Липсата на доверие в прокуратурата обрича всяка нейна акция
- Станахме очевидци на ескалация на напрежението на митинга против държавното управление и основния прокурор Иван Гешев. Това туптене на топката и отвод от оставка от страна на кабинета работи ли в интерес на Гешев?
- Донякъде да, тъй като очевидно общественият фокус се насочи към държавното управление, Народното събрание и изобщо политическия елит за сметка на главния прокурор. Имаше един миг, в който Гешев беше почнал да заема позиция №1 на митинга за оставка. Но в този момент с тази ескалация на напрежението и тези ходове на кабинета, с възобновяването на парламентарния сезон, с внасянето на плана на конституция, с компромисите, които очевидно се вършат от политическите сили, доста внезапно се измести фокусът на публичното внимание. За сметка на това основният прокурор като че ли направи крачка обратно и сега виждаме, че няма чак такава гласност в неговите дейности. Той се концентрира върху някои по-конвенционални закононарушения като случая в Дупница. Така че публичното внимание се ангажира с тези, които като че ли са по-големият дразнител сега - държавното управление.
- Иван Гешев не веднъж е казвал, че не се вълнува от публичното утвърждение, защото не се явява на избори. В подобен случай считате ли, че този прийом за цивилен напън, какъвто е митингът, би могъл да разклати позицията на основния прокурор?
- Смятам, че доста мъчно един цивилен митинг би бил тласък за основния прокурор да предприеме една или друга стъпка. По-скоро виждам гражданския митинг като катализатор за останалите управляващи, които имат някакви политически лостове за намеса, в случай че преценяват, че основният прокурор нарушава конституцията, нарушава законите или уронва престижа на правосъдната власт. Не виждам капацитет, а и не би следвало може би, цивилен митинг непосредствено да води до оставката на основния прокурор, защото това до известна степен несъмнено заплашва демократичния ред. Има ясни правила за разделяне на управляващите, а до каква степен те у нас работят е тематика на различен диалог. В една демократична страна би следвало гражданският митинг да се насочи към тези, които жителите непосредствено избират. А те към този момент имат политическата и конституционната отговорност да се намесят там, където останалите управляващи надвишават пълномощията си.
- Казвате, че гражданското неодобрение може да принуди политиците да осъществят промяна и надзор на активността на прокуратурата. Срещу това ли се опълчиха прокурорите на националното си заседание в резиденция " Бояна "?
- Аз персонално не разбрах задачата на съвещанието. За мен това беше едно мероприятие, което имаше за цел да насочи някакво обръщение, което не съм сигурен, че имаше своя получател. Дали това беше политическият хайлайф, че да не извърши или да извърши избрани промени. Дали това беше обществото за да му се изпрати посланието, че прокуратурата е единна и самостоятелна и тези митинги нямат съображение. Дали беше косвено обръщение към европейските ни сътрудници, откъдето също се чуват рецензии във връзка с работата на прокуратурата и правосъдната власт. Каквато и да е била задачата на това мероприятие, то беше неуместно. В последна сметка то резултира в една декларация, която можеше да се поддържа и подпише и без физическо събитие в сходни мащаби. Смятам, че това беше сигнал към тези участници в процеса, които ще трансформират конституцията и ще вършат съществени промени, и този сигнал беше, че прокуратурата се усеща удобно в обстановката, в която се намира сега.
- На процедура декларацията беше гласувана съвсем единомислещо персонално под погледа на основния прокурор. Не остави ли това чувство за самовластие на Иван Гешев?
- Остави тъкмо противоположното усещане на това, за което беше извършено съвещанието. То беше извършено, с цел да покаже на обществото и на останалите участници в политическия развой, че прокуратурата е самостоятелна, а в действителност като че ли сътвори противоположното усещане, че прокуратурата е мощно централизирана и значително подчинена на индивида, който заема управителната позиция. За мен мощно централизираната прокуратура, което де факто значи взаимозависимост от всеки по-горестоящ и в последна сметка от най-горестоящия, е един спор, заложен в самата институция, който рано или късно ще наложи някакви промени. Този спор очевидно основава напрежение измежду обществото, а и измежду други основни институции като президента.
- Според вас този спор сред президентската институция и прокуратурата беше ли предначертан от някогашния основен прокурор Сотир Цацаров? Спомняме си, че при встъпването си в длъжност Гешев беше предизвестен от Цацаров, че първото предизвикателство пред държавното обвиняване са почналите съвещания за конституционни промени при президента.
- Проблемът е, че прокуратурата се употребява с извънредно ниско публично доверие, които не се дължат само на настоящия основен прокурор, а са наслоявани и от неговите прародители. В основата на това седи, че няма задоволителен брой сполучливи знакови каузи, тъй че обществото да доближи по натурален път до убедеността, че прокуратурата работи в полза на обществото. Липсата на това доверие води до подозренията в обществото, че мотивацията на прокуратурата е по-различна - политически цели, стопански ползи. И надлежно във всеки един подобен случай, както с президента, обществото разумно стига до извода, че там не се търсят отговорните, а нещо друго - някаква форма на напън. Тази наклонност е склонна да стига до някои крайности, както в тази ситуация с Васил Божков, който точно неналичието на доверие внезапно в някои публични кръгове го направи жертва и стана трамплин към негов личен политически план. Сега виждате, че публичния спор не е фокусиран върху това какво точно върши прокуратурата в президентството, какви са обвиняванията, какви са доказателствата, има ли съображение. Веднага се вижда офанзивата на една институция към друга институция - на основния прокурор против президента. Допълнителен негатив към това е практиката, която се постанова от новия основен прокурор, на показност. Микробусите, униформените, маскираните, с цел да влезеш в президентството в един кабинет на един консултант и да изземеш някакви доказателства.
- Не беше ли точно прокуратурата, която направи Васил Божков да наподобява като жертва, като отхвърля да проверява сигналите му против държавното управление за даван рушвет и по този метод демонстрира двоен стандарт?
- Усещането за двоен стандарт съществува и то ще продължи да съществува даже прокуратурата да успее да завърши сполучливо някои от делата. Обществото получава информация от най-различни източници и тази информация ясно демонстрира, че по редица основни каузи избрани лица някак си се изключват от радара на прокуратурата. Още от случая КТБ и това, че на няколко пъти беше упоменато точно на Делян Пеевски, което попада в част от документите, събрана като доказателства, само че в това време против него не бяха подхванати следствени дейности. Основният обвинен Цветан Василев също неколкократно декларира за присъединяване на други хора в тази скица и отново се намесва името на Делян Пеевски, само че прокуратурата не потегля в тази посока. Същото се случи и с поредицата изказвания на Васил Божков по отношение на някогашния финансов министър Владислав Горанов, по отношение на Менда Стоянова, присъединяване на премиера и някои управителни лица в Комисията по хазарта. Законът задължава прокуратурата да се сезира и да направи нещо. Да, Божков е обвинен, само че това значи ли, че нищо от това, което той би могъл да каже, не е годно за следствени дейности? Не, в противен случай!
- В каква посока би трябвало да тръгне прокуратурата, с цел да си върне изгубеното публично доверие?
- Единственият метод е да докара до сполучлив край десетките знакови каузи, които сега се проверяват или са в правосъдна фаза, с цел да може да бъде уверено обществото, че всички дейности против тези хора са имали своето юридическо и морално съображение. Виждате по какъв начин разнообразни знакови каузи, почнали изключително шумно, или просто не свършват, или никой не схваща по какъв начин свършват, или свършват с оправдателни присъди. Това е завещание на настоящия основен прокурор, с което той би трябвало да се оправи, само че той съобщи обществено, че ще промени метода на тази институция. Всъщност, виждаме, че не се случва това, а в противен случай - има дела, сходни на това с Трайчо Трайков, Иво Прокопиев и Симеон Дянков. Това е ясно обръщение към обществото, че прокуратурата е направила избрани репресивни дейности против тези хора, запорираха се сметки, и резултатът е, че самостоятелният български съд намира тези хора за почтени. Логично е всеки интересуващ се жител да стигне до извода, че или прокуратурата е некомпетентна и не си е свършила работата, или е имала друга цел и тя в никакъв случай не е била неоправдателна присъда. Докато това не се промени всяка последваща акция на прокуратурата би била обречена и всяка намеса на държавното обвиняване ще води до противоположната реакция в обществото, че има поредна жертва на някакъв интерес.
- Донякъде да, тъй като очевидно общественият фокус се насочи към държавното управление, Народното събрание и изобщо политическия елит за сметка на главния прокурор. Имаше един миг, в който Гешев беше почнал да заема позиция №1 на митинга за оставка. Но в този момент с тази ескалация на напрежението и тези ходове на кабинета, с възобновяването на парламентарния сезон, с внасянето на плана на конституция, с компромисите, които очевидно се вършат от политическите сили, доста внезапно се измести фокусът на публичното внимание. За сметка на това основният прокурор като че ли направи крачка обратно и сега виждаме, че няма чак такава гласност в неговите дейности. Той се концентрира върху някои по-конвенционални закононарушения като случая в Дупница. Така че публичното внимание се ангажира с тези, които като че ли са по-големият дразнител сега - държавното управление.
- Иван Гешев не веднъж е казвал, че не се вълнува от публичното утвърждение, защото не се явява на избори. В подобен случай считате ли, че този прийом за цивилен напън, какъвто е митингът, би могъл да разклати позицията на основния прокурор?
- Смятам, че доста мъчно един цивилен митинг би бил тласък за основния прокурор да предприеме една или друга стъпка. По-скоро виждам гражданския митинг като катализатор за останалите управляващи, които имат някакви политически лостове за намеса, в случай че преценяват, че основният прокурор нарушава конституцията, нарушава законите или уронва престижа на правосъдната власт. Не виждам капацитет, а и не би следвало може би, цивилен митинг непосредствено да води до оставката на основния прокурор, защото това до известна степен несъмнено заплашва демократичния ред. Има ясни правила за разделяне на управляващите, а до каква степен те у нас работят е тематика на различен диалог. В една демократична страна би следвало гражданският митинг да се насочи към тези, които жителите непосредствено избират. А те към този момент имат политическата и конституционната отговорност да се намесят там, където останалите управляващи надвишават пълномощията си.
- Казвате, че гражданското неодобрение може да принуди политиците да осъществят промяна и надзор на активността на прокуратурата. Срещу това ли се опълчиха прокурорите на националното си заседание в резиденция " Бояна "?
- Аз персонално не разбрах задачата на съвещанието. За мен това беше едно мероприятие, което имаше за цел да насочи някакво обръщение, което не съм сигурен, че имаше своя получател. Дали това беше политическият хайлайф, че да не извърши или да извърши избрани промени. Дали това беше обществото за да му се изпрати посланието, че прокуратурата е единна и самостоятелна и тези митинги нямат съображение. Дали беше косвено обръщение към европейските ни сътрудници, откъдето също се чуват рецензии във връзка с работата на прокуратурата и правосъдната власт. Каквато и да е била задачата на това мероприятие, то беше неуместно. В последна сметка то резултира в една декларация, която можеше да се поддържа и подпише и без физическо събитие в сходни мащаби. Смятам, че това беше сигнал към тези участници в процеса, които ще трансформират конституцията и ще вършат съществени промени, и този сигнал беше, че прокуратурата се усеща удобно в обстановката, в която се намира сега.
- На процедура декларацията беше гласувана съвсем единомислещо персонално под погледа на основния прокурор. Не остави ли това чувство за самовластие на Иван Гешев?
- Остави тъкмо противоположното усещане на това, за което беше извършено съвещанието. То беше извършено, с цел да покаже на обществото и на останалите участници в политическия развой, че прокуратурата е самостоятелна, а в действителност като че ли сътвори противоположното усещане, че прокуратурата е мощно централизирана и значително подчинена на индивида, който заема управителната позиция. За мен мощно централизираната прокуратура, което де факто значи взаимозависимост от всеки по-горестоящ и в последна сметка от най-горестоящия, е един спор, заложен в самата институция, който рано или късно ще наложи някакви промени. Този спор очевидно основава напрежение измежду обществото, а и измежду други основни институции като президента.
- Според вас този спор сред президентската институция и прокуратурата беше ли предначертан от някогашния основен прокурор Сотир Цацаров? Спомняме си, че при встъпването си в длъжност Гешев беше предизвестен от Цацаров, че първото предизвикателство пред държавното обвиняване са почналите съвещания за конституционни промени при президента.
- Проблемът е, че прокуратурата се употребява с извънредно ниско публично доверие, които не се дължат само на настоящия основен прокурор, а са наслоявани и от неговите прародители. В основата на това седи, че няма задоволителен брой сполучливи знакови каузи, тъй че обществото да доближи по натурален път до убедеността, че прокуратурата работи в полза на обществото. Липсата на това доверие води до подозренията в обществото, че мотивацията на прокуратурата е по-различна - политически цели, стопански ползи. И надлежно във всеки един подобен случай, както с президента, обществото разумно стига до извода, че там не се търсят отговорните, а нещо друго - някаква форма на напън. Тази наклонност е склонна да стига до някои крайности, както в тази ситуация с Васил Божков, който точно неналичието на доверие внезапно в някои публични кръгове го направи жертва и стана трамплин към негов личен политически план. Сега виждате, че публичния спор не е фокусиран върху това какво точно върши прокуратурата в президентството, какви са обвиняванията, какви са доказателствата, има ли съображение. Веднага се вижда офанзивата на една институция към друга институция - на основния прокурор против президента. Допълнителен негатив към това е практиката, която се постанова от новия основен прокурор, на показност. Микробусите, униформените, маскираните, с цел да влезеш в президентството в един кабинет на един консултант и да изземеш някакви доказателства.
- Не беше ли точно прокуратурата, която направи Васил Божков да наподобява като жертва, като отхвърля да проверява сигналите му против държавното управление за даван рушвет и по този метод демонстрира двоен стандарт?
- Усещането за двоен стандарт съществува и то ще продължи да съществува даже прокуратурата да успее да завърши сполучливо някои от делата. Обществото получава информация от най-различни източници и тази информация ясно демонстрира, че по редица основни каузи избрани лица някак си се изключват от радара на прокуратурата. Още от случая КТБ и това, че на няколко пъти беше упоменато точно на Делян Пеевски, което попада в част от документите, събрана като доказателства, само че в това време против него не бяха подхванати следствени дейности. Основният обвинен Цветан Василев също неколкократно декларира за присъединяване на други хора в тази скица и отново се намесва името на Делян Пеевски, само че прокуратурата не потегля в тази посока. Същото се случи и с поредицата изказвания на Васил Божков по отношение на някогашния финансов министър Владислав Горанов, по отношение на Менда Стоянова, присъединяване на премиера и някои управителни лица в Комисията по хазарта. Законът задължава прокуратурата да се сезира и да направи нещо. Да, Божков е обвинен, само че това значи ли, че нищо от това, което той би могъл да каже, не е годно за следствени дейности? Не, в противен случай!
- В каква посока би трябвало да тръгне прокуратурата, с цел да си върне изгубеното публично доверие?
- Единственият метод е да докара до сполучлив край десетките знакови каузи, които сега се проверяват или са в правосъдна фаза, с цел да може да бъде уверено обществото, че всички дейности против тези хора са имали своето юридическо и морално съображение. Виждате по какъв начин разнообразни знакови каузи, почнали изключително шумно, или просто не свършват, или никой не схваща по какъв начин свършват, или свършват с оправдателни присъди. Това е завещание на настоящия основен прокурор, с което той би трябвало да се оправи, само че той съобщи обществено, че ще промени метода на тази институция. Всъщност, виждаме, че не се случва това, а в противен случай - има дела, сходни на това с Трайчо Трайков, Иво Прокопиев и Симеон Дянков. Това е ясно обръщение към обществото, че прокуратурата е направила избрани репресивни дейности против тези хора, запорираха се сметки, и резултатът е, че самостоятелният български съд намира тези хора за почтени. Логично е всеки интересуващ се жител да стигне до извода, че или прокуратурата е некомпетентна и не си е свършила работата, или е имала друга цел и тя в никакъв случай не е била неоправдателна присъда. Докато това не се промени всяка последваща акция на прокуратурата би била обречена и всяка намеса на държавното обвиняване ще води до противоположната реакция в обществото, че има поредна жертва на някакъв интерес.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ