Най-великият ни летец кацнал в гимназия заради жена си
Стамболовият мост, под който прелита водачът, става българският Монмартър Петко Попганчев прави лупинги над двореца в Белград, принцът го избавя от дипломатически скандал
Утрото на 24 май 1932 година. Празникът на св. св. Кирил и Методий. Всички поданици на Велико Търново са на улиците и по площадите, с цел да почетат най-българския ден. Изведнъж откъм хълма Трапезица се чува бръмчене на мотор, което се усилва и става все по-мощно. Болярите подвигат глави към небето. И онемяват. Пред смаяните им погледи се появява самолет, който прави завой над стъписаните хора. Самолетът е ДАР-1А с бордови номер В-ВтКR. Завива и стартира да се спуска все по-ниско от над улица " Гурко ", като че ли потъва надолу сред скалите на река Янтра.
-->
" Луд, ще се пребие! ", стартират да крещят хората.
Едни се кръстят, други падат ничком
на земята, уплашени, че самолетът ще ги удари.
Но машината излиза от пикиране съвсем над самата вода, току пред дъгата на Стамболовия мост. После се врязва сред обраслите с шубраци крайбрежия на реката и сред стръмнините се шмугва под самия мост. Прелитайки от другата му страна, стартира бързо да набира височина... Паниката внезапно отстъпва място на овациите и възгласите " Браво ", " Ура ", " Юнак "...
В самолета е именитият полк. Петко Попганчев, най-великият български водач, летял на над 1000 самолета, 117 от които тествал като изпитател. Този полет остава в историята на българската авиация освен като най-дръзкия, само че и като най-романтичния. Защото търновци, които години наред живеят с историята за прелитането под моста, описват, че в дъното на риска е било обяснението в обич на полковника към дамата на сърцето му.
Днес малко на брой отвън представителите на великата българска авиаторска школа знаят детайлности за полк. Петко Попганчев. А Стамболовият мост, едно от Чудесата на България, е безстопанствен. Търновци бият тревога, че се разрушава, само че гласът им остава нечут.
Легендарното оборудване е на над 130 години. Кръстено е на бележития български общественик и бунтовник Стефан Стамболов. Мостът е издигнат в края на XIX век и е неповторим в техническо отношение.
Сроден е с Лъвов мост и Орлов мост в София
както и с Желязната черква в Истанбул, тъй като е юридически от същата компания. С този мост е обвързвана любовната история на Петко Попганчев, необикновен водач, споделя Нейко Генчев, зам.-кмет на Велико Търново.
Кой е Петко Недялков Попганчев?
Полковникът е от поколението български летци, обучавани след Първата международна война. Роден е на 21 август 1905 година в Сухиндол, Търновско.
От дете Петко е захласнат от небето. Не мечтае за нищо друго, с изключение на да лети. Завършва Аеропланното учебно заведение през 1925 и Военното учебно заведение през 1928 година През 1939 година се дипломира като аероинженер в Германия, само че и за момент не помисля да остане там. Връща се, с цел да стане авиатор изпитател на Божурище.
От 1943 година капитан инж. Петко Попганчев е шеф на Държавната самолетна фабрика - Ловеч, а 1944 година - и началник на юнкерския образователен орляк. През март 1945 година организира изпитателните полети на самолета ДАР-10Ф. Казват, че това е отличен щурмови аероплан, само че работата по него завършва още с прототипа. Защото времето му е минало преди да стартира - във военновъздушните сили към този момент навлизат реактивните мотори.
Само три години по-късно - на 10 юни 1948 година, към този момент полковник, Петко Попганчев организира първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния аероплан ЛАЗ-7. Бил е заместник- шеф по летателната част във Въздушното учебно заведение в Долна Митрополия, старши учител по аеродинамика във Военнотехническата академия.
Петко Попганчев остава в историята и с
поредицата си неповторими авиационни върхове
През 1933 година прави 127 свързани лупинга със аероплан ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със аероплан Фоке-Вулф-44 прави 33-минутен гръбен полет, а с Aвиа Б-122 - 135 свързани лупинга. На 52 години слага последния си и най-впечатляващ връх - с ЛАЗ-7М. Над Мосачево той извършва бавноуправляемо тоно за 41 секунди. Това е фигура от най-висш пилотаж, която може да направи единствено същински въздушен виртуоз - акробат: постепенно завъртане на самолета по надлъжността му на 360?.
Но най-голямото му достижение си остава
рискованият полет под Стамболовия мост във Велико Търново. Да, по-късно загатва в изявление, че той е част от романтиката в авиацията, само че истината е, че любовната история е мит. Градската легенда споделя, че Петко желал да направи усещане на бъдещата си брачна половинка Поля. Но това не е правилно. По това време тя е единствено на 10 години. Тогавашните вестниците пишат, че полетът е " ексцентрично пояснение в обич към локална красива госпожица ". Нещо сходно в действителност се случва, по през 1940 година, когато Попганчев каца в двора на Ловешката девическа гимназия, където в последния клас учи в действителност бъдещата му брачна половинка. Поднася й букет цветя и съумява още веднъж да излети от двора на гимназията. Разказват, че по-късно продължава да ухажва момичето, като прелита ниско над нейната къщаза да хвърли букет в краката й.
Спомените на летеца разкриват, че полетът под Стамболовия мост е добре планувана и брилянтно изпълнена цел. " По-голямата част от времето си в Търново прекарах в обмисляне опциите " за " и " срещу " рискования полет. Стигнах до там, че нощем се събуждах под бремето на тоя неуточнен въпрос, отивах сутринта на самото място, представях си един вид на полето, след това другЕ ", написа водачът.
" И по този начин сякаш без съществени планове, прецизирах всички детайлности, свързани с минаването ми под моста. Започнах да се увещавам, че в случай че го направя по течението на реката, 85-те конски сили на мотора не биха могли да обезпечат нужния ъгъл на издигане против амфитеатрално разположения зад моста град. Оставаше опцията да подходя откъм Търново. Тук компликацията се заключваше освен в избиране на вярна скорост и височина, само че и в нужния завой от 180?.
Разчетът на дейностите ми трябваше да бъде дотолкоз прецизен, че краят на завоя да съвпадне със самото прекосяване, като в нужния миг самолетът се окаже тъкмо сред дъгата на моста и повърхността на водата. Когато след няколко дни се прибрах в Казанлък, взех един ДАР-1А и излетях. Кацнах единствено в Горна Оряховица, с цел да заредя самолета с гориво и продължих за Търново, където напряко пристъпих към своя план ".
Всъщност, този полет не е единственото щуро осъществяване на Попганчев. Той има доста шокиращи случаи, в които със своеволна смелост показва невероятното си майсторство във въздуха. От 1925 година до 1927 година той
каца три пъти без да пита със аероплан в двора на Военното учебно заведение
през днешния ден Военна академия " Г. С. Раковски " в София. Друг път се приземява със своя лек учебно-тренировъчен аероплан на една дребна полянка в местността Узана в Габровския Балкан и сполучливо излетява пред смаяните погледи на туристите там.
Своите летателни демонстрации той прави и в чужбина. Пребазирайки изтребител от Германия в България, Попганчев отклонява самолета от трасето му над югославска територия и полита над кралския замък в Белград, където прави невероятна проява с всички фигури от висшия пилотаж. Това провокира дипломатически скандал, само че очарованият сръбски принц Павел анулира наказването му...
Не инцидентно през 1959 година Попганчев става първият републикански първенец по върховен пилотаж и фигурно хвърчене с моторен аероплан, а от 1964 година е притежател на званието " Заслужил занаятчия на спорта по моторно хвърчене ".
През 1968 година получава и диплом " Пол Тисандие " - най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.
Що се отнася до Стамболовия мост, през днешния ден той се нуждае от незабавна реорганизация. Парапетите му са ръждясали. Предстои ремонтът им, твърди зам.-кметът на града.
Но до момента в който това се случи, търновци възкресяват легендата за любовта на летеца. Слагат катинари по перилата - съвсем като на Моста на изкуствата в Париж. С тях заключват любовта си към своите половинки и
хвърлят ключа във водата
с цел да не може в никакъв случай никой да ги раздели.
" Ще се опитаме да измислим нещо за влюбените. Място, където да ги закачат, тъй като това е едно от най-красивите места в града ", съобщи Генчев. И заяви, че общината желае са го трансформира в нещо като Монмартър - улица на занаятите. Такъв план към този момент е направен.
Утрото на 24 май 1932 година. Празникът на св. св. Кирил и Методий. Всички поданици на Велико Търново са на улиците и по площадите, с цел да почетат най-българския ден. Изведнъж откъм хълма Трапезица се чува бръмчене на мотор, което се усилва и става все по-мощно. Болярите подвигат глави към небето. И онемяват. Пред смаяните им погледи се появява самолет, който прави завой над стъписаните хора. Самолетът е ДАР-1А с бордови номер В-ВтКR. Завива и стартира да се спуска все по-ниско от над улица " Гурко ", като че ли потъва надолу сред скалите на река Янтра.
-->
" Луд, ще се пребие! ", стартират да крещят хората.
Едни се кръстят, други падат ничком
на земята, уплашени, че самолетът ще ги удари.
Но машината излиза от пикиране съвсем над самата вода, току пред дъгата на Стамболовия мост. После се врязва сред обраслите с шубраци крайбрежия на реката и сред стръмнините се шмугва под самия мост. Прелитайки от другата му страна, стартира бързо да набира височина... Паниката внезапно отстъпва място на овациите и възгласите " Браво ", " Ура ", " Юнак "...
В самолета е именитият полк. Петко Попганчев, най-великият български водач, летял на над 1000 самолета, 117 от които тествал като изпитател. Този полет остава в историята на българската авиация освен като най-дръзкия, само че и като най-романтичния. Защото търновци, които години наред живеят с историята за прелитането под моста, описват, че в дъното на риска е било обяснението в обич на полковника към дамата на сърцето му.
Днес малко на брой отвън представителите на великата българска авиаторска школа знаят детайлности за полк. Петко Попганчев. А Стамболовият мост, едно от Чудесата на България, е безстопанствен. Търновци бият тревога, че се разрушава, само че гласът им остава нечут.
Легендарното оборудване е на над 130 години. Кръстено е на бележития български общественик и бунтовник Стефан Стамболов. Мостът е издигнат в края на XIX век и е неповторим в техническо отношение.
Сроден е с Лъвов мост и Орлов мост в София
както и с Желязната черква в Истанбул, тъй като е юридически от същата компания. С този мост е обвързвана любовната история на Петко Попганчев, необикновен водач, споделя Нейко Генчев, зам.-кмет на Велико Търново.
Кой е Петко Недялков Попганчев?
Полковникът е от поколението български летци, обучавани след Първата международна война. Роден е на 21 август 1905 година в Сухиндол, Търновско.
От дете Петко е захласнат от небето. Не мечтае за нищо друго, с изключение на да лети. Завършва Аеропланното учебно заведение през 1925 и Военното учебно заведение през 1928 година През 1939 година се дипломира като аероинженер в Германия, само че и за момент не помисля да остане там. Връща се, с цел да стане авиатор изпитател на Божурище.
От 1943 година капитан инж. Петко Попганчев е шеф на Държавната самолетна фабрика - Ловеч, а 1944 година - и началник на юнкерския образователен орляк. През март 1945 година организира изпитателните полети на самолета ДАР-10Ф. Казват, че това е отличен щурмови аероплан, само че работата по него завършва още с прототипа. Защото времето му е минало преди да стартира - във военновъздушните сили към този момент навлизат реактивните мотори.
Само три години по-късно - на 10 юни 1948 година, към този момент полковник, Петко Попганчев организира първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния аероплан ЛАЗ-7. Бил е заместник- шеф по летателната част във Въздушното учебно заведение в Долна Митрополия, старши учител по аеродинамика във Военнотехническата академия.
Петко Попганчев остава в историята и с
поредицата си неповторими авиационни върхове
През 1933 година прави 127 свързани лупинга със аероплан ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със аероплан Фоке-Вулф-44 прави 33-минутен гръбен полет, а с Aвиа Б-122 - 135 свързани лупинга. На 52 години слага последния си и най-впечатляващ връх - с ЛАЗ-7М. Над Мосачево той извършва бавноуправляемо тоно за 41 секунди. Това е фигура от най-висш пилотаж, която може да направи единствено същински въздушен виртуоз - акробат: постепенно завъртане на самолета по надлъжността му на 360?.
Но най-голямото му достижение си остава
рискованият полет под Стамболовия мост във Велико Търново. Да, по-късно загатва в изявление, че той е част от романтиката в авиацията, само че истината е, че любовната история е мит. Градската легенда споделя, че Петко желал да направи усещане на бъдещата си брачна половинка Поля. Но това не е правилно. По това време тя е единствено на 10 години. Тогавашните вестниците пишат, че полетът е " ексцентрично пояснение в обич към локална красива госпожица ". Нещо сходно в действителност се случва, по през 1940 година, когато Попганчев каца в двора на Ловешката девическа гимназия, където в последния клас учи в действителност бъдещата му брачна половинка. Поднася й букет цветя и съумява още веднъж да излети от двора на гимназията. Разказват, че по-късно продължава да ухажва момичето, като прелита ниско над нейната къщаза да хвърли букет в краката й.
Спомените на летеца разкриват, че полетът под Стамболовия мост е добре планувана и брилянтно изпълнена цел. " По-голямата част от времето си в Търново прекарах в обмисляне опциите " за " и " срещу " рискования полет. Стигнах до там, че нощем се събуждах под бремето на тоя неуточнен въпрос, отивах сутринта на самото място, представях си един вид на полето, след това другЕ ", написа водачът.
" И по този начин сякаш без съществени планове, прецизирах всички детайлности, свързани с минаването ми под моста. Започнах да се увещавам, че в случай че го направя по течението на реката, 85-те конски сили на мотора не биха могли да обезпечат нужния ъгъл на издигане против амфитеатрално разположения зад моста град. Оставаше опцията да подходя откъм Търново. Тук компликацията се заключваше освен в избиране на вярна скорост и височина, само че и в нужния завой от 180?.
Разчетът на дейностите ми трябваше да бъде дотолкоз прецизен, че краят на завоя да съвпадне със самото прекосяване, като в нужния миг самолетът се окаже тъкмо сред дъгата на моста и повърхността на водата. Когато след няколко дни се прибрах в Казанлък, взех един ДАР-1А и излетях. Кацнах единствено в Горна Оряховица, с цел да заредя самолета с гориво и продължих за Търново, където напряко пристъпих към своя план ".
Всъщност, този полет не е единственото щуро осъществяване на Попганчев. Той има доста шокиращи случаи, в които със своеволна смелост показва невероятното си майсторство във въздуха. От 1925 година до 1927 година той
каца три пъти без да пита със аероплан в двора на Военното учебно заведение
през днешния ден Военна академия " Г. С. Раковски " в София. Друг път се приземява със своя лек учебно-тренировъчен аероплан на една дребна полянка в местността Узана в Габровския Балкан и сполучливо излетява пред смаяните погледи на туристите там.
Своите летателни демонстрации той прави и в чужбина. Пребазирайки изтребител от Германия в България, Попганчев отклонява самолета от трасето му над югославска територия и полита над кралския замък в Белград, където прави невероятна проява с всички фигури от висшия пилотаж. Това провокира дипломатически скандал, само че очарованият сръбски принц Павел анулира наказването му...
Не инцидентно през 1959 година Попганчев става първият републикански първенец по върховен пилотаж и фигурно хвърчене с моторен аероплан, а от 1964 година е притежател на званието " Заслужил занаятчия на спорта по моторно хвърчене ".
През 1968 година получава и диплом " Пол Тисандие " - най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.
Що се отнася до Стамболовия мост, през днешния ден той се нуждае от незабавна реорганизация. Парапетите му са ръждясали. Предстои ремонтът им, твърди зам.-кметът на града.
Но до момента в който това се случи, търновци възкресяват легендата за любовта на летеца. Слагат катинари по перилата - съвсем като на Моста на изкуствата в Париж. С тях заключват любовта си към своите половинки и
хвърлят ключа във водата
с цел да не може в никакъв случай никой да ги раздели.
" Ще се опитаме да измислим нещо за влюбените. Място, където да ги закачат, тъй като това е едно от най-красивите места в града ", съобщи Генчев. И заяви, че общината желае са го трансформира в нещо като Монмартър - улица на занаятите. Такъв план към този момент е направен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ