Българите станаха най-желани клиенти в Македония
Средно заможните македонци желаят децата им да учат в Американския университет в Благоевград
Докато политиците се мотаят и се пробват да топят ледовете със прилежаща Македония, то жителите от двете страни на границата от дълго време са загърбили мотивите за разногласия и дружно се оправят с компликациите на живота. „ Историчарите дано си чешат езиците, но това леб ни не дава, споделя ни един 82-годишен пенсионер от Делчево.
„ Дойде мъчно време, еднообразно сме небогати и мизерни, безработни, пенсиите дребни, гайлетата ни едни и същи, та по тази причина е убаво да си оказваме помощ, изяснява ни дядо Зоран политиката и интернационалното състояние през неговия си взор. Сочи с пръст претъпкания пазар с българи в Делчево и вика- ей, по този начин ке се оправиме, като един различен се подпираме…
Събота е, в македонския град Делчево, който се намира на 15-ина километра от Граничен контролно-пропусквателен пункт Логодаж този ден е прочут като българския ден.
От години дестинацията Благоевград-Делчево е огромен шлагер. Нашенци от Благоевградско безусловно на вълни нападат тържището в дребното македонско градче и пълнят багажници и торби с евтини плодове и зеленчуци. Модата да се пазарят в прилежащите общини на Македония хранителни артикули и зеленчуци не отмина, в противен случай, бизнеса на комшиите се разрасна.
„ Тук няма Европейски съюз, няма европейски стандарти и забрани. Краставиците може да са ни криви, само че вкусни, айде идвайте, добре сте пристигнали, по този начин ни посрещат продавачите на пазара. И са усмихнати, общителни, подготвени са на спорене и отстъпки вършат.
Да дойдеш у Македония и да не си купиш лубеница и кочански ориз, това си е като да идеш у Рим и да не видиш папата, споделят търговците. И изясняват, че оризът, който се гледа в региона на Кочан, е прочут като най-хубавия и апетитен на Балканите. Хвалят го и българите, които от години го купуват.
А за дините рекламата отново е огромна, режат я пред очите ти, дават ти да опитваш и викат- абе не е като вашата- алена, пък няма усет. Но никой от нашенци не се наскърбява, а купува.
Към обед кооперативният пазар жужи като кошер от търговци и клиенти.
Тук няма вносна стока, няма и прекупвачи, всеки продавач е и производител, а гаранцията за качество е въпрос на чест за продавачите. Щандовете са претъпкани със сезонен зеленчук.
„ Ако не са българите, сме изгубени. Те купуват продукцията ни. Всяка събота е цялостно с българи в Делчево. Много производители и търговци от други македонски селища идват насам, с цел да продадат стоката си на българите “, споделя земеделецът Златко Манев от град Струмица. Отглежда 5 декара дини и пъпеши. Признава, че по никакъв начин не е леко земеделието, само че най-малко има нужната техника за култивиране на земята. А и сигурни клиенти от България. Продава големи и вкусни дини за 60 стотинки за кг, а пъпешите му костват единствено 30 стотинки за кг.
Най-търсени през есента обаче са чушките. Нашенци купуват с цели чували и казват- хубавата лютеница става единствено с македонски чушки, тия нашите вносни нямат усет.
На един от щандовете продава млад мъж. Той споделя, че е от Кавадарци и отглежда с родителите си 8 дка с чушки и още толкоз с домати и патладжани. Есенно време, когато завърши полската работа, регистрира най-малко 5000 евро облага. Твърди, че като земеделец получава сериозна държавна дотация и не счита да се занимава с друго.
„ Ваште търговци на борсата край Петрич единствено се оплакват, не могат да си пласират стоката поради вноса от Европа. Ние нямаме подобен проблем, тук земеделието е гръбнакът на нашата стопанска система. А за качеството да не приказваме – що и да хапнеш, се топи в устата. Едно време купувахме като луди от вас кашкавал, най-вкусния дето съм ял, а в този момент е ужасяващ, все едно пластмаса ядеш,казва ни пък различен македонец.
Комшиите обичат да политиканстват и да бъбрят на тържището, без да ги питаш сами почват да си приказват, само че внимават да не си оплюват родината, макар че си знаят дертовете.
Най-голямата мода и шлагер сега на приблизително заможните македонци е децата им да станат студенти в Американския университет в Благоевград и да вземат български паспорт, та да пътуват без проблем в Европа. Същата наклонност я има и измежду албанците от Македония. И те мечтаят децата им да се снабдят с тапия от АУБ, считат,че това ще отвори порти на децата им към Америка.
Местните споделят,че безработицата е проблем в Македония, описват, че всеобщо ги наемат на работа, само че без да се заплащат осигуровки. Сивият бранш е позната история и за нашите ширини, езикова преграда нямаме, тъй че общи тематики на пазара не липсват.
Вършеенето на българите продължава и по магазините, най-вече питателните. Цените са като у нас, не са по-ниски, само че гледаме нашите пълнят торби със сирене, извара или урда както споделят тук, купуват се яйца, колбаси, буркани айвар, подправки. Казват,че усетът им е същински, като едно време.
А когато „ героите “ са изтощени и краката подути от вървене, идва ред на радостната част от българския ден в Делчево.
Всички локални капанчета и ресторанчета се препълват след 13 часа, масите са заредени с всевъзможни вкусотии от македонската кухня, а около мечтаните посетители сервитьорите безусловно летят.
„ Тази част от съботата ми е обичана, хапваш щедро, гарнирано с хубава бира и топъл самун, а най-после сметката тънка. Една човешка порция плескавица, салата, телешка супа, самун на стомах, бира излиза към 8 лв., описват удовлетворени и нахилени нашенци.
И оставят на келнера яки бакшиши, тъй като са удовлетворени.
Благоевградчани признават, че даже и да нямат потребност от зеленчуци и храни, вършат еднодневното си пътешестване до Делчево просто по този начин за кеф, за разтоварване. А по-възрастните споделят, че по този начин си чешат носталгията по тяхната младост, когато да идеш събота на пазар и да срещнеш другари, да седнеш на маса, си е било обред на удоволствието. Казват, че в този момент тази пазарна романтика липсва у нас.
В Македония към този момент не е проблем да платиш и в левове, нещо което беше немислимо до преди три-четири години. Така е, тъй като като завърши българският ден в Делчево, идва време за македонския ден в Благоевград. В сряда или четвъртък магазините и моловете се завладяват от съседите.
С нашите левчета купуват на кг облекла, обувки, одеала. Всеки втори възпитаник от Македония бе облечен за първия си образователен ден от България.
В последните две години поради хубавата храна и положителното обслужване българи всеобщо вършат бизнес срещи, семинари и тиймбилдинги в македонските хотели и спа-центрове.
Един от най-посещаваните е спа-център в Берово. Цените, които дават македонците за нашите групи, са ниски, а оферират много качествена услуга, хвалят се предприемачи от Благоевградско. Съседите ни пък признават, че бизнесът им процъфтява с помощта на българските туристи и групи. Дори към този момент си вършат реклами в нашенски медии.
Така алъш-веришът върви с цялостна мощ, сред македонци и българи бариери няма, остава политиците да загърбят езика на омразата, тъй като жителите от двете страни на границата от дълго време са разкрили общия език на бизнеса и пазарната логичност.
Докато политиците се мотаят и се пробват да топят ледовете със прилежаща Македония, то жителите от двете страни на границата от дълго време са загърбили мотивите за разногласия и дружно се оправят с компликациите на живота. „ Историчарите дано си чешат езиците, но това леб ни не дава, споделя ни един 82-годишен пенсионер от Делчево.
„ Дойде мъчно време, еднообразно сме небогати и мизерни, безработни, пенсиите дребни, гайлетата ни едни и същи, та по тази причина е убаво да си оказваме помощ, изяснява ни дядо Зоран политиката и интернационалното състояние през неговия си взор. Сочи с пръст претъпкания пазар с българи в Делчево и вика- ей, по този начин ке се оправиме, като един различен се подпираме…
Събота е, в македонския град Делчево, който се намира на 15-ина километра от Граничен контролно-пропусквателен пункт Логодаж този ден е прочут като българския ден.
От години дестинацията Благоевград-Делчево е огромен шлагер. Нашенци от Благоевградско безусловно на вълни нападат тържището в дребното македонско градче и пълнят багажници и торби с евтини плодове и зеленчуци. Модата да се пазарят в прилежащите общини на Македония хранителни артикули и зеленчуци не отмина, в противен случай, бизнеса на комшиите се разрасна.
„ Тук няма Европейски съюз, няма европейски стандарти и забрани. Краставиците може да са ни криви, само че вкусни, айде идвайте, добре сте пристигнали, по този начин ни посрещат продавачите на пазара. И са усмихнати, общителни, подготвени са на спорене и отстъпки вършат.
Да дойдеш у Македония и да не си купиш лубеница и кочански ориз, това си е като да идеш у Рим и да не видиш папата, споделят търговците. И изясняват, че оризът, който се гледа в региона на Кочан, е прочут като най-хубавия и апетитен на Балканите. Хвалят го и българите, които от години го купуват.
А за дините рекламата отново е огромна, режат я пред очите ти, дават ти да опитваш и викат- абе не е като вашата- алена, пък няма усет. Но никой от нашенци не се наскърбява, а купува.
Към обед кооперативният пазар жужи като кошер от търговци и клиенти.
Тук няма вносна стока, няма и прекупвачи, всеки продавач е и производител, а гаранцията за качество е въпрос на чест за продавачите. Щандовете са претъпкани със сезонен зеленчук.
„ Ако не са българите, сме изгубени. Те купуват продукцията ни. Всяка събота е цялостно с българи в Делчево. Много производители и търговци от други македонски селища идват насам, с цел да продадат стоката си на българите “, споделя земеделецът Златко Манев от град Струмица. Отглежда 5 декара дини и пъпеши. Признава, че по никакъв начин не е леко земеделието, само че най-малко има нужната техника за култивиране на земята. А и сигурни клиенти от България. Продава големи и вкусни дини за 60 стотинки за кг, а пъпешите му костват единствено 30 стотинки за кг.
Най-търсени през есента обаче са чушките. Нашенци купуват с цели чували и казват- хубавата лютеница става единствено с македонски чушки, тия нашите вносни нямат усет.
На един от щандовете продава млад мъж. Той споделя, че е от Кавадарци и отглежда с родителите си 8 дка с чушки и още толкоз с домати и патладжани. Есенно време, когато завърши полската работа, регистрира най-малко 5000 евро облага. Твърди, че като земеделец получава сериозна държавна дотация и не счита да се занимава с друго.
„ Ваште търговци на борсата край Петрич единствено се оплакват, не могат да си пласират стоката поради вноса от Европа. Ние нямаме подобен проблем, тук земеделието е гръбнакът на нашата стопанска система. А за качеството да не приказваме – що и да хапнеш, се топи в устата. Едно време купувахме като луди от вас кашкавал, най-вкусния дето съм ял, а в този момент е ужасяващ, все едно пластмаса ядеш,казва ни пък различен македонец.
Комшиите обичат да политиканстват и да бъбрят на тържището, без да ги питаш сами почват да си приказват, само че внимават да не си оплюват родината, макар че си знаят дертовете.
Най-голямата мода и шлагер сега на приблизително заможните македонци е децата им да станат студенти в Американския университет в Благоевград и да вземат български паспорт, та да пътуват без проблем в Европа. Същата наклонност я има и измежду албанците от Македония. И те мечтаят децата им да се снабдят с тапия от АУБ, считат,че това ще отвори порти на децата им към Америка.
Местните споделят,че безработицата е проблем в Македония, описват, че всеобщо ги наемат на работа, само че без да се заплащат осигуровки. Сивият бранш е позната история и за нашите ширини, езикова преграда нямаме, тъй че общи тематики на пазара не липсват.
Вършеенето на българите продължава и по магазините, най-вече питателните. Цените са като у нас, не са по-ниски, само че гледаме нашите пълнят торби със сирене, извара или урда както споделят тук, купуват се яйца, колбаси, буркани айвар, подправки. Казват,че усетът им е същински, като едно време.
А когато „ героите “ са изтощени и краката подути от вървене, идва ред на радостната част от българския ден в Делчево.
Всички локални капанчета и ресторанчета се препълват след 13 часа, масите са заредени с всевъзможни вкусотии от македонската кухня, а около мечтаните посетители сервитьорите безусловно летят.
„ Тази част от съботата ми е обичана, хапваш щедро, гарнирано с хубава бира и топъл самун, а най-после сметката тънка. Една човешка порция плескавица, салата, телешка супа, самун на стомах, бира излиза към 8 лв., описват удовлетворени и нахилени нашенци.
И оставят на келнера яки бакшиши, тъй като са удовлетворени.
Благоевградчани признават, че даже и да нямат потребност от зеленчуци и храни, вършат еднодневното си пътешестване до Делчево просто по този начин за кеф, за разтоварване. А по-възрастните споделят, че по този начин си чешат носталгията по тяхната младост, когато да идеш събота на пазар и да срещнеш другари, да седнеш на маса, си е било обред на удоволствието. Казват, че в този момент тази пазарна романтика липсва у нас.
В Македония към този момент не е проблем да платиш и в левове, нещо което беше немислимо до преди три-четири години. Така е, тъй като като завърши българският ден в Делчево, идва време за македонския ден в Благоевград. В сряда или четвъртък магазините и моловете се завладяват от съседите.
С нашите левчета купуват на кг облекла, обувки, одеала. Всеки втори възпитаник от Македония бе облечен за първия си образователен ден от България.
В последните две години поради хубавата храна и положителното обслужване българи всеобщо вършат бизнес срещи, семинари и тиймбилдинги в македонските хотели и спа-центрове.
Един от най-посещаваните е спа-център в Берово. Цените, които дават македонците за нашите групи, са ниски, а оферират много качествена услуга, хвалят се предприемачи от Благоевградско. Съседите ни пък признават, че бизнесът им процъфтява с помощта на българските туристи и групи. Дори към този момент си вършат реклами в нашенски медии.
Така алъш-веришът върви с цялостна мощ, сред македонци и българи бариери няма, остава политиците да загърбят езика на омразата, тъй като жителите от двете страни на границата от дълго време са разкрили общия език на бизнеса и пазарната логичност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ