Сребърните медалисти: Александър Владимиров, Лора Лукманова, Стоян Добрев(снимка: БАН) Български ученици

Сребърните медалисти: Александър Владимиров, Лора Лукманова, Стоян Добрев
(снимка: БАН)

Български възпитаници завоюваха сребърни и бронзови медали от Европейската олимпиада по пробни науки EOES 2023, която се организира от 29 април до 6 май 2023 година в столицата на Латвия – Рига. Общо 45 тима участваха в тазгодишното издание на олимпиадата.

Отборът на десетокласниците Лора Лукманова (физика) – Софийска математическа гимназия „ Паисий Хилендарски ”, Стоян Добрев (химия) и Александър Владимиров (биология) – и двамата от Национална природо-математическа гимназия „ Акад. Любомир Чакалов ”, беше награден със сребърни медали, оповестиха от Института по електроника на Българска академия на науките.

Бронзови медали заслужиха десетокласниците Рая Шикова (физика) – ПМГ „ Акад. Иван Гюзелев ” гр. Габрово, Стефан Спасов (химия), Софийска математическа гимназия „ Паисий Хилендарски ” и Александра Николова (биология) от ППМГ „ Акад. Никола Обрешков ” Бургас.

Ръководители на двата български тима са доктор Христина Андреева (физика, координатор за България, Институт по електроника на Българска академия на науките и СУ „ Св. Климент Охридски ”), доктор Калина Пачеджиева (биология, СУ „ Св. Климент Охридски ”) и Владимир Цветков (химия, ЧСУЧП „ Абрахам Линкълн ”).

Бронзовите медалисти: Александра Николова, Стефан Спасов, Рая Шикова
(снимка: БАН)

В дилемите от първия спортен ден учениците решаваха задания, въодушевени от идния през лятото фестивал на песните и танците на Латвия. Те изследваха калоричността на разнообразни храни, по какъв начин силата от храната доближава до мускулите, с цел да можем да танцуваме, и проучиха ролята на ензимите в мускулния метаболизъм. Също по този начин описваха и създаваха източници на тон и резонатори като модел на ларинкс и джука празнина, за симулация на гласни звукове, с което симулираха възпроизводството на човешка тирада и нейното различаване.

Във втория тур дилемите бяха отдадени на опциите на високотехнологични парникови уреди за хидропонно развъждане на краставици. Изследванията при тази задача бяха ориентирани към установяване на параметрите на водата и подхранващия разтвор, проучване на придвижването на водата в растенията, моделиране на хидропонната система и проучване на нейните параметри за развъждане на краставици по допустимо най-ефективен метод.