Справя ли се кабинетът с кризите, които ни връхлитат една

Справя ли се кабинетът с рецесиите, които ни връхлитат една след друга? Какво е разковничето за оцеляването на обединението и за какво партиите започнаха да се готвят за избори? Тези и други горещи тематики разяснява пред " Стандарт " политологът Първан Симеонов.
* Важно е какво ще надделее - недоволството от растящите цени или желанието за политическа предвидимост * Властта би трябвало да е уравновесена, какъвто е и народът. Ако държавното управление не оцелее, има три сюжета * Обедняването може да докара до радикализация * Партията на Стефан Янев дава в допълнение пространство за маневриране * Въпросът за Северна Македония е ценностен, може да следим доста яростен политически епизод
- Правителството съумя да избегне следващата рецесия с военната помощ за Украйна. Но има още доста нерешени проблеми, които се задълбочават. Как виждате обстановката в близко бъдеще?

- Важното е какво ще надделее - дали недоволството от растящите цени или желанието за политическа предвидимост на фона на растящите цени. Коалиционният формат, който ръководи, събира на едно място противоположности - да вземем за пример Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, два вида народничество - едното, което приказва за народ /ИТН/ и друго, което приказва за жители и е по-елитарен план /ПП/.

Лепилото за всичко това бе анти Борисов. Но в този момент това лепило малко се разсъхна. Едно от дребното хубави неща на фона на неприятните вести по света е, че във военновременна обстановка България се ръководи от един много внушителен за настроенията в българското общество кабинет. Главният делител постоянно е бил Изток-Запад. Другият делител постоянно е народ-елит. В този кабинет го има всичко това - и протестен формат, и технократски - макроноподобен, и източни носталгици, и западни либерали. 

- Кризите следват една след друга и доста хора имат чувство, че властта не съумява да ги избегне, нито да се оправи. Поредната рецесия е с газа. Какво е решението?

- Това е въпрос на тълкования. Едните ще кажат, че имаме рецесия с газа, другите ще кажат, че е избавление от зависимостта от Русия.

Във време на война крайностите стават доста шумни. Започваме да си фантазираме, че обществото е разграничено. Нищо такова няма. Широките публични пластове не са разграничени. Те съумяват да видят нюансите, освен черното и бялото. Затова споделям, че е добре властта също да звучи уравновесено, какъвто е и българският народ.

 - Има още едно съществено тестване, което следва - ще махнем или не ветото за Северна Македония. Каква е прогнозата Ви?

- Много мъчно ще се изясни на българското общество за какво България би трябвало да направи компромис, а не Македония да направи прогрес. Това би било оскърбление за България, което тя не заслужава. България съумя да реализира със Скопие контракт, който е много щадящ за нашите македонски братя. Този контракт отключи един прозорец на благоприятни условия, който не бе употребен от македонците в цялост. Става дума за историческата комисия, която да съгласува наличие на учебници, монументи и т. н. Тази комисия бе оставена да работи умерено, без политически напън. Но не се получи и това явно не е поради България.

На този декор коства ми се, че в случай че нашите западни сътрудници не престават да упражняват напън върху страната ни, това е още един от сигурните способи по-голяма част от нашите сънародници да стартират да виждат Запада като двуличен. А това е рисково, тъй като е доста рискова пропагандна приказка на Изтока. И не е хубаво да се налива вода в тази мелница.

В последна сметка всички войни и произшествия, които България е претърпяла, са били основно във връзка Македония. Малко наивно е някой да счита, че този въпрос може да се размени с въпроса за бизнес връзките и икономическите връзки. Това е ценностен въпрос за България и нашите сътрудници е добре да го знаят, в случай че не желаят да създадат следващата си неточност и след това да се чудят за какво българите се путинизират.

- Вече е ясно, че в обединението не са единомислещи за решението . Какво ще се случи?

- Това е част от съдружното съглашение, този въпрос би трябвало да е решен. Твърде допустимо е Политическа партия да се опитат да подложат на гласоподаване в Народното събрание някакъв нов вид. Тогава ще следим главно по какъв начин ще гласоподава ГЕРБ. Ако те гласоподават в интерес на публичното мнение и в подтекста на личната си политика преди време, ще е едно. Ако обаче ГЕРБ гласоподава, с цел да поправи облика си пред Запада - е друго.

Има и трети вид - в случай че някой народен представител не влезе в залата. Гласовете в едната и в другата посока могат да излязат близки и наличието в залата ще има своето значение.

Аз персонално считам, че би било демонстрация на политическа доверчивост, в случай че се допусне компромис. Със Северна Македония казусът е ценностен. Част от концепциите на национализма от втората половина на XX век са заченати в коминтерновска среда и са много поощрени от съветската политика през годините. И тези, които споделят - да пуснем Северна Македония, тъй като по този начин пречим на путинизма, не помнят, че в действителност по този начин пускат някои проявленя на путинизма в Европа. 

- А мислите ли, че това ще е Рубикон за кабинета?

- Най-вероятно да. Тук има две хипотези. Първата - ръководещите държат да запазят кабинета и обединението. Втората - ръководещите държат да прокарат някои решения. Може да се окаже в един миг, че през плаващи болшинства е по-лесно, в сравнение с през бранене на обединението.

За военната помощ за Украйна очевидно е било значимо не толкоз решението за пращане на автомати, а да бъде непокътната властта. Но С. Македония е по-голям въпрос. Това е едно от дребното неща, в които България в действителност е значима.

За Северна Македония от нас зависи цялата европейска общественост. И аз не изключвам тук приоритет да се окаже не толкоз запазването на обединението, колкото прокарването на решението. Ако по този начин стане, ще следим доста яростен политически епизод.

 - Ако този яростен политически епизод се окаже съдбовен за ръководството, плюс митингите по стопански аргументи, които се усилват като лавина, какви са вариантите?

- Първо, българското общество към момента не желае нови избори. Избори се желаят, когато има обрисувала се опция, а в този момент няма. Ако кабинетът въпреки всичко падне, тъй като видяхме, че в последния случай прояви еластичност, има три генерални варианти с или без нови избори. 

Едната е отново за някакъв съдружен формат. Включително може да е и прозападен - обединения, които по оста Изток-Запад са ясно избрани - Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи, даже и ГЕРБ, които до момента в който бяха на власт бяха балансьори, само че в този момент изричат прозападни тези. Ако обстановката стартира да излиза отвън надзор е допустима някаква още по-голяма коалиция. Не дай си, Боже, да се стига до обстановки, в които да се постанова да вършим държавно управление на спасението. Това е едната алтернатива - от коалиция към коалиция.

Появата на партията на Стефан Янев може да даде в допълнение пространство за маневриране, тъй като още един състезател се явява, нарежда се в известна ниша, ще уплътни още едно политическо пространство, което сега е малко вакантно. Защото Костадин Костадинов е прекомерно краен, а Българска социалистическа партия е прекомерно сдържана. И се отваря една ниша в това пространство, в която може да се нарежда нова групировка. Но за това трябват избори.

Втората алтернатива: при продължаващото внезапно обедняване и при продължаващи неверни послания на прозападните представители в България - Костадин Костадинов е подготвен. Обедняването при българите може да докара до радикализация.

Има и трета алтернатива - в такива политически каши хората се обръщат към престижи. Погледите ще бъдат или към Янев, или напряко към президента. Което ще сложи Радев в сложна обстановка, тъй като той въпреки всичко има институционална роля, а сякаш в един миг народът ще стартира да проектира върху него очаквания за по-активно присъединяване в оперативната политика. Защото в такива моменти постоянно се хващаш за стърчащия престиж.

Известно време за отбелязване ще бъде и престижът на Янев, който също е един от най-харесваните политици сега. Тук има известна заплаха на хората да им се прище някакъв модел на по-ясна персонална власт. Това е вграден проблем при партийната конкуренция - на хората им писва и стартират да търсят личността.

Хубавото е, че българите са изтощени от политическата рецесия, от непрекъснатото търсене на нови лица. В един миг привикваме с концепцията, че с изключение на нови харизматични лица, би трябвало да търсим и сигурни варианти.

Всичко това ме кара да мисля, че обществото ще подходи по-скоро консервативно, внимателно - няма да има внезапни придвижвания. 

- Хората имат възприятието, че силата на властта отива в разногласия за дреболии, а значителните неща остават на назад във времето...

- На фона на това внимателно общество, ние имаме политически хайлайф, който основава ненужно доста драма, каквато даже няма в обществото. Обикновено е противоположното. А тук - даже където няма проблеми, те си ги основават. Тук в действителност е ролята на Политическа партия, които са длъжни да обират тези трептения, да балансират и омекотяват. Те са положителни в това. Въпросът е, че като балансираш, в някакъв миг губиш лична стойност. Длъжен си да гасиш пожар след пожар, само че би трябвало да поддържаш и лични сюжети. Това е основното предизвикателство пред Политическа партия.

Те много приказват в бъдеще време. Това е методът на хората, които вършат поректи. Но когато приказваш доста в бъдеще време, в един миг започваш да създаваш свръхочаквания и това може да ти сътвори неприятна смешка. 

Рано или късно България доближава до нуждата да се води балансьорска политика. Големите политици от най-новата ни история са балансьори. Един от най-западните политици - Иван Костов, бе споделил " не " на западните сътрудници за албански бежанци в страната и това му коства много. Балансьори бяха и Сакскобургготски, и Борисов, и Радев. Петков също е балансьор.

- Виждате ли вид за държавно управление с различен министър председател?

- Всякакви разновидности са вероятни. Ние, политолозите, доста постоянно разсъждаваме за политиката като шахмат. Но тя е доста тромава система - да намериш хора, претенденти да управляват невралгични постове. Ти не можеш да ги местиш като на шахматна дъска. Не можеш да произведеш кралица. Борисов пуска такива сигнали - първо съперникът му беше Радев, откакто го арестуваха - съперникът му станаха Политическа партия, след това сподели, че Петков е проблем. Но това е типичният Борисов, който се пробва да разделя - това е леко полицейски инстинкт.

След това изявление на Асен Василев доста хора споделиха, че той се декларира. Обикновено в политиката такива неща се случват по-рядко. Нищо не е невероятно, несъмнено.

Трябва да отбележим и още нещо - партиите се държат по този начин, сякаш скоро ще има избори. И Движение за права и свободи, и ГЕРБ, и новите. Макар че ГЕРБ не държи да има скоро нови избори. Те считат, че плодът самичък узрява и ще падне. Освен това в тази обстановка прагматичният партиен интерес не е да застанеш на първа линия и да понесеш отговорност. А да гледаш по какъв начин някой различен се пържи. Но всеки гледа да е подготвен за всеки случай за избори.