Костадинов, който няма две неща - телевизия и право на грешка
Среща с бабаити в учебно заведение пречупва страха му Лидерът на " Възраждане " влюбен в България, огромната му болежка е римскиятград Залдапа
Когато 7-годишният Костадин вижда за първи път Царевец и слуша в унес вълнуващия роман на татко си Тодор за крепостта, заточения Балдуин Фландърски и кулата, в която императорът намира гибелта си, никой не си и помисля, че години по-късно онемялото момче ще стане един от водачите в Народното събрание. Председател на патриотичната " Възраждане ", която с ината си да отстоява българското, ще е бодил в петите на останалите партии.юДали тъкмо в оня миг на Царевец Костадинов се влюбва в България или това става последователно, по време на фамилните летни обиколки из страната, няма изключително значение. Важното е, че през днешния ден докторът по етнография, партиен водач и депутат, споделя: " Хората се връщат от чужбина поради нас. Нямам право на неточност ".ю
-->
За едни водачът на " Възраждане " е вманиачен, строг човек
който в пазарлъци не взе участие. За други е Костя Копейкин, съветски човек и план на Кремъл. За трети - заслужен българин, единственият, който милее за лв., знамето и достойнството на България. На въпроса той ли е индивидът на Москва у нас дава отговор: Аз съм индивидът на България.
Любовта към родината, плод на която е и написаният от Костадинов учебник по родинознание, раздаван гратис от историка в учебните заведения, пламва точно в тези години, когато всяко лято родителите му вземали по 20 дни отпуска, качвали него и сестра му на москвича и започвали да обикалят страната. Не знаехме къде ще замръкнем, спомня си с усмивка Костадинов. И незабавно добавя, че по това време България бе спокойна страна и където и да спреш за нощувка, не беше рисково.
Първите уроци по история и родолюбие
получава от татко си Тодор, който работи като заварчик, само че се отличава с невероятната си пристрастеност към историята. Не спираше да чете исторически книги, у дома доста се четеше, споделя Костадинов. И добавя, че и времето тогава беше такова. Имаше опашки за хубавите книги. На тях се редяха шлосери, трактористи, заварчици като моя татко и електрокаристки като моята майка, професори и преподаватели в учебните заведения, връща се обратно Костадинов.
Баща му толкоз живописно разказвал историята на България, че нощем дребният Костадин не можел да заспи. Водел дневник, с цел да не не помни детайлностите от пътешествията.
Първото нещо, което го впечатлило, когато варненското семейство стигнало София, били паветата. Дотогава Костадин знаел, че павета има единствено по най-разбитите селски пътища. Бях виждал само в Севлиево. Когато влязохме в столицата колата взе крепко да друса и аз попитах татко ми за какво има павета. А той отговори: " Нямат пари софиянците, моето момче ", споделя през смях политикът.
Предава любовта към България на децата си - Тодор и Деница. С тях прави същите обиколки каквито е имал със своите родители и сестра си.
Семейство Костадинови първо събира 50-те бронзови значки за посещаване на 50 от 100-те туристически обекта, по-късно взема сребърните за 75 значими места. В момента е на 93-ия обект. Остават му още 7, с цел да получи златните значки. Но от политика и Народно заседание няма време за това. Сред непосетените 7 обекта са и именитите Белоградчишки скали. Костадинов е бил доста пъти под тях, тъй като чиновник на музея е от " Възраждане ". Но по този начин и не се качва на крепостта. Искам да го направя за първи път с децата си, другояче няма да е почтено, споделя той. А на въпроса съумял ли е да възпламени и искрата на любовта към книгите в Тодор и Деница, с дълбока въздишка дава отговор: " Мисля си, че да - само че до първия телефон ". Позволил устройството късно, и не купувал смарт телефони. Семейството му
има тв приемник, само че няма телевизия
Апаратът лови единствено 7-те ефирни канала и се включва за 10 минути заран - за края на новините и прогнозата за времето. Децата ми четяха доста. Но с появяването на телефоните в ръцете им, стопираха. Дори ползата към таблети и компютри угасна, добавя Костадинов.
Признателен е на татко си за трите най-важни урока, на които го е научил и които предава на Тодор и Деница - да отстоява позицията си, да обича България и да слага българския народен интерес над всичко. А строг характера? Той най-вероятно се е формирал в ученическите години, когато за първи път е подложен пред избора да одобри страха или да избяга от него. Като в множеството учебни заведения и в неговото имало бабаити, които причаквали по-малките възпитаници и постоянно ги биели. Един ден се сблъскал с тях. Много мислех дали да не се обърна и да се прибера през задния вход. Но щях да избягам. Затова продължих. Сърцето ми щеше да изскочи, само че им споделих: Преди да ме повалите, все на двама ще размажа носа. Не ме закачиха, връща лентата Костадинов, спомняйки си какъв брой добре се е почувствал, че не се е пречупил. Днес всеки ден си споделя, че няма право да го направи. Групата на " Възраждане " употребява
стаята в Народното събрание на Димитър Пешев
- спасителят на българските евреи. Депутатите седят на същите столове, на които е седял и Пешев. Пазят неповторимия му резбован скрин.
Отговорността е голяма. Не единствено тъй като ни припомня какво е дълг и чест. А тъй като всеки ден приказваме с хора, които ни споделят, че поради нас са се върнали в България, тъй като още веднъж имат вяра, че могат нещо да трансформират в собствента си страна и в личния си живот, споделя Костадинов. Разказва по какъв начин преди дни на бензиностанцията при Дряново жена поискала да му стисне ръката и да се снима с него, казвайки му, че поради политиката на " Възраждане " няколко фамилии са се върнали преди 3 седмици от Англия, където живели 19 години. Тези хора ни натоварват със свръхочаквания. Ние нямаме право на неточност. Аз нямам право на неточност, повтаря Костадинов. И добавя: " В момента се води една огромна война - война за оцеляването на българския народ. Война, в която от едната страна сме единствено ние от " Възраждане ", а от другата страна са всички останали, които 33 години ни изясняват, че сме елементарен народ, дребна страна без бъдеще, че някой би трябвало да взема решение вместо нас, че по-умните деца би трябвало да се учат на открито, а тук да остават единствено по-простите, които стават само за обслужващ личен състав ". С политика Костадинов стартира да се занимава, когато през 1997 година става студент. Баща му е почитател на националистическите партии - БНРП, Отечествената партия, Общонародния комитет за отбрана на националните ползи. В работническия блок във Варна, в който живеели, всички били последователи на Съюз на демократичните сили или на Българска социалистическа партия и не разбирали бай Тодор.
Питали го: ти с кои си - с фашистите или с комунистите.
Не, с националистите, отговарял той. Днес подлага на критика сина си единствено за едно - " че още не сме съумели да се разправим с враговете ", споделя Костадинов. И благодари на татко си за персоналния образец по какъв начин би трябвало да се отстоява позиция.
15 години Костадин Костадинов е във Вътрешна македонска революционна организация. Но когато схваща, че партията не дава отговор на разбиранията му за национализъм, че залита и по клиентелизма и по частния интерес, и той не може нищо да промени, излиза и прави " Възраждане ".
Но малко на брой знаят, че огромната горделивост в биографията му не е политическата кариера, а научната. Директор на историческия музей в Добрич. И като подобен прави чудеса за разкриването на един от малко познатите на необятната аудитория римски градове у нас - " Залдапа ". Възкресяването му е включено в концепцията му за шеф. Предвидил връщането на блясъка на римското украшение - едно от най-големите у нас, на повърхност от 230 дка. До този миг градът не е бил разкопаван. Преди повече от 100 години
Карел Шкорпил минава от там с един волски впряг
и каквото се е валяло по земята - капители, надписи, оброчни плочи, натоварил в каруцата и оттогава е във Варненския музей. По това време се виждали дори улиците - градът е бил доста добре непокътнат. Но през 50-те години, когато стартира колективизацията и се основават ТКЗС-тата, а хората потеглят да събарят старите си къщи и да строят нови, по-големи, стартират да употребяват Залдапа като източник на строителен материал. Събарят доста от крепостните стени и базиликите, подвигат даже плочите от римските пътища, споделя Костадинов. Имал доста упорит проект. Предвидено било създаване на контролно-пропусквателен пункт сред България и Румъния на 20 км от обекта. На 30 км в румънска земя се намира най-голямата забележителност от римската ера в Северна Добруджа - Тропеум Траяни ( " Трофеят на Траян " ). Гигантски монумент, останал от епохата на Траян, юридически преди 1950 години, освежен от Константин Велики. Една от най-посещаваните забележителности в Румъния. Идеята беше да разкопаем Залдапа, да я превърнем в забележителност и да я включим в трансграничен маршрут. Когато идват българи, да ги насочваме към Тропеум Траяни, сътрудниците от Румъния да пращат своите туристи у нас, споделя Костадинов. Идеята ненапълно се осъществила. Макар и със закъснение КПП-то било направено. Но екипите след Костадинов не разкопавали със същите темпове Залдапа. Открити били доста неща.
Бисерът е базилика,която съперничина Света София
в столицата, невероятни мозайки. Но...както постоянно, неналичието на пари спряла всичко. И донесла тежкото решение за зариване на разкопките.
Днес Залдапа е поставена на археологическата карта, само че няма посетителски обект и не е включена в маршрут. А за спрените от щастливия министър Наско пари за разкопки, поради които цяла една археологическа година пропадна, Костадин Костадинов споделя единствено: " Престъпление! Този човек би трябвало да бъде съден ".
Когато 7-годишният Костадин вижда за първи път Царевец и слуша в унес вълнуващия роман на татко си Тодор за крепостта, заточения Балдуин Фландърски и кулата, в която императорът намира гибелта си, никой не си и помисля, че години по-късно онемялото момче ще стане един от водачите в Народното събрание. Председател на патриотичната " Възраждане ", която с ината си да отстоява българското, ще е бодил в петите на останалите партии.юДали тъкмо в оня миг на Царевец Костадинов се влюбва в България или това става последователно, по време на фамилните летни обиколки из страната, няма изключително значение. Важното е, че през днешния ден докторът по етнография, партиен водач и депутат, споделя: " Хората се връщат от чужбина поради нас. Нямам право на неточност ".ю
-->
За едни водачът на " Възраждане " е вманиачен, строг човек
който в пазарлъци не взе участие. За други е Костя Копейкин, съветски човек и план на Кремъл. За трети - заслужен българин, единственият, който милее за лв., знамето и достойнството на България. На въпроса той ли е индивидът на Москва у нас дава отговор: Аз съм индивидът на България.
Любовта към родината, плод на която е и написаният от Костадинов учебник по родинознание, раздаван гратис от историка в учебните заведения, пламва точно в тези години, когато всяко лято родителите му вземали по 20 дни отпуска, качвали него и сестра му на москвича и започвали да обикалят страната. Не знаехме къде ще замръкнем, спомня си с усмивка Костадинов. И незабавно добавя, че по това време България бе спокойна страна и където и да спреш за нощувка, не беше рисково.
Първите уроци по история и родолюбие
получава от татко си Тодор, който работи като заварчик, само че се отличава с невероятната си пристрастеност към историята. Не спираше да чете исторически книги, у дома доста се четеше, споделя Костадинов. И добавя, че и времето тогава беше такова. Имаше опашки за хубавите книги. На тях се редяха шлосери, трактористи, заварчици като моя татко и електрокаристки като моята майка, професори и преподаватели в учебните заведения, връща се обратно Костадинов.
Баща му толкоз живописно разказвал историята на България, че нощем дребният Костадин не можел да заспи. Водел дневник, с цел да не не помни детайлностите от пътешествията.
Първото нещо, което го впечатлило, когато варненското семейство стигнало София, били паветата. Дотогава Костадин знаел, че павета има единствено по най-разбитите селски пътища. Бях виждал само в Севлиево. Когато влязохме в столицата колата взе крепко да друса и аз попитах татко ми за какво има павета. А той отговори: " Нямат пари софиянците, моето момче ", споделя през смях политикът.
Предава любовта към България на децата си - Тодор и Деница. С тях прави същите обиколки каквито е имал със своите родители и сестра си.
Семейство Костадинови първо събира 50-те бронзови значки за посещаване на 50 от 100-те туристически обекта, по-късно взема сребърните за 75 значими места. В момента е на 93-ия обект. Остават му още 7, с цел да получи златните значки. Но от политика и Народно заседание няма време за това. Сред непосетените 7 обекта са и именитите Белоградчишки скали. Костадинов е бил доста пъти под тях, тъй като чиновник на музея е от " Възраждане ". Но по този начин и не се качва на крепостта. Искам да го направя за първи път с децата си, другояче няма да е почтено, споделя той. А на въпроса съумял ли е да възпламени и искрата на любовта към книгите в Тодор и Деница, с дълбока въздишка дава отговор: " Мисля си, че да - само че до първия телефон ". Позволил устройството късно, и не купувал смарт телефони. Семейството му
има тв приемник, само че няма телевизия
Апаратът лови единствено 7-те ефирни канала и се включва за 10 минути заран - за края на новините и прогнозата за времето. Децата ми четяха доста. Но с появяването на телефоните в ръцете им, стопираха. Дори ползата към таблети и компютри угасна, добавя Костадинов.
Признателен е на татко си за трите най-важни урока, на които го е научил и които предава на Тодор и Деница - да отстоява позицията си, да обича България и да слага българския народен интерес над всичко. А строг характера? Той най-вероятно се е формирал в ученическите години, когато за първи път е подложен пред избора да одобри страха или да избяга от него. Като в множеството учебни заведения и в неговото имало бабаити, които причаквали по-малките възпитаници и постоянно ги биели. Един ден се сблъскал с тях. Много мислех дали да не се обърна и да се прибера през задния вход. Но щях да избягам. Затова продължих. Сърцето ми щеше да изскочи, само че им споделих: Преди да ме повалите, все на двама ще размажа носа. Не ме закачиха, връща лентата Костадинов, спомняйки си какъв брой добре се е почувствал, че не се е пречупил. Днес всеки ден си споделя, че няма право да го направи. Групата на " Възраждане " употребява
стаята в Народното събрание на Димитър Пешев
- спасителят на българските евреи. Депутатите седят на същите столове, на които е седял и Пешев. Пазят неповторимия му резбован скрин.
Отговорността е голяма. Не единствено тъй като ни припомня какво е дълг и чест. А тъй като всеки ден приказваме с хора, които ни споделят, че поради нас са се върнали в България, тъй като още веднъж имат вяра, че могат нещо да трансформират в собствента си страна и в личния си живот, споделя Костадинов. Разказва по какъв начин преди дни на бензиностанцията при Дряново жена поискала да му стисне ръката и да се снима с него, казвайки му, че поради политиката на " Възраждане " няколко фамилии са се върнали преди 3 седмици от Англия, където живели 19 години. Тези хора ни натоварват със свръхочаквания. Ние нямаме право на неточност. Аз нямам право на неточност, повтаря Костадинов. И добавя: " В момента се води една огромна война - война за оцеляването на българския народ. Война, в която от едната страна сме единствено ние от " Възраждане ", а от другата страна са всички останали, които 33 години ни изясняват, че сме елементарен народ, дребна страна без бъдеще, че някой би трябвало да взема решение вместо нас, че по-умните деца би трябвало да се учат на открито, а тук да остават единствено по-простите, които стават само за обслужващ личен състав ". С политика Костадинов стартира да се занимава, когато през 1997 година става студент. Баща му е почитател на националистическите партии - БНРП, Отечествената партия, Общонародния комитет за отбрана на националните ползи. В работническия блок във Варна, в който живеели, всички били последователи на Съюз на демократичните сили или на Българска социалистическа партия и не разбирали бай Тодор.
Питали го: ти с кои си - с фашистите или с комунистите.
Не, с националистите, отговарял той. Днес подлага на критика сина си единствено за едно - " че още не сме съумели да се разправим с враговете ", споделя Костадинов. И благодари на татко си за персоналния образец по какъв начин би трябвало да се отстоява позиция.
15 години Костадин Костадинов е във Вътрешна македонска революционна организация. Но когато схваща, че партията не дава отговор на разбиранията му за национализъм, че залита и по клиентелизма и по частния интерес, и той не може нищо да промени, излиза и прави " Възраждане ".
Но малко на брой знаят, че огромната горделивост в биографията му не е политическата кариера, а научната. Директор на историческия музей в Добрич. И като подобен прави чудеса за разкриването на един от малко познатите на необятната аудитория римски градове у нас - " Залдапа ". Възкресяването му е включено в концепцията му за шеф. Предвидил връщането на блясъка на римското украшение - едно от най-големите у нас, на повърхност от 230 дка. До този миг градът не е бил разкопаван. Преди повече от 100 години
Карел Шкорпил минава от там с един волски впряг
и каквото се е валяло по земята - капители, надписи, оброчни плочи, натоварил в каруцата и оттогава е във Варненския музей. По това време се виждали дори улиците - градът е бил доста добре непокътнат. Но през 50-те години, когато стартира колективизацията и се основават ТКЗС-тата, а хората потеглят да събарят старите си къщи и да строят нови, по-големи, стартират да употребяват Залдапа като източник на строителен материал. Събарят доста от крепостните стени и базиликите, подвигат даже плочите от римските пътища, споделя Костадинов. Имал доста упорит проект. Предвидено било създаване на контролно-пропусквателен пункт сред България и Румъния на 20 км от обекта. На 30 км в румънска земя се намира най-голямата забележителност от римската ера в Северна Добруджа - Тропеум Траяни ( " Трофеят на Траян " ). Гигантски монумент, останал от епохата на Траян, юридически преди 1950 години, освежен от Константин Велики. Една от най-посещаваните забележителности в Румъния. Идеята беше да разкопаем Залдапа, да я превърнем в забележителност и да я включим в трансграничен маршрут. Когато идват българи, да ги насочваме към Тропеум Траяни, сътрудниците от Румъния да пращат своите туристи у нас, споделя Костадинов. Идеята ненапълно се осъществила. Макар и със закъснение КПП-то било направено. Но екипите след Костадинов не разкопавали със същите темпове Залдапа. Открити били доста неща.
Бисерът е базилика,която съперничина Света София
в столицата, невероятни мозайки. Но...както постоянно, неналичието на пари спряла всичко. И донесла тежкото решение за зариване на разкопките.
Днес Залдапа е поставена на археологическата карта, само че няма посетителски обект и не е включена в маршрут. А за спрените от щастливия министър Наско пари за разкопки, поради които цяла една археологическа година пропадна, Костадин Костадинов споделя единствено: " Престъпление! Този човек би трябвало да бъде съден ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ