Имаме ли „половинка“
Според една алегория Създателят разделил душите на половинки и ги пръснал в разнообразни краища на света с задачата някой ден да се открият, да опознаят любовта и щастието, когато станат още веднъж едно цяло. И имаме вяра или не в тази чудата история, доста от нас прекарват времето си в търсене на своята ПОЛОВИНКА и едвам, когато я открият, се усещат изцяло приключени и щастливи.
1 плюс 1 е равно на ЛЮБОВ. Всъщност, обединявайки се с нашата половинка, ние не ставаме двама души един до различен, а се сливаме с душата на другия на едно друго равнище, чийто трептения можем да усетим както ние самите, по този начин и близките. Сякаш силата, която ни свързва, вибрира във въздуха и наелектризира всичките ни сетива по едно и също време. Имаме възприятието, че участваме в нещо в действителност значимо, извънредно и несравнимо като духовно преживяване. Разбира се, в случай че сме попаднали на същинската си „ половинка “.
Как да я разпознаем? На фона на цялото население на Земята, в случай че приемем, че има доза истина в това, че за всеки е предназначен по един човек, то звучи напряко невероятно да открием нашия подобен. Но при духовно обвързваните хора има една специфичност – те се притеглят взаимно, където и да са. Накратко казано, ориста им оказва помощ да се намерят, а когато това се случи, те изпитват странното чувство, че се познават от дълго време, като че ли от минал живот и че са свързани неразривно на доста, разнообразни равнища и тази връзка при никакви условия не може да се разпадне. Тези хора имат чувството, че ще са дружно вечно. И постоянно в действителност става по този начин.
Срещнат ли се един път, съществуването им поотделно става невероятно, животът им преди този момент им се коства празен и неправилен, а бъдещето безусловно е общо. Такива хора мъчно могат да се разделят даже и за ден-два, а когато им се наложи, се усещат по този начин, като че ли в действителност половината част от тях им липсва... и могат да се почувстват цели само в наличието на другия, в обятията му. Това не е единствено обич, а нещо доста повече – събитие, граничещо с знамение.
Ако си задавате въпроса дали сте срещнали половинката си, значи не сте, тъй като в случай че я бяхте срещнали към този момент, щяхте да го знаете. Щяхте да разберете точно по това какво ще изпитате още от първия миг, какъв брой сходства ще усетите посред ви, каква дълбока връзка, естетика и синхрон ще съпътстват връзките ви, по какъв начин няма да можете или да желаете да се отлепите и за момент и с времето тази връзка няма да отслабне, а още повече ще укрепне. Другите хора също ще стартират да ви възприемат като едно цяло, а не като две обособени персони и това е обикновено, поради метода, по който се чувствате един с различен и един без различен.
Половинката не е вашето гадже, брачен партньор или сътрудник. Тя не е и ваш еквивалент. Напротив. Тя е всичко, което вие не сте, само че в композиция с вас образува едно неразривно цяло – тяло и дух, без които не можете. Половинката е изчезналата част от вас, която ви придава комплектност. Дори да не я търсите целеустремено, тя ще ви откри, тъй като такава е задачата й. И най-големите скептици стартират да имат вяра в тази вълшебна история, звучаща по-скоро като приказка, когато открият половинката си „ инцидентно “.
Представете си пъзел, който сте наредили на половина. Това, че сте съумели да подредите всяко късче в едната му част прави ли го приключен? Можете ли да кажете, че всеки детайл е на мястото си, когато другата страна към момента е празна? Опитвали ли сте се да откриете последното изчезнало късче измежду купа от неправилни такива? Как сте се чувствали, когато най-сетне съумеете? Ако сте редили пъзели, то несъмнено знаете какво чувство ви дава сполучливото му изчерпване. Само че за разлика от пъзела, намирайки се в живота, половинките занапред стартират своето взаимно странствуване. Защото задачата им да се открият е единствено половината работа. Оттам нататък следва не по-леката задача да запазят целостта си и в никакъв случай повече да не се разделят.
1 плюс 1 е равно на ЛЮБОВ. Всъщност, обединявайки се с нашата половинка, ние не ставаме двама души един до различен, а се сливаме с душата на другия на едно друго равнище, чийто трептения можем да усетим както ние самите, по този начин и близките. Сякаш силата, която ни свързва, вибрира във въздуха и наелектризира всичките ни сетива по едно и също време. Имаме възприятието, че участваме в нещо в действителност значимо, извънредно и несравнимо като духовно преживяване. Разбира се, в случай че сме попаднали на същинската си „ половинка “.
Как да я разпознаем? На фона на цялото население на Земята, в случай че приемем, че има доза истина в това, че за всеки е предназначен по един човек, то звучи напряко невероятно да открием нашия подобен. Но при духовно обвързваните хора има една специфичност – те се притеглят взаимно, където и да са. Накратко казано, ориста им оказва помощ да се намерят, а когато това се случи, те изпитват странното чувство, че се познават от дълго време, като че ли от минал живот и че са свързани неразривно на доста, разнообразни равнища и тази връзка при никакви условия не може да се разпадне. Тези хора имат чувството, че ще са дружно вечно. И постоянно в действителност става по този начин.
Срещнат ли се един път, съществуването им поотделно става невероятно, животът им преди този момент им се коства празен и неправилен, а бъдещето безусловно е общо. Такива хора мъчно могат да се разделят даже и за ден-два, а когато им се наложи, се усещат по този начин, като че ли в действителност половината част от тях им липсва... и могат да се почувстват цели само в наличието на другия, в обятията му. Това не е единствено обич, а нещо доста повече – събитие, граничещо с знамение.
Ако си задавате въпроса дали сте срещнали половинката си, значи не сте, тъй като в случай че я бяхте срещнали към този момент, щяхте да го знаете. Щяхте да разберете точно по това какво ще изпитате още от първия миг, какъв брой сходства ще усетите посред ви, каква дълбока връзка, естетика и синхрон ще съпътстват връзките ви, по какъв начин няма да можете или да желаете да се отлепите и за момент и с времето тази връзка няма да отслабне, а още повече ще укрепне. Другите хора също ще стартират да ви възприемат като едно цяло, а не като две обособени персони и това е обикновено, поради метода, по който се чувствате един с различен и един без различен.
Половинката не е вашето гадже, брачен партньор или сътрудник. Тя не е и ваш еквивалент. Напротив. Тя е всичко, което вие не сте, само че в композиция с вас образува едно неразривно цяло – тяло и дух, без които не можете. Половинката е изчезналата част от вас, която ви придава комплектност. Дори да не я търсите целеустремено, тя ще ви откри, тъй като такава е задачата й. И най-големите скептици стартират да имат вяра в тази вълшебна история, звучаща по-скоро като приказка, когато открият половинката си „ инцидентно “.
Представете си пъзел, който сте наредили на половина. Това, че сте съумели да подредите всяко късче в едната му част прави ли го приключен? Можете ли да кажете, че всеки детайл е на мястото си, когато другата страна към момента е празна? Опитвали ли сте се да откриете последното изчезнало късче измежду купа от неправилни такива? Как сте се чувствали, когато най-сетне съумеете? Ако сте редили пъзели, то несъмнено знаете какво чувство ви дава сполучливото му изчерпване. Само че за разлика от пъзела, намирайки се в живота, половинките занапред стартират своето взаимно странствуване. Защото задачата им да се открият е единствено половината работа. Оттам нататък следва не по-леката задача да запазят целостта си и в никакъв случай повече да не се разделят.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ