Общинският съвет в Пловдив решава днес къде да е домът на Панагюрското златно съкровище
На сесията на Общинския съвет по-късно през днешния ден ще бъде прегледана декларацията на общинските съветници от „ Браво, Пловдив “, с която те упорстват Панагюрското златно богатство да бъде върнато на Археологическия музей в Пловдив и то да бъде съхранявано в града под тепетата.
Съгласно Закона за културното завещание Панагюрското златно богатство би трябвало да се съхранява от РАМ-Пловдив, само че то и към сегашния миг се намира в Националния исторически музей по силата на подписан контракт сред РАМ-Пловдив и НИМ-София. Този контракт към този момент е изминал, а нов не е подписан. Общинските съветници от „ Браво Пловдив ” упорстват подобен нов контракт да не бъде подписван.Прочетете още
" Регионалният археологически музей-Пловдив има нужния експертен екип и инфраструктура, с цел да се грижи за Панагюрското богатство. Ако то стане непрекъсната част от експозицията, ще способства за увеличението на туристическия интерес към града ни. Подобни положителни образци за децентрализация има у нас - Варненското богатство с 3000 украшения от 24-каратово злато са експонирани в Археологическия музей в морската ни столица. Рогозенското богатство е в Регионалния исторически музей-Враца. Луковитското богатство от 15 сребърни съда – чаши, фиали и кани, се съхранява в Регионалния исторически музей в Ловеч, както и част от находките от Летница " пишат съветниците от " Браво Пловдив " в предлагането си.
" Панагюрското златно богатство е един от най-ярките знаци на тракийската просвета, на която ние сме наследници. Пловдив е неговият дом и то би трябвало да бъде съхранявано и експонирано тук, когато не пътува по света. Надявам се това да се трансформира в идея, която да сплоти пловдивчани и да създадем нещо дружно, загърбвайки политическите си разлики " разяснява за TrafficNews председателят на съдружие " Браво Пловдив " Веселин Костов.
Ако декларацията бъде призната, тя ще бъде изпратена до Министъра на културата на Република България, до Директора на Национален исторически музей-София, до Директора на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ в Министерство на културата и до Директора на Регионален археологически музей-Пловдив.
Припомняме, че по-рано през седмицата служебният министър на културата Найден Тодоров съобщи пред bTV, че мястото на съкровището е в Националният исторически музей и той може да го презентира по-добре пред света. Съкровището има три копия - те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Оригиналът се пази в НИМ.
TrafficNews сътвори анкета за читателите си с въпроса „ Къде би трябвало да е домът на Панагюрското златно богатство? “. Всички читатели могат да отговорят. Екипът ни ще наблюдава дебата в залата на Общинския съвет по тематиката.
Ето и цялостния текст на декларацията:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПЛОВДИВ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От ППГОС на „ Браво Пловдив “
Относно: Приемане на Декларация за оставане на Панагюрското златно богатство в Регионален археологически музей-Пловдив
ДЕКЛАРАЦИЯ
Панагюрското златно богатство е намерено напълно инцидентно от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8. декември 1949 година по време на изкопни работи до тогавашната керемидена фабрика в град Панагюрище.
След като намират златните съдове, братята ги почистват и ги предават на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков. Той вика уредника на музея в Панагюрище Петър Горбанов, а той оповестява за съкровището на Археологическия институт в София и на шефа на Пловдивския исторически музей. Първи на позвъняването се отзовава Димитър Цончев от Пловдив. Той взема съкровището и го завежда в инвентарната книга на музея в Пловдив. По-късно Цончев споделя, че най-вече се е страхувал да не го изпреварят от София. Златните съдове остават под тепетата до 1982 година, когато с държавно решение са изложени в Националния исторически музей и пътуват по света.
И макар че според Закона за културното завещание Панагюрското златно богатство би трябвало да се съхранява от РАМ-Пловдив, то и към сегашния миг се намира в Националния исторически музей по силата на подписан контракт сред РАМ-Пловдив и НИМ-София. Този контракт към този момент е изминал, а нов не е подписан.
Ние, общинските съветници от „ Браво Пловдив ” настояваме подобен нов контракт да не бъде подписван.
Регионалният археологически музей-Пловдив има нужния експертен екип и инфраструктура, с цел да се грижи за Панагюрското богатство. Ако то стане непрекъсната част от експозицията, ще способства за увеличението на туристическия интерес към града ни. Подобни положителни образци за децентрализация има у нас - Варненското богатство с 3000 украшения от 24-каратово злато са експонирани в Археологическия музей в морската ни столица. Рогозенското богатство е в Регионалния исторически музей-Враца. Луковитското богатство от 15 сребърни съда – чаши, фиали и кани, се съхранява в Регионалния исторически музей в Ловеч, както и част от находките от Летница.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
На съображение член 21, ал.1, т.23 и член 21, алинея 2 от ЗМСМА и по отношение на гореописаното Предлагаме на Общински съвет – Пловдив да вземе следното
Решение:
Приема Декларация на Общински съвет – Пловдив, със следния текст:
Възлага на Председателя на Общински съвет – Пловдив да изпрати признатото Решение
До Министъра на културата на Република България, До Директора на Национален исторически музей-София, До Директора на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ в Министерство на културата, До Директора на Регионален археологически музей-Пловдив.
Възлага на Директора на Регионален археологически музей-Пловдив да не подписва контракт за даване на Панагюрското златно богатство на Национален исторически музей-София.
С почитание,
Ангел Молев
Борислав Инчев
Ерол Садъков
Любомир Паунов
Яна Димитрова
Съгласно Закона за културното завещание Панагюрското златно богатство би трябвало да се съхранява от РАМ-Пловдив, само че то и към сегашния миг се намира в Националния исторически музей по силата на подписан контракт сред РАМ-Пловдив и НИМ-София. Този контракт към този момент е изминал, а нов не е подписан. Общинските съветници от „ Браво Пловдив ” упорстват подобен нов контракт да не бъде подписван.Прочетете още
" Регионалният археологически музей-Пловдив има нужния експертен екип и инфраструктура, с цел да се грижи за Панагюрското богатство. Ако то стане непрекъсната част от експозицията, ще способства за увеличението на туристическия интерес към града ни. Подобни положителни образци за децентрализация има у нас - Варненското богатство с 3000 украшения от 24-каратово злато са експонирани в Археологическия музей в морската ни столица. Рогозенското богатство е в Регионалния исторически музей-Враца. Луковитското богатство от 15 сребърни съда – чаши, фиали и кани, се съхранява в Регионалния исторически музей в Ловеч, както и част от находките от Летница " пишат съветниците от " Браво Пловдив " в предлагането си.
" Панагюрското златно богатство е един от най-ярките знаци на тракийската просвета, на която ние сме наследници. Пловдив е неговият дом и то би трябвало да бъде съхранявано и експонирано тук, когато не пътува по света. Надявам се това да се трансформира в идея, която да сплоти пловдивчани и да създадем нещо дружно, загърбвайки политическите си разлики " разяснява за TrafficNews председателят на съдружие " Браво Пловдив " Веселин Костов.
Ако декларацията бъде призната, тя ще бъде изпратена до Министъра на културата на Република България, до Директора на Национален исторически музей-София, до Директора на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ в Министерство на културата и до Директора на Регионален археологически музей-Пловдив.
Припомняме, че по-рано през седмицата служебният министър на културата Найден Тодоров съобщи пред bTV, че мястото на съкровището е в Националният исторически музей и той може да го презентира по-добре пред света. Съкровището има три копия - те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Оригиналът се пази в НИМ.
TrafficNews сътвори анкета за читателите си с въпроса „ Къде би трябвало да е домът на Панагюрското златно богатство? “. Всички читатели могат да отговорят. Екипът ни ще наблюдава дебата в залата на Общинския съвет по тематиката.
Ето и цялостния текст на декларацията:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПЛОВДИВ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От ППГОС на „ Браво Пловдив “
Относно: Приемане на Декларация за оставане на Панагюрското златно богатство в Регионален археологически музей-Пловдив
ДЕКЛАРАЦИЯ
Панагюрското златно богатство е намерено напълно инцидентно от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8. декември 1949 година по време на изкопни работи до тогавашната керемидена фабрика в град Панагюрище.
След като намират златните съдове, братята ги почистват и ги предават на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков. Той вика уредника на музея в Панагюрище Петър Горбанов, а той оповестява за съкровището на Археологическия институт в София и на шефа на Пловдивския исторически музей. Първи на позвъняването се отзовава Димитър Цончев от Пловдив. Той взема съкровището и го завежда в инвентарната книга на музея в Пловдив. По-късно Цончев споделя, че най-вече се е страхувал да не го изпреварят от София. Златните съдове остават под тепетата до 1982 година, когато с държавно решение са изложени в Националния исторически музей и пътуват по света.
И макар че според Закона за културното завещание Панагюрското златно богатство би трябвало да се съхранява от РАМ-Пловдив, то и към сегашния миг се намира в Националния исторически музей по силата на подписан контракт сред РАМ-Пловдив и НИМ-София. Този контракт към този момент е изминал, а нов не е подписан.
Ние, общинските съветници от „ Браво Пловдив ” настояваме подобен нов контракт да не бъде подписван.
Регионалният археологически музей-Пловдив има нужния експертен екип и инфраструктура, с цел да се грижи за Панагюрското богатство. Ако то стане непрекъсната част от експозицията, ще способства за увеличението на туристическия интерес към града ни. Подобни положителни образци за децентрализация има у нас - Варненското богатство с 3000 украшения от 24-каратово злато са експонирани в Археологическия музей в морската ни столица. Рогозенското богатство е в Регионалния исторически музей-Враца. Луковитското богатство от 15 сребърни съда – чаши, фиали и кани, се съхранява в Регионалния исторически музей в Ловеч, както и част от находките от Летница.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
На съображение член 21, ал.1, т.23 и член 21, алинея 2 от ЗМСМА и по отношение на гореописаното Предлагаме на Общински съвет – Пловдив да вземе следното
Решение:
Приема Декларация на Общински съвет – Пловдив, със следния текст:
Възлага на Председателя на Общински съвет – Пловдив да изпрати признатото Решение
До Министъра на културата на Република България, До Директора на Национален исторически музей-София, До Директора на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ в Министерство на културата, До Директора на Регионален археологически музей-Пловдив.
Възлага на Директора на Регионален археологически музей-Пловдив да не подписва контракт за даване на Панагюрското златно богатство на Национален исторически музей-София.
С почитание,
Ангел Молев
Борислав Инчев
Ерол Садъков
Любомир Паунов
Яна Димитрова
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ