Изборна карта: Как се променят гласовете за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ през годините
Сподели
Месец преди началото на предизборната акция социологическите организации предвиждат все по-голяма разлика сред някогашните ръководещи обединения ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната-Демократична България (ПП-ДБ).
На идните избори досегашните сътрудници във властта ще се изправят един против различен за гласовете на гласоподавателите.
Как се движат гласовете на двете обединения през годините?
На 9-и юни ще бъдат извършени избори 2 в 1. На тях с изключение на за Европейски парламент ще гласуваме и за Народно заседание за шести път в последните 3 години.
А в идната акция досегашните сътрудници във властта ще се изправят един против различен за гласовете на гласоподавателите.
В тази обстановка екипът на ревизира по какъв начин се е трансформирала електоралната поддръжка за ГЕРБ – една от най-големите партии у нас в последните 15 години.
През 2013 година след съвсем цялостен управнически мандат ГЕРБ получава 1 081 605 гласа или над 30.5% поддръжка.
Въпреки че е първа политическа мощ, тя не съумява да образува кабинет и остава съпротива на съдружното държавно управление сред Българска социалистическа партия за България и Движение за права и свободи, от института.
То обаче подава оставка след продължителни митинги, провокирани от предлагането Делян Пеевски да стане ръководител на ДАНС. Така на идващите избори през есента на 2014 година
ГЕРБ получава поддръжката на 32.6% или 1 072 491 гласа и образува държавно управление дружно с Реформаторския блок и АБВ.
То ръководи година и половина и подава оставка поради загубата на претендента на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 година
На последвалия парламентарен избор в края на март 2017 година, ГЕРБ усилва поддръжката си и доближава 34% или 1 147 292 гласа. Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години.
В акциите от 2021 година насам гласовете на ГЕРБ варират сред 596 хиляди (22.7%) и 838 хиляди (26.2%).
Различни са факторите, които въздействат на резултатите на партията в този интервал. От една страна това са гражданските митинги от 2020 година и сериозното неодобрение от наличието на ГЕРБ във властта близо десетилетие. От друга – появяването на новите политически планове “Има подобен народ ” през април 2021 година и “Продължаваме Промяната ” през ноември 2021 година, които се обявиха като опция на статуквото.
Докато ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ в Народното събрание, то депутатите ѝ в Народното събрание са намалели сензитивно – от 97 през 2013 година на 69 в актуалното Народно заседание.
Видно е, че ГЕРБ резервира относителното си въздействие в множеството региони в страната, макар намалялата поддръжка за партията в безспорен брой гласове.
Какво би се случило обаче, в случай че групировката успее да възвърне доверието на тези хора, които са дали своят вот за нея през 2013 година? Вероятно тя още веднъж ще се трансформира в главния политически индивид в страната.
С оглед на това най-важният въпрос, който стои пред ГЕРБ, е по какъв начин партията да притегли още веднъж тези гласоподаватели, които в предишното са били нейни симпатизанти, само че след това са се отдръпнали от нея.
В тази връзка ГЕРБ би трябвало да направи оценка на какво се дължи загубата на тези гласове и да създаде тактиката си по този начин, че да притегли най-малко част от тях назад. Ако партията успее да направи това, то тя ще възвърне водещата си роля в ръководството на страната, се показва в изследването на ИРПС.
Партиите в обединението ПП-ДБ и изборните им резултати
През 2017 година новосъздаденото Движение Дa България и учредената през 2005-та Демократи за мощна България (ДСБ) се явяват поотделно на парламентарните избори.
Тогава нито една от двете обединения не съумява да влезе в Народното събрание.
Четири години по-късно, през април 2021 година те се сплотяват и дружно съумяват да привлекат гласовете на обичайна демократична общественост в страната и да получат 302 хиляди гласа (9.45%), които се равняват на 27 мандата, демонстрира.
През юли 2021 година обединението получава още по-голяма поддръжка – 345 хиляди гласа (12.64%) и 34 мандата в Народното събрание.
През ноември 2021 година в следващата предварителна предизборна акция се включва и Продължаваме Промяната, част от водачите на която са били съоснователи на Демократична България.
Така не е учудващо, че има припокриване сред електората на двете обединения. В резултат Демократична България получава единствено 167 хиляди гласа (6.4%), а Политическа партия притегля 673 хиляди гласа (25.7%) и става първа политическа мощ.
През октомври 2022 година двете обединения още веднъж се явяват независимо на изборите, като резултатите им са 187 хиляди гласа (7,5%) за Демократична България и 506 хиляди (20.2%) за Политическа партия.
Едва на последните парламентарни избори двете обединения се явяват дружно, само че това решение към този момент е закъсняло за част от гласоподавателите и гласовете, които обединението ПП-ДБ получава, са 621 хиляди
Сред аргументите за това е и намаляващата изборна интензивност след провеждането на пет предизборни акции за две години.
Същевременно социологически изследвания демонстрират, че демократичната общественост по-скоро не харесва по-левите представители на Политическа партия.
Не на последно място огромна част от електората на Продължаваме Промяната включва и гласоподаватели на президента Румен Радев и ИТН, които не поддържат по-десните партии в обединението.
Резултатите за двете години – 2021 година и 2023 година, демонстрират, че обединението е изгубила мандати в редица региони.
Сред тях са и някои от най-големите като София 25 Изменник на родината, Варна и Бургас. От ПП-ДБ не съумяват да разширят поддръжката си в нито един от 31-те изборни региона.
Така като общия брой депутатски места, които получават ПП-ДБ през април 2023, е 64 (впоследствие депутатът Радостин Василев, определен от Плевен, напусна обединението и стана самостоятелен национален представител).
Основният въпрос, който резултатите обрисуват, е по какъв начин обединението да притегли още веднъж тези гласоподаватели, които през 2021 година гласоподаваха поотделно за обединенията Политическа партия и Демократична България.
Още повече, че директно преди старта на актуалната предизборна акция от обединяването се отделиха партиите Зелено придвижване и Средна европейска класа.
Лидерите на обединението би трябвало да изработят тактиката си по подобен метод, че да намерят послания, сплотяващи гласоподавателите на двете обединения по тематики, значими за тях. Дали ще съумеят да го създадат, ще стане ясно напълно скоро.
Само по този начин ПП-ДБ ще може да възвърне позициите си в бъдещото Народно заседание и да взе участие равнопоставено в следващо ръководство на страната, се показва още в мнението на института.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Месец преди началото на предизборната акция социологическите организации предвиждат все по-голяма разлика сред някогашните ръководещи обединения ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната-Демократична България (ПП-ДБ).
На идните избори досегашните сътрудници във властта ще се изправят един против различен за гласовете на гласоподавателите.
Как се движат гласовете на двете обединения през годините?
На 9-и юни ще бъдат извършени избори 2 в 1. На тях с изключение на за Европейски парламент ще гласуваме и за Народно заседание за шести път в последните 3 години.
А в идната акция досегашните сътрудници във властта ще се изправят един против различен за гласовете на гласоподавателите.
В тази обстановка екипът на ревизира по какъв начин се е трансформирала електоралната поддръжка за ГЕРБ – една от най-големите партии у нас в последните 15 години.
През 2013 година след съвсем цялостен управнически мандат ГЕРБ получава 1 081 605 гласа или над 30.5% поддръжка.
Въпреки че е първа политическа мощ, тя не съумява да образува кабинет и остава съпротива на съдружното държавно управление сред Българска социалистическа партия за България и Движение за права и свободи, от института.
То обаче подава оставка след продължителни митинги, провокирани от предлагането Делян Пеевски да стане ръководител на ДАНС. Така на идващите избори през есента на 2014 година
ГЕРБ получава поддръжката на 32.6% или 1 072 491 гласа и образува държавно управление дружно с Реформаторския блок и АБВ.
То ръководи година и половина и подава оставка поради загубата на претендента на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 година
На последвалия парламентарен избор в края на март 2017 година, ГЕРБ усилва поддръжката си и доближава 34% или 1 147 292 гласа. Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години.
В акциите от 2021 година насам гласовете на ГЕРБ варират сред 596 хиляди (22.7%) и 838 хиляди (26.2%).
Различни са факторите, които въздействат на резултатите на партията в този интервал. От една страна това са гражданските митинги от 2020 година и сериозното неодобрение от наличието на ГЕРБ във властта близо десетилетие. От друга – появяването на новите политически планове “Има подобен народ ” през април 2021 година и “Продължаваме Промяната ” през ноември 2021 година, които се обявиха като опция на статуквото.
Докато ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ в Народното събрание, то депутатите ѝ в Народното събрание са намалели сензитивно – от 97 през 2013 година на 69 в актуалното Народно заседание.
Видно е, че ГЕРБ резервира относителното си въздействие в множеството региони в страната, макар намалялата поддръжка за партията в безспорен брой гласове.
Какво би се случило обаче, в случай че групировката успее да възвърне доверието на тези хора, които са дали своят вот за нея през 2013 година? Вероятно тя още веднъж ще се трансформира в главния политически индивид в страната.
С оглед на това най-важният въпрос, който стои пред ГЕРБ, е по какъв начин партията да притегли още веднъж тези гласоподаватели, които в предишното са били нейни симпатизанти, само че след това са се отдръпнали от нея.
В тази връзка ГЕРБ би трябвало да направи оценка на какво се дължи загубата на тези гласове и да създаде тактиката си по този начин, че да притегли най-малко част от тях назад. Ако партията успее да направи това, то тя ще възвърне водещата си роля в ръководството на страната, се показва в изследването на ИРПС.
Партиите в обединението ПП-ДБ и изборните им резултати
През 2017 година новосъздаденото Движение Дa България и учредената през 2005-та Демократи за мощна България (ДСБ) се явяват поотделно на парламентарните избори.
Тогава нито една от двете обединения не съумява да влезе в Народното събрание.
Четири години по-късно, през април 2021 година те се сплотяват и дружно съумяват да привлекат гласовете на обичайна демократична общественост в страната и да получат 302 хиляди гласа (9.45%), които се равняват на 27 мандата, демонстрира.
През юли 2021 година обединението получава още по-голяма поддръжка – 345 хиляди гласа (12.64%) и 34 мандата в Народното събрание.
През ноември 2021 година в следващата предварителна предизборна акция се включва и Продължаваме Промяната, част от водачите на която са били съоснователи на Демократична България.
Така не е учудващо, че има припокриване сред електората на двете обединения. В резултат Демократична България получава единствено 167 хиляди гласа (6.4%), а Политическа партия притегля 673 хиляди гласа (25.7%) и става първа политическа мощ.
През октомври 2022 година двете обединения още веднъж се явяват независимо на изборите, като резултатите им са 187 хиляди гласа (7,5%) за Демократична България и 506 хиляди (20.2%) за Политическа партия.
Едва на последните парламентарни избори двете обединения се явяват дружно, само че това решение към този момент е закъсняло за част от гласоподавателите и гласовете, които обединението ПП-ДБ получава, са 621 хиляди
Сред аргументите за това е и намаляващата изборна интензивност след провеждането на пет предизборни акции за две години.
Същевременно социологически изследвания демонстрират, че демократичната общественост по-скоро не харесва по-левите представители на Политическа партия.
Не на последно място огромна част от електората на Продължаваме Промяната включва и гласоподаватели на президента Румен Радев и ИТН, които не поддържат по-десните партии в обединението.
Резултатите за двете години – 2021 година и 2023 година, демонстрират, че обединението е изгубила мандати в редица региони.
Сред тях са и някои от най-големите като София 25 Изменник на родината, Варна и Бургас. От ПП-ДБ не съумяват да разширят поддръжката си в нито един от 31-те изборни региона.
Така като общия брой депутатски места, които получават ПП-ДБ през април 2023, е 64 (впоследствие депутатът Радостин Василев, определен от Плевен, напусна обединението и стана самостоятелен национален представител).
Основният въпрос, който резултатите обрисуват, е по какъв начин обединението да притегли още веднъж тези гласоподаватели, които през 2021 година гласоподаваха поотделно за обединенията Политическа партия и Демократична България.
Още повече, че директно преди старта на актуалната предизборна акция от обединяването се отделиха партиите Зелено придвижване и Средна европейска класа.
Лидерите на обединението би трябвало да изработят тактиката си по подобен метод, че да намерят послания, сплотяващи гласоподавателите на двете обединения по тематики, значими за тях. Дали ще съумеят да го създадат, ще стане ясно напълно скоро.
Само по този начин ПП-ДБ ще може да възвърне позициите си в бъдещото Народно заседание и да взе участие равнопоставено в следващо ръководство на страната, се показва още в мнението на института.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ