Сред тези хора има и такива, които се опитват да

Сред тези хора има и такива, които се пробват да израстват, занимават се със саморазвитие, интересуват се от спорт и йога. Понякога те се пробват да се преструват, че всичко е наред и се вършат на радостни. Но „ миризмата “ им се усеща.

Тяхното злощастие се носи в продължение на километри. И както се знае, човек не усеща своята „ миризма “ – тя се усеща единствено в профил.

Може да се одобри, че повода е в разлагащите се познания.

Когато количеството на употребяваното наличие е няколко пъти по-високо от неговото асимилиране – това провокира осведомителна интоксикация. Тя, от своя страна, води до енергийна застоялост и разложение.

Ако сте разбрали. В дълбочина сте разбрали. Но не вършиме нищо (разсъждение, умозаключения и красиви логичен калкулации – не се броят) и тогава силата на знанието стартира да стагнира, което води до вътрешни несъответствия и непрекъсната незадоволеност.

А има и биология – способността да се образуват привички в дейности и усеща, в случай че те се повтарят в продължение на минимум един месец – и „ миризмата “ на злощастие става ваша естествена среда.

Поради това се споделя, че в региона на осмисленото саморазвитие няма връщане обратно. Ако си пуснал знанието в себе си, бъди добър да се оправяш с него.

Силата на Въздействието зависи от дълбочината на навлизане на информацията, която консумираме.

На незадълбочено равнище тези феномени са невидими и са относително безвредни. Но колкото по-интелигентен е човек и колкото повече той е в положение освен да се учи, само че и да схваща, толкоз по-дълбоко прониква информацията – процесите към този момент са необратими.

Как да спрем нещастието и да спрем да „ миришем “ на вътрешна болежка?

Лечението на тази болест би трябвало да бъде сложно, тъй като с изключение на директните аргументи работи задоволително мощният фактор на навиците – механиката на тялото с „ рационални доводи “ не се трансформира.

Има потребност от съгласувани дейности, които да трансформират откритите модели на държание.

0. Нещастието има неприятна „ миризма “ и заобикалящите я усещат.

Пункт „ нула “ е фаза, без която всички останали дейности са безсмислени. За да започнете е значимо да разберете (да, точно – да допуснете вътре в себе си), какъв брой е непоносимо да сте трагичен човек.

Точно по този начин както вие желаете да срещате щастливи и спокойни хора, по този начин и те са склонни да се стремят към себеподобни.

Нещастието притегля още повече злощастие като доказателство, че нещастието ми не е най-нещастното. Само човек, който доста желае да се измъкне от този кръг и да престане да бъде трагичен, може да премине по пътя на цялостното пречистване с дейности.

1. Жалбите – основната нотка в тази воня.

При другарство с хора, инфектирани с злощастие, непрестанно се прокрадват някакви тъжби. От целия свят, от несправедливостта на действителността. Те жалят ориста си, макар че деликатно се пробват да не признават това даже и на себе си.

Те не са удовлетворени от околната среда, метрото, президента, от създател на пост във „ Facebook “.

Тези, които са по-сложно устроени, намират по-изящни способи да хленчат, опаковайки всички причини в хубавичко обвивка на логиката, те споделят: в този момент аз ще ви покажа един документ, че светът е неправдив към мен.

Те постоянно „ не са добре “ по разнообразни аргументи. Характерна специфичност е, че те сигурно ще ви държат в неопределеност за това.

В отбрана на тези хора би трябвало да се означи, че те постоянно не виждат това.

Във вашия свят съществува единствено това, към което е ориентирано вниманието ви. Тяхното внимание е фокусирано върху търсенето на доказателства за тяхната вътрешна болежка. Те постоянно ги намират.

Какво да се прави?

Да се реже онлайн – би трябвало се спрат всевъзможни недоволства и да се показва неодобрение. Изцяло. Напълно. Дори когато е заслужено. Дори когато „ е допустимо и належащо “.

Психиката ще се съпротивлява първоначално, когато се пробвате да я избутате отвън нормалната среда.

През първите две седмици е допустимо нарастване на случаите на „ действителна причина “ за тъжби. Така действителността работи на опита да реализирате съзнателни промени – тя се реконструира, само че в случай че продължите, бурята отшумява – след един месец ще мине повратната точка.

В идеалния случай след 21 дни.

Същото важи и когато ходите на фитнес – мускулите ви болят, а по-късно привикват. Тялото се трансформира посредством болежка и това е добър знак – значи работи.

Работата с жалбите е както и с мускулите – не за един месец, а за цялостен живот. Това е един безконечен път на промени, само че след шест месеца – ще бъдете по-различен човек.

2. „ Дължиш ми “ – такова нещо е решил нещастникът, когато ви вижда за първи път.

Има хора, с които като поддържате връзка с тях, чувствате, че нещо сте им задължени.

В реалност, те не вършат това от завист. Просто по този начин се е случило, че са им задължени всички. Отначало родителите, а по-късно дамата, децата, управлението, и още веднъж властта.

Не е ли естествено? Родители „ са задължени “ да обичат и схващат, както и брачната половинка, децата – да обичат и да слушат и да се подчиняват на управлението – да заплащат и да почитат, управляващите – да подсигуряват благополучен и богат живот. Какво би могло да бъде „ по-справедливо “?

Така че във всеки случай вие също нещо сте им длъжни. И вие го чувствате в първите 15 минути диалог.

Например по този начин си мисли една неомъжена госпожица, запознавайки се с нов юноша, и не схваща за какво още веднъж нищо не се получава. Погледът на правилно куче, което желае да яде, не е секси.

Проблемът е, че нещастният човек си мисли, че той ще престане да бъде трагичен, когато му дадат нещо другите хора. По-специално обич, пари, другарство и сигурност.

Всичко това от некадърност да направи себе си благополучен и да споделя с другите остатъка. Така той върви напред с пъпната си шнур в подготвеност постоянно да гледа да я залепи за някой, който да го зарежда с благополучие, а не да се запознае най-сетне, със самия себе си.

На вас никой не ви е задължен. Нито да ви обича, нито да ви почита, нито да ви схваща, нито да ви дава пари. Какво можете да дадете на това лице, на вашето семейство, сътрудници, другари, да, даже и на президента, с цел да ви отговорят с реципрочност?

Кажете ми, сър, правилно ли е, че сeкcът без обич – това е грях? Всичко без обич – е грях.

Веднъж ми откриха истината, върху която се построяват всички процеси на света. Това беше в подтекста на любовта сред един мъж и една жена, само че в този момент разбирам, че смисълът на това изявление се простира доста по-широко:

Love is one way traffic

Любовта – това платно с еднопосочно придвижване. Това е единствено това, което излиза от вас.

Спомням си, че тогава спорих, да, без реципрочност любовта не е обич и такива неща бла бла бла. Просто ми дадоха отговор с умно безмълвие с едвам забележима усмивка, добра и хитра в това време.

Изглежда, че индивидът пред мен знаеше, че до мен ще стигна до смисъла на тази фраза, само че тъкмо след две години. И той се забавляваше.

Във вашия свят съществува единствено това, което давате.

Ако към вас има мотиви за злощастие – вие изпращате в света злощастие. Единственият метод това да се поправи е да не гледате другите, а да измененията своя сигнал.

Всички под душа! Профилактично, в това число. И в никакъв случай не позволявайте на нещастието да ви притегля!

източник: highviewart