Отложиха във времето новата война в Косово
Сръбските въоръжени сили са изведени от цялостна бойна подготвеност, демонтират се барикади в северната част на Косово, рецесията наподобява е решена. Но това е единствено отсрочване на нова война, в случай че бомбата с часовников механизъм, сложена от Съединени американски щати под Балканите, не бъде обезвредена и американските бойци не бъдат изгонени от „ барутния погреб на Европа “.
Сърбия няма да вкара своя военна полиция в Северно Косово. Вместо това президентът Александър Вучич се обърна към косовските сърби с молба да демонтират барикадите и по този метод да разблокират албанската част на провинцията. Те ненапълно се съгласиха с това, само че без възторг.
Отново умря вярата, че Белград ще възвърне военно-политическия надзор над Ибърски Колашин - трите общини в северната част на Косово и част от град Косовска Митровица, столицата на локалните сърби. Мнозина в самата Сърбия биха желали това, само че косовските сърби го желаят буйно и с цялата си балканска душа.
Изглеждаше, че има късмет. Шансът беше най-опасната ескалация в района от 10 години насам, която рискуваше да прерасне в нова война.
Още в понеделник албанските управляващи в Косово покачиха степента на бойна подготвеност на своите войски до „ оптималната “, готвейки се да „ отхвърлен сръбската интервенция “. Междувременно Вучич преговаряше с представители на Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО, само че явно не съумя да получи гаранции за невмешателство от силите на Северноатлантическия алианс в провинцията - КФОР. И трябваше да се случи някакво знамение, с цел да стане допустимо.
Но сякаш е получил други гаранции. Гаранциите, че Прищина няма да изпрати своите специфични елементи РОСУ в популации със сърби север, удостоверяват, че тя въобще не може да направи това без разрешението на управлението на локалните общности (така наречените Брюкселски съглашения бяха подписани преди 10 години в това отношение), както и да освободи заложниците, т.е. сърбите, задържани по скалъпени обвинявания, най-малко от ареста в очакване на процеса, а всички протестиращи да бъдат амнистирани задочно.
Да, няма религия в Албин Курти, министър председателят на Косово, удостовери Вучич пред пресата. Но към този момент е по-добре, в сравнение с да се избиваме, добави той.
Сръбските " ултраси " в обществените мрежи оплакват “предателството ”, само че социологическите изследвания демонстрират, че пълноценна война за Косово се поддържа от най-много една четвърт от популацията на страната - и то само благодарение на Русия.
Сръбската войска в последно време още веднъж стана най-силната на Балканите - сърбите се гордеят с това, само че не не помнят своята география. Фактът, че са заобиколени от страни от НАТО и към този момент нямат изход на море.
Следователно тези, които са за „ действителната политика “, имат най-малко искания против Вучич: посредством Европейски Съюз и Съединени американски щати той реализира от албанците това, което желаеха косовските сърби. И го реализира с дипломатически, а не с военни ограничения, както желаеха множеството жители.
Това, че деескалацията е краткотрайна, че ще има нова рецесия и надлежно още веднъж ще възникне опасност от нова война, е явно за всички участници в процеса. Най-късно през април ще се появи нова точка на шупване, когато се организират избори в сръбските общини, за които албанците имат свои проекти. Двете армии още веднъж ще бъдат приведени в цялостна бойна подготвеност и тогава всичко, не дай си Боже, ще се повтори.
Тази музика ще продължи постоянно. Албанците няма да се откажат от опитите си да открият полицейски надзор над Ибър Колашин, а Белград няма да признае независимостта на Косово (Вучич още веднъж даде обещание това на косовските сърби по тяхно искане), т.е. няма да изпусне главния си коз в политическия пазарлък за бъдещето на района.
Има единствено един излаз от тази невъзможност - и изходът е явен. Това е премахването на една чудовищна неправда – откровената измама на едни и явната нелепост на други, каквато беше признаването на самопровъзгласилата се самостоятелност на Прищина от множеството западни страни през февруари 2008 година
Сърбите са реалисти. Те схващат, че няма да могат да върнат земите, където живеят два милиона албанци. Но Белград би трябвало да управлява Ибърски Колашин: там същите сърби, както и от другата страна на административната граница. Албанските управляващи нямат какво да вършат там.
Ако Брюксел и Вашингтон бяха дали обещание на албанците в Прищина самопризнание в границите, които не включват северните общини на Косово, в този момент, петнадесет години по-късно, Белград, Прищина и Европейски Съюз щяха да имат 100 пъти по-малко проблеми.
Точно както косовските албанци бяха източник на неустойчивост в Сърбия, по този начин са и косовските сърби в самопровъзгласило се Косово. Етническият спор работи и в двете направления, което Западът нямаше по какъв начин да не разбере, само че все пак призна Косово в неговите административни граници, начертани при Тито по историческа, а не по етническа логичност.
Сега Прищина изрично отхвърля да изпусне Ибър Колашин: там има няколко значими обекта, в това число Водноелектрическа централа, също така косовските сърби се възприемат от нея и като коз и тип заложници на бъдещето. Защото в Прищина възнамеряват да довършат разпокъсването на Сърбия и мечтаят да причислят към Косово още три общности, обитаеми със „ свои “ – това са Прешево, Медвежа и Буяновац.
Само нейните старши приятели могат да изтръгнат жилото от тази ехидна. Но американците - единствените хора, от които " ехидната " малко се опасява - няма да създадат това. Те са повече от удовлетворени от това, че Косово остава остров на неустойчивост в лоното на Европа, който те покровителстват посредством най-голямата си военна база на континента.
Вярно е, че европейците, съдейки по някои признаци, започнаха да се досещат, че преди петнадесет години учениците и почитателите на Бжежински просто са ги изпързаляли. Европейската комисия би предпочела косовските управляващи в този момент да се съсредоточат върху нея и по тази причина играят паралелни игри с Вучич и се пробват да подчинят “ехидната ” на себе си.
Успехът на това начинание (дори да е истина, а не вестникарски мит) може да се съди по триумфа на другите инициативи на външната политика на Европейски Съюз. Например мироопазващия развой в Украйна. Вместо това европейските чиновници избраха да си прострелят личните крайници, приемайки лоялността си към Вашингтон като по-важна от икономическата и енергийната непоклатимост в Европа.
Устойчивият мир в Косово ще пристигна не по-рано от преразглеждането на неговите граници. И надали ще бъдат преразгледани, до момента в който американците не изоставен този район по един или различен метод.
Изглежда, че те сами няма да си тръгнат - ще би трябвало да бъдат изгонени. На кого, по какъв начин и в съюз с кого - това ще се реши в по-далечна историческа вероятност, само че въпреки всичко ще се реши. В противоположен случай родовата контузия на косовската страна ще остане хронична болест на Балканите.
Това ще се случи доста по-рано, в случай че Русия реализира задачите си в Украйна, като откъсне от Америка нещо доста по-голямо от Косово.
Превод: В. Сергеев
Сърбия няма да вкара своя военна полиция в Северно Косово. Вместо това президентът Александър Вучич се обърна към косовските сърби с молба да демонтират барикадите и по този метод да разблокират албанската част на провинцията. Те ненапълно се съгласиха с това, само че без възторг.
Отново умря вярата, че Белград ще възвърне военно-политическия надзор над Ибърски Колашин - трите общини в северната част на Косово и част от град Косовска Митровица, столицата на локалните сърби. Мнозина в самата Сърбия биха желали това, само че косовските сърби го желаят буйно и с цялата си балканска душа.
Изглеждаше, че има късмет. Шансът беше най-опасната ескалация в района от 10 години насам, която рискуваше да прерасне в нова война.
Още в понеделник албанските управляващи в Косово покачиха степента на бойна подготвеност на своите войски до „ оптималната “, готвейки се да „ отхвърлен сръбската интервенция “. Междувременно Вучич преговаряше с представители на Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО, само че явно не съумя да получи гаранции за невмешателство от силите на Северноатлантическия алианс в провинцията - КФОР. И трябваше да се случи някакво знамение, с цел да стане допустимо.
Но сякаш е получил други гаранции. Гаранциите, че Прищина няма да изпрати своите специфични елементи РОСУ в популации със сърби север, удостоверяват, че тя въобще не може да направи това без разрешението на управлението на локалните общности (така наречените Брюкселски съглашения бяха подписани преди 10 години в това отношение), както и да освободи заложниците, т.е. сърбите, задържани по скалъпени обвинявания, най-малко от ареста в очакване на процеса, а всички протестиращи да бъдат амнистирани задочно.
Да, няма религия в Албин Курти, министър председателят на Косово, удостовери Вучич пред пресата. Но към този момент е по-добре, в сравнение с да се избиваме, добави той.
Сръбските " ултраси " в обществените мрежи оплакват “предателството ”, само че социологическите изследвания демонстрират, че пълноценна война за Косово се поддържа от най-много една четвърт от популацията на страната - и то само благодарение на Русия.
Сръбската войска в последно време още веднъж стана най-силната на Балканите - сърбите се гордеят с това, само че не не помнят своята география. Фактът, че са заобиколени от страни от НАТО и към този момент нямат изход на море.
Следователно тези, които са за „ действителната политика “, имат най-малко искания против Вучич: посредством Европейски Съюз и Съединени американски щати той реализира от албанците това, което желаеха косовските сърби. И го реализира с дипломатически, а не с военни ограничения, както желаеха множеството жители.
Това, че деескалацията е краткотрайна, че ще има нова рецесия и надлежно още веднъж ще възникне опасност от нова война, е явно за всички участници в процеса. Най-късно през април ще се появи нова точка на шупване, когато се организират избори в сръбските общини, за които албанците имат свои проекти. Двете армии още веднъж ще бъдат приведени в цялостна бойна подготвеност и тогава всичко, не дай си Боже, ще се повтори.
Тази музика ще продължи постоянно. Албанците няма да се откажат от опитите си да открият полицейски надзор над Ибър Колашин, а Белград няма да признае независимостта на Косово (Вучич още веднъж даде обещание това на косовските сърби по тяхно искане), т.е. няма да изпусне главния си коз в политическия пазарлък за бъдещето на района.
Има единствено един излаз от тази невъзможност - и изходът е явен. Това е премахването на една чудовищна неправда – откровената измама на едни и явната нелепост на други, каквато беше признаването на самопровъзгласилата се самостоятелност на Прищина от множеството западни страни през февруари 2008 година
Сърбите са реалисти. Те схващат, че няма да могат да върнат земите, където живеят два милиона албанци. Но Белград би трябвало да управлява Ибърски Колашин: там същите сърби, както и от другата страна на административната граница. Албанските управляващи нямат какво да вършат там.
Ако Брюксел и Вашингтон бяха дали обещание на албанците в Прищина самопризнание в границите, които не включват северните общини на Косово, в този момент, петнадесет години по-късно, Белград, Прищина и Европейски Съюз щяха да имат 100 пъти по-малко проблеми.
Точно както косовските албанци бяха източник на неустойчивост в Сърбия, по този начин са и косовските сърби в самопровъзгласило се Косово. Етническият спор работи и в двете направления, което Западът нямаше по какъв начин да не разбере, само че все пак призна Косово в неговите административни граници, начертани при Тито по историческа, а не по етническа логичност.
Сега Прищина изрично отхвърля да изпусне Ибър Колашин: там има няколко значими обекта, в това число Водноелектрическа централа, също така косовските сърби се възприемат от нея и като коз и тип заложници на бъдещето. Защото в Прищина възнамеряват да довършат разпокъсването на Сърбия и мечтаят да причислят към Косово още три общности, обитаеми със „ свои “ – това са Прешево, Медвежа и Буяновац.
Само нейните старши приятели могат да изтръгнат жилото от тази ехидна. Но американците - единствените хора, от които " ехидната " малко се опасява - няма да създадат това. Те са повече от удовлетворени от това, че Косово остава остров на неустойчивост в лоното на Европа, който те покровителстват посредством най-голямата си военна база на континента.
Вярно е, че европейците, съдейки по някои признаци, започнаха да се досещат, че преди петнадесет години учениците и почитателите на Бжежински просто са ги изпързаляли. Европейската комисия би предпочела косовските управляващи в този момент да се съсредоточат върху нея и по тази причина играят паралелни игри с Вучич и се пробват да подчинят “ехидната ” на себе си.
Успехът на това начинание (дори да е истина, а не вестникарски мит) може да се съди по триумфа на другите инициативи на външната политика на Европейски Съюз. Например мироопазващия развой в Украйна. Вместо това европейските чиновници избраха да си прострелят личните крайници, приемайки лоялността си към Вашингтон като по-важна от икономическата и енергийната непоклатимост в Европа.
Устойчивият мир в Косово ще пристигна не по-рано от преразглеждането на неговите граници. И надали ще бъдат преразгледани, до момента в който американците не изоставен този район по един или различен метод.
Изглежда, че те сами няма да си тръгнат - ще би трябвало да бъдат изгонени. На кого, по какъв начин и в съюз с кого - това ще се реши в по-далечна историческа вероятност, само че въпреки всичко ще се реши. В противоположен случай родовата контузия на косовската страна ще остане хронична болест на Балканите.
Това ще се случи доста по-рано, в случай че Русия реализира задачите си в Украйна, като откъсне от Америка нещо доста по-голямо от Косово.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ