Онази другата пандемия, за която не обичаме да говорим
Споделяме с вас текста за Glamour на Селесте Хедли, публицист, радиоводещ и създател на бестселъри. Материалът е оповестен със съкращения.
Съвременното ни общество е в по-добра позиция да се оправи с една пандемия и в това време по-неподготвено от всеки път. Не става въпрос за медицинските процедури, тестванията и хоспитализацията, които несъмнено са от основна значимост. Тук приказваме за човешките заимоотношения.
През 2020-та сме по-самотни и изолирани от всеки различен миг от човешката история. До известна степен е доста по-лесно да останем под карантина. Имаме софтуерната опция да работим от у дома, без това да повлияе на кариерата ни. Можем да поръчваме по интернет всичко, от което се нуждаем, и даже да се консултираме с персоналния ни доктор посредством обществените мрежи.
iStock
Изолацията ни прави по-уязвими.
Когато светът е изправен пред рецесия, хората имат потребност един от различен, с цел да оцелеят. Основният принцип на нашето оцеляване е отборният дух. Може и да сме по-бавни от другите типове, да нямаме защитна багра, само че знаeм по какъв начин да споделяме между тях по-добре от всички останали живи същества на тази планета. Когато сме изправени пред компликации, ги преодоляваме дружно.
Обществото ни става все по-ангажирано, по-асоциално и по-самотно. Според редица изследвания обществената изолираност нараства двойно от 90-те години насам и може да бъде смъртоносна. Чувството за самотност усилва риска от ранна гибел с 25-30%.
iStock
От позиция на връзката през днешния ден сме по-свързани от всеки път. Ако не можем да открием някого по имейл, можем да му изпратим известие. Ако в действителност е незабавно, можем да го потърсим по телефона. Разбира се, обществените мрежи също са алтернатива. Но в случай че един "лайк " удовлетворява потребността ни за социализация, всички бихме усетили мощно възприятие за принадлежност към огромен колектив. Е, нещата не се случват тъкмо по този метод.
Част от казуса е, че ние заобикаляме да изрязаваме главните ни човешки прекарвания, тъй като са "неефективни " - досада, дълги телефонни диалози, участие в клуб, занимания. Гледаме с трогване на анахронизмите от предишното, когато хората имаха повече време да практикуват обичаните си занимания. Но не е ли по-логично нашите предшественици да са разполагали с по-малко време от нас? Все отново имаме микрофълнови печки, миялни, аларми за пробуждане и интернет!
Ако пресметнем какъв брой време ни икономисват актуалните технологии, не би трябвало ли да разполагаме с задоволително време, с цел да вършим всичко, което обичаме?
iStock
Дълбокото, същинско другарство е допустимо даже по време на рецесия.
Мозъците и телата ни черпят редица позитиви от пълноценното другарство. Изследванията демонстрират, че интензивният обществен живот доста понижава риска от инфаркт. Хората, които се усещат добре в обкръжението си, живеят по-дълго, изпитват по-малко стрес и са по-склонни да настояват, че животът им е пълностоен.
iStock
Самотата е предизвестие на мозъка ни. Това е нашият биологичен светлинен знак за нарушен баланс. Усамотението не е нещо безусловно неприятно, в някои случаи е даже належащо. Но обществената изолираност, в която сме сложени през днешния ден, е изтощителна и рискова. Пълноценното другарство е горивото, което поддържа когнитивния ни прочувствен мотор.
Не игнорирайте алената предупредителна лампичка, нуждаем се един от различен. Следващия път, когато тя светне, затворете преносимия компютър си и се обадете на ваш непосредствен. Разбира се, в този момент не е времето за занимания навън и директен физически контакт, само че можем да си помечтаем за всички тези прелестни неща, които желаеме да преживеем. Започнете конферентен диалог с сътрудниците ви, поканете роднините си на видео чат, изпратете фотография на обичания си човек.
Покажете се на света - безусловно и метафорично.
Засега това ще бъде изцяло задоволително.
Съвременното ни общество е в по-добра позиция да се оправи с една пандемия и в това време по-неподготвено от всеки път. Не става въпрос за медицинските процедури, тестванията и хоспитализацията, които несъмнено са от основна значимост. Тук приказваме за човешките заимоотношения.
През 2020-та сме по-самотни и изолирани от всеки различен миг от човешката история. До известна степен е доста по-лесно да останем под карантина. Имаме софтуерната опция да работим от у дома, без това да повлияе на кариерата ни. Можем да поръчваме по интернет всичко, от което се нуждаем, и даже да се консултираме с персоналния ни доктор посредством обществените мрежи.
iStock Изолацията ни прави по-уязвими.
Когато светът е изправен пред рецесия, хората имат потребност един от различен, с цел да оцелеят. Основният принцип на нашето оцеляване е отборният дух. Може и да сме по-бавни от другите типове, да нямаме защитна багра, само че знаeм по какъв начин да споделяме между тях по-добре от всички останали живи същества на тази планета. Когато сме изправени пред компликации, ги преодоляваме дружно.
Обществото ни става все по-ангажирано, по-асоциално и по-самотно. Според редица изследвания обществената изолираност нараства двойно от 90-те години насам и може да бъде смъртоносна. Чувството за самотност усилва риска от ранна гибел с 25-30%.
iStock От позиция на връзката през днешния ден сме по-свързани от всеки път. Ако не можем да открием някого по имейл, можем да му изпратим известие. Ако в действителност е незабавно, можем да го потърсим по телефона. Разбира се, обществените мрежи също са алтернатива. Но в случай че един "лайк " удовлетворява потребността ни за социализация, всички бихме усетили мощно възприятие за принадлежност към огромен колектив. Е, нещата не се случват тъкмо по този метод.
Част от казуса е, че ние заобикаляме да изрязаваме главните ни човешки прекарвания, тъй като са "неефективни " - досада, дълги телефонни диалози, участие в клуб, занимания. Гледаме с трогване на анахронизмите от предишното, когато хората имаха повече време да практикуват обичаните си занимания. Но не е ли по-логично нашите предшественици да са разполагали с по-малко време от нас? Все отново имаме микрофълнови печки, миялни, аларми за пробуждане и интернет!
Ако пресметнем какъв брой време ни икономисват актуалните технологии, не би трябвало ли да разполагаме с задоволително време, с цел да вършим всичко, което обичаме?
iStock Дълбокото, същинско другарство е допустимо даже по време на рецесия.
Мозъците и телата ни черпят редица позитиви от пълноценното другарство. Изследванията демонстрират, че интензивният обществен живот доста понижава риска от инфаркт. Хората, които се усещат добре в обкръжението си, живеят по-дълго, изпитват по-малко стрес и са по-склонни да настояват, че животът им е пълностоен.
iStock Самотата е предизвестие на мозъка ни. Това е нашият биологичен светлинен знак за нарушен баланс. Усамотението не е нещо безусловно неприятно, в някои случаи е даже належащо. Но обществената изолираност, в която сме сложени през днешния ден, е изтощителна и рискова. Пълноценното другарство е горивото, което поддържа когнитивния ни прочувствен мотор.
Не игнорирайте алената предупредителна лампичка, нуждаем се един от различен. Следващия път, когато тя светне, затворете преносимия компютър си и се обадете на ваш непосредствен. Разбира се, в този момент не е времето за занимания навън и директен физически контакт, само че можем да си помечтаем за всички тези прелестни неща, които желаеме да преживеем. Започнете конферентен диалог с сътрудниците ви, поканете роднините си на видео чат, изпратете фотография на обичания си човек.
Покажете се на света - безусловно и метафорично.
Засега това ще бъде изцяло задоволително.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ