Депутат от ДПС пробва да обезмисли ипотеките със закон
Според Хамид Хамид препоръчаната от него смяна ще обезсърчи и доста ще понижи опитите за имотни измами
© Надежда Чипева Още по тематиката
Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани със международната задлъжнялост
" Световната задлъжнялост – последствия и вероятности " съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
14 юни 2018
Лихвите по жилищните заеми са се нараснали през февруари
Кредитирането се форсира във всички сегменти
29 мар 2018
Лихвите по ипотечните заеми са спрели да се намаляват през януари
Доходността по левовите депозити се приближи още по-близо до нулата - 0.15%
28 фев 2018 Поредна законодателна самодейност на народния представител от Движение за права и свободи Хамид Хамид провокира изненада и разстройване у адвокати и банкери. В оповестения на уеб страницата на Народното събрание законопроект за промени в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), се планува, че правосъдното решение, с което се афишира за оскъдна ипотеката, учредена от несобственик, ще важи и за банката, страна по контракта за ипотека, даже без тя да е взела участие като страна по делото.
В претекстовете към законопроекта се споделя, че по този начин ще " се прекратят случаите на недобросъвестна реализация на ипотеки, посредством правосъдни реализатори за ипотечни контракти ", както и " доста ще бъдат дисциплинирани финансовите институции (банки и други кредитни институции), предоставящи заеми против ипотека ".
Според специалисти в банковото право обаче резултатът ще увеличение не злоупотребите, тъй като смяната отваря опция за всеки дебитор, който не желае да си заплати ипотеката, да си провежда симулативни процеси с трето лице.
Бърза писта против ипотеките
Според Хамид тази смяна " ще обезсърчи и и доста ще понижи опитите за имотни измами, тъй като първата стъпка на закононарушителите след една сполучлива машинация е бързата продажба на трети добросъвестни лица (респективно мнимо добросъвестни такива). В болшинството от случаите тези лица финансират договорката със подписване на ипотечен контракт ". После пък излъганите (или техните наследници) получават парцела назад, само че дружно с учредената ипотека, написа в претекстовете. (Принцип е, че ипотеката следва парцела, а не учредителя.)
Целта на измененията е притежателите доста по-бързо и елементарно да събарят ипотеката, без да водят други каузи, тъй като решението по делата, които те са водили против купувачите на парцелите, ще важат и за банките, които са отпуснали пари против ипотека.
Законопроектът на Хамид предлага промени единствено в два текста на Закон за задълженията и договорите, единият от които в действителност не споделя нищо ново, а единствено предлага друга редакция на към този момент ясно предписание. Законопроектът планува категорично да се запише в член 167, алинея 3 от Закон за задълженията и договорите, че е " оскъдна ипотека, учредена от лице, което не е било притежател на парцела към датата на учредяването ѝ ".
Всъщност това и сега е по този начин. Сегашният текст на същата алинея гласи: " Ипотека може да се учреди единствено върху парцели, които при сключването на контракта принадлежат на лицето, което я учредява. " А член 170 от Закон за задълженията и договорите пък споделя, че " учредяването на ипотека е недействително, в случай че било в ипотечния контракт, било в молбата за основаване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неопределеност за личността на кредитора, на притежателя или на длъжника, за тъждеството на парцела и на обезпеченото взимане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. "
В този смисъл, сама по себе си новата редакция на член 167, алинея 3 в Закон за задълженията и договорите няма нищо да промени, само че съгласно вносителя те внасяли повече изясненост.
Един народен представител за правната култура на всички адвокати
В претекстовете към законопроекта Хамид Хамид твърди, че сегашните текстове били неразбираеми и трябвало законодателят да " се ангажира със сериозна и безапелационна позиция какъв е договорът за ипотека, подписан от несобственик, тъй като с това ще се откри една трайна и непротиворечива правосъдна процедура . Липсата на сходна норма сега отваря вратата за витиевати тълкувания по въпроса дали един подобен контракт е правна нула (нищожен), или пък е унищожаем ", твърди вносителят. И си слага амбициозната задача да усили правната култура на всички български адвокати: " С приемането на тази смяна на всички практикуващи адвокати и магистрати ще е ясно , че договорът е незабележим ex lege и това ще докара до най-тежките последствия, до каквито води единствено нищожността ", написа в претекстовете.
Всъщност спорна правосъдна процедура по този въпрос няма, настояват висши съдии и юристи с опит по тези каузи. Съдилищата постоянно са приемали, че ипотека, учредена от несобственик, е оскъдна. Самият Хамид не сочи нито едно правосъдно решение в противоположната тенденция.
Предупреждението е към банките - да внимават
Любопитното е, че Хамид първо опитва да прокара тази смяна с преходните разпореждания на Административнопроцесуален кодекс, където щеше да е доста по-незабележима, само че откакто срещна опозиция, той го съобщи като независим законопроект. Подобна странна и нестимулирана концепция, промотирана по този метод, поражда напълно основателни опасения, че и направена за решение на съответни случаи.
Обяснението в действителност е във втория текст от законопроекта, с който депутатът предлага да се сътвори нов член 179а в Закон за задълженията и договорите, съгласно който решението на съда за собствеността върху парцела важи и за банката, отпуснала заема, и тя се задължава да заличи ипотеката: " Когато се откри по правосъден ред, че лицето, учредило ипотеката, не е било притежател на парцела към датата на учредяването, решението на съда има действието и по чл.167, ал.4 както за страните, по този начин и във връзка с ипотекарния заемодател, без значение дали е бил страна по делото. Всяко заинтригувано лице, по отношение на което работи правосъдният акт по миналата алинея, има право да изиска изтриване на ипотеката с молба, към която се ползва дубликат от влязлото в законна мощ решение ".
Този текст приказва за доста неща. На първо място, че законопроектът е писан на коляно, както множеството лобистки оферти на депутати от месеци насам, по простата причина, че член 167, алинея 4 от Закон за задълженията и договорите не съществува и законопоректът не предлага да се сътвори.
На второ място, става пределно ясно, че задачата на Хамид в действителност не е да усили правната култура на юристите, а да разшири действието на правосъдното решение по един спор за благосъстоятелност и върху съответната банка - ипотекарен заемодател. Това е казано в прав текст в претекстовете: " Без да е нужно да се води ново настрана произвеждане с присъединяване на същите страни и ипотекарния заемодател ще се разшири ех lege действието на правосъдното решение, установяващо, че ипотекарния дебитор не е бил притежател на парцела и то ще се простре и върху ипотечното правно отношение ". Нещо повече, " това ще ги накара (банките, б.а.) да изключват всички противоречиви парцели като допустимо поръчителство от портфейлите си и ще отбрани в допълнение правата на техните инвеститори ", се споделя в претекстовете към плана.
Това ще докара до доста понижаване на необслужваните ипотечни заеми, а банковият контрол към този момент няма да приема учредената ипотека като първокласно поръчителство, в противен случай - ще следи дали тя не е учредена върху противоречив парцел и в случай че се окаже по този начин – ще задължи банките да преоценят сходни заеми и техните обезпечения, се изяснява още там. По логиката на Хамид Хамид – това единствено ще стабилизира в допълнение банковата ни система.
Адвокат Валя Гигова: Злоупотребите ще станат доста повече
Адвокат Валя Гигова (член на Висшия адвокатски съвет), която е специалист в региона на банковото и вещното право, разяснява измененията като " цялостно безумство ".
От една страна, споделя тя, разногласията за благосъстоятелност не могат да рефлектират върху правата на кредитора, в случай че той не е взел участие в делото, защото ипотеката е учредена в полза на кредитора и брани неговото право. От друга страна, има процесуален ред за отбрана при наложително осъществяване и той се съдържа в член 440 от Граждански процесуален кодекс: " всяко трето лице, чието право е наранено от осъществяването, може да предяви иск, с цел да откри, че имуществото, върху което е ориентирано осъществяването за парично взимане, не принадлежи на длъжника ".
Гигова не отхвърля, че има случаи на ипотеки против непознати парцели, само че съгласно нея приемането на препоръчаната смяна ще направи злоупотребите доста повече, тъй като отваря опция за всеки дебитор, който не желае да си заплати ипотеката, да си провежда симулативни процеси с трето лице.
Банките, които " Капитал " потърси за коментар, към момента са запознаваха с текста, тъй като, както се оказа, не са били осведомени за тази законодателна самодейност, която мощно ги визира.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани със международната задлъжнялост
" Световната задлъжнялост – последствия и вероятности " съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
14 юни 2018
Лихвите по жилищните заеми са се нараснали през февруари
Кредитирането се форсира във всички сегменти
29 мар 2018
Лихвите по ипотечните заеми са спрели да се намаляват през януари
Доходността по левовите депозити се приближи още по-близо до нулата - 0.15%
28 фев 2018 Поредна законодателна самодейност на народния представител от Движение за права и свободи Хамид Хамид провокира изненада и разстройване у адвокати и банкери. В оповестения на уеб страницата на Народното събрание законопроект за промени в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), се планува, че правосъдното решение, с което се афишира за оскъдна ипотеката, учредена от несобственик, ще важи и за банката, страна по контракта за ипотека, даже без тя да е взела участие като страна по делото.
В претекстовете към законопроекта се споделя, че по този начин ще " се прекратят случаите на недобросъвестна реализация на ипотеки, посредством правосъдни реализатори за ипотечни контракти ", както и " доста ще бъдат дисциплинирани финансовите институции (банки и други кредитни институции), предоставящи заеми против ипотека ".
Според специалисти в банковото право обаче резултатът ще увеличение не злоупотребите, тъй като смяната отваря опция за всеки дебитор, който не желае да си заплати ипотеката, да си провежда симулативни процеси с трето лице.
Бърза писта против ипотеките
Според Хамид тази смяна " ще обезсърчи и и доста ще понижи опитите за имотни измами, тъй като първата стъпка на закононарушителите след една сполучлива машинация е бързата продажба на трети добросъвестни лица (респективно мнимо добросъвестни такива). В болшинството от случаите тези лица финансират договорката със подписване на ипотечен контракт ". После пък излъганите (или техните наследници) получават парцела назад, само че дружно с учредената ипотека, написа в претекстовете. (Принцип е, че ипотеката следва парцела, а не учредителя.)
Целта на измененията е притежателите доста по-бързо и елементарно да събарят ипотеката, без да водят други каузи, тъй като решението по делата, които те са водили против купувачите на парцелите, ще важат и за банките, които са отпуснали пари против ипотека.
Законопроектът на Хамид предлага промени единствено в два текста на Закон за задълженията и договорите, единият от които в действителност не споделя нищо ново, а единствено предлага друга редакция на към този момент ясно предписание. Законопроектът планува категорично да се запише в член 167, алинея 3 от Закон за задълженията и договорите, че е " оскъдна ипотека, учредена от лице, което не е било притежател на парцела към датата на учредяването ѝ ".
Всъщност това и сега е по този начин. Сегашният текст на същата алинея гласи: " Ипотека може да се учреди единствено върху парцели, които при сключването на контракта принадлежат на лицето, което я учредява. " А член 170 от Закон за задълженията и договорите пък споделя, че " учредяването на ипотека е недействително, в случай че било в ипотечния контракт, било в молбата за основаване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неопределеност за личността на кредитора, на притежателя или на длъжника, за тъждеството на парцела и на обезпеченото взимане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. "
В този смисъл, сама по себе си новата редакция на член 167, алинея 3 в Закон за задълженията и договорите няма нищо да промени, само че съгласно вносителя те внасяли повече изясненост.
Един народен представител за правната култура на всички адвокати
В претекстовете към законопроекта Хамид Хамид твърди, че сегашните текстове били неразбираеми и трябвало законодателят да " се ангажира със сериозна и безапелационна позиция какъв е договорът за ипотека, подписан от несобственик, тъй като с това ще се откри една трайна и непротиворечива правосъдна процедура . Липсата на сходна норма сега отваря вратата за витиевати тълкувания по въпроса дали един подобен контракт е правна нула (нищожен), или пък е унищожаем ", твърди вносителят. И си слага амбициозната задача да усили правната култура на всички български адвокати: " С приемането на тази смяна на всички практикуващи адвокати и магистрати ще е ясно , че договорът е незабележим ex lege и това ще докара до най-тежките последствия, до каквито води единствено нищожността ", написа в претекстовете.
Всъщност спорна правосъдна процедура по този въпрос няма, настояват висши съдии и юристи с опит по тези каузи. Съдилищата постоянно са приемали, че ипотека, учредена от несобственик, е оскъдна. Самият Хамид не сочи нито едно правосъдно решение в противоположната тенденция.
Предупреждението е към банките - да внимават
Любопитното е, че Хамид първо опитва да прокара тази смяна с преходните разпореждания на Административнопроцесуален кодекс, където щеше да е доста по-незабележима, само че откакто срещна опозиция, той го съобщи като независим законопроект. Подобна странна и нестимулирана концепция, промотирана по този метод, поражда напълно основателни опасения, че и направена за решение на съответни случаи.
Обяснението в действителност е във втория текст от законопроекта, с който депутатът предлага да се сътвори нов член 179а в Закон за задълженията и договорите, съгласно който решението на съда за собствеността върху парцела важи и за банката, отпуснала заема, и тя се задължава да заличи ипотеката: " Когато се откри по правосъден ред, че лицето, учредило ипотеката, не е било притежател на парцела към датата на учредяването, решението на съда има действието и по чл.167, ал.4 както за страните, по този начин и във връзка с ипотекарния заемодател, без значение дали е бил страна по делото. Всяко заинтригувано лице, по отношение на което работи правосъдният акт по миналата алинея, има право да изиска изтриване на ипотеката с молба, към която се ползва дубликат от влязлото в законна мощ решение ".
Този текст приказва за доста неща. На първо място, че законопроектът е писан на коляно, както множеството лобистки оферти на депутати от месеци насам, по простата причина, че член 167, алинея 4 от Закон за задълженията и договорите не съществува и законопоректът не предлага да се сътвори.
На второ място, става пределно ясно, че задачата на Хамид в действителност не е да усили правната култура на юристите, а да разшири действието на правосъдното решение по един спор за благосъстоятелност и върху съответната банка - ипотекарен заемодател. Това е казано в прав текст в претекстовете: " Без да е нужно да се води ново настрана произвеждане с присъединяване на същите страни и ипотекарния заемодател ще се разшири ех lege действието на правосъдното решение, установяващо, че ипотекарния дебитор не е бил притежател на парцела и то ще се простре и върху ипотечното правно отношение ". Нещо повече, " това ще ги накара (банките, б.а.) да изключват всички противоречиви парцели като допустимо поръчителство от портфейлите си и ще отбрани в допълнение правата на техните инвеститори ", се споделя в претекстовете към плана.
Това ще докара до доста понижаване на необслужваните ипотечни заеми, а банковият контрол към този момент няма да приема учредената ипотека като първокласно поръчителство, в противен случай - ще следи дали тя не е учредена върху противоречив парцел и в случай че се окаже по този начин – ще задължи банките да преоценят сходни заеми и техните обезпечения, се изяснява още там. По логиката на Хамид Хамид – това единствено ще стабилизира в допълнение банковата ни система.
Адвокат Валя Гигова: Злоупотребите ще станат доста повече
Адвокат Валя Гигова (член на Висшия адвокатски съвет), която е специалист в региона на банковото и вещното право, разяснява измененията като " цялостно безумство ".
От една страна, споделя тя, разногласията за благосъстоятелност не могат да рефлектират върху правата на кредитора, в случай че той не е взел участие в делото, защото ипотеката е учредена в полза на кредитора и брани неговото право. От друга страна, има процесуален ред за отбрана при наложително осъществяване и той се съдържа в член 440 от Граждански процесуален кодекс: " всяко трето лице, чието право е наранено от осъществяването, може да предяви иск, с цел да откри, че имуществото, върху което е ориентирано осъществяването за парично взимане, не принадлежи на длъжника ".
Гигова не отхвърля, че има случаи на ипотеки против непознати парцели, само че съгласно нея приемането на препоръчаната смяна ще направи злоупотребите доста повече, тъй като отваря опция за всеки дебитор, който не желае да си заплати ипотеката, да си провежда симулативни процеси с трето лице.
Банките, които " Капитал " потърси за коментар, към момента са запознаваха с текста, тъй като, както се оказа, не са били осведомени за тази законодателна самодейност, която мощно ги визира.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ