Евгений Дайнов: Криворазбраната представа за зелените
Според шефа на пожарникарите, зелените не били гасили пожара в Кресна. Говори, рапортува пред камера, пуска „ механически ” термини като „ огнища на припламване ”, а – лъже. И знае, че лъже, защото той персонално се е опитал да „ изтегля ” зелените доброволци, гасещи на място.
Думата ми не е, обаче, за лъжата. Този сюжет е явен: тази власт си е сложила една единствено задача – да краде; а щом краде, ще би трябвало да лъже. Едното без другото не става.
Иде тирада за друго. Повличайки се по лъжите на властта и подхванати от кафявия проливен дъжд на л*йняните медии, предостатъчно количество български жители рутинно псуват зелените. Спирали напредъка, вземали къшея от устата на гладни дечица, получавали милиони и клатили страната. Но – забележете – сега, в който в селото / двора / града на някой подобен жител цъфне грабител, тръгнал да прави пари от ликвидирането на природа, в този тъкмо миг псуващият зелените жител пребледнява и стартира да върти телефона. За да откри прочут на прочут, който да му даде номера на някой зелен.
И след това се обажда чичо ви Драган от Долно изкачване на въпросния зелен и стартира да въпие: „ Идвайте да спасявате! ”.
Не съм от най-видните зелени, та сходни диалози ми се случват относително рядко, 3-4 пъти годишно. Винаги обаче леко ме втрисат.
В нормалния случай, сходен диалог звучи по този начин:
Чичо Драган от Долно изкачване (за краткост – ЧДДН):
-Как я мислите тая работа, бе?
Наша невзискателност (за краткост – НС):
-Кои ние коя работа по какъв начин да мислим?
ЧДДН:
-Нали сте от зелените?
Народно събрание (внимателно, знаейки какво се задава):
-Мдаа?...
ЧДДН:
-Ми къде гледате? У наше село тия желаят да ни заприщят реката (изсекат гората, отровят язовира, копаят руда)! Отиде ни селото! А вие къде сте? Защо не сте тук да спасявате?
Народно събрание:
-Ами... Нито знам нещо за случая, нито ми се заплаща да търча из страната; имам си работа – даскал съм, в разгара на семестъра сме...
ЧДДН:
-Ама нали сте от зелените? Защо ви няма тука да спасявате?
Народно събрание (с дълбока въздишка, знаейки, какво се задава):
-Вижте... Напишете ми в резюме, защо става дума и се органиизрайте на място. Ако имаме опция да помогнем – ще помогнем...
ЧДДН:
-И няма да дойдете да спасявате селото? Че защо сте тогава? Правилно ви попържахме оная вечер в кръчмата...
И кръгът се затваря: зелените са гадове, тъй като не тичат тука да ни избавят селото, до момента в който ние гледаме сеира под навеса на кръчмата.
Характерното е обаче, че когато казусът тупне в двора на чичо ви Драган, той не се сеща да задейства някой държавен орган. Дори чичо ви Драган е схванал, че тази власт, която му внушава да псува зелените – тя не работи нито за него, нито за селото му. И няма да се задвижи в негова отбрана.
Затова незабавно тича да търси зелените – нищо, че нощес ги е попържал на гадове. Няма неприятно, само че чичо Драган си показва нещата по този начин: натиска копчето – незабавно долита хвърковата чета зелени и оправя работата. Важното е той, чичо Драган, да не си дава напън да прави каквото и да е било.
И освен чичо Драган постъпва по този метод. Неотдавна ми се обади общински консултант от градче, чийто бизнес – минерални води и бани – е заплашен от някаква мина. Разговорът протече почти по описаия обичай, а най-после не получих нито изложение на случая, нито даже приблизителна визия, какво считат да създадат локалните, с цел да си защитят хляба. Явно – ще клечат и ще чакат някоя зелена хвърковата чета сама да се изсипе надолу по ската и да разбие неприятните, като полския крал Собиески при обсадата на Виена.
Има, несъмнено, и изключения. За последните 10 години в два случая локалните се проведоха, беше им помогнато – и си взеха решение казуса. В останалите 20-30 случая – нищо. Най-вероятно, откакто на чичо Драган са ми ликвидирали реката, гората или каквото там – той отново зелените е изкарвал отговорни в кръчмата. Че не са пристигнали да му свършат работата.
Да му угасят пожара, по този начин да се каже. Като на шефа на пожарникарите...
Не ви налагам никакви заключения и поучения от тия случки. Можете да си ги извършите сами.
Думата ми не е, обаче, за лъжата. Този сюжет е явен: тази власт си е сложила една единствено задача – да краде; а щом краде, ще би трябвало да лъже. Едното без другото не става.
Иде тирада за друго. Повличайки се по лъжите на властта и подхванати от кафявия проливен дъжд на л*йняните медии, предостатъчно количество български жители рутинно псуват зелените. Спирали напредъка, вземали къшея от устата на гладни дечица, получавали милиони и клатили страната. Но – забележете – сега, в който в селото / двора / града на някой подобен жител цъфне грабител, тръгнал да прави пари от ликвидирането на природа, в този тъкмо миг псуващият зелените жител пребледнява и стартира да върти телефона. За да откри прочут на прочут, който да му даде номера на някой зелен.
И след това се обажда чичо ви Драган от Долно изкачване на въпросния зелен и стартира да въпие: „ Идвайте да спасявате! ”.
Не съм от най-видните зелени, та сходни диалози ми се случват относително рядко, 3-4 пъти годишно. Винаги обаче леко ме втрисат.
В нормалния случай, сходен диалог звучи по този начин:
Чичо Драган от Долно изкачване (за краткост – ЧДДН):
-Как я мислите тая работа, бе?
Наша невзискателност (за краткост – НС):
-Кои ние коя работа по какъв начин да мислим?
ЧДДН:
-Нали сте от зелените?
Народно събрание (внимателно, знаейки какво се задава):
-Мдаа?...
ЧДДН:
-Ми къде гледате? У наше село тия желаят да ни заприщят реката (изсекат гората, отровят язовира, копаят руда)! Отиде ни селото! А вие къде сте? Защо не сте тук да спасявате?
Народно събрание:
-Ами... Нито знам нещо за случая, нито ми се заплаща да търча из страната; имам си работа – даскал съм, в разгара на семестъра сме...
ЧДДН:
-Ама нали сте от зелените? Защо ви няма тука да спасявате?
Народно събрание (с дълбока въздишка, знаейки, какво се задава):
-Вижте... Напишете ми в резюме, защо става дума и се органиизрайте на място. Ако имаме опция да помогнем – ще помогнем...
ЧДДН:
-И няма да дойдете да спасявате селото? Че защо сте тогава? Правилно ви попържахме оная вечер в кръчмата...
И кръгът се затваря: зелените са гадове, тъй като не тичат тука да ни избавят селото, до момента в който ние гледаме сеира под навеса на кръчмата.
Характерното е обаче, че когато казусът тупне в двора на чичо ви Драган, той не се сеща да задейства някой държавен орган. Дори чичо ви Драган е схванал, че тази власт, която му внушава да псува зелените – тя не работи нито за него, нито за селото му. И няма да се задвижи в негова отбрана.
Затова незабавно тича да търси зелените – нищо, че нощес ги е попържал на гадове. Няма неприятно, само че чичо Драган си показва нещата по този начин: натиска копчето – незабавно долита хвърковата чета зелени и оправя работата. Важното е той, чичо Драган, да не си дава напън да прави каквото и да е било.
И освен чичо Драган постъпва по този метод. Неотдавна ми се обади общински консултант от градче, чийто бизнес – минерални води и бани – е заплашен от някаква мина. Разговорът протече почти по описаия обичай, а най-после не получих нито изложение на случая, нито даже приблизителна визия, какво считат да създадат локалните, с цел да си защитят хляба. Явно – ще клечат и ще чакат някоя зелена хвърковата чета сама да се изсипе надолу по ската и да разбие неприятните, като полския крал Собиески при обсадата на Виена.
Има, несъмнено, и изключения. За последните 10 години в два случая локалните се проведоха, беше им помогнато – и си взеха решение казуса. В останалите 20-30 случая – нищо. Най-вероятно, откакто на чичо Драган са ми ликвидирали реката, гората или каквото там – той отново зелените е изкарвал отговорни в кръчмата. Че не са пристигнали да му свършат работата.
Да му угасят пожара, по този начин да се каже. Като на шефа на пожарникарите...
Не ви налагам никакви заключения и поучения от тия случки. Можете да си ги извършите сами.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ