Крис Захариев: „Ние не сме бъдещето, ние сме настоящето, затова останах“
Срещаме се единствено дни след формалната премиера на новия му късометражен филм „ Див чесън “, само че може би мнозина от вас към този момент са чели книгата или са гледали уеб поредицата му „ Да се изгубиш преднамерено “. Влогър, режисьор, артист – е въодушевяващ с посланията, които желае да съобщи, и инфекциозен с силата, която влага в нещата, които прави. И най-важното е, че желае да ги прави тук, в България. Какво задържа едно 21-годишно момче в страна, от която доста младежи бягат, по какъв начин се изправя след бурите, които минават през живота му и за какво от време на време в действителност е значимо да се изгубим, ни споделя самият той.
Кое е беше първо – влогърството или режисурата?
Крис: Първо беше влогърството. Това е малко дълга история, само че по този начин са се наредили нещата в живота ми, че всяко нещо води до нещо последващо, което пък отваря други благоприятни условия и порти. Като дребен доста си мечтаех да стана художник и влязох в гимназия за изобразителни изкуства. Там пък се срещнах с хора, които се занимаваха с хип-хоп танци и аз също започнах да танцувам. Така започнах да фотографирам първите си видеа, тъй като желаех да видя по какъв начин наподобявам в профил. Тогава действително се сблъсках със снимането на видео, с обработката му. Танците пристигнаха и минаха, само че това, което ми стана забавно, беше точно монтирането и снимането на видеа. Въпреки това продължих с рисуването и аплайвах в Художествената академия и както си мечтаех 12 години да стана художник, още на изпита усетих, че не се усещам на мястото си. Не можех да си показва в този миг да рисувам някакви неща в идващите 4 години. Правеше ми се доста повече. Приеха ме, само че взех решение да аплайвам в НАТФИЗ, одобриха ме. И така започнах с режисурата.
Влязох там само с опита ми от влоговете и в този момент излизам, влюбен в киното.
Късометражният ти филм „ Див чесън “, който гледахме напълно неотдавна, е твоят дипломен план. Как се случи основаването му?
Крис: Миналата година имахме задача за късометражен филм по роман, т.е. написах сюжет върху към този момент написан роман, до момента в който тази – трябваше да бъде по автентичен сюжет, имахме тотална независимост. Много се чудех каква история да опиша и пробвах разнообразни. Написах няколко драфта, които по този начин и не продължих. Исках да опиша история, която да ни подсети, че в нас постоянно имаме силата да стартираме изначало, без значение в какъв брой неприятна обстановка сме се вкарали ние самите. Утре постоянно е нов ден и слънцето постоянно ще изгрее. Това беше въодушевено от мои интервали в живота, в които много неща се разместиха. Аз самият се бях вкарал в една обстановка, в която се усещах доста зле, без мотивация. После осъзнах, че нещата не са чак толкоз неприятни и постоянно мога да стартира да строя отначало другарства, взаимоотношения, връзки. Това обръщение доста дълго време се чудех по какъв начин да „ го облека “, каква да бъде историята. И след като написах разнообразни разновидности, се стопирах на тази, която е сега. Много мои сътрудници се майтапят, че не е филм на Крис Захариев, в случай че няма влакове и баби. Да, и в този филм има, само че това съм аз.
Имаше ли нещо съответно, което съумя да ти върне мотивацията тогава?
Крис: При мен се случи по този начин, че в интервал от месец и половина-два се разделих с приятелката си, трябваше да напусна работа, тъй като се смени целият екип и към този момент не бях необходим, в университета останах на корекция, планове, които щяха да бъдат финансирани от малкия екран и изглеждаха влиятелни, пропаднаха. И в един миг някакви фантазии, хрумвания, проекти се сринаха. Чудиш се за кое да се хванеш, тъй като всичко, което си мислиш, че е там и е било несъмнено, внезапно се оказва, че не е. На мен доста ми оказа помощ да се измъкна персоналната религия – да съумея да видя, че макар бурята, в която се намирам, чувствам, че Бог е с мен и не съм самичък. Това ме накара да мисля в вероятност, че след една година тези проблеми няма да са толкоз огромни, колкото наподобяват в този момент, че иска ми се случат хубави неща. И годината, която последва, беше една от най-хубавите.
Може би от време на време би трябвало да ни се случват някакви стихии, с цел да ни разклатят и да забележим кое действително има смисъл и кое остава макар бурите.
Твоето име се свързва и с плана „ Да се изгубиш преднамерено “, който стартира доста инцидентно. Едно пътешестване с другари се трансформира в книга, в уеб поредност и в документален филм, който можем да забележим в този момент на фестивала?
Крис: Беше доста забавно прекарване. Когато ми хрумна концепцията за „ Да се изгубиш преднамерено “, не си представях, че може да стигне дотук. На първо място за мен беше любознанието към премеждие дружно с двама от най-хубавите ми другари, без никакъв проект, в забутани български села. Две години по-късно, откакто започнахме да пътуваме, направихме уеб поредност, филм, книга, завоювах премията „ Будител на годината “ за този план, по-късно завоювах премия за най-вдъхновяваща млада персона на България. Неща, които даже не съм си представял, когато започнах да го върша, само че се веселя, че това по някакъв метод възпламени младежите. Често ми попадат цялостни фалшификати на това, само че мен ме радва, тъй като концепцията ми беше и към момента е да запаля любознанието на младежите да пътуват из непознатата България. Ние сме деца на света, да пътуваме на всички места, е по-лесно от всеки път. Така че – за мен беше скъпо, преди да потегли по света, да мога да видя родното си място.
Този план продължава ли?
Крис: Ние направихме едно огромно пътешестване, което прерасна в този план. Сега работим по едни бонус епизоди. В същия състав заминахме за Мароко, там си направихме един road trip из тази част на Африка и в този момент мисля за формáта, с който да разкажем това премеждие. Иначе мисля за доста нови планове, пробвам се да жонглирам сред това да бъда добър и изобретателен влогър пред камера и това да бъда добър и изобретателен режисьор зад камера. Те са малко разнообразни сфери, разнообразни способи, по които би трябвало да се докажеш, само че е предизвикателство.
Има още...
Кое е беше първо – влогърството или режисурата?
Крис: Първо беше влогърството. Това е малко дълга история, само че по този начин са се наредили нещата в живота ми, че всяко нещо води до нещо последващо, което пък отваря други благоприятни условия и порти. Като дребен доста си мечтаех да стана художник и влязох в гимназия за изобразителни изкуства. Там пък се срещнах с хора, които се занимаваха с хип-хоп танци и аз също започнах да танцувам. Така започнах да фотографирам първите си видеа, тъй като желаех да видя по какъв начин наподобявам в профил. Тогава действително се сблъсках със снимането на видео, с обработката му. Танците пристигнаха и минаха, само че това, което ми стана забавно, беше точно монтирането и снимането на видеа. Въпреки това продължих с рисуването и аплайвах в Художествената академия и както си мечтаех 12 години да стана художник, още на изпита усетих, че не се усещам на мястото си. Не можех да си показва в този миг да рисувам някакви неща в идващите 4 години. Правеше ми се доста повече. Приеха ме, само че взех решение да аплайвам в НАТФИЗ, одобриха ме. И така започнах с режисурата.
Влязох там само с опита ми от влоговете и в този момент излизам, влюбен в киното.
Късометражният ти филм „ Див чесън “, който гледахме напълно неотдавна, е твоят дипломен план. Как се случи основаването му?
Крис: Миналата година имахме задача за късометражен филм по роман, т.е. написах сюжет върху към този момент написан роман, до момента в който тази – трябваше да бъде по автентичен сюжет, имахме тотална независимост. Много се чудех каква история да опиша и пробвах разнообразни. Написах няколко драфта, които по този начин и не продължих. Исках да опиша история, която да ни подсети, че в нас постоянно имаме силата да стартираме изначало, без значение в какъв брой неприятна обстановка сме се вкарали ние самите. Утре постоянно е нов ден и слънцето постоянно ще изгрее. Това беше въодушевено от мои интервали в живота, в които много неща се разместиха. Аз самият се бях вкарал в една обстановка, в която се усещах доста зле, без мотивация. После осъзнах, че нещата не са чак толкоз неприятни и постоянно мога да стартира да строя отначало другарства, взаимоотношения, връзки. Това обръщение доста дълго време се чудех по какъв начин да „ го облека “, каква да бъде историята. И след като написах разнообразни разновидности, се стопирах на тази, която е сега. Много мои сътрудници се майтапят, че не е филм на Крис Захариев, в случай че няма влакове и баби. Да, и в този филм има, само че това съм аз.
Имаше ли нещо съответно, което съумя да ти върне мотивацията тогава?
Крис: При мен се случи по този начин, че в интервал от месец и половина-два се разделих с приятелката си, трябваше да напусна работа, тъй като се смени целият екип и към този момент не бях необходим, в университета останах на корекция, планове, които щяха да бъдат финансирани от малкия екран и изглеждаха влиятелни, пропаднаха. И в един миг някакви фантазии, хрумвания, проекти се сринаха. Чудиш се за кое да се хванеш, тъй като всичко, което си мислиш, че е там и е било несъмнено, внезапно се оказва, че не е. На мен доста ми оказа помощ да се измъкна персоналната религия – да съумея да видя, че макар бурята, в която се намирам, чувствам, че Бог е с мен и не съм самичък. Това ме накара да мисля в вероятност, че след една година тези проблеми няма да са толкоз огромни, колкото наподобяват в този момент, че иска ми се случат хубави неща. И годината, която последва, беше една от най-хубавите.
Може би от време на време би трябвало да ни се случват някакви стихии, с цел да ни разклатят и да забележим кое действително има смисъл и кое остава макар бурите.
Твоето име се свързва и с плана „ Да се изгубиш преднамерено “, който стартира доста инцидентно. Едно пътешестване с другари се трансформира в книга, в уеб поредност и в документален филм, който можем да забележим в този момент на фестивала?
Крис: Беше доста забавно прекарване. Когато ми хрумна концепцията за „ Да се изгубиш преднамерено “, не си представях, че може да стигне дотук. На първо място за мен беше любознанието към премеждие дружно с двама от най-хубавите ми другари, без никакъв проект, в забутани български села. Две години по-късно, откакто започнахме да пътуваме, направихме уеб поредност, филм, книга, завоювах премията „ Будител на годината “ за този план, по-късно завоювах премия за най-вдъхновяваща млада персона на България. Неща, които даже не съм си представял, когато започнах да го върша, само че се веселя, че това по някакъв метод възпламени младежите. Често ми попадат цялостни фалшификати на това, само че мен ме радва, тъй като концепцията ми беше и към момента е да запаля любознанието на младежите да пътуват из непознатата България. Ние сме деца на света, да пътуваме на всички места, е по-лесно от всеки път. Така че – за мен беше скъпо, преди да потегли по света, да мога да видя родното си място.
Този план продължава ли?
Крис: Ние направихме едно огромно пътешестване, което прерасна в този план. Сега работим по едни бонус епизоди. В същия състав заминахме за Мароко, там си направихме един road trip из тази част на Африка и в този момент мисля за формáта, с който да разкажем това премеждие. Иначе мисля за доста нови планове, пробвам се да жонглирам сред това да бъда добър и изобретателен влогър пред камера и това да бъда добър и изобретателен режисьор зад камера. Те са малко разнообразни сфери, разнообразни способи, по които би трябвало да се докажеш, само че е предизвикателство.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ