Бистра Винарова и Никос Казандзакис: Историята на едно писмо, което остана без отговор
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Първото независимо показване на произведения на Бистра Винарова – изложбата с графики през лятото на 1922 година във Виена, провокира интерес и измежду артистичните среди и измежду по-широк кръг интелектуалци ценители. Сред тях е и световноизвестният през днешния ден гръцки публицист, стихотворец и мъдрец Никос Казандзакис.
Най-бележитите му романи са оповестени през 40-те и 50-те години, а през втората половина на ХХ век за повишаване известността му като публицист способстват филмовите акомодации от известни режисьори на романите му „ Алексис Зорбас “ (през 1964) и „ Последното прелъщение “ (през 1988).
Независимо от административните му назначения (от 1919 година е шеф в гръцкото министерство на обществените грижи), Казандзакис постоянно пътува. През началото на 1920-те години живее в Берлин и за малко се открива във Виена, където се отдава на литературна активност.
Повлиян от Анри Бергсон, негов учител по философия в Париж, Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, будистката философия, своето виждане за света показва в творбата си „ Спасители на Бога (Аскетика) “ (1927), написана когато обитава в Берлин, с постоянно цитираните начални думи: „ Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна пропаст вървим; светлото пространство сред тях назоваваме Живот “ (Никос Казандзакис. „ Аскетика “, С., 1993). „ Аскетика “ е най-продаваната негова книга в модерна Гърция.
Графиките на Бистра Винарова във виенската галерия през 1922 година впечатляват Казандзакис, тъй като открива в тях образното отражение на модерното мислене – като философия, знание за индивида и лиричен израз.
„ Развълнуван до дъното на сърцето си “, на 19 август 1922 година, след несполучливи опити да се срещне с художничката, той ѝ оставя писмо, в което показва своята признателност за дълбокото възприятие, което будят нейните творби, и желанието си „ да стисне българската ръка, която е основала тези чудеса “.
Бистра Винарова е схванала за интереса от страна на огромния публицист освен към картините ѝ, само че и към нея самата. Безспорно поласкана от вниманието на писателя, макар съмненията си, художничката не прави опит за такава среща.
Интересна е по-късната интерпретация от сина на Бистра Винарова и Симеон Радев за неосъществената среща сред българската художничка и гръцкия публицист. В този роман Траян Радев изяснява този отвод като съзнателен жест – отвод да одобри протегната ръка от представител на страна, чиито политики са били враждебни към България.
Не можем да приемем без запаси тази интерпретация, направена години по-късно, само че би трябвало да се регистрира настроението на българското общество в годините след двете национални произшествия, както и фамилното патриотично образование на дъщерята на ген. Винаров. Но в този стадий на креативно развиване тя е увлечена и от международните наднационални метафизичен възгледи и хармония. Това е времето на мимолетната, въпреки и задочна, среща сред известния публицист и даровитата българка.
В сложните следвоенни времена в Европа Бистра Винарова се оправя с интензивност в разнообразни посоки – рисува, излага свои картини, извършва даже поръчки за фина шивашка работа, оказва помощ на околните и на Червения кръст.
Дейна и амбициозна, горда и състрадателна – такава е Бистра Винарова в нейните нелеки, само че ярки креативен години.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Първото независимо показване на произведения на Бистра Винарова – изложбата с графики през лятото на 1922 година във Виена, провокира интерес и измежду артистичните среди и измежду по-широк кръг интелектуалци ценители. Сред тях е и световноизвестният през днешния ден гръцки публицист, стихотворец и мъдрец Никос Казандзакис.
Най-бележитите му романи са оповестени през 40-те и 50-те години, а през втората половина на ХХ век за повишаване известността му като публицист способстват филмовите акомодации от известни режисьори на романите му „ Алексис Зорбас “ (през 1964) и „ Последното прелъщение “ (през 1988).
Независимо от административните му назначения (от 1919 година е шеф в гръцкото министерство на обществените грижи), Казандзакис постоянно пътува. През началото на 1920-те години живее в Берлин и за малко се открива във Виена, където се отдава на литературна активност.
Повлиян от Анри Бергсон, негов учител по философия в Париж, Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, будистката философия, своето виждане за света показва в творбата си „ Спасители на Бога (Аскетика) “ (1927), написана когато обитава в Берлин, с постоянно цитираните начални думи: „ Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна пропаст вървим; светлото пространство сред тях назоваваме Живот “ (Никос Казандзакис. „ Аскетика “, С., 1993). „ Аскетика “ е най-продаваната негова книга в модерна Гърция.
Графиките на Бистра Винарова във виенската галерия през 1922 година впечатляват Казандзакис, тъй като открива в тях образното отражение на модерното мислене – като философия, знание за индивида и лиричен израз.
„ Развълнуван до дъното на сърцето си “, на 19 август 1922 година, след несполучливи опити да се срещне с художничката, той ѝ оставя писмо, в което показва своята признателност за дълбокото възприятие, което будят нейните творби, и желанието си „ да стисне българската ръка, която е основала тези чудеса “.
Бистра Винарова е схванала за интереса от страна на огромния публицист освен към картините ѝ, само че и към нея самата. Безспорно поласкана от вниманието на писателя, макар съмненията си, художничката не прави опит за такава среща.
Интересна е по-късната интерпретация от сина на Бистра Винарова и Симеон Радев за неосъществената среща сред българската художничка и гръцкия публицист. В този роман Траян Радев изяснява този отвод като съзнателен жест – отвод да одобри протегната ръка от представител на страна, чиито политики са били враждебни към България.
Не можем да приемем без запаси тази интерпретация, направена години по-късно, само че би трябвало да се регистрира настроението на българското общество в годините след двете национални произшествия, както и фамилното патриотично образование на дъщерята на ген. Винаров. Но в този стадий на креативно развиване тя е увлечена и от международните наднационални метафизичен възгледи и хармония. Това е времето на мимолетната, въпреки и задочна, среща сред известния публицист и даровитата българка.
В сложните следвоенни времена в Европа Бистра Винарова се оправя с интензивност в разнообразни посоки – рисува, излага свои картини, извършва даже поръчки за фина шивашка работа, оказва помощ на околните и на Червения кръст.
Дейна и амбициозна, горда и състрадателна – такава е Бистра Винарова в нейните нелеки, само че ярки креативен години.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ