Доклад на НАТО: 83% от българи подкрепят повишение на разходите за отбрана
Според 83 на 100 от българските жители нашата страна би трябвало да харчи повече за защита, на противното мнение са едвам осем на 100, а девет % не могат да преценяват. Това сочат данни от изследване на НАТО, включени в показания през днешния ден годишен доклад за активността на алианса, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според отчета нашата страна предходната година е осигурила за защита средства, равни на 1,54 на 100 от Брутният вътрешен продукт . Докладът регистрира, че към този момент едвам седем страни от алианса покриват задачата разноските да доближават два % от Брутният вътрешен продукт. България извършва поставената от НАТО цел за най-малко 20 на 100 дял на разноските за съоръжение от общия народен бюджет за защита.
Отчита се покачване с осем на 100 в последната година за поддръжката за НАТО измежду жителите на страните от пакта, като по последни данни у нас поддръжка показват 55 на 100, а 31 на 100 са декларирали, че са за овакантяване на алианса. Над половината от участниците в изследването у нас (57 на сто) са на мнение, че участието в НАТО прави военно нахлуване против нашата страна по-малко евентуално и това очакване се споделя от от ден на ден от останалите жители на страни от алианса.
Държавите от НАТО би трябвало да отделят за защита най-малко два % от Брутният вътрешен продукт, прикани през днешния ден генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при представянето на годишния отчет на Алианса.
Той уточни, че отчетът регистрира 2,2 на 100 растеж на отбранителните разноски на страните от алианса. Данните сочат, че 82 на 100 от жителите на страните от пакта възприемат като значими общите действия със Съединени американски щати в региона на сигурността, а над 60 на 100 са на мнение, че участието в алианса понижава вероятността от военно нахлуване против тяхната страна.
Столтенберг добави, че с началото на войната в Украйна пактът е укрепил източния фланг и покачва отбраната на сериозната инфраструктура. По неговите думи алиансът прави оценка Русия като най-значимата опасност за сигурността, наред с тероризма.
Войната в Украйна навлиза във втората година. Президентът Владимир Путин позволи огромна стратегическа неточност с нахлуването в Украйна, очакваше рухването на Киев и на цялата страна до дни или седмици. Мислеше си, че може да пречупи единството на НАТО. Искаше по-малко НАТО, а получи тъкмо противоположното, разяснява Столтенберг.
Той означи, че поради войната Финландия и Швеция са решили да се причислят към пакта и това ще докара до удвояване на дължината на границата сред НАТО и Русия. Столтенберг изрази очакване Анкара да утвърди присъединението на Финландия преди идните в Турция избори. По неговите думи е изцяло несъмнено, че Швеция също ще се причисли към алианса. Важно е Финландия и Швеция да се причислят бързо, без значение дали това ще стане по едно и също време, разясни той.
Президентът Путин желае друга Европа, преглежда демокрацията като опасност. Дори войната да свърши на следващия ден, средата трайно се промени. Войната в Украйна не беше изненада, а трайна последица от поредни нападателни дейности, разяснява генералният секретар.
По неговите думи Украйна би трябвало да реши кои условия за спокойно решение са допустими. Китай би трябвало да стартира да схваща украинската позиция и да влезе в директна връзка с президента Володимир Зеленски, в случай че в действителност се стреми към мир, съобщи Столтенберг. Той означи, че Китай не е осъдил войната. Бих приветствал всяка самодейност, която би довела до обективен и дълготраен мир. Китайското предложение съдържа позитивни детайли, в това число във връзка с независимостта и териториалната целокупност. Това е основна точка от оферти проект на президента Зеленски, означи генералният секретар.
Прекратяване на огъня, което не регистрира украинската териториална целокупност, единствено замразява войната и дава опция на Русия да се възвърне и да нападне още веднъж. Това не би довело до дълготраен мир, а би помогнало Русия да задържи завзетите земи, добави той.
Столтенберг разясни, че няма данни Китай да е доставил на Русия оръжия, само че уточни, че има признаци, че Москва е отправила сходна молба. Той посъветва молбата да не бъде изпълнявана, тъй като ще удължи войната. Китай и Русия се сближават от ден на ден, в навечерието на войната подписаха контракт за безгранична дружба, означи Столтенберг във връзка визитата на китайския президент Си Цзинпин в Москва тази седмица.
Според отчета нашата страна предходната година е осигурила за защита средства, равни на 1,54 на 100 от Брутният вътрешен продукт . Докладът регистрира, че към този момент едвам седем страни от алианса покриват задачата разноските да доближават два % от Брутният вътрешен продукт. България извършва поставената от НАТО цел за най-малко 20 на 100 дял на разноските за съоръжение от общия народен бюджет за защита.
Отчита се покачване с осем на 100 в последната година за поддръжката за НАТО измежду жителите на страните от пакта, като по последни данни у нас поддръжка показват 55 на 100, а 31 на 100 са декларирали, че са за овакантяване на алианса. Над половината от участниците в изследването у нас (57 на сто) са на мнение, че участието в НАТО прави военно нахлуване против нашата страна по-малко евентуално и това очакване се споделя от от ден на ден от останалите жители на страни от алианса.
Държавите от НАТО би трябвало да отделят за защита най-малко два % от Брутният вътрешен продукт, прикани през днешния ден генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при представянето на годишния отчет на Алианса.
Той уточни, че отчетът регистрира 2,2 на 100 растеж на отбранителните разноски на страните от алианса. Данните сочат, че 82 на 100 от жителите на страните от пакта възприемат като значими общите действия със Съединени американски щати в региона на сигурността, а над 60 на 100 са на мнение, че участието в алианса понижава вероятността от военно нахлуване против тяхната страна.
Столтенберг добави, че с началото на войната в Украйна пактът е укрепил източния фланг и покачва отбраната на сериозната инфраструктура. По неговите думи алиансът прави оценка Русия като най-значимата опасност за сигурността, наред с тероризма.
Войната в Украйна навлиза във втората година. Президентът Владимир Путин позволи огромна стратегическа неточност с нахлуването в Украйна, очакваше рухването на Киев и на цялата страна до дни или седмици. Мислеше си, че може да пречупи единството на НАТО. Искаше по-малко НАТО, а получи тъкмо противоположното, разяснява Столтенберг.
Той означи, че поради войната Финландия и Швеция са решили да се причислят към пакта и това ще докара до удвояване на дължината на границата сред НАТО и Русия. Столтенберг изрази очакване Анкара да утвърди присъединението на Финландия преди идните в Турция избори. По неговите думи е изцяло несъмнено, че Швеция също ще се причисли към алианса. Важно е Финландия и Швеция да се причислят бързо, без значение дали това ще стане по едно и също време, разясни той.
Президентът Путин желае друга Европа, преглежда демокрацията като опасност. Дори войната да свърши на следващия ден, средата трайно се промени. Войната в Украйна не беше изненада, а трайна последица от поредни нападателни дейности, разяснява генералният секретар.
По неговите думи Украйна би трябвало да реши кои условия за спокойно решение са допустими. Китай би трябвало да стартира да схваща украинската позиция и да влезе в директна връзка с президента Володимир Зеленски, в случай че в действителност се стреми към мир, съобщи Столтенберг. Той означи, че Китай не е осъдил войната. Бих приветствал всяка самодейност, която би довела до обективен и дълготраен мир. Китайското предложение съдържа позитивни детайли, в това число във връзка с независимостта и териториалната целокупност. Това е основна точка от оферти проект на президента Зеленски, означи генералният секретар.
Прекратяване на огъня, което не регистрира украинската териториална целокупност, единствено замразява войната и дава опция на Русия да се възвърне и да нападне още веднъж. Това не би довело до дълготраен мир, а би помогнало Русия да задържи завзетите земи, добави той.
Столтенберг разясни, че няма данни Китай да е доставил на Русия оръжия, само че уточни, че има признаци, че Москва е отправила сходна молба. Той посъветва молбата да не бъде изпълнявана, тъй като ще удължи войната. Китай и Русия се сближават от ден на ден, в навечерието на войната подписаха контракт за безгранична дружба, означи Столтенберг във връзка визитата на китайския президент Си Цзинпин в Москва тази седмица.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ