* Сравняват го с Левски, защото той е Апостол на

* Сравняват го с Левски, тъй като той е Апостол на Македония и на Одринска Тракия * Той има качества на политик и посланик, прекомерно друг е от другите войводи, споделя акад. Георги Марков * Борил се е за автономност на Македония по модела на Източна Румелия * Ж.п. линията София-Кюстендил-Скопие трябвало да се построи още по времето на Османската империя * Кукуш и Солун са били люлката на Българското Възраждане Валери Роев    - Акад. Марков, навършват се 150 години от рождението на Гоце  Делчев, постоянно съпоставя с Васил Левски като деятел за освобождението на Македония и Одринско. - Сравняват го с Левски, тъй като той е Апостол на Македония и на Одринска Тракия.Но двамата са в разнообразни столетия. Гоце Делчев работи към този момент при други условия, когато има българска страна. Тя оказва помощ на българите в Македония и Одринска Тракия освен финансово, само че и с фрагменти, офицери, войводи. Всичко това е минавало  през Кюстендил – вратата към Македония.Така че, Гоце Делчев е работил при по-благоприятни исторически условия.Той е роден в Кукуш - български град. Това е един от центровете на Възраждането. Симеон Радев, който е от Ресен, написа за Македония, че е „ Люлката на Българското Възраждане “. А Кукуш е един от центровете - 90 на 100 от жителите са българи. Неслучайно гърците унищожиха града през 1913 година и построиха различен град - Килкис.Гоце е приключил българско учебно заведение в Кукуш, по-късно и българска гимназия в Солун. След това е преподавател, следвал е във Военното учебно заведение в София. Той се самоопределя приживе като българин.  - Тази годишнина съответствува със знакови взаимни визити на държавните управления на България и Северна Македония. - За страдание новото държавно управление избута историческата комисия най-после. Казват – първо бизнес, вложения, инфраструктура. Добре, само че историята е в основата.Това надграждане става въз основа на предишното – то няма по какъв начин да се пренебрегне. Тази ж.п. линия, за която се приказва, трябваше още от времето на Османската империя да се построи.Още я няма тази връзка София-Кюстендил-Скопие.Миналото не е въпрос за пари, то не може да се фалшифицира. Аз споделих преди време, че не бих взел участие в такава комисия да договарям чий е Гоце  Делчев. Това е оскърбление за националния воин.Като съм ходил в Македония са ми казвали – „ Гоце и Даме са наши, вие си вземете Тодор Александров и Иван Михайлов “.Това в Скопие съм го чувал доста пъти. Гоце  и по образование, и по генезис си е българин. Загива като българин. Яворов го е написал това в първата му биография. - Какви са били връзките сред Яворов и Гоце Делчев? - Имали са извънредно близки връзки. За разлика от тези сред Яворов и Сандански. При Сандански има и залитания, има и политически убийства.Яворов не е бил в положителни връзки с него. Гоце като образован човек доста е държал Яворов да издава вестник на организацията, да написа публикации, да популяризира и превежда книги за Македония.И двамата са били интелигентни, за разлика от Сандански. Яне Сандански е огромен български челник с всичките си дефекти, само че Гоце е на друго ниво. - Споменавате политическите убийства. Като че ли със гибелта на Гоце Делчев отминава интервалът на вътрешен мир в македонската организация.. .- Така е. При Гоце има толерантност. Той се е стремил да ги разбере воеводите.При Яне – не е било по този начин. Знаете, че той посредством Тодор Паница убива Борис Сарафов, убива и Иван Гарванов.Започват политическите убийства във Вътрешна македонска революционна организация тъкмо от Яне Сандански.Разбира се, неговите съперници не му простят – и него го убиват през 1915 година, за жалост. Но Сандански има огромен грях за началото на убийствата, на братоубийствата във вътрешната организация.  - Спори се за политическите възгледи на Гоце Делчев, той самият се е определял като социалдемократ?  - Имал е такива възгледи, само че тогава той е бил юноша. Маршал Йозеф Пилсудски, който възвърне полската страна, има едно доста забавно изявление. Той е бил социалист на млади години и по-късно е гонил комунистите в Полша.Той споделя: „ В края на XIX век да бъдеш юноша и да не бъдеш социалист, е нещо учудващо. Като млади бяхме за обществена правдивост “. Знаете, че е и проф. Александър Цанков е бил социалист на младини, Бенито Мусолини също е бил социалист.Това е обусловено исторически тогава – младите са ставали социалисти. Имало е такова въздействие и при Гоце, само че то не е като при Яне Сандански и Димо Хаджидимов, където е доста по-силно. - Какви са аргументите да не приключи Военното учебно заведение и обвързвано ли е това с политическите му възгледи? - Имал ги е тези леви убеждения. Но повода да не приключи е, че неговият випуск се забавя в производството в първо офицерско звание с шест месеца.По всякакви организационни и финансови аргументи. Той напуща, тъй като си остава подофицер, а не толкоз по тази причина, че е бил социалист.След това се завръща в Македония като преподавател. Но това, което е научил във военното учебно заведение, доста му оказва помощ в неговата кариера на челник и на Апостол на освободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракия.Той е бил добър пълководец, за разлика от някои други локални войводи, които са били като старите хайдушки войводи. Гоце приема и офицери, които идват в организацията. Имало е секрети офицерски братства. Техните членове обаче краткотрайно напущат военната си работа, тъй като в случай че загинат в Македония и Одринско и ги разкрият, че са настоящи български военни, би станал дипломатически скандал.Те отивали там като на военен стаж. Много български офицери минават през този стаж като войводи. Гоце ги е приемал. При него няма спор с Върховния македоно-одрински комитет – по този начин наречените върховисти. Той в действителност съумява да успокои това опълчване сред върховисти и вътрешни. Бил е добре политически насочен човек и имал качества на посланик. Той е чуждестранен представител в София – намира се и с политици, и с държавници да им желае оръжие, помощи, фрагменти. Твърде друг е от другите войводи. - Какво не знаем за него, има ли наслагани някакви неверни показа? - Има. Дълго време – през тези 45 години при социализма, освободителното придвижване в Македония и Одринска Тракия го деляха на левица и десница. Върховистите били десни, до момента в който Гоце бил от левицата. Това не е правилно. Той не е Сандански, не е Димо Хаджидимов.Гоце е един български родолюбец. Той се е позовавал и се е опирал и на българската страна. Разбира се, другите държавни управления са имали друго отношение към организацията, тъй като Великите сили са били срещу четническото придвижване. А чети са минавали през границата.Османската империя даже подава протестна нота до Великите сили поради това. И Великите сили, изключително Русия, са „ дърпали ушите “ на тукашното държавно управление. Не е било елементарно и не постоянно държавното управление е можело да помогне на организацията – приказвам за Илинденско-преображенското въстание. Казват - за какво държавното управление не е помогнало като се намеси.Но по какъв начин да го направи като България още не е била подготвена за война. Освен това, тази война би била освен с Османската империя. Сърбия и Гърция също са били подготвени да ни атакуван, тъй като те са били срещу самостоятелна Македония като втора Източна Румелия.  - Това също е противоречив въпрос - каква е била доктрината на Гоце Делчев - за самостоятелна Македония или имало концепция тя да се причисли след това към Княжеството? - Той е знаел, че не може да се разгласи директно присъединение към България. Не единствено поради Османската империя и Великите сили –това и Берлинският конгрес го е постановил. Тогава всички съседи щяха да скочат против нас като през 1913 година при Междусъюзническата война. Гоце е бил доста много деликатен в изявите си, за разлика от Върховния комитет. Той има тъкмо това дипломатическо възприятие. Той има търпението да се изчака, не да се бърза. Защото по-късно знаем, че 1913 година приключва с национална злополука.В историята няма „ в случай че “, само че в случай че Гоце Беше жив през 1913 година може би по-инак щяха да се развият събитията. - Ако Гоце Делчев беше жив можеше да се избегне националната злополука? - Така е. За страдание тези, които го наследиха желаеха „ или или “ - всичко или нищо. Ето до каква степен ни докара този абсолютизъм през лятото 1913 година – до национална злополука. Не една, а две.  - А имал ли е Гоце Делчев визия за непрекъснато самостоятелна Македония? - Не. Това е по-късно при Иван Михайлов при започване на 30-те години. Но забележете - за самостоятелна Македония като Швейцария на Балканите.Както немскоезичните швейцарци доминират в две трети от страната, в това число столицата Берн, по този начин и българите да доминират в една самостоятелна Македония. Иван Михайлов приказва за самостоятелна Македония, само че с преобладаващо българско население. Гоце Делчев е бил за административна автономност в Македония както в Източа Румелия. И да се изчака търпеливо във времето, да не се избързва.