Срам и самота мъчат гения до последния му денСамо една

Срам и самотност мъчат гения до последния му ден Само една жена има значение в живота му, само че не се виждат, а си пишат писма
 

Когато през 1855 година съветският музикален възпитател от немски генезис Рудолф Кюндингер декларира на бащата на Чайковски, че от сина му ще стане всичко друго, само че не и музикант, надали си е давал сметка, че прави най-голямата неточност в живота си.

Не минава доста време и Пьотр Илич ще бъде наименуван най-великият съветски композитор. Името му е записано със златни букви в международната музикална история, до момента в който за Кюндингер, който другояче е претенциозен пианист, остава бележката под линия, че в миналото е преподавал уроци на младия Чайковски и го е водил на концерти.

Историята на един в действителност възвишен гений стартира на 7 май 1840 година в най-дълбоката съветска провинция - уралския град Воткинск, където бащата Иля Петрович, инженер с чин подполковник, е командирован от Санкт Петербург, с цел да ръководи локалния металургичен цех. Типични представители на междинната класа и Иля, и брачната половинка му - 18 години по-младата от него Александра, която има френски генезис, имат вяра, че уважението към изкуството е белег за

обществен авторитет, само че не и средство за прехранване

камо ли за кариера. Александра пее и свири на пиано. Има оркестрина и наема на сина си Пьотр преподавател още когато момчето е на пет. Но и през разум не й минава, че то има невероятен гений. Забелязва го френската гувернантка на детето - 22-годишната Фани Дюрбах, която резервира най-ранните композиции на Чайковски.

Музиката безусловно гълтам младия Пьотр, само че родителите му са непреклонни - в случай че желае да й се посвети, първо би трябвало да приключи компетентност, която да му обезпечи финансови доходи за добър живот. Така фамилията се мести в Санкт Петербург, а 12-годишният Чайковски се оказва в Императорското учебно заведение по юриспруденция, където учи цели 7 дълги години.

Всъщност, това не е нито изключение, нито наказване. " Могъщата петорка " - най-великите композитори в Русия по това време ( " Могучая кучка " ) не са музиканти по обучение. Самоуки композитори са. Модест Мусоргски е пехотен офицер от армията, Николай Римски-Корсаков е морски офицер, Александър Бородин - химик и професор в Медико-хирургическата академия, а Цезар Антонович Кюи - инженер от  Главното инженерно учебно заведение в Санкт Петербург. Своеобразният им водач - Милий Балакирев, учи във физико-математическия факултет на Казанския университет, само че по този начин и не приключва, тъй като повлиян от Глинка се отдава на музиката.

Докато учи за правист, Чайковски

получава първите удари от ориста

Майка му умира от холера. И въпреки и двамата да не са близки, Пьотр претърпява извънредно тежко загубата й. Баща му също е покосен от страшната болест, само че съумява да я превъзмогне. Дали поради това или поради гузната си съвест, че е откъснал сина от призванието му, Иля взема решение, че би трябвало да сбъдне фантазията на сина си. И му обезпечава мечтаните уроци по пиано - първо при Луиджи Пичоли, а по-късно и при надутия Рудолф Кюндингер.

На 19 година Пьотр приключва учебното заведение по юриспруденция, само че няма никакво желание да става служител. Живее оскъдно, заседнал е в задължения, само че посещава разнообразни музикални школи. До 1862 година, когато с благословията на император Александър тт порти отваря Санкпетербургската консерватория. Чайковски е измежду първите студенти. И тъкмо тук пътя му се пресича с този на братята Рубинщайн, които бележат целия му живот. Антон Рубинщайн му преподава комбинация. Но най-важното е, че запленява вечно Пьотр със западноевропейския романтизъм. А откакто Чайковски приключва със сребърен орден, Николай Рубинщайн пък му предлага място на професор по доктрина и естетика в Московската консерватория. Двамата остават неразделни другари за цялостен живот.

Така Чайковски се мести в Москва, а фактът, че Йохан Щраус извършва негови произведения през 1865 година е

знакът, който самият Пьотр чака

- към този момент в действителност е композитор.

Десет опери, три балета, седем симфонии, безчет концерти, песни, кантати и миниатюри за пиано оставя зад тила си геният Чайковски. Но все пак животът му е печален и уединен. Причините са две - половата му ориентировка и отношението на Могъщата петорка.

Още като момче Пьотр осъзнава, че не харесва девойки. Това е тематика за дълги и нерадостни диалози с брат му Модест - също педераст. Руското общество не приемало сходни волности и двете момчета изпитвали голям позор, който пазели като най-съкровената си загадка. Но се разкъсвали, тъй като в това време скрито обожавали и ревнували съучениците си.

Биографите на Чайковски настояват, че въпреки всичко един път в живота си Пьотр е бил влюбен и в жена - извънредно известната певица Дезире Арто. Двамата даже обмисляли брак, само че бащата на Чайковски и приятеля му Рубинщайн издали на Дезире същинската същина на Пьотр. Дамата незабавно зарязала композитора, а по-късно се омъжила без даже да му каже.

В опита си да убеди самичък себе си, че може да се пребори със същността си, Чайковски се дами - за студентката си Антонина Милюкова, 8 години по-млада от него. Но уви,

фамилният живот трае едвам 2 месеца

Една единствена жена има голямо значение в живота на Чайковски. Надежда декор Мек, вдовица на промишлен магнат, основател на съветските железници. Двамата се срещат в Швейцария, където през 1879 година Пьотр отива, с цел да се отърси от несполучливия си брак.

Историята на Пьотр и Надежда е като излязла от романа " Опасни връзки " на Шодерло дьо Лакло. Те са дружно цели 14 години, през които се виждат единствено два пъти и то инцидентно, заради което се разминават безмълвно. През цялото останало време си пишат писма. Над 1200. Вдовицата поема издръжката на композитора като му обезпечава по над 6000 рубли годишно. Така, с помощта на Надежда, Пьотр напуща консерваторията и се отдава напълно на композиране. Но следващите доброжелатели не закъсняват. А с тях и новите интриги. Странната връзка се разпада по този начин ненадейно, както е почнала. Надежда не може да преживее обстоятелството, че Чайковски харесва мъже, а тя 14 години си е фантазирала, че е неговата единствена обич. За похлупак вдовицата банкрутира и повече не може да устоя Пьотр.

На фона на безконечния позор от хомосексуализма си Чайковски се усеща изключително неразбираем и поради Могъщата петорка. Между него и великите непрестанно прехвърчат искри. Петорката подлага на рецензия всяка творба на Чайковски,

обвинявайки го че е подвластен от западната просвета

и предава съветските идеали. Според някои от откривателите повода не е в художествената стойност на творбите, а още веднъж в сексуалността на Чайковски. До последния си час композиторът се усеща отблъснат и уединен. Въпреки, че в края на живота си се радва и на царско снизхождение, и на голяма популярност. През 1884 година цар Александър III го награждава с медал " Свети Владимир ". Година по-късно монархът поръчва " Евгений Онегин " в Санкт Петербург и му отпуска годишна пенсия от 3 000 рубли.

През 1887 година Чайковски отива в Съединени американски щати, където се трансформира в същинска сензация. Открива Карнеги Хол в Ню Йорк, дирижирайки Нюйоркския симфоничен оркестър.

В края на живота си Чайковски става член на Френската академия за изящни изкуства, университетът в Кеймбридж в по прави лекар по музика.

Пьотр Илич Чайковски умира на 25 октомври 1893 година в къщата на брат си Модест в Санкт Петербург. Великият композитор няма собствен личен дом. Последните две години от живота си пътешества, спи при другари или по хотели.

Има къща чартърен в Клин - до Москва, само че не върви постоянно в нея. Днес тя е негов музей.

Геният е заровен в Тихвинското гробище, където почиват великите съветски композитори. Смъртта му остава мистерия. Според формалната версия холера затваря очите му, само че това надали е било правилно. Ковчегът му е бил отворен за поклонение два дни.

Според апокрифната история самичък протяга ръка на живота си. Повече не е можел да се бори с изгарящия го позор от хомосексуалността си.

Години наред руската власт изрязва тази част от живота на Чайковски, тъй като в Съюз на съветските социалистически републики хомосексуализмът е закононарушение, също както по времето на царска Русия, когато се е наказвал със изгнание в Сибир. А великият композитор не може да бъде нарушител. Нищо, че няколко пъти е бил засичан с млади юноши вследствие на което е ставал център на скандал. В края на живота си пък имал връзка с племенника си.

Съществува още една версия за гибелта на великия композитор. Разказва я Александра Орлова, ученичка на Чайковски. Според нея  композиторът е бил наказан на самоубийство от група негови съученици от Императорското учебно заведение по юриспруденция. Наричали се " съд на достойнството ". Чайковски трябвало самичък да отнеме живота си, като

изпие чаша с отрова

и да го направи по този начин, че да наподобява като случайност. Причината - прелъстил племенника на граф Стенбок-Фермор, за което благородникът писал персонално на цар Александър III.

Независимо от всичко това Чайковски остава запомнен като първия професионален съветски композитор, който напълно посвещава живота си на музиката и трансформира композирането в най-престижна специалност. Той освен трансформира музикалната просвета и жанр в Руската империя, само че и построява мост сред западната и съветската просвета.