вековните гори в България, някои от които са първоначални. Имаме някои остарели гори, които са последните в Европа. Например изключително скъпи са буковите гори в Стара Планина, които тук-там тихомълком се унищожават под един или различен предлог. Въпреки че част от тях, тези от Национален парк " Централен Балкан ", са даже оповестени за обект на ЮНЕСКО. Но това не им дава действителна отбрана.
В Европа първичните гори изчезват и това, че част от тях в България към момента оцеляват, е доста значимо за опазването на биоразнообразието. От моя позиция - и на прилепите, за които вековните гори са местообитание.
Знаете, че през 2016г. Изпълнителната организация по горите публично разгласи 10% от горите в мрежата " Натура " за вековни гори в България и с това ограничи съвсем изцяло опциите за сеч в тях (виж тук и тук) ?
- Да, само че не всички вековни гори в България са картирани, Не знам за какво, само че както Ви споделих, част от буковите първоначални гори в Балкана нямат отбрана, а сечта им е извънредно пагубна за природата. Предполагам, че зависи от държавното управление.
Какво е значимо в България за отбраната на природата?
- Ние имаме чудесни закони за запазване на околната среда, само че би трябвало да се ползват и да се съблюдават. Важно е Министерството на околната среда да си напомни главната си роля, която е да работи за запазване и стабилно развиване, тъй като сега следим тревожна наклонност в противоположна посока.
Според мен би трябвало да се акцентира на образованието за отбрана на природата от ранна детска възраст. Трябва да се изясни на децата в учебно заведение за какво е значимо да се опазва природата. В момента следим едно надменно отношение към околната среда, което може да докара до пагубни последствия в бъдеще. Надеждата е в бъдещите генерации.
Какво Ви следва в идната година?
- Обработване на резултати, писане на научни публикации и отбрана на докторската ми дисертация. Мисля си и за бъдещи планове и нови места.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (155)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ