Учениците са новата мишена на джихадистите
Според терористите, разсъдъкът на младежите е „ чист “, лесни са за вербовка, споделя проф. Татяна Дронзина Правим неприятна услуга на момчето от Пловдив, в случай че го оневиним, би трябвало да му помогнем да разбере грешката си Зарибяват възпитаници с истории като тези на Херкулес и Гъливер За исляма момчетата на 14 година са мъже Обучаваме учители за предварителна защита на радикализацията
- Проф. Дронзина, Вие наблюдавате от години процесите на вербовка на младежите от ИДИЛ. Какви способи употребяват?
- ИДИЛ по принцип е юношески политически план. Затова и междинната възраст на мигрантите беше за мъжете (бойци) – 25, за дамите, създали хиджра (присъединили се към Халифата )- 22 години. Около 2009, в интернет се появи един учебник на Ал Кайда, наименуван „ Изкуството на вербовката “. Той беше употребен интензивно и от Ислямска страна, единствено че последната внесе доста подорения, което я направи надалеч по-ефективна в рекрутирането. Този учебник от 51 страници на арабски език особено акцентира, че младежите – учениците и студентите – са доста удобна група за рекрутиране. При това учениците повече от студентите, тъй като „ унивеситетите са цялостни с шпиони “. С други думи, някой студент може да е сътрудник, който работи под прикритие със задачата да се внедри в терористичнта организация. Никой в демократичния свят обаче няма да натовари с сходна отговорност непълнолелетно лице – възпитаник. Според терористите, разсъдъкът на младежите е „ чист “, другояче казано, не съкрушен от други идеологии. И в случай че са атеисти – още по-добре. Защото, предизвестява учебникът, вярващите са добре осведомени с религията и може да провалят вербовката.
- Кои са главните открояващи се неща?
- Подобрението, което направи Ислямска страна при вербуването е подмяна на религиозния разказ с георичен. В този смисъл, доста от европейските сюжети бяха „ откраднати “ от ИД и употребявани за нейните цели. Нейният зов не е насочен единствено към мюсюлманите, а към всеки младеж, който желае да бъде воин. Обикновено интригата е следната: стартират се истории, в които се приказва за младеж, ненадейно сдобил се с невероятна мощ, подложен на разнообразни тествания от ориста. В хода на тези тествания, поради благодорното си сърце и човещината си, той оказва помощ на общности, които съвсем не познава. Този сюжет е надълбоко залегнал и в европейския фолклор, и в европейската митология. Историите на Херкулес и Гъливер са единствено две от многото. Вижте дори българските национални приказки – да вземем за пример, за звездочелия левент, който, преодолявайки изпитаният на ориста, оказва помощ на съвсем не познати царства. Ние сме закърмени с тези истории и по тази причина реагираме позитивно на тях. Иначе вербовката стартира с общ диалог за исляма и за това, че той е вяра на мира, а след това се минава към по-конкретни тематики – за унижената умма и за нейното право да отговори на Запада, който, несъмнено, е отговорен за всички нейни несгоди. Рекрутираният дълго време може изобщо да не усети, че е обект на вербовка. Докато не разбере по сложния метод, че излизането от този капан не е елементарна работа.
- Какви деца най-често се поддават? На каква възраст?
- Ще ми позволите да уточня понятията. В исляма лицата от мъжки пол над 14 година към този момент са мъже. Поради тази причина никой не ги счита и не се отнася към тях като към деца. Непълнолетните лица, както в този момент виждаме от състава на пандизите в Ирак и Сирия, са пристигнали в ИД с родителите си. И през днешния ден те съставляват голям честен проблем пред всички ни, тъй като, социализирани в духа на безспорното и абсолютно принуждение, огромна част от тях са приключени убийци. В същото време, те не са попаднали там по лично предпочитание. До къде ще стигне нашият хуманизъм и къде ще бъде прокарана разграничителната линия сред него и правото ни на сигурност е въпрос, който следва да бъде решаван. В положителните си години ИД апелираше мощно към девойките на тази възраст поради репродуктивните им качества – както ви е известно, дамите бяха стратегически запас за Ислямска страна, защото няма страна без семейство, и няма семейство без жена. Имаше интервал, мисля, че това беше 2017 година, когато броят на дамите, „ изчезнали “ от фамилиите си във Франция беше по-голям от този на мъжете. Много от тях бяха точно в ученическа възраст, защото законите на тази страна разрешават на всеки, навършил 14 години, да пътува без родителите си.
- Какъв е главният претекст, посредством който се вербуват децата? Какъв е профилът на децата им?
- Още един път ще повторя, че деца пристигаха основно с родителите си. Логистично е доста мъчно за дете да се причисли към Халфата единствено, без да бъде придружавано от възрастен. Колкото до вербовката на младежи, претекстовете са разнообразни. Някой желае да бъде воин, различен да отмъсти за униженията на уммата, трети за пари, четвърти за популярност, пети за романтика, шести за правдивост или от досада. Жените от Централна Азия да вземем за пример, бяха привлечени от опцията за сантиментален брак, който, несъмнено, няма нищо общо с романтиката – заради високата смъртност на мъжете и ограничавания брой на дамите, вдовиците нормално прекосяваха в „ завещание “ на околните на убития или на неговите „ сражаващи се братя “, за „ повишение на бойния им дух “ – т.е., на облекчаване на половите им потребности. От интернационалните институции бяха изнесени уасяващи обстоятелства за това „ унаследяване “ и чудовищния брой „ съпрузи “, които девойки е трябвало да понесат.
- С какво ги притегля Ислямска страна?
- Ислямска страна е друга от другите терористични организации първо, по това, че е протодържава – т.е., има огромен брой от характерностите на страната, и второ по това, че се изобрязява като революционна страна. И в този момент, когато е детериториализирана, т.е., лишена от територия, тя продължава да съществува като виртуален халифат, който води електронен джихад. Ислямска страна продължава да бъде бренд. Нейният зов към задграничните бойци – че на халифата са нужни техните ръце, разум, сърце, умения – е мощен тласък за младежите, които по принцип се въодушевяват от концепцията за общественост. Както и всеки един от нас, апропо. Чувството, че принадлежим, ни изпълва с задоволеност и сигурност – тъкмо по този начин се усещат и младежите, които са се оставили да бъдат уверени, че към този момент са част от халифата. Неслучайно вербовката им на избран стадий е обвързвана със здължително другарство с другите членове на радикалните мрежи – с цел да бъдат лоялни бойци на джихада, те би трябвало да се почувстват като „ едни от тях “. Колкото до революционния темперамент на Ислямска страна, там нещата са ясни – всяка гражданска война превзема с апела си към нещо ново и небивало, което точно ние ще построим.
- Имате ли наблюдения дали и други деца с изключение на момчето от Пловдив са били обект на вербовка от ИДИЛ?
- Не бих нарекла момчето от Пловдив дете. Той е на 16 години, с други думи, не е невръстен. По каноните на радикални ислям той е мъж и войник и се е оставил да бъде направляван като подобен. Дали има други младежи на неговата възраст е въпрос, който би трябвало да отправите към службите за сигурност. Аз ще кажа единствено едно по този мотив. В моята изследователска процедура, която минава през интервюиране на завърнали се от ИД бойци от Централна Азия и проучване на казуса на Балканите, не съм срещала случай на самотна вербовка. При това имайте поради, че в повчето случаи тя се прави от близки роднини или другари. Абсурдно е една варбовъчна мрежа да бъде построена, с цел да рекрутира единствено един човек, и то някакъв възпитаник на 16 години. Никой не може да си разреши такова безгранично консумиране на запаси, минимум пък Ислямска страна, която тъкмо в този момент не е в най-хубавата си финансова форма. Радикализирането на бойци може и да стартира в интернет, само че не свършва там, а в действителната физическа среда на вербувания – в процеса на другарство, взаимоотношение и взаимно индуциране на преданост към терористичната организация. Изследванията на моя екип описаха признаците на този развой още през 2016 година на основата на полеви проучвания у нас, (когато взаимно със СБУ започнахме образования на учители по предварителна защита на радикализацията), а през 2018 очертахме и модела, по който това се прави и резултатите бяха изнесени. Ама няма по-глух от този, който не желае да чуе. Институциите са прекомерно загрижени за медидйния си облик – едни го пазят посредством показни акции, други посредством цялостно безмълвие. За жал и в двата случая контрата остава у нас, жителите.
- Публичната полемика за момчето у нас се поляризира...
- Това, което изключително ме тормози сега, е че същински значимите въпроси – по какъв начин да предотвратим радикализацията и по какъв начин да се борим с нея – се изместват от псевдодебата жертва ли е момчето или е нарушител. Правим неприятна услуга на момчето и неговото семейство в случай че го оневиним за позволеното от него. Той би трябвало да разбере грешката си, и неговото семейство, локална общественост, съученици и другари би трябвало да му оказват помощ да направи това. И ние като общество би трябвало да ги подкрепим. В Европа и Съединени американски щати лица на неговите години са глобени за надалеч по-малко – в случай че изнесените в медиите обстоятелства за материалните доказателства за правилни, несъмнено. Ако не са, ще се окаже, че в продължение на 10 дни си чешем езиците освен това без никаква изгода за никого.
- Има ли път обратно за пловдиския юноша?
- Да. Той може и да се е поддал на джихадистката идеология и да се е готвел да извърши принуждение, само че не го е направил. Следователно, не е минал линията, която отделя желанието от закононарушението. Важното е да не забравяме, че де-радикализацията за почва с де-идеологизация и в този развой наложително вземат участие с изключение на профилираните органи, гражданското общество, фамилията и локалната общественост, както и религиозните водачи. Да споделяме, че с младежа работят психолози, значи нищо да не споделяме, защото аз си задавам въпроса къде са тези готови експерти? Като откривател и човек, работещ в региона на тероризма и радикализацията повече от 20 години, аз съм извънредно неудовлетворена от цялостното безмълвие за това има ли стратегии за предварителна защита на радикализация и де-радикализация у нас. Поради това моят екип ще стартира независимо създаване на сходни стратегии – авансово ви оповестявам, че не сме финансирани от никого и не пазиме ничии ползи с изключение на ползите на човешката и националната сигурност. В редица страни съществуват открити и безвъзмездни телефонни линии, които поучават родителите по какъв начин да постъпят в случай че сметнат, че децата им са застрашени от радикализация, освен това при цялостно опазване на тяхната анонимност. Има неправителствени организации, които дават запаси и експерти. Всичко това отсъства у нас. Време е да стартираме да го построяваме. И да се разделим с илюзията си, че като не приказваме за нещо, то няма да ни се случи.
- Имат ли потребност учителите да бъдат подготвени за предварителна защита на радикализацията и де-радикализация?
- За това е най-добре да питате тях. Аз единствено ще кажа, че два дни след случая Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив ни се обади с молба за такова образование. То беше извършено от екип от 5 души, включваш откриватели на тероризма и радикализацията, медийни експрети и социолози, както и експерти по осведомителни технологии. Новият миг беше вклюването на артиста от пловдивския трагичен спектакъл, господин Валери Кьорленски, който оказа помощ в ролевите игри. За наша голяма наслада, отзивите бяха повече от положителни, заради което към този момент имаме спогодба и с други пловдивски учебни заведения – идващото образование ще бъде за учителите от Професионалната гимназия по туризъм в Пловдив и ще се организира при започване на юли. По време на образованието си дадохме сметка за напрежението, претърпян от учителите до момента в който се уверят, че това не е някое от „ техните “ деца. Искаме да им благодарим за професионализма и будната гражданска съвест, само че на първо място за човечността и дълбоката угриженост към сигурността на техните възпитаници и съграждани.
- Проф. Дронзина, Вие наблюдавате от години процесите на вербовка на младежите от ИДИЛ. Какви способи употребяват?
- ИДИЛ по принцип е юношески политически план. Затова и междинната възраст на мигрантите беше за мъжете (бойци) – 25, за дамите, създали хиджра (присъединили се към Халифата )- 22 години. Около 2009, в интернет се появи един учебник на Ал Кайда, наименуван „ Изкуството на вербовката “. Той беше употребен интензивно и от Ислямска страна, единствено че последната внесе доста подорения, което я направи надалеч по-ефективна в рекрутирането. Този учебник от 51 страници на арабски език особено акцентира, че младежите – учениците и студентите – са доста удобна група за рекрутиране. При това учениците повече от студентите, тъй като „ унивеситетите са цялостни с шпиони “. С други думи, някой студент може да е сътрудник, който работи под прикритие със задачата да се внедри в терористичнта организация. Никой в демократичния свят обаче няма да натовари с сходна отговорност непълнолелетно лице – възпитаник. Според терористите, разсъдъкът на младежите е „ чист “, другояче казано, не съкрушен от други идеологии. И в случай че са атеисти – още по-добре. Защото, предизвестява учебникът, вярващите са добре осведомени с религията и може да провалят вербовката.
- Кои са главните открояващи се неща?
- Подобрението, което направи Ислямска страна при вербуването е подмяна на религиозния разказ с георичен. В този смисъл, доста от европейските сюжети бяха „ откраднати “ от ИД и употребявани за нейните цели. Нейният зов не е насочен единствено към мюсюлманите, а към всеки младеж, който желае да бъде воин. Обикновено интригата е следната: стартират се истории, в които се приказва за младеж, ненадейно сдобил се с невероятна мощ, подложен на разнообразни тествания от ориста. В хода на тези тествания, поради благодорното си сърце и човещината си, той оказва помощ на общности, които съвсем не познава. Този сюжет е надълбоко залегнал и в европейския фолклор, и в европейската митология. Историите на Херкулес и Гъливер са единствено две от многото. Вижте дори българските национални приказки – да вземем за пример, за звездочелия левент, който, преодолявайки изпитаният на ориста, оказва помощ на съвсем не познати царства. Ние сме закърмени с тези истории и по тази причина реагираме позитивно на тях. Иначе вербовката стартира с общ диалог за исляма и за това, че той е вяра на мира, а след това се минава към по-конкретни тематики – за унижената умма и за нейното право да отговори на Запада, който, несъмнено, е отговорен за всички нейни несгоди. Рекрутираният дълго време може изобщо да не усети, че е обект на вербовка. Докато не разбере по сложния метод, че излизането от този капан не е елементарна работа.
- Какви деца най-често се поддават? На каква възраст?
- Ще ми позволите да уточня понятията. В исляма лицата от мъжки пол над 14 година към този момент са мъже. Поради тази причина никой не ги счита и не се отнася към тях като към деца. Непълнолетните лица, както в този момент виждаме от състава на пандизите в Ирак и Сирия, са пристигнали в ИД с родителите си. И през днешния ден те съставляват голям честен проблем пред всички ни, тъй като, социализирани в духа на безспорното и абсолютно принуждение, огромна част от тях са приключени убийци. В същото време, те не са попаднали там по лично предпочитание. До къде ще стигне нашият хуманизъм и къде ще бъде прокарана разграничителната линия сред него и правото ни на сигурност е въпрос, който следва да бъде решаван. В положителните си години ИД апелираше мощно към девойките на тази възраст поради репродуктивните им качества – както ви е известно, дамите бяха стратегически запас за Ислямска страна, защото няма страна без семейство, и няма семейство без жена. Имаше интервал, мисля, че това беше 2017 година, когато броят на дамите, „ изчезнали “ от фамилиите си във Франция беше по-голям от този на мъжете. Много от тях бяха точно в ученическа възраст, защото законите на тази страна разрешават на всеки, навършил 14 години, да пътува без родителите си.
- Какъв е главният претекст, посредством който се вербуват децата? Какъв е профилът на децата им?
- Още един път ще повторя, че деца пристигаха основно с родителите си. Логистично е доста мъчно за дете да се причисли към Халфата единствено, без да бъде придружавано от възрастен. Колкото до вербовката на младежи, претекстовете са разнообразни. Някой желае да бъде воин, различен да отмъсти за униженията на уммата, трети за пари, четвърти за популярност, пети за романтика, шести за правдивост или от досада. Жените от Централна Азия да вземем за пример, бяха привлечени от опцията за сантиментален брак, който, несъмнено, няма нищо общо с романтиката – заради високата смъртност на мъжете и ограничавания брой на дамите, вдовиците нормално прекосяваха в „ завещание “ на околните на убития или на неговите „ сражаващи се братя “, за „ повишение на бойния им дух “ – т.е., на облекчаване на половите им потребности. От интернационалните институции бяха изнесени уасяващи обстоятелства за това „ унаследяване “ и чудовищния брой „ съпрузи “, които девойки е трябвало да понесат.
- С какво ги притегля Ислямска страна?
- Ислямска страна е друга от другите терористични организации първо, по това, че е протодържава – т.е., има огромен брой от характерностите на страната, и второ по това, че се изобрязява като революционна страна. И в този момент, когато е детериториализирана, т.е., лишена от територия, тя продължава да съществува като виртуален халифат, който води електронен джихад. Ислямска страна продължава да бъде бренд. Нейният зов към задграничните бойци – че на халифата са нужни техните ръце, разум, сърце, умения – е мощен тласък за младежите, които по принцип се въодушевяват от концепцията за общественост. Както и всеки един от нас, апропо. Чувството, че принадлежим, ни изпълва с задоволеност и сигурност – тъкмо по този начин се усещат и младежите, които са се оставили да бъдат уверени, че към този момент са част от халифата. Неслучайно вербовката им на избран стадий е обвързвана със здължително другарство с другите членове на радикалните мрежи – с цел да бъдат лоялни бойци на джихада, те би трябвало да се почувстват като „ едни от тях “. Колкото до революционния темперамент на Ислямска страна, там нещата са ясни – всяка гражданска война превзема с апела си към нещо ново и небивало, което точно ние ще построим.
- Имате ли наблюдения дали и други деца с изключение на момчето от Пловдив са били обект на вербовка от ИДИЛ?
- Не бих нарекла момчето от Пловдив дете. Той е на 16 години, с други думи, не е невръстен. По каноните на радикални ислям той е мъж и войник и се е оставил да бъде направляван като подобен. Дали има други младежи на неговата възраст е въпрос, който би трябвало да отправите към службите за сигурност. Аз ще кажа единствено едно по този мотив. В моята изследователска процедура, която минава през интервюиране на завърнали се от ИД бойци от Централна Азия и проучване на казуса на Балканите, не съм срещала случай на самотна вербовка. При това имайте поради, че в повчето случаи тя се прави от близки роднини или другари. Абсурдно е една варбовъчна мрежа да бъде построена, с цел да рекрутира единствено един човек, и то някакъв възпитаник на 16 години. Никой не може да си разреши такова безгранично консумиране на запаси, минимум пък Ислямска страна, която тъкмо в този момент не е в най-хубавата си финансова форма. Радикализирането на бойци може и да стартира в интернет, само че не свършва там, а в действителната физическа среда на вербувания – в процеса на другарство, взаимоотношение и взаимно индуциране на преданост към терористичната организация. Изследванията на моя екип описаха признаците на този развой още през 2016 година на основата на полеви проучвания у нас, (когато взаимно със СБУ започнахме образования на учители по предварителна защита на радикализацията), а през 2018 очертахме и модела, по който това се прави и резултатите бяха изнесени. Ама няма по-глух от този, който не желае да чуе. Институциите са прекомерно загрижени за медидйния си облик – едни го пазят посредством показни акции, други посредством цялостно безмълвие. За жал и в двата случая контрата остава у нас, жителите.
- Публичната полемика за момчето у нас се поляризира...
- Това, което изключително ме тормози сега, е че същински значимите въпроси – по какъв начин да предотвратим радикализацията и по какъв начин да се борим с нея – се изместват от псевдодебата жертва ли е момчето или е нарушител. Правим неприятна услуга на момчето и неговото семейство в случай че го оневиним за позволеното от него. Той би трябвало да разбере грешката си, и неговото семейство, локална общественост, съученици и другари би трябвало да му оказват помощ да направи това. И ние като общество би трябвало да ги подкрепим. В Европа и Съединени американски щати лица на неговите години са глобени за надалеч по-малко – в случай че изнесените в медиите обстоятелства за материалните доказателства за правилни, несъмнено. Ако не са, ще се окаже, че в продължение на 10 дни си чешем езиците освен това без никаква изгода за никого.
- Има ли път обратно за пловдиския юноша?
- Да. Той може и да се е поддал на джихадистката идеология и да се е готвел да извърши принуждение, само че не го е направил. Следователно, не е минал линията, която отделя желанието от закононарушението. Важното е да не забравяме, че де-радикализацията за почва с де-идеологизация и в този развой наложително вземат участие с изключение на профилираните органи, гражданското общество, фамилията и локалната общественост, както и религиозните водачи. Да споделяме, че с младежа работят психолози, значи нищо да не споделяме, защото аз си задавам въпроса къде са тези готови експерти? Като откривател и човек, работещ в региона на тероризма и радикализацията повече от 20 години, аз съм извънредно неудовлетворена от цялостното безмълвие за това има ли стратегии за предварителна защита на радикализация и де-радикализация у нас. Поради това моят екип ще стартира независимо създаване на сходни стратегии – авансово ви оповестявам, че не сме финансирани от никого и не пазиме ничии ползи с изключение на ползите на човешката и националната сигурност. В редица страни съществуват открити и безвъзмездни телефонни линии, които поучават родителите по какъв начин да постъпят в случай че сметнат, че децата им са застрашени от радикализация, освен това при цялостно опазване на тяхната анонимност. Има неправителствени организации, които дават запаси и експерти. Всичко това отсъства у нас. Време е да стартираме да го построяваме. И да се разделим с илюзията си, че като не приказваме за нещо, то няма да ни се случи.
- Имат ли потребност учителите да бъдат подготвени за предварителна защита на радикализацията и де-радикализация?
- За това е най-добре да питате тях. Аз единствено ще кажа, че два дни след случая Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив ни се обади с молба за такова образование. То беше извършено от екип от 5 души, включваш откриватели на тероризма и радикализацията, медийни експрети и социолози, както и експерти по осведомителни технологии. Новият миг беше вклюването на артиста от пловдивския трагичен спектакъл, господин Валери Кьорленски, който оказа помощ в ролевите игри. За наша голяма наслада, отзивите бяха повече от положителни, заради което към този момент имаме спогодба и с други пловдивски учебни заведения – идващото образование ще бъде за учителите от Професионалната гимназия по туризъм в Пловдив и ще се организира при започване на юли. По време на образованието си дадохме сметка за напрежението, претърпян от учителите до момента в който се уверят, че това не е някое от „ техните “ деца. Искаме да им благодарим за професионализма и будната гражданска съвест, само че на първо място за човечността и дълбоката угриженост към сигурността на техните възпитаници и съграждани.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ