Справедливостта е една от онези идеи, които ни изглеждат толкова

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност

Справедливостта е една от тези хрумвания, които ни наподобяват толкоз естествени и безконечни, като че ли постоянно са били част от света. Но какво ще стане, в случай че тя изчезне? Ако на следващия ден се събудим в свят, в който справедливостта е просто мит, нищо повече от остаряла легенда, разказвана край огъня? Какво ще стане с нас самите и с живота, който водим?

Справедливостта като основа на смисъла

Справедливостта е като невидима нишка, която свързва всичко – от дребните ежедневни жестове до най-великите публични и правни правила. Тя е нашият компас, който ни оказва помощ да отличим положителното от злото, вярното от неверното, истината от лъжата. Без нея, всяка система, на която разчитаме, стартира да се разрушава.

Нека си представим един свят, в който справедливостта липсва. Всичко, което наподобява вярно и рационално, би се трансформирало в безпорядък. Добрите каузи биха изгубили смисъл – за какво да правиш положително, в случай че то не се възнаграждава и не води до нищо по-добро? Защо да вярваш в истина и почтеност, в случай че светът награждава хитростта и измамата? В този свят самите понятия за морал и добродетел биха станали безсмислени – и дружно с тях би се обезценил и човешкият живот.

Как справедливостта носи стойност на живота ни

Човек има вроденото чувство, че би трябвало да се борим за правдивост, тъй като тя прави живота ни важен. Всички обичаме историите за герои, които побеждават злото, тъй като те ни припомнят, че положителното би трябвало да побеждава, че правдата е значима и че напъните, които поставяме, имат стойност. Справедливостта е това, което придава смисъл на всички старания, тъй като ни споделя, че всяко наше деяние има значение. Когато тя загине, този смисъл се разпада, а дружно с него изчезва и човешката стойност.

Защо хората имат вяра в справедливостта?

Справедливостта не е лесна за реализиране, само че тя е блян, който сплотява. Дори в най-тежките времена, когато светът е изглеждал потопен в мрак, хората са намирали сили да имат вяра, че справедливостта въпреки всичко ще спечелва. Както споделя известната фраза, „ дъгата на моралната галактика е дълга, само че се огъва към справедливостта. “

Хората желаят да имат вяра, че трудът и жертвите им имат смисъл, че живеем в свят, който не просто награждава мощните и хитрите, а и тези, които се борят за положително. Затова губим ли справедливостта, губим и огромна част от своето човешко „ аз. “ Ние към този момент няма да можем да пазиме слабите, да наказваме отговорните, или да намираме смисъл в компликациите, през които прекосяваме.

Живот без правдивост – един сив свят

Нека си представим за миг по какъв начин би изглеждал свят без правдивост. Държави, където законът е просто играчка в ръцете на богатите, а честността е недостатък. Семейства, в които децата биват научени не на положително и неприятно, а на това по какъв начин да оцеляват в един свят, където правото е единствено за тези, които го купуват. Този свят е свят на съмнение, на боязън и на непрекъсната неустановеност. Там хората биха изгубили всякаква воля да живеят пълноценно, тъй като всичко би изглеждало на вятъра.

Този свят е сив, безживотен, тъй като същинската хубост на живота идва от чувството, че всички ние се движим в едно и също морално поле, в което важи някаква обща логичност и истина. Когато справедливостта загине, цветът на живота изчезва, и хората губят своята еднаквост и предпочитание за развиване.

Какво можем да създадем, с цел да запазим справедливостта жива?

За да съхраним справедливостта, всеки от нас има роля. Защото справедливостта не е просто нереална концепция – тя се състои в дейностите ни. Тя е там, когато се застъпваме за тези, които нямат глас, когато подадем ръка на нуждаещите се, когато приказваме истината, даже когато това е мъчно. Тя е в избора ни да бъдем почтени и честни, даже когато никой не ни следи.

Справедливостта стартира с дребните решения, които взимаме всеки ден. Ако всеки от нас пази това възприятие за правдивост и прави това, което е вярно, светът в никакъв случай няма да изгуби цената си.

Справедливостта е виталната мощ, която придава смисъл на човешкия живот. Без нея, животът би се трансформирал в игра без правила, в която побеждава не най-достойният, а най-безскрупулният. Защото единствено със справедливостта животът получава своята цялостна стойност – стойност, която ни дава мощ и вяра, че ние и нашите близки живеем в един обективен свят, в който напъните ни са от голяма важност.

В последна сметка, в случай че загубим справедливостта, ние не просто губим моралния си компас – ние губим самите себе си.