Срещнах за първи път Александър в парка. Седях на една

Срещнах за първи път Александър в парка. Седях на една скамейка и бях тъжна, въобще не желаех да се прибирам у дома. Вкъщи, където родителите ми пиеха поредна бутилка, която нормално завършваше или със скандал, или с пердах.

Един млад мъж седна до мен, помълча известно време и сподели:

— Аз съм Сашо, а ти?

Без да обръщам глава, отговорих:

— Нели…

Продължихме да си мълчим, а след това Сашо ме изпрати до у дома, попита дали ще дойда на следващия ден в парка, аз се усмихнах на това автентично предложение да се срещнем и кимнах с глава в символ на единодушие:

— Ще дойда…

Така стартира нашата връзка. Тя продължи единствено шест месеца – когато Сашо разбра, че ще става татко, любовта му се изпари:

— Еха! Защо ми е дете, знаеш къде ги махат, реши казуса!

След тези негови думи осъзнах, че съм останала сама с проблемите си и безшумно потеглих да се прибирам към у дома.

Леля Светла, нашата съседка, седеше на една скамейка пред входа, тя живееше два етажа по-долу. Поздравих я, а тя сподели:

— Сядай, сядай, твоите отново гуляят, къде имат толкоз място за тая гнусота? Защо си толкоз кисела? Знаеш ли какво, я ела при мен, ще ти направя едно кафе!

Кимнах в символ на единодушие и скоро седяхме в уютната кухня на вуйна Светла. Тя постави кафеварката на котлона, затръшна няколко пъти вратата на хладилника и пред мен се появи паница с лакомства.

— Хайде яж, няма да се прибираш, до момента в който не хапнеш.

В този миг се разплаках.. Родителите ми постоянно бяха изцяло безразлични дали съм яла или не, а изцяло непозната демонстрираше такава загриженост…

На чаша кафе описах на вуйна Светла за бременността си, тя поклати глава неблагоприятно:

— Ех, Нели… Разбира се, че ще родиш бебето! И даже не си помисляй за аборт, това е грях!

Отговорих й, че и аз желая да го родя, само че ще се откажа от детето, тъй като няма къде да го заведа и с какво да го храня, откакто аз самата съм гладна през ден…

Леля Светла махна с ръце:

— Ама какви ги приказваш! Кой се отхвърля от личната си кръв? Цял живот ще се луташ по света и в никакъв случай няма да намериш мир!

Тя дълго време ме увещаваше, само че концепцията да родя и да оставя бебето в родилния дом ми се стори най-правилната.

Месеците на бременността отлетяха бързо. Майка ми разбра, че очаквам дете, чак когато колата за спешна помощ пристигна за мен. Тя изпадна в същинска нервност, вместо да ми пожелае да родя обикновено, тя ме заплаши, че ще ме изгони от у дома дружно с детето, в случай че се върна след раждането с него.

Лекарят в колата за спешна помощ гледаше изумен този моноспектакъл и по пътя към родилния дом със състрадание ми сподели:

— Дааа, не ти е лесно…

Родих с леки проблеми, само че като цяло всичко мина добре. Синът ми незабавно изплака, а аз незабавно се отвърнах от него.

Останалите четири дни в родилния дом бяха доста сложни. Всички се опитваха да ме убедят да не занемарявам изцяло крепко дете, лекари и акушерки ми споделиха, че множеството майки просто мечтаят за такива деца, само че аз настоях на своето и написах заявление.

И на входа на блока  срещнах вуйна Светла. Тя, нормално усмихната, се намръщи:

— Защо си сама? Къде е бебето?

Обърнах се, без да дръзвам да й отговоря, а вуйна Светла внезапно сподели:

— Ей, момиче, не ставай глупава! Бегом наза и след това ела при мен, разбираш ли? Аз през това време ще подготвя всичко належащо.

Тя ме хвана за раменете и ме избута към спирката. Три часа по-късно бях в жилището й с бебето. Родилният дом не очакваше моето завръщане, шефът беше сюрпризиран, само че ме похвали:

— Много добре! Взехте вярното решение. И вашето бебе едвам не го води щъркела, незабавно се появиха хора, които желаеха да го осиновят.

Представяйки си, че някой ще вземе бебето ми, почувствах мраз от вътрешната страна и шефът, забелязвайки реакцията ми, се усмихна:

— Уплашихте ли се? Е, това значи, че ще бъдете добра майка. И в действителност желаеха да вземат момчето, освен това едно отлично семейство, в този момент ще би трябвало да ги отчайвам. А на вас триумф!

Настаних се при вуйна Светла и тя ми помагаше с всичко. Усетих същинска грижа и обич, които по този начин ми липсваха вкъщи. Съседката нямаше свои деца, живееше сама и даде цялата си неизразходвана добрина на сина ми и мен.

Отначало си мислех, че ще пребивавам с вуйна Светла месец-два, до момента в който майка ми се успокои и свикне, че към този момент баба, само че тя даже не се интересуваше нито от мен, нито от внука си.

А съседката, когато от горната страна се чу следващото дрънчене на счупени чинии, сподели:

— Остани при мен, Нели. Там няма да живееш обикновено, а при мен ще ти е по-спокойно и занимателно.

Прегърнах вуйна Светла и я почувствах като моята същинска майка и баба на детето ми.

Времето взе своето.

Синът ми към този момент се приготвяше за първи клас, аз работех. Този печален ден пристигна изцяло ненадейно. Инфарктът на вуйна Светла бе станал през нощта. На сутринта погледнах в стаята й, чудейки се за какво нашиата спасителка още не е станала и разбрах, че се е случило нещо лошо…

След погребението ме поканиха в нотариалната адвокатска фирма. Оказа се, че вуйна Света от дълго време бе направила наследство, с което бе дала жилището си на мен и внука си. Така тя постоянно наричаше нашия Николай – нейния внук, и беше доста щастлива, когато чуваше неговия отговор- „ Бабо, бабо… “

Пет години след гибелта на вуйна Светла се омъжих за доста добър човек. Най-вече се опасявах дали ще станат другари с Николай, само че страховете ми бяха напразни, моите хора бързо откриха общ език.

Заедно всеки месец вървим на гроба на вуйна Светла и там постоянно й благодаря за всичко, което направи за Никола и мен, и изключително за това, че ме разубеди да не занемарявам момчето си..