Илия Лазаров: На 4 февруари 1997г. президентът Петър Стоянов промени посоката на развитие на България
Сподели
На 4 февруари 1997 година, преди 27 години се случва трагично събитие, което трансформира хода на най-новата българска история. На тази дата новоизбраният президент Петър Стоянов отхвърля да даде на Българска социалистическа партия мандат за гласоподаване на ново държавно управление, откакто предходното държавно управление на тази партия, отпред с Жан Виденов, е подало оставка. Всичко това се случва на фона на ежедневни митинги против ръководството на Българска социалистическа партия съвсем на всички места в страната. Центърът на София е окупиран от студенти и гневни жители. На Орлов мост се палят гуми. В страната има хиперинфлация и дефицит на хранителни артикули. Именно това е повода президентът Стоянов да откаже мандата за съставянето на второ държавно управление от Българска социалистическа партия и да свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който от социалистическата партия дефинитивно се отхвърлят от концепцията си за второ държавно управление. Така се отваря пътят за нови избори, извоювани през лятото същата година от Съюз на демократичните сили, отпред с Иван Костов.
И тогава, и в този момент буди интерес въпросът какво тъкмо се случи на 4 февруари. Питаме за това господин Илия Лазаров, някогашен шеф кабинет на тогавашния държавен глава.
– Г-н Лазаров, Вие бяхте ли непосреден очевидец на тези събития?
– Да, несъмнено. Бях зад тила на президента, когато той отвори досието, поднесена от господин Добрев и господин Първанов – единствената директория, която те носеха, лъжата за „ втора директория “ се появи много по-късно. В досието беше предлагането за втори кабинет на Българска социалистическа партия, отпред с Николай Добрев като министър-председател и министри за всички ресори. Президентът върна досието и съобщи, че не може да допусне сформиране на втори кабинет на Българска социалистическа партия. Това се случи пред очите на всички публицисти, а непосредствено до него бяхме аз, Нери Терзиева и Константин Тодоров. За нас този акт не беше огромна изненада, защото президентът няколко пъти бе призовал публично БСП да се откаже от мандата в името на гражданския мир. Два дни преди този момент беше направил особено изказване и всички вестници го отразиха със заглавие „ Г-н Добрев, в името на България, откажете се от мандата! “ Има и още нещо, което малцина знаят – след встъпването му в служба, Петър Стоянов бе поканен на частна вечеря в резиденцията на холандския дипломат. Там бяха всички посланици от Европейски Съюз и НАТО и на вечерята те показаха много ясно мнението си, че президентът би трябвало да даде мандата за второ държавно управление на Българска социалистическа партия, тъй като такава е конституцията на България. Стоянов категорично съобщи, че в случай че това се случи, в България може да стартира гражданска война и беше хладнокръвен в своята позиция. И когато през днешния ден внушават за „ Посолството “, винаги се сещам за този случай. Един новоизбран президент не послуша мнението на всички западни посолства, взети дружно, а пое отговорността върху себе си. Решението му беше историческо.
– Какво се случи откакто президентът отхвърли мандата?
– След като отхвърли мандата, Президентът ни събра незабавно в неговия кабинет и подреди по най-бърз метод да свикаме КСНС. А това значи представителите на всички парламентарни сили и основните министри от кабинета в оставка. Помня, че за нас това беше огромно изпитание, тъй като те трябваше да бъдат в президентството в 2 следобяд. Сега разбирам какъв брой значимо е било това да се случи още в същия ден, тъй като иначе Петър Стоянов щеше да бъде упрекнат в нарушение на Конституцията.
– Какво се случи по време на КСНС?
– Президентът даде на първо време думата на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, Ламбов, който беше от Българска социалистическа партия, само че напълно почтено сподели, че обстановката в страната е непредвидима.
Достатъчна е една искра, с цел да се стигне до най-лошото. Спомням си, че тогава президентът сподели, че не може да разреши да се играе с огъня. Каза им още, че страната няма парламент, няма кабинет и цялата отговорност за ориста на България е в неговите ръце. Кой ще понесе отговорността, в случай че стартира революция? Спомням си, че беше извънредно внезапен и това обърна настроенията измежду членовете на Консултативния съвет. Те поддържаха Стоянов и също желаеха Българска социалистическа партия да се откаже от съставянето на второ държавно управление. Така, към 6 часа следобяд Българска социалистическа партия се отхвърли и България навлезе в нова фаза. До съставянето на новото държавно управление на Иван Костов президентът и назначеният от него длъжностен кабинет свършиха още 2 неща, за които се искаше безапелационна политическа воля – подадохме молбата за участие в НАТО и започнахме договарянията за въвеждане на валутен ръб, с помощта на което получихме и първия заем. Иначе нямахме пари даже за заплати. По това време единствено президентът можеше да поеме сходен ангажимент, тъй като беше единственият престиж в страната – рейтингът му беше 90%.
– Как оценявате от днешна позиция случилото се тогава?
– Може и да съм привързан – въпреки всичко аз бях негов шеф кабинет по това време, само че в случай че не бяха енергичните и решителни дейности на Петър Стоянов, днес можехме да сме в напълно друга обстановка. Всъщност, той еднолично, за няколко месеца промени посоката на развиване на България: реши политическата рецесия на 4 февруари, подадохме молбата за НАТО, започнахме процеса за въвеждане на валутния борд и отворихме пътя на страната ни към Европа. България внезапно стана забавна, започнаха да ни посещават държавни глави и ръководители на най-големите западни демокрации – нещо, което не е било до тогава, а и по-късно. Спомнете си Бил Клинтън, днешният английски крал – тогава принц Чарлз, английският министър председател Тони Блеър, кралят на Швеция, кралиците на Дания и Нидерландия и други. Мисля, че това е и голямата историческа заслуга на Петър Стоянов – че съумя да промени визията за България. От обезсърчителен руски спътник, Европа стартира да гледа на нас като на народ с европейски обичаи и европейско бъдеще, на който може да се има доверие.
Разбира се, държавното управление на Съюз на демократичните сили по-късно направи доста за реализирането на промяната, само че Петър Стоянов остана до края на мандата си европейското лице на тази промяна.
Спомням си какво написа италианският вестник „ Авенире “ тогава: „ И бившите комунисти от време на време се предават…Главен воин на непредвидената развръзка в България е президентът Петър Стоянов. “
*Интервюто е обещано за вестник Публикувано е със съкращения и със единодушието на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 4 февруари 1997 година, преди 27 години се случва трагично събитие, което трансформира хода на най-новата българска история. На тази дата новоизбраният президент Петър Стоянов отхвърля да даде на Българска социалистическа партия мандат за гласоподаване на ново държавно управление, откакто предходното държавно управление на тази партия, отпред с Жан Виденов, е подало оставка. Всичко това се случва на фона на ежедневни митинги против ръководството на Българска социалистическа партия съвсем на всички места в страната. Центърът на София е окупиран от студенти и гневни жители. На Орлов мост се палят гуми. В страната има хиперинфлация и дефицит на хранителни артикули. Именно това е повода президентът Стоянов да откаже мандата за съставянето на второ държавно управление от Българска социалистическа партия и да свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който от социалистическата партия дефинитивно се отхвърлят от концепцията си за второ държавно управление. Така се отваря пътят за нови избори, извоювани през лятото същата година от Съюз на демократичните сили, отпред с Иван Костов.
И тогава, и в този момент буди интерес въпросът какво тъкмо се случи на 4 февруари. Питаме за това господин Илия Лазаров, някогашен шеф кабинет на тогавашния държавен глава.
– Г-н Лазаров, Вие бяхте ли непосреден очевидец на тези събития?
– Да, несъмнено. Бях зад тила на президента, когато той отвори досието, поднесена от господин Добрев и господин Първанов – единствената директория, която те носеха, лъжата за „ втора директория “ се появи много по-късно. В досието беше предлагането за втори кабинет на Българска социалистическа партия, отпред с Николай Добрев като министър-председател и министри за всички ресори. Президентът върна досието и съобщи, че не може да допусне сформиране на втори кабинет на Българска социалистическа партия. Това се случи пред очите на всички публицисти, а непосредствено до него бяхме аз, Нери Терзиева и Константин Тодоров. За нас този акт не беше огромна изненада, защото президентът няколко пъти бе призовал публично БСП да се откаже от мандата в името на гражданския мир. Два дни преди този момент беше направил особено изказване и всички вестници го отразиха със заглавие „ Г-н Добрев, в името на България, откажете се от мандата! “ Има и още нещо, което малцина знаят – след встъпването му в служба, Петър Стоянов бе поканен на частна вечеря в резиденцията на холандския дипломат. Там бяха всички посланици от Европейски Съюз и НАТО и на вечерята те показаха много ясно мнението си, че президентът би трябвало да даде мандата за второ държавно управление на Българска социалистическа партия, тъй като такава е конституцията на България. Стоянов категорично съобщи, че в случай че това се случи, в България може да стартира гражданска война и беше хладнокръвен в своята позиция. И когато през днешния ден внушават за „ Посолството “, винаги се сещам за този случай. Един новоизбран президент не послуша мнението на всички западни посолства, взети дружно, а пое отговорността върху себе си. Решението му беше историческо.
– Какво се случи откакто президентът отхвърли мандата?
– След като отхвърли мандата, Президентът ни събра незабавно в неговия кабинет и подреди по най-бърз метод да свикаме КСНС. А това значи представителите на всички парламентарни сили и основните министри от кабинета в оставка. Помня, че за нас това беше огромно изпитание, тъй като те трябваше да бъдат в президентството в 2 следобяд. Сега разбирам какъв брой значимо е било това да се случи още в същия ден, тъй като иначе Петър Стоянов щеше да бъде упрекнат в нарушение на Конституцията.
– Какво се случи по време на КСНС?
– Президентът даде на първо време думата на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, Ламбов, който беше от Българска социалистическа партия, само че напълно почтено сподели, че обстановката в страната е непредвидима.
Достатъчна е една искра, с цел да се стигне до най-лошото. Спомням си, че тогава президентът сподели, че не може да разреши да се играе с огъня. Каза им още, че страната няма парламент, няма кабинет и цялата отговорност за ориста на България е в неговите ръце. Кой ще понесе отговорността, в случай че стартира революция? Спомням си, че беше извънредно внезапен и това обърна настроенията измежду членовете на Консултативния съвет. Те поддържаха Стоянов и също желаеха Българска социалистическа партия да се откаже от съставянето на второ държавно управление. Така, към 6 часа следобяд Българска социалистическа партия се отхвърли и България навлезе в нова фаза. До съставянето на новото държавно управление на Иван Костов президентът и назначеният от него длъжностен кабинет свършиха още 2 неща, за които се искаше безапелационна политическа воля – подадохме молбата за участие в НАТО и започнахме договарянията за въвеждане на валутен ръб, с помощта на което получихме и първия заем. Иначе нямахме пари даже за заплати. По това време единствено президентът можеше да поеме сходен ангажимент, тъй като беше единственият престиж в страната – рейтингът му беше 90%.
– Как оценявате от днешна позиция случилото се тогава?
– Може и да съм привързан – въпреки всичко аз бях негов шеф кабинет по това време, само че в случай че не бяха енергичните и решителни дейности на Петър Стоянов, днес можехме да сме в напълно друга обстановка. Всъщност, той еднолично, за няколко месеца промени посоката на развиване на България: реши политическата рецесия на 4 февруари, подадохме молбата за НАТО, започнахме процеса за въвеждане на валутния борд и отворихме пътя на страната ни към Европа. България внезапно стана забавна, започнаха да ни посещават държавни глави и ръководители на най-големите западни демокрации – нещо, което не е било до тогава, а и по-късно. Спомнете си Бил Клинтън, днешният английски крал – тогава принц Чарлз, английският министър председател Тони Блеър, кралят на Швеция, кралиците на Дания и Нидерландия и други. Мисля, че това е и голямата историческа заслуга на Петър Стоянов – че съумя да промени визията за България. От обезсърчителен руски спътник, Европа стартира да гледа на нас като на народ с европейски обичаи и европейско бъдеще, на който може да се има доверие.
Разбира се, държавното управление на Съюз на демократичните сили по-късно направи доста за реализирането на промяната, само че Петър Стоянов остана до края на мандата си европейското лице на тази промяна.
Спомням си какво написа италианският вестник „ Авенире “ тогава: „ И бившите комунисти от време на време се предават…Главен воин на непредвидената развръзка в България е президентът Петър Стоянов. “
*Интервюто е обещано за вестник Публикувано е със съкращения и със единодушието на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ