Зомбифицира ли се българската икономика
Според последния годишен отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, отдаден на положението на българската стопанска система, терминът " зомбификация " е въведен от американския икономист Едуард Кейн. С него се разказват ситуациии и положения, при които нещата имат негативна чиста стойност, само че не престават да действат благодарение на външна поддръжка, най-често предоставена от страната. Далеч сме от мисълта, че родната стопанска система бележи негативни чисти стойности. Напротив тя пораства, макар че това не става с мечтаните темпове. През предходната година Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 3,1% при предстоящите 3,9%. Втората част от определението на американския академик обаче е използвана за нея, тъй като този растеж се дължи главно на страната, която посредством обществените финанси се оказва най-големият вложител, а това не е доста обикновено при най-отворената стопанска система в Европейски Съюз.
Качество
Освен че тотално изчезнаха, утежни се и качеството на вложенията. Те не отиват в секторите с висока добавена стойност. IT промишлеността да вземем за пример притегля едвам 1-2% от тях, а в промишлеността са намалели с 36%,твърди доцент Даниела Бобева. Според нея, до момента в който през 2008 година в дълготрайни материални активи у нас са вложени 29 милиарда лева, то през 2018 година тази сума е намаляла до 18 милиарда лева Реалният бизнес разполага с все по-малко пари. Дългът на общините е повишен до 10 % от Брутният вътрешен продукт. Толкова са отговорностите и на държавния бранш, разяснява още доцент Бобева. Чак след към 44 години може да достигнем стандарта на живот на европейците, в случай че се резервира актуалният ритъм на напредък на стопанската система ни. Три %, макар позитивните стопански трендове, значат, че доближаването със междинния приход на глава от популацията в Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето, е мнението на доцент доктор Виктор Йоцов, началник на екипа, подготвил отчета. Очакваме леко ускорение на темповете на напредък до 3,9-4% през 2020-2021 година, което значително ще бъде резултат от усвояването на европейските средства, в сравнение с от подобряването на бизнес средата. На българската стопанска система й е нужен дълготраен и дълготраен стопански растеж от най-малко 5% годишно, счита доцент Йоцов.
Не се усъвършенства и самата конструкция на растежа. През 2018 година най-голям принос за него е имал секторът на недвижимите парцели, както това беше и преди 10 години. В същото време е разочароващо, че структуроопределящ бранш като индустрията понижава за втора поредна година приноса си в общия напредък, разяснява още доцент Йоцов. Българската стопанска система не съумя да си научи урока от рецесията преди 10 години.
Въздействие
Друга неподходяща констатация в отчета е, че постигнатият напредък към момента не може да се дефинира като приобщаващ и няма сензитивно влияние върху намаляването на бедността. Затова и приходите у нас остават най-ниски в Европа. Отрицателна роля в това отношение игра пропорционалното облагане на приходите. Плоският налог освен че не спомага за понижаване на неравенството в приходите, а даже оказва помощ за неговото задълбочаване. Това се дължи както на неналичието на преразпределителен резултат от пропорционалния подоходен налог, по този начин и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се, настояват учените от Българска академия на науките.
Според тях ефикасната данъчна ставка в България от 10% е най-ниската в Европейски Съюз и една от най-малките в целия свят. Тази политика беше подхваната преди десетина години с вярата, че данъчните преимущества ще привлекат задгранични вложители, което ще форсира икономическия напредък, ще сътвори нови работни места и ще разшири данъчната основа, а това ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. Нищо, или най-малко доста малко от желанията беше осъществено. Икономическият напредък може и да наподобява добре на фона на стагнираща Европа, само че е надалеч от нужния за така наречен догонващо развиване, което може да ни приближи в обозримо бъдеще към междинните стойности на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз. Наистина този индикатор у нас се усилва с 5,8% при 1,6% приблизително за Европа, само че това се дължи не на растежа, а на демографската рецесия, твърди доцент Виктор Йоцов.
Според него подоходното неравноправие в обществото пораства, а опциите на страната да въздейства върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия в обществото популизъм и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове на стопанската система като опазване на здравето, обучение, просвета. В този смисъл зомбифицирането е реалност.
Изхабяване
Трябва да се признае, че моделът, основаващ се на данъчната конкуренция и акцентирането върху косвените налози, е изтъркан. В развитите страни има паритет сред директни и косвени налози, а у нас косвените преобладават и доближават до 51%, твърди Виктор Йоцов. Пропорционалното данъчно облагане изчерпва и дребното преимущества, които има пред прогресивното облагане, възприето във всички високоразвити страни. Очевидно е, че в този тип данъчната система не извършва пълноценно главните си функционалности. Все по-отчетливо се постанова усещането, че единствената причина, заради която този модел не се преразглежда, е страхът на политическите партии (без значение коя е на власт в момента) от загуба на електорат. Изводът е явен - би трябвало да се инициира научен спор за ролята на данъчната система с присъединяване на специалисти от всички области на публичния живот. Въпросът не се свежда единствено до плоския налог, а изобщо до данъчната система; до ефикасните данъчни ставки; до това до каква степен заслужено се таксуват другите пластове на обществото; къде би трябвало да е подложен акцентът в данъчната структура; по какъв начин по най-хубав метод да се употребяват другите данъчни тласъци. Непрекъснатото отсрочване на този спор без подозрение се дължи на неустойчивата политическа настройка през последните години, само че по-нататъшното му закъснение може да има съществени стопански последствия. Подобно крушение икономическата политика претърпя във връзка с заблудата, че ниското възнаграждение на труда ще усили сравнителните преимущества на стопанската система и ще обезпечи резистентен експортно-ориентиран напредък. В резултат в този момент следим понижаване на силата на чистия експорт като фактор на икономическия напредък, стесняване на експортния капацитет, усилване на миграционните процеси към стопански системи с по-високо възнаграждение на труда, разубеждаване и незаинтересованост на огромни групи от популацията.
Препоръки
Значителна част от рекомендациите за икономическата политика могат да бъдат открити в предходните отчети. Съзнателно ги повтаряме и ще продължим да го вършим, защото имаме вяра, че те са доброжелателни и са от изгода за цялото общество. Икономическият напредък, регистриран през последните три години, може и да наподобява висок на фона на междинния за страните от Европейски Съюз, само че към момента е надалеч от мечтаните равнища, нужни за обезпечаване на догонващо развиване. Оказа се, че стопанската система е в мощна взаимозависимост от непознати вложения и не може сама да генерира висок и резистентен напредък. Повече от ясно е, че най-важното за българската стопанска система е да реализира дълготраен и дълготраен стопански напредък от порядъка на най-малко 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем напредък на приходите и благосъстоянието, което да докара до понижаване на общественото напрежение, натрупало се с години. Въпросът е каква би трябвало да е ролята на страната, и по-специално на фискалната политика, за обезпечаване на подобен напредък, разяснява шефът на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките проф. Александър Тасев.
Износът понижава, вносът пораства
Износът на страната понижава с 1,9% за година, само че за сметка на това вносът нараства с 3,7%. Според отчета на Българска академия на науките забавянето на темповете на международната търговия и икономическите проблеми в един от главните ни търговски сътрудници - Турция, не престават да оказват съществено отрицателно влияние върху интернационалните покупко-продажби на българските компании. При тази обстановка с износа може да се одобри, че целият растеж на вноса е за облекчаване на вътрешното ползване, показват икономистите от Българска академия на науките. През 2018 година понижават изнасяните артикули към съвсем всички съществени търговски сътрудници на България, като се изключи Германия, която е преди всичко по износ на наши артикули. На идващите места са Италия, Румъния и Турция, а челната петица се добавя от износа за Гърция. С максимален дял във вноса у нас е Германия, следвана от Русия, Китай, Италия и Турция.
Качество
Освен че тотално изчезнаха, утежни се и качеството на вложенията. Те не отиват в секторите с висока добавена стойност. IT промишлеността да вземем за пример притегля едвам 1-2% от тях, а в промишлеността са намалели с 36%,твърди доцент Даниела Бобева. Според нея, до момента в който през 2008 година в дълготрайни материални активи у нас са вложени 29 милиарда лева, то през 2018 година тази сума е намаляла до 18 милиарда лева Реалният бизнес разполага с все по-малко пари. Дългът на общините е повишен до 10 % от Брутният вътрешен продукт. Толкова са отговорностите и на държавния бранш, разяснява още доцент Бобева. Чак след към 44 години може да достигнем стандарта на живот на европейците, в случай че се резервира актуалният ритъм на напредък на стопанската система ни. Три %, макар позитивните стопански трендове, значат, че доближаването със междинния приход на глава от популацията в Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето, е мнението на доцент доктор Виктор Йоцов, началник на екипа, подготвил отчета. Очакваме леко ускорение на темповете на напредък до 3,9-4% през 2020-2021 година, което значително ще бъде резултат от усвояването на европейските средства, в сравнение с от подобряването на бизнес средата. На българската стопанска система й е нужен дълготраен и дълготраен стопански растеж от най-малко 5% годишно, счита доцент Йоцов.
Не се усъвършенства и самата конструкция на растежа. През 2018 година най-голям принос за него е имал секторът на недвижимите парцели, както това беше и преди 10 години. В същото време е разочароващо, че структуроопределящ бранш като индустрията понижава за втора поредна година приноса си в общия напредък, разяснява още доцент Йоцов. Българската стопанска система не съумя да си научи урока от рецесията преди 10 години.
Въздействие
Друга неподходяща констатация в отчета е, че постигнатият напредък към момента не може да се дефинира като приобщаващ и няма сензитивно влияние върху намаляването на бедността. Затова и приходите у нас остават най-ниски в Европа. Отрицателна роля в това отношение игра пропорционалното облагане на приходите. Плоският налог освен че не спомага за понижаване на неравенството в приходите, а даже оказва помощ за неговото задълбочаване. Това се дължи както на неналичието на преразпределителен резултат от пропорционалния подоходен налог, по този начин и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се, настояват учените от Българска академия на науките.
Според тях ефикасната данъчна ставка в България от 10% е най-ниската в Европейски Съюз и една от най-малките в целия свят. Тази политика беше подхваната преди десетина години с вярата, че данъчните преимущества ще привлекат задгранични вложители, което ще форсира икономическия напредък, ще сътвори нови работни места и ще разшири данъчната основа, а това ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. Нищо, или най-малко доста малко от желанията беше осъществено. Икономическият напредък може и да наподобява добре на фона на стагнираща Европа, само че е надалеч от нужния за така наречен догонващо развиване, което може да ни приближи в обозримо бъдеще към междинните стойности на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз. Наистина този индикатор у нас се усилва с 5,8% при 1,6% приблизително за Европа, само че това се дължи не на растежа, а на демографската рецесия, твърди доцент Виктор Йоцов.
Според него подоходното неравноправие в обществото пораства, а опциите на страната да въздейства върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия в обществото популизъм и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове на стопанската система като опазване на здравето, обучение, просвета. В този смисъл зомбифицирането е реалност.
Изхабяване
Трябва да се признае, че моделът, основаващ се на данъчната конкуренция и акцентирането върху косвените налози, е изтъркан. В развитите страни има паритет сред директни и косвени налози, а у нас косвените преобладават и доближават до 51%, твърди Виктор Йоцов. Пропорционалното данъчно облагане изчерпва и дребното преимущества, които има пред прогресивното облагане, възприето във всички високоразвити страни. Очевидно е, че в този тип данъчната система не извършва пълноценно главните си функционалности. Все по-отчетливо се постанова усещането, че единствената причина, заради която този модел не се преразглежда, е страхът на политическите партии (без значение коя е на власт в момента) от загуба на електорат. Изводът е явен - би трябвало да се инициира научен спор за ролята на данъчната система с присъединяване на специалисти от всички области на публичния живот. Въпросът не се свежда единствено до плоския налог, а изобщо до данъчната система; до ефикасните данъчни ставки; до това до каква степен заслужено се таксуват другите пластове на обществото; къде би трябвало да е подложен акцентът в данъчната структура; по какъв начин по най-хубав метод да се употребяват другите данъчни тласъци. Непрекъснатото отсрочване на този спор без подозрение се дължи на неустойчивата политическа настройка през последните години, само че по-нататъшното му закъснение може да има съществени стопански последствия. Подобно крушение икономическата политика претърпя във връзка с заблудата, че ниското възнаграждение на труда ще усили сравнителните преимущества на стопанската система и ще обезпечи резистентен експортно-ориентиран напредък. В резултат в този момент следим понижаване на силата на чистия експорт като фактор на икономическия напредък, стесняване на експортния капацитет, усилване на миграционните процеси към стопански системи с по-високо възнаграждение на труда, разубеждаване и незаинтересованост на огромни групи от популацията.
Препоръки
Значителна част от рекомендациите за икономическата политика могат да бъдат открити в предходните отчети. Съзнателно ги повтаряме и ще продължим да го вършим, защото имаме вяра, че те са доброжелателни и са от изгода за цялото общество. Икономическият напредък, регистриран през последните три години, може и да наподобява висок на фона на междинния за страните от Европейски Съюз, само че към момента е надалеч от мечтаните равнища, нужни за обезпечаване на догонващо развиване. Оказа се, че стопанската система е в мощна взаимозависимост от непознати вложения и не може сама да генерира висок и резистентен напредък. Повече от ясно е, че най-важното за българската стопанска система е да реализира дълготраен и дълготраен стопански напредък от порядъка на най-малко 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем напредък на приходите и благосъстоянието, което да докара до понижаване на общественото напрежение, натрупало се с години. Въпросът е каква би трябвало да е ролята на страната, и по-специално на фискалната политика, за обезпечаване на подобен напредък, разяснява шефът на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките проф. Александър Тасев.
Износът понижава, вносът пораства
Износът на страната понижава с 1,9% за година, само че за сметка на това вносът нараства с 3,7%. Според отчета на Българска академия на науките забавянето на темповете на международната търговия и икономическите проблеми в един от главните ни търговски сътрудници - Турция, не престават да оказват съществено отрицателно влияние върху интернационалните покупко-продажби на българските компании. При тази обстановка с износа може да се одобри, че целият растеж на вноса е за облекчаване на вътрешното ползване, показват икономистите от Българска академия на науките. През 2018 година понижават изнасяните артикули към съвсем всички съществени търговски сътрудници на България, като се изключи Германия, която е преди всичко по износ на наши артикули. На идващите места са Италия, Румъния и Турция, а челната петица се добавя от износа за Гърция. С максимален дял във вноса у нас е Германия, следвана от Русия, Китай, Италия и Турция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ