Путин взе овчарката Бъфи и ни върна дакела Руменчо
Спомням си един привидно нищожен, само че индикативен епизод от президентстването на Георги Седефчов на синора сред двата му мандата през 2006 година Точно измежду абсурда с мезонета и „ Десетката “ на Иво Инджев, гледах репортаж от някакво видинско село по Българска национална телевизия. Ром на междинна възраст, очевидно добре индоктриниран, обясняваше, че очакванията на етноса са свързани с президента Първанов, тъй като бил „ Социалният президент “. „ А какво значи това? “ – сети се да попита репортерката. „ Значи, че ша дава! “
Три петилетки по-късно още веднъж имаме професионален даващ на „ Дондуков “ 2. Първанов ни даде „ Българската Коледа “ и посланическо място на Никола Филчев в Казахстан, даде ни рога от архар и опрощение за Цветелин Кънчев. Румен Радев обаче подвигна равнището и непосредствено подаде целокупния ни народен гъз на увисналото пишле на Владимир Путин. Може да няма ерекция да ни опъне, само че най-малко да ни го потърка, ей по този начин, с цел да помним кои са двойните ни освободители.
Все ми се коства, че настоящият държавен глава е рестото на Владимирович за овчарката Бъфи, която получи преди време в подарък от Бойко Борисов. Клепоухият дакел Румен сега е най-цитираната персона от ТАСС и РИА Новости, сложил в джоба си сенилни потребни идиоти от интернационално значение като Роджър Уотърс, Оливър Стоун и Ноам Чомски. „ Виждането, че би трябвало да има война до цялостен провал на едната страна неизбежно и последователно ни тласка към световен спор с опция за нуклеарно самоизтребление “, избълва аварийният военачалник оня ден, като че ли четеше непосредствено от туитъра на побърканото джудже Дмитрий Медведев. Само пропусна да добави по какъв начин ще бъдат превърнати в радиоактивна пепел всякакви там поляци, германци, французи, само че то се разбираше сред редовете.
Това, което Радев претърпява в последните месеци, е мъчно да се дефинира с еднороден социологически или психически термин. Става въпрос за нещо като противоположен катарзис в Аристотеловия смисъл на душевно ликвидиране посредством боязън и съчувствие. Тук приказваме по-скоро за прекосяване към най-малкото общо кратно на личността и най-долните й и примитивни зависимости и инстинкти. Превръщането на един офицер в агитационен рупор, на един политик в идеологизиран мечтател, на един мъж в дакел.
От зората на кървавата болшевишка гражданска война преди повече от век заблудени, платени или искрено неуравновесени комуноидни интелектуалци, наричани за улеснение от В. И. Ленин „ потребни идиоти “, бълват дитирамби за съветския свят, светлото бъдеще и щастието на народите под смрадливия ботуш за монголоидната Империя на злото. Само че няма по какъв начин да присъединим Радев към тази колкото забавна, толкоз и противна каста, тъй като той интелектуалец напълно не е, идеологически е изцяло неангажиран, а равновесието му е добре документирано с коремни претъркаляния на лоста.
Опасявам се, че държавният ни глава не е конфигуриран от дъртия кагебеец Леонид Решетников, а по лична воля се е трансформирал в кремълски домакински любим. Маниакалната му упоритост докара до предпочитание да яхне русофилска вълна, да се самоподложи като прокси на Путин, защото пътят му на Запад беше блокиран първо от Борисов, а по-късно от Петков и Василев. Актуална версия на доброволните доносници на Държавна сигурност от близкото минало, които не са вербувани, а сами са се натискали да топят сътрудници и родственици за една командировка в Германска демократична република и жигула без ред. Със същия жар, с който повтаря опорките на Медведев, той би прегърнал и Си Дзинпин, и Байдън, и Вучич даже. Той не е сътрудник, русофил или подкупник, той е просто дакел.
Три петилетки по-късно още веднъж имаме професионален даващ на „ Дондуков “ 2. Първанов ни даде „ Българската Коледа “ и посланическо място на Никола Филчев в Казахстан, даде ни рога от архар и опрощение за Цветелин Кънчев. Румен Радев обаче подвигна равнището и непосредствено подаде целокупния ни народен гъз на увисналото пишле на Владимир Путин. Може да няма ерекция да ни опъне, само че най-малко да ни го потърка, ей по този начин, с цел да помним кои са двойните ни освободители.
Все ми се коства, че настоящият държавен глава е рестото на Владимирович за овчарката Бъфи, която получи преди време в подарък от Бойко Борисов. Клепоухият дакел Румен сега е най-цитираната персона от ТАСС и РИА Новости, сложил в джоба си сенилни потребни идиоти от интернационално значение като Роджър Уотърс, Оливър Стоун и Ноам Чомски. „ Виждането, че би трябвало да има война до цялостен провал на едната страна неизбежно и последователно ни тласка към световен спор с опция за нуклеарно самоизтребление “, избълва аварийният военачалник оня ден, като че ли четеше непосредствено от туитъра на побърканото джудже Дмитрий Медведев. Само пропусна да добави по какъв начин ще бъдат превърнати в радиоактивна пепел всякакви там поляци, германци, французи, само че то се разбираше сред редовете.
Това, което Радев претърпява в последните месеци, е мъчно да се дефинира с еднороден социологически или психически термин. Става въпрос за нещо като противоположен катарзис в Аристотеловия смисъл на душевно ликвидиране посредством боязън и съчувствие. Тук приказваме по-скоро за прекосяване към най-малкото общо кратно на личността и най-долните й и примитивни зависимости и инстинкти. Превръщането на един офицер в агитационен рупор, на един политик в идеологизиран мечтател, на един мъж в дакел.
От зората на кървавата болшевишка гражданска война преди повече от век заблудени, платени или искрено неуравновесени комуноидни интелектуалци, наричани за улеснение от В. И. Ленин „ потребни идиоти “, бълват дитирамби за съветския свят, светлото бъдеще и щастието на народите под смрадливия ботуш за монголоидната Империя на злото. Само че няма по какъв начин да присъединим Радев към тази колкото забавна, толкоз и противна каста, тъй като той интелектуалец напълно не е, идеологически е изцяло неангажиран, а равновесието му е добре документирано с коремни претъркаляния на лоста.
Опасявам се, че държавният ни глава не е конфигуриран от дъртия кагебеец Леонид Решетников, а по лична воля се е трансформирал в кремълски домакински любим. Маниакалната му упоритост докара до предпочитание да яхне русофилска вълна, да се самоподложи като прокси на Путин, защото пътят му на Запад беше блокиран първо от Борисов, а по-късно от Петков и Василев. Актуална версия на доброволните доносници на Държавна сигурност от близкото минало, които не са вербувани, а сами са се натискали да топят сътрудници и родственици за една командировка в Германска демократична република и жигула без ред. Със същия жар, с който повтаря опорките на Медведев, той би прегърнал и Си Дзинпин, и Байдън, и Вучич даже. Той не е сътрудник, русофил или подкупник, той е просто дакел.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ