Легендата за Зеления човек
Според една легенда, която се предава сред жителите на Западна Пенсилвания, по пътищата на щата можете да срещнете тайнствен „ Зелен човек “. Отличителните му белези са обезобразено лице и светеща зелена кожа. Както и способността да унищожи електрическата система на колата ви единствено като я допре. Твърди се, че положението му е вследствие на акцидент с ток: една версия е, че го удря гръм, друга – че поставя релси, когато умира от токов удар.
Почти всички градски митове са мощно пресилени и значително художествена небивалица, само че те въпреки всичко имат потребност от някакъв мотив, откъдето да се развият. Историята на Зеления човек, прочут още като Безликия Чарли, произлиза от същински човек – Реймънд Робинсън, който претърпява отблъскващ случай като дребен. Ето неговата история.
Реймънд Робинсън е роден на 29 октомври 1910 като едно обикновено дете. Поне до осмата си година, когато през юни 1919 Рей и приятелите му виждат гнездо на птички на един железопътен мост. Дали е бил провокиран или не, не знаем, само че Рей въпреки всичко се качва на моста, с цел да види дали има пилета в гнездото. Година по-рано 12-годишният Робърт Лител се качва на същия мост и намира гибелта си откакто допира електрически проводник. Твърди се, че Рей и приятелите му знаят за този случай, само че въпреки всичко вземат решение да рискуват. Съответно, когато Рей се покатерва, също го удря ток, само че не се знае от кой тъкмо проводник. Според Бил Фронжек от Музея на влаковете в Пенсилвания, има два проводника: по единия тече към 22 000 волта изменчив ток, а по другия – 1 200 волта прав ток.
Който и ток да е засегнал Рей, предизвиква на момчето тежки изгаряния по гърдите; то губи и двете си очи, част от едното ухо. носа си, едната си ръка под лакътя, а лицето му към устата е мощно обезформено. За разлика от Лител и макар предвижданията на докторите, Рей оцелява. Само два месеца след случая, на 16 август 1919 Daily Times написа: „ Въпреки голямото си страдалчество, момчето е в положително въодушевление “. Доброто въодушевление става негова отличителна линия за изненада на мнозина. Дори един от племенниците му споделя в изявление: „ Той в никакъв случай не се оплакваше от нищо “.
Като възрастен човек Реймънд прекарва часове наред слушайки радио, с цел да си уплътни времето, а прехраната си изкарва като прави изтривалки за обувки и кожени произведения като портфейли и колани. Той обаче заобикаля да излиза от вкъщи си денем, с изключение на за неща като да окоси тревата (което в действителност прави сносно, имайки поради слепотата му).
Носи очила с прикован нос на тях, с цел да прикрие най-малко малко външния си тип, само че от време на време въпреки всичко притегля внимание и то постоянно е отрицателно. Това не му пречи да живее като естествен човек доколкото може и Рей постоянно, да вземем за пример, се разхожда по пътечки в гората като държи единия си крайник на пътеката, а другия отвън нея, с цел да я следва; употребява и бастун.
…
Легендата за Зеления човек стартира през 50-те години, когато водачи виждат Рей по време на нощните му разходки покрай пътя. Местните считат, че индивидът е наименуван „ Зелен “, поради зелените тениски, които Реймънд от време на време носи. Същите локални го назовават Безликия Чарли; единствено външни хора му споделят Зеления човек.
Легендата става все по-популярна и надлежно доста младежи, както и възрастни излизат през нощта, с цел да го намерят и прегледат. Тъй като доста от тях не се отнасят изключително добре, Рей стартира постоянно да се крие в крастите, когато чуе кола.
С някои хора обаче фактически организират откровени диалози с него и го опознават. Семейството му счита, че точно поради такива случаи Рей обича да се разхожда нощем. Много от хората, с които приказва, виждат какъв брой е доброжелателен. Джон Марансиак, локален гражданин, споделя в изявление: „ Когато го видиш до пътя, той нормално се крие измежду дърветата… Не излизаше за всеки… Веднъж щом те опознае обаче идваше при теб. Говореше за времето, какъв брой е топло, такива неща. Никога не го питахме за белезите му и той в никакъв случай не говореше за тях. “
Нощните му разходки обаче стават все по-малко и по-малко с напредването на възрастта му. През 80-те години стопират изцяло, когато се мести в Гериатричен център в Бийвър Каунти (Старчески дом; гериатричен значи старчески). Реймънд Робинсън остава там до гибелта си на 11 юни 1985 (74 години).
