Борисов отново предлага избирателна система по гръцки образец
По време диалозите при президента Румен Радев водачът на ГЕРБ Бойко Борисов заприказва за смяна на изборната система у нас по гръцки пример.
" Масово се върви на Гърция, а гръцката изборна система е забавна. При Ципрас пробваха нашата и видяха хаоса, който сътвори. Колегата Мицотакис сътвори смяна, която подсигурява стабилността на Гърция. Ние сме в сходна догадка. Предпоследният и предпредпоследният слагат ултиматуми ", сподели той.
Избирателната система в Гърция дава спомагателен бонус на партията победител под формата на депутатски мандати. И по този начин се заобикалят патови обстановки с неспособност да се сформира държавно управление, каквито следим у нас.
Борисов не за пръв път повдига тази тематика. Първият път бе в края на април 2021 година Тогава ГЕРБ завоюва изборите, само че останалите партии в Народното събрание бяха настроени против спечелилия и до държавно управление не се стигна.
В Гърция от 1974 година се ползва така наречен подсилена изборна система, при която спечелилият получава бонус под формата на спомагателни мандати.
Преди десетина години (през 2016 г.) в разгара на финансовата рецесия под напън извън ръководещата тогава Сириза отстрани бонуса от 50 депутати в 300-местния парламент за спечелилия на изборите. Но, с цел да не наподобява, че се стреми към обезпечаване на служебно преимущество, направи по този начин, че разпоредбите да важат от по-следващия избор. Прагът за влизане в 300-местния гръцки парламент е 3%.
Но в това време политическият шанс напусна Сириза и водача й тогава Алексис Ципрас и каймака от измененията в изборните правила обраха съперниците им Нова народна власт и Кириакос Мицотакис.
Мицотакис се върна на власт през 2019 година и върна старите изборни правила. Правилата още веднъж трябваше да влязат в действие не незабавно, а на по-следващите избори. И по този начин, когато през май 2023 година се организираха общи избори към момента по разпоредбите на Сириза, резултатът бе накълцан парламент и неспособност да се излъчи кабинет. И към този момент идващият избор, извършен по новите остарели условия докара до устойчиво държавно управление на Мицотакис.
И по този начин сега в южната ни съседка партията победител получава бонус, който обаче не е твърдо закрепен на 50 мандата, а зависи от преднината на спечелилия. Който събере най-малко 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки половин % от гласовете над тези 25% се дава по още един народен представител. Иначе казано, който събере най-малко 40%, получава и оптималния бонус от 50 депутати.
След определянето на бонуса стартира пропорционалното разпределение на останалите места. Тези останали места може да са 250 (ако една партия е събрала най-малко 40% от гласовете на изборите) или цялостният набор от 300, в случай че никоя не е предходна над бонус прага от 25%.
Възможен ли е у нас подобен " гръцки " сюжет?
Специалистте по конституционно право са на мнение, че въпросът е " на ръба " на законността. И привеждат следния мотив - в случай че спечелилият на изборите получава " бонус " под формата на допълнтелни мандати, къде отива правилото, че жителите имат равни права, а техният глас идентична тежест?
Припомняме, че на парламентарните избори през 2009 година новата тогава партия ГЕРБ получи самобитен бонус поради изборните правила въведени по-рано през същата година. Тогава изборите се организираха по смесена пропорционално-мажоритарна система и 209 депутати бяха излъчени по пропорционалната система, а 31 - по мажоритарната (един мажоритарен мандат за област). ГЕРБ завоюва 26 мажоритарни мандата, а Движение за права и свободи - пет. Така ГЕРБ получи 116 мандата в Народното събрание, резултат, който в никакъв случай повече не доближи.
По смесена пропорционално-мажоритарна система се организират и изборите за Велико национално заседание през 1990 година
Тогава 200 депутати са излъчени от мажоритарни изборни окръзи при избор в два тура, а останалите 200 - по пропорционалната система.
