Кога идва рецесията
Срив на тържищата, за първи път от 12 години американски облигации стигнаха дъното от 2.061% Икономиката на Европейски Съюз в застой, Меркел взема незабавни ограничения Полша и Унгария наливат пари в строителството България постоянна, растеж на ползване, претовареност и експорт Имаме не повече от 2 години за икономическа промяна, в случай че не желаеме да потънем, както преди 10 година
Две седмици след мрачната прогноза на МВФ за закъснение на растежа на международната стопанска система, през вчерашния ден пристигна и първият сигнал за приближаващата криза.
Акциите на европейските, азиатските и американските тържища записаха спад приблизително с 3 %, кривата на доходността на облигациите се обърна за първи път от 2007-ма. Петролът още веднъж поевтиня, а златото се вдигна в отговор на опасенията към комерсиалната война Съединени американски щати – Китай и Брекзит без договорка. Към това се прибавят и изнесените най-слаби индустриални данни на втората в света стопанска система за последните 17 години и разочароващите числа за първата в Европа - Германия.
Основният показател в Европа FTSE 100 два дни бележи спад, пазарите в Германия и Франция се свиха с близо 3%.
14 август бе най-слабия ден от годината за Dow Jones, който изгуби единствено за ден 3,05%, S&P 500 се сви с 2,93%, а Nasdaq - с 3,02%. Японският показател Niikei 225 потъна с 2%, а хонконгският Hang Seng – с 1,4%.
Най-силният сигнал за идваща криза обаче дадоха американските облигации, които обърнаха кривата на доходността. За първи път от 12 години доходността по 30-годишните американски облигации освен падна под тази по 2-годишните ДЦК, само че стигна до историческо дъно от 2.061%. Предходното поглъщане бе през 2016 година, ден след вота за Брекзит, когато доходността от книжата удари 2,0889 %.
Данни на Credit Suisse демонстрират, че последните 5 сходни инверсии от 1978 година постоянно са докарвали криза. Това става след 18-24 месеца от обръщането. Разбира се, след сходен внезапен спад може да се следи в кратковременен интервал стабилизиране на пазарите на дълговите бумаги. Последното сходно превръщане на кризата бе през декември 2005 година, две години преди рецесията.
Инверсията и спадът на акциите провокираха суматоха и яростни мнения в Америка. Враговете на Доналд Тръмп го укориха, че заканите от търговски войни заплащат вложителите и изяждат растежа. Президентът хвърли цялата виновност върху Федералния запас и шефа Джером Пауъл, като го назова „ неграмотен “. Според държавния глава отлагането на решението за ново понижаване на лихвените проценти способства за икономическото закъснение. Федералният запас тупа топката с по-ниските нива с аргумента, че инфлацията за юли в Америка доближи най-високото си ниво от началото на годината.
„ Китай не е нашият проблем, макар че протичащото се Хонконг не оказва помощ. Нашият проблем е с Федералния запас и Пауъл. Германия и мнозина други са в играта “, разяснява Тръмп в обществените мрежи.
Андрю Бренън, един от сериозните анализатори на Уол Стрийт, представен от Инвестор, бе стотиците шокирани от американския пазар на облагации. " Рецесия ", крещи Бренън и декларира, че обстановката се усложнява, тъй като европейската рецесия на доходността е на рекордно ниска равнище. Мисля, че основните неща са свиването на немския Брутният вътрешен продукт и по-слабите китайски данни, изяснява Бренън.
Само преди дни Китай регистрира най-слабата интензивност в индустриалното произвеждане от 2002 година насам дружно със спад в търговията през юли. Според Bloomberg, първият индикатор е повишен с 4,8% през миналия месец в съпоставяне със същия интервал на миналата година. В същото време търговията се е нараснала със 7,6%, като резултатите са надалеч под упованията на анализаторите.
" Очакваме понижаване на главните лихви през есента. Нужни са повече тласъци в региона на паричната политика и кредитирането, разяснява основният икономист за Китай в Институтът по интернационалните финанси във Вашингтон Гене Ма.
Първата по величина стопанска система в Европа – Германия, също се задъхва. Канцлерът Ангела Меркел се завърна от отпуска много песимистично настроена. „ Вярно е, че сме се запътили към един сложен интервал, ще реагираме според от обстановката, съобщи тя. Това е първият сигнал, че държавното управление се замисля за пакет от ограничения за стимулиране на растежа. Случи се ден след прогнозата, че растежът тази година ще доближи едвам 0,6% поради комерсиалните войни, износът ще бъде мощно ударен, а немският Брутният вътрешен продукт се е свил с 0,1% през второто тримесечие по отношение на първото.
Очакваните ограничения на Меркел ще станат ясни едвам след 12 септември, когато се чака да се види и какъв ще е прощалният подарък от гуверньора на Европейската централна банка Марио Драги. Ръководството на кредитната институция към този момент даде сигнал, че се приготвя за отпущането на по-голяма парична поддръжка за стимулиране на стопанската система на еврозоната, ново стесняване на лихвените проценти и покупка на активи.
Италия е другата страна, която чака с неспокойствие тласъците, тъй като е на прага на криза още от края на предходната година. За последното тримесечие на 2018 година Брутният вътрешен продукт на Италия се е свил с 0.2%, откакто се увеличи с 0.1% през предходното тримесечие. Макар предварителните избори към този момент да се отдалечават, министър председателят Джузепе Конте разяснява, че чака икономическите турбуленции да продължат през цялата година.
Страховете за криза превземат цяла Европа. Последните данни сочат, че икономическият напредък на стопанската система на Европейски Съюз продължава да е в застой. Растежът на страните от еврозоната е 0.2% за последното тримесечие на предходната година.
Докато опасенията към световната търговия и Брекзит порастват, източната част на Европейски Съюз обаче изпреварва своите западни сътрудници.
Българската стопанска система нараства с 3,3 % през второто тримесечие на 2019 година по отношение на съответното тримесечие на миналата година, макар че леко забавя темпа. Брутният вътрешен продукт в номинално изражение доближава 28 099 млн. лв. за интервала април-юни, а брутната добавена стойност се усилва с 3.1%.
Страната ни е на девето място в класацията за бързо разрастващи се стопански системи, като челните позиции не престават да държат Унгария, Полша и Румъния.
За разлика от Германия, където свиването на стопанската система води до напън върху държавното управление, кабинетите и на Варшава, и на Будапеща " наливат " пари в стопанската система.
Почти 5 % е растежа при стопанската система на Унгария, където европейската статистика регистрира взрив на строителството и на цените на парцелите. Обемът на вложенията в недвижимо имущество в Будапеща единствено за първата половина на годината доближи 462 млн. евро, което е с 24% повече по отношение на същия интервал на предходната година.
Виктор Орбан възнамерява нови стимулиращи ограничения за стопанската система, които би трябвало да влязат в действие през 2020 година, а централната банка на Унгария евентуално ще " разхлаби " още паричната си политика, с цел да поддържа кредитирането.
Подобна е и обстановката в Полша, където държавното управление усили разноските си в навечерието на изборите в страната през октомври.
Само през първата половина на годината строителните компании в Чехия са почнали построяването на близо 6000 нови жилището в страната, което е най-високото ниво от 2008 година насам. В Румъния най-голямата банка Banca Transilvania е отпуснала над 100 000 нови заема през първата половина на годината.
Едни от най-впечатляващите макроикономически резултати за България пристигнаха с данните за износа, тъй като демонстрират, че родната стопанска система освен не свети предкризисно, а продължава с растежа. За шестмесечието експорта стигна рекордните 27,8 милиарда лв. и в случай че динамичността се резервира до края на декември, за годината размерът му ще надвиши 30 милиарда евро, което е удвояване по отношение на 2010 година.
Любопитна детайлност е, че износът към трети страни пораства по-бързо от този, ориентиран към Европейски Съюз, въпреки водещата роля на общия европейски пазар да остава неоспорима. По отношение на вноса се вижда нищожно нарастване, а комерсиалният недостиг се свива с 1,4 милиарда лв. за първата половина на 2019 година по отношение на миналата.
Анализаторите считат, че растежът на заетостта и заплатите, както и на потребителските и ипотечните банкови заеми към този момент не провокира огромно повишаване на потреблението на вносни артикули - от коли до електроника, само че това последователно ще стартира да се случва. А ускорените темпове на експорт на фона на по-високите вътрешни разноски и заплати демонстрира, че промишлеността ни е конкурентоспособна. Но забавянето на немската стопанска система ще се усети първо при експортьорите за тази страна.
Засега главният мотор на стопанската система си остава потреблението, самостоятелното нараства с 4,9% на годишна база, а потреблението, финансирано с пари от държавния бюджет, се усилва с 5,2%. Инвестициите не престават да образуват 15,4% от Брутният вътрешен продукт.
Дори рецесията у нас да наподобява още единствено като мираж, имаме не повече от 2 години за икономическа промяна, в случай че не желаеме да потънем, както преди 10 години. Това не значи, да спрем да харчим, а да се замислим кое произвеждане ще ни донесе спомагателни приходи отсега нататък и какво би трябвало да преструктурираме, тъй като ще ни е излишен товар в сложните времена. А те явно се задават - от средата на другата година.
Две седмици след мрачната прогноза на МВФ за закъснение на растежа на международната стопанска система, през вчерашния ден пристигна и първият сигнал за приближаващата криза.
Акциите на европейските, азиатските и американските тържища записаха спад приблизително с 3 %, кривата на доходността на облигациите се обърна за първи път от 2007-ма. Петролът още веднъж поевтиня, а златото се вдигна в отговор на опасенията към комерсиалната война Съединени американски щати – Китай и Брекзит без договорка. Към това се прибавят и изнесените най-слаби индустриални данни на втората в света стопанска система за последните 17 години и разочароващите числа за първата в Европа - Германия.
Основният показател в Европа FTSE 100 два дни бележи спад, пазарите в Германия и Франция се свиха с близо 3%.
14 август бе най-слабия ден от годината за Dow Jones, който изгуби единствено за ден 3,05%, S&P 500 се сви с 2,93%, а Nasdaq - с 3,02%. Японският показател Niikei 225 потъна с 2%, а хонконгският Hang Seng – с 1,4%.
Най-силният сигнал за идваща криза обаче дадоха американските облигации, които обърнаха кривата на доходността. За първи път от 12 години доходността по 30-годишните американски облигации освен падна под тази по 2-годишните ДЦК, само че стигна до историческо дъно от 2.061%. Предходното поглъщане бе през 2016 година, ден след вота за Брекзит, когато доходността от книжата удари 2,0889 %.
Данни на Credit Suisse демонстрират, че последните 5 сходни инверсии от 1978 година постоянно са докарвали криза. Това става след 18-24 месеца от обръщането. Разбира се, след сходен внезапен спад може да се следи в кратковременен интервал стабилизиране на пазарите на дълговите бумаги. Последното сходно превръщане на кризата бе през декември 2005 година, две години преди рецесията.
Инверсията и спадът на акциите провокираха суматоха и яростни мнения в Америка. Враговете на Доналд Тръмп го укориха, че заканите от търговски войни заплащат вложителите и изяждат растежа. Президентът хвърли цялата виновност върху Федералния запас и шефа Джером Пауъл, като го назова „ неграмотен “. Според държавния глава отлагането на решението за ново понижаване на лихвените проценти способства за икономическото закъснение. Федералният запас тупа топката с по-ниските нива с аргумента, че инфлацията за юли в Америка доближи най-високото си ниво от началото на годината. „ Китай не е нашият проблем, макар че протичащото се Хонконг не оказва помощ. Нашият проблем е с Федералния запас и Пауъл. Германия и мнозина други са в играта “, разяснява Тръмп в обществените мрежи.
Андрю Бренън, един от сериозните анализатори на Уол Стрийт, представен от Инвестор, бе стотиците шокирани от американския пазар на облагации. " Рецесия ", крещи Бренън и декларира, че обстановката се усложнява, тъй като европейската рецесия на доходността е на рекордно ниска равнище. Мисля, че основните неща са свиването на немския Брутният вътрешен продукт и по-слабите китайски данни, изяснява Бренън.
Само преди дни Китай регистрира най-слабата интензивност в индустриалното произвеждане от 2002 година насам дружно със спад в търговията през юли. Според Bloomberg, първият индикатор е повишен с 4,8% през миналия месец в съпоставяне със същия интервал на миналата година. В същото време търговията се е нараснала със 7,6%, като резултатите са надалеч под упованията на анализаторите.
" Очакваме понижаване на главните лихви през есента. Нужни са повече тласъци в региона на паричната политика и кредитирането, разяснява основният икономист за Китай в Институтът по интернационалните финанси във Вашингтон Гене Ма.
Първата по величина стопанска система в Европа – Германия, също се задъхва. Канцлерът Ангела Меркел се завърна от отпуска много песимистично настроена. „ Вярно е, че сме се запътили към един сложен интервал, ще реагираме според от обстановката, съобщи тя. Това е първият сигнал, че държавното управление се замисля за пакет от ограничения за стимулиране на растежа. Случи се ден след прогнозата, че растежът тази година ще доближи едвам 0,6% поради комерсиалните войни, износът ще бъде мощно ударен, а немският Брутният вътрешен продукт се е свил с 0,1% през второто тримесечие по отношение на първото. Очакваните ограничения на Меркел ще станат ясни едвам след 12 септември, когато се чака да се види и какъв ще е прощалният подарък от гуверньора на Европейската централна банка Марио Драги. Ръководството на кредитната институция към този момент даде сигнал, че се приготвя за отпущането на по-голяма парична поддръжка за стимулиране на стопанската система на еврозоната, ново стесняване на лихвените проценти и покупка на активи.
Италия е другата страна, която чака с неспокойствие тласъците, тъй като е на прага на криза още от края на предходната година. За последното тримесечие на 2018 година Брутният вътрешен продукт на Италия се е свил с 0.2%, откакто се увеличи с 0.1% през предходното тримесечие. Макар предварителните избори към този момент да се отдалечават, министър председателят Джузепе Конте разяснява, че чака икономическите турбуленции да продължат през цялата година.
Страховете за криза превземат цяла Европа. Последните данни сочат, че икономическият напредък на стопанската система на Европейски Съюз продължава да е в застой. Растежът на страните от еврозоната е 0.2% за последното тримесечие на предходната година.
Докато опасенията към световната търговия и Брекзит порастват, източната част на Европейски Съюз обаче изпреварва своите западни сътрудници.
Българската стопанска система нараства с 3,3 % през второто тримесечие на 2019 година по отношение на съответното тримесечие на миналата година, макар че леко забавя темпа. Брутният вътрешен продукт в номинално изражение доближава 28 099 млн. лв. за интервала април-юни, а брутната добавена стойност се усилва с 3.1%. Страната ни е на девето място в класацията за бързо разрастващи се стопански системи, като челните позиции не престават да държат Унгария, Полша и Румъния.
За разлика от Германия, където свиването на стопанската система води до напън върху държавното управление, кабинетите и на Варшава, и на Будапеща " наливат " пари в стопанската система.
Почти 5 % е растежа при стопанската система на Унгария, където европейската статистика регистрира взрив на строителството и на цените на парцелите. Обемът на вложенията в недвижимо имущество в Будапеща единствено за първата половина на годината доближи 462 млн. евро, което е с 24% повече по отношение на същия интервал на предходната година.
Виктор Орбан възнамерява нови стимулиращи ограничения за стопанската система, които би трябвало да влязат в действие през 2020 година, а централната банка на Унгария евентуално ще " разхлаби " още паричната си политика, с цел да поддържа кредитирането.
Подобна е и обстановката в Полша, където държавното управление усили разноските си в навечерието на изборите в страната през октомври.
Само през първата половина на годината строителните компании в Чехия са почнали построяването на близо 6000 нови жилището в страната, което е най-високото ниво от 2008 година насам. В Румъния най-голямата банка Banca Transilvania е отпуснала над 100 000 нови заема през първата половина на годината.
Едни от най-впечатляващите макроикономически резултати за България пристигнаха с данните за износа, тъй като демонстрират, че родната стопанска система освен не свети предкризисно, а продължава с растежа. За шестмесечието експорта стигна рекордните 27,8 милиарда лв. и в случай че динамичността се резервира до края на декември, за годината размерът му ще надвиши 30 милиарда евро, което е удвояване по отношение на 2010 година.
Любопитна детайлност е, че износът към трети страни пораства по-бързо от този, ориентиран към Европейски Съюз, въпреки водещата роля на общия европейски пазар да остава неоспорима. По отношение на вноса се вижда нищожно нарастване, а комерсиалният недостиг се свива с 1,4 милиарда лв. за първата половина на 2019 година по отношение на миналата.
Анализаторите считат, че растежът на заетостта и заплатите, както и на потребителските и ипотечните банкови заеми към този момент не провокира огромно повишаване на потреблението на вносни артикули - от коли до електроника, само че това последователно ще стартира да се случва. А ускорените темпове на експорт на фона на по-високите вътрешни разноски и заплати демонстрира, че промишлеността ни е конкурентоспособна. Но забавянето на немската стопанска система ще се усети първо при експортьорите за тази страна.
Засега главният мотор на стопанската система си остава потреблението, самостоятелното нараства с 4,9% на годишна база, а потреблението, финансирано с пари от държавния бюджет, се усилва с 5,2%. Инвестициите не престават да образуват 15,4% от Брутният вътрешен продукт.
Дори рецесията у нас да наподобява още единствено като мираж, имаме не повече от 2 години за икономическа промяна, в случай че не желаеме да потънем, както преди 10 години. Това не значи, да спрем да харчим, а да се замислим кое произвеждане ще ни донесе спомагателни приходи отсега нататък и какво би трябвало да преструктурираме, тъй като ще ни е излишен товар в сложните времена. А те явно се задават - от средата на другата година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ