Отказвам да принеса реалността на собственото си съществуване в жертва на чуждите заблуди - АЙН РАНД
Справедливостта е признание на обстоятелството, че не можете да подменяте характера на хората, както не можете да подменяте характера на природата.
Че сте длъжни да съдите всички хора по този начин добросъвестно, както съдите неодушевените предмети, със същото почитание към истината, същата неподкупна прозорливост и чрез също толкоз чист и толкоз разумен развой на идентифициране.
Че всеки човек следва да бъде преценяван съгласно това какво е и да получава независимо отношение; че както не плащате за отломка ръждясало остаряло желязо по-висока цена, в сравнение с за парче бляскав метал, по същия метод не трябва да цените подлеца повече от героя.
Че вашата нравствена оценка е монетата, с която плащате на хората за техните добродетели или пороци и че това възнаграждение изисква от вас такава добросъвестна честност, каквато ви е нужна при финансовите ви покупко-продажби.
Че да възпирате презрението си към човешките пороци значи да вършите нравствена имитация, а да сдържате възхищението си от добродетелите им значи да вършите нравствена корист.
Че да бъдете загрижени за нещо друго повече, в сравнение с за справедливостта значи да обезценявате своята морална валута и да мамите положителното в интерес на злото, тъй като единствено положителното може да пострада от неналичието на правдивост и единствено злото — да се облагодетелства.
И че дъното на ямата, до която води този път — актът на моралния фалит, — е да се санкционират хората за техните добродетели и да се възнаграждават за техните пороци — а това е еднакво на проваляне в безспорна безнравственост, на сатанинско свещенодействие във прослава на гибелта, то значи съзнанието да се посвети на разрушение на битието.
