Другият е неотделим от познанието, което имам за себе си - ЖАН-ПОЛ САРТР
Според Жан Пол Сартр , човек просто съществува, но освен като подобен, какъвто се възприема настоящо, само че и като подобен, какъвто желае да бъде, по тази причина човек не е нищо друго също така, което самичък си направи.
Избирайки да бъдем това или това ние в това време утвърждаваме полезността на това, което избираме, тъй като не можем да изберем неприятното.
Ж. П. Сартр , споделя възгледа на Достоевски , че в случай че Бог не съществуваше, всичко щеше да е разрешено.
От своя страна счита Сартр , индивидът е свободен, той е наказан да бъде свободен.
„ Осъден, тъй като не се е сътворил самичък, само че все пак е свободен, тъй като един път пренебрегнат в света, той е виновен за всичко, което прави. “
За Сартр , индивидът е бъдещето на индивида.
Декарт споделя, акцентира Сартр , че човек би трябвало да надмогне по-скоро себе си, в сравнение с света.
„ Човекът не е нищо друго с изключение на своя личен план, той съществува единствено доколкото се осъществя, тъй че човек не е нищо друго с изключение на съвкупността от своите дейности, нищо друго с изключение на своя личен живот. “
Ж. П. Сартр счита, че:
„ За да доближи до някоя истина за себе си, аз би трябвало да мина през другия. Другият е неотделим от моето битие и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на личната им цялост е откриване и на другия като сложена пред лицето ми независимост, която желае и мисли съгласно мен или противоположно на мен. “
Според Ж. П. Сартр има повсеместност на индивида, тя обаче не е даденост, а непрекъснато бива конструирана.
Човекът самичък себе си прави, той не е изначално сбъднат, подготвен, той самичък се прави, избирайки морала си, а натискът на събитията е подобен, че той не може да не избира.
За Сартр нашата независимост зависи от другите, а тяхната от нашата.
Сартр е уверен, че индивидът се осъществя като човек не като забягва в себе си, а като търси непрекъснато цел отвън себе си, която цел е някакво освобождение, някаква съответна реализация.
Валери Динев
„ Животът “, 1999
Валери Динев е професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в Съединени американски щати, Германия и Англия. Автор е на книгите „ Модели на човешкото държание “ (1993), „ Философска антропология “, 1-4 част (1995-2007), „ Страхът: философско-антропологичен разбор “ (1996), „ Животът “ (1999), „ Въведение в практическата философска антропология “ (2009).
