Според председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ)

Според ръководителят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев минималната работна заплата е доста значим инструмент в политиката по приходите. „ Той е един от дребното принадлежности и тъкмо по тази причина би трябвало да сме доста прецизни при потреблението му. Ние в никакъв случай не сме възразявали против увеличение на минималната работна заплата. Това, за което настояваме е, тя да се диференцира по стопански действия ”.

По думите на президентът на КНСБ Кодексът на труда разрешава разнообразни форми на наемане. „ Има еластичност, различен е въпросът, че компаниите рядко я употребяват. Масово се вкарва 4-часов работен ден, когато действително се работи повече, с цел да се спестят осигуровки. Ръстът на приходите няма опция. Едно от решенията хората да остават в България е по-високи приходи ”.

„ В „ Конвенция 131 ”, която ние прилагаме, се споделя, че при установяване на минималната работна заплата, би трябвало да се регистрира нивото на продуктивност и условията за напредък на стопанската система, както и за претовареност. Проблемът е не в нивото на минималната, а в нивото на междинната заплата ”, сподели Велев в предаването " Челюсти " по Нова нюз.

„ Заплата за прехрана на живота, която ние изчисляваме, е надалеч над минималната работна заплата сега. По-малко от половината работещи българи получават заплата, която е равна на минималната за прехрана. Следователно, минималната работна заплата е надалеч от това число. Линията на беднотия в България би трябвало да бъде 541 лв. ”, изясни Димитров.

„ За това, което произвеждаме, нивото на минималната работна заплата е най-високо в Европейския съюз. Ние произвеждаме прекомерно малко за заплатите, които плащаме като минимални. Ръстът на заплатата следва от растежа на стопанската система ”, съгласно Велев.  

„ Минималната работна заплата би трябвало да стига на човек да го вади от клопката на бедността. Иначе той няма смисъл да работи. От 1 януари желаеме 850 лв. да бъде минималната работна заплата за страната. Разликата сред Германия и България е съотношението сред най-ниската и най-високата заплата.  В Германия е под 4 пъти, а в България е над 8 и половина пъти. Тоест, диференциацията у нас е най-висока в целия Европейски съюз ”, изясни Димитров.