Идат 12 млрд. безвъзмездно от ЕС за възстановяване
Според Плана за възобновяване и резистентност на Евросъюза страната ни ще получи над 12 милиарда лева безплатно финансиране и до 9 милиарда лева заемни средства. Крайният период за асимилиране на средствата е 2026 година, като условието е две трети от ресурса да е вкаран в осъществяване през първите две години.
„ Това не са просто едни нови пари към оперативните стратегии, които би трябвало да усвоим – проектът е неповторима опция за големи обществени вложения там, където са главните потребности на България “, разяснява вицепремиерът Томислав Дончев и добави, че това е късмет да бъдат прокарани промени. Изпълнението допуска всяка година да бъде вложен най-малко 2 милиарда лева спомагателен обществен запас, което би удвоило размерът на обществените вложения в страната.
Планът включва 4 съществени стълба – за повишение конкурентоспособността на стопанската система ще се влагат 20% от ресурса, вторият дирек е Зелена България, където ще се влагат 37% от парите, следва Свързана България с 22% дял и главен акцент повишение конкурентоспособността на районните стопански системи и транспортната съгласуваност. Четвъртият дирек е Справедлива България с 21% дял и вложения в опазването на здравето и обществената сфера.
Предвижда се построяването на просветителна STEM среда, основаването на 1680 STEM кабинета и закупуването на устройства за учители и възпитаници. Ще бъде основан и фонд, който ще финансира науката и нововъведенията, на стойност 410 млн. лева По стълба Зелена България ще бъде основан фонд за декарбонизация и ще бъде възобновена програмата за енергийната успеваемост на жилищните здания. Инвестиция за над половин милиард лв. ще има в електроенергийния систематичен оператор. 850 млн. лева ще се употребяват за модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура у нас. За разгръщането на цифровата инфраструктура ще се вложат 806 млн. лева Средства ще бъдат отделени и за закупуване на нови влакове, вагони, мотриси. За дигитализиране на държавната администрация се заделят 150 млн. лева "Това значи да имаме повече електронни услуги, които да са налични ", сподели Дончев. 1.2 милиарда лева ще са за обществено включване. Специален фонд от 60 млн. лева ще предизвиква културния продан и наличие.
Според него това е късмет за цифрова стопанска система, стопанска система на знанието, на високата добавена стойност и на зелените технологии.
„ България има доста добре известни провокации – нужда от продължаващи промени в обществени сфери, администрации, обществена сфера, обучение. Имаме големи потребности от още вложения в частния бранш, с цел да бъде той по-енергоефективен, да смени оборудването си “, сподели вицепремиерът. По думите му потребностите на ВиК, пътната и ЖП инфраструктурата у нас се правят оценка на десетки милиарди евро. Той посочи, че е от основно значение българската стопанска система да стане конкурентоспособна, само че освен произвеждайки повече, а правейки старания производството да бъде с по-висока добавена стойност.
Дончев уточни, че към този момент има и нови провокации, като напън върху здравната и обществената система, заплаха за здравето на хората. „ България, както всяка друга страна членка, е в положение да се бори по едно и също време с обичайните и с новите провокации “, увери Дончев.
През 2020 и 2021 година България ще отделя близо 2.4% от Брутният вътрешен продукт за справяне с пандемията и за непосредствена поддръжка на хората и фирмите от рецесията. „ Това са ограничения за избавление, не са такива, които ще доведат до връщане по пътя на растежа “, разяснява Дончев.
Той подсети за европейския механизъм, основан в отговор на рецесията. Пакетът с име „ Европа от Следващо потомство “ е на стойност близо 750 милиарда евро, от които 390 милиарда са грантове, а други 360 милиарда евро са достъп до заеми. „ Става дума за голям запас, той е 75% от нормалния европейски бюджет и би трябвало да бъде вложен за малко време. Това е късмет за Европа и е решение, в което България участваше “, съобщи Дончев.
Бюджетът на Европейски Съюз по многогодишната финансова до 2027 година е над 1 трилион евро, като една трета от тях са средства за кохезионната политика, а друга една трета е за общата селскостопанска политика. До 2027 година
България ще разполага с съвсем 18 милиарда лева, без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде употребен посредством оперативните стратегии. Близо 4 милиарда лева по Оперативна програма „ Развитие на селските региони “ и близо 10 милиарда по линия на директните заплащания.
Преди края на октомври обновена версия на стратегиите от страна на България към този момент са изпратени към Еврокомисията и чакат утвърждение. „ В рамките на това обичайно финансиране ще бъде изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъде вложено в градска среда и здания “, увери Дончев.
Основен акцент ще са дребните и междинни предприятия, тяхната цифровизация и софтуерна рационализация. Фокус има в обществената система и пазара на труда по този начин, че никой член на обществото да не бъде изключен.
„ Това не са просто едни нови пари към оперативните стратегии, които би трябвало да усвоим – проектът е неповторима опция за големи обществени вложения там, където са главните потребности на България “, разяснява вицепремиерът Томислав Дончев и добави, че това е късмет да бъдат прокарани промени. Изпълнението допуска всяка година да бъде вложен най-малко 2 милиарда лева спомагателен обществен запас, което би удвоило размерът на обществените вложения в страната.
Планът включва 4 съществени стълба – за повишение конкурентоспособността на стопанската система ще се влагат 20% от ресурса, вторият дирек е Зелена България, където ще се влагат 37% от парите, следва Свързана България с 22% дял и главен акцент повишение конкурентоспособността на районните стопански системи и транспортната съгласуваност. Четвъртият дирек е Справедлива България с 21% дял и вложения в опазването на здравето и обществената сфера.
Предвижда се построяването на просветителна STEM среда, основаването на 1680 STEM кабинета и закупуването на устройства за учители и възпитаници. Ще бъде основан и фонд, който ще финансира науката и нововъведенията, на стойност 410 млн. лева По стълба Зелена България ще бъде основан фонд за декарбонизация и ще бъде възобновена програмата за енергийната успеваемост на жилищните здания. Инвестиция за над половин милиард лв. ще има в електроенергийния систематичен оператор. 850 млн. лева ще се употребяват за модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура у нас. За разгръщането на цифровата инфраструктура ще се вложат 806 млн. лева Средства ще бъдат отделени и за закупуване на нови влакове, вагони, мотриси. За дигитализиране на държавната администрация се заделят 150 млн. лева "Това значи да имаме повече електронни услуги, които да са налични ", сподели Дончев. 1.2 милиарда лева ще са за обществено включване. Специален фонд от 60 млн. лева ще предизвиква културния продан и наличие.
Според него това е късмет за цифрова стопанска система, стопанска система на знанието, на високата добавена стойност и на зелените технологии.
„ България има доста добре известни провокации – нужда от продължаващи промени в обществени сфери, администрации, обществена сфера, обучение. Имаме големи потребности от още вложения в частния бранш, с цел да бъде той по-енергоефективен, да смени оборудването си “, сподели вицепремиерът. По думите му потребностите на ВиК, пътната и ЖП инфраструктурата у нас се правят оценка на десетки милиарди евро. Той посочи, че е от основно значение българската стопанска система да стане конкурентоспособна, само че освен произвеждайки повече, а правейки старания производството да бъде с по-висока добавена стойност.
Дончев уточни, че към този момент има и нови провокации, като напън върху здравната и обществената система, заплаха за здравето на хората. „ България, както всяка друга страна членка, е в положение да се бори по едно и също време с обичайните и с новите провокации “, увери Дончев.
През 2020 и 2021 година България ще отделя близо 2.4% от Брутният вътрешен продукт за справяне с пандемията и за непосредствена поддръжка на хората и фирмите от рецесията. „ Това са ограничения за избавление, не са такива, които ще доведат до връщане по пътя на растежа “, разяснява Дончев.
Той подсети за европейския механизъм, основан в отговор на рецесията. Пакетът с име „ Европа от Следващо потомство “ е на стойност близо 750 милиарда евро, от които 390 милиарда са грантове, а други 360 милиарда евро са достъп до заеми. „ Става дума за голям запас, той е 75% от нормалния европейски бюджет и би трябвало да бъде вложен за малко време. Това е късмет за Европа и е решение, в което България участваше “, съобщи Дончев.
Бюджетът на Европейски Съюз по многогодишната финансова до 2027 година е над 1 трилион евро, като една трета от тях са средства за кохезионната политика, а друга една трета е за общата селскостопанска политика. До 2027 година
България ще разполага с съвсем 18 милиарда лева, без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде употребен посредством оперативните стратегии. Близо 4 милиарда лева по Оперативна програма „ Развитие на селските региони “ и близо 10 милиарда по линия на директните заплащания.
Преди края на октомври обновена версия на стратегиите от страна на България към този момент са изпратени към Еврокомисията и чакат утвърждение. „ В рамките на това обичайно финансиране ще бъде изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъде вложено в градска среда и здания “, увери Дончев.
Основен акцент ще са дребните и междинни предприятия, тяхната цифровизация и софтуерна рационализация. Фокус има в обществената система и пазара на труда по този начин, че никой член на обществото да не бъде изключен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ