Национализацията в Русия тръгва с 60 западни фирми
Списъкът с задграничните компании, които могат да бъдат национализирани в Русия, към този момент е изпратен на държавното управление и на Главната прокуратура в Русия. В него са включени към 60 компании, оповестили преустановяване на работата в Русия, „ без да дават гаранции на потребителите “.
Представители на съветския бизнес считат, че е задоволително да се вкара външно ръководство - съответната самодейност към този момент е подкрепена от държавната комисия по законодателна активност.
Експертите считат също, че към момента е мъчно да се каже до каква степен е национализацията е действителна, само че в случай че се наложи, тези ограничения сигурно ще бъдат въведени.
За момента е ясно, че има утвърден законопроект за национализация, който публично е за " опазване на работни места ". Той гласи следното - в случай че дадена компания, в която благосъстоятелност от най-малко 25% има задгранично юридическо лице и тя реши да приключи активност, ще има 5 дни период " да размишления ", като или възвърне работа, или продаде имуществото и активите си.Ако не го стори, страната може да изземе активите й на съветска територия - посредством правосъдно дело.
като се прави търг за тях. Новият притежател би трябвало да резервира най-малко 2/3 от работните места и най-малко година да продължи активността на остарелия.
Старото юридическо лице обаче се ликвидира. Властите в Съединени американски щати ще подхващат ответни дейности, в случай че Москва реши да изземе или национализира активите на западни компании, които стопират работа в Руската федерация, съобщи прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. " Ако има такива дейности от страна на Руската федерация, Съединени американски щати ще отговорят. Към момента няма нищо съответно ", сподели тя. Псаки означи, че Съединени американски щати приветстват дейностите на компании, които са спрели работа в Руската федерация.
Според " Известия " описът с задгранични компании, чиито активи могат да бъдат национализирани заради преустановяване на работата им в Русия, досега съдържа 59 компании, само че той ще се уголемява според от новите приложения на задграничен бизнес. Сред тези, които към този момент са се появили в документа, са Volkswagen, Apple, IKEA, Microsoft, IBM, Shell, McDonald`s, Porsche, Toyota, H&M и други, декларирал ръководителят на организацията " Обществена потребителска самодейност " Олег Павлов.
„ Веднага щом се появят компании, които афишират отдръпването си, без да дават гаранции на съветските консуматори, те ще се прибавят. Съответно по отношение на тях ще бъдат приложени административни, наказателни и правосъдни процедури “, обяснил Павлов.Той отбелязал, че управляващите към този момент са формирали единна позиция, че задграничният бизнес не може просто по този начин да затвори предприятията си в Русия.
„ Общият размер на отговорностите на тези компании към жителите, страната и изпълнителите е повече от 6 трилиона рубли. Тази сума се равнява на приходите им в Русия през последните три години.
Попадането в антисанкционния черен лист значи за фирмата-нарушител и нейното управление осъществяване на следните опасности: запор на сметки и активи, въвеждане на външно ръководство, национализация на имущество.Освен това управлението на тези предприятия може да носи наказателна отговорност за тенденциозен банкрут и измами в изключително огромни размери.
Президентът на „ Опора Русии “ Александър Калинин счита, че в случай че задграничен бизнес престане да съблюдава съветското законодателство, той би трябвало да бъде осъден за това.В същото време, съгласно него, не би трябвало безусловно да се приказва за запор на активи.„ Просто там ще отидат нашите мениджъри, които ще ръководят тези предприятия със правосъдно решение.
Това е прехващане на контрола, с цел да съблюдават съветското законодателство. Те могат сами да трансферират активите си на доверително ръководство. Но няма да могат просто да оставят всичко и да избягат “, отбелязва Калинин.
В известие в Телеграм канала на „ Единна Русия “ се прецизира, че притежателят може да се откаже от външно ръководство в границите на пет дни при положение на обновяване на активността или продажба на дял, при изискване че бизнесът и чиновниците са непокътнати.Ако това не се случи, съдът назначава краткотрайна администрация за три месеца, след което
Купувачът на новата организация се задължава да резервира минимум 2/3 от служащите и да продължи активността на остарялата организация минимум една година.
Алишер Захидов, юрист от обществото за отбрана на правата на потребителите „ Обществен надзор “, счита, че не си коства да се подхващат фрапантни стъпки: належащо е да се договаря с тези компании.
В последна сметка ще мине известно време, " военната интервенция " (т.е. войната в Украйна) ще завърши и те ще желаят да се върнат в Русия. „ Трябва да се схваща, че този задграничен бизнес е под натиска на своите държавни управления. Мнозина оповестиха заминаването си неумишлено. Не е вярно да се приказва, че те са затръшнали вратата и са се сбогували вечно с този пазар ”, изяснява специалистът.
Политтехнологът Дмитрий Фетисов преглежда изказванията на съветските управляващи и публични персони като детайл на ответен напън върху задграничния бизнес: показвало му се, че Русия може да предприеме такива ограничения, в случай че сътрудниците не трансформират позицията си. Доколко това е реалистично, в този момент е мъчно да се каже, само че в случай че се наложи, тези ограничения ще бъдат въведени, сигурен е специалистът.
Представители на съветския бизнес считат, че е задоволително да се вкара външно ръководство - съответната самодейност към този момент е подкрепена от държавната комисия по законодателна активност.
Експертите считат също, че към момента е мъчно да се каже до каква степен е национализацията е действителна, само че в случай че се наложи, тези ограничения сигурно ще бъдат въведени.
За момента е ясно, че има утвърден законопроект за национализация, който публично е за " опазване на работни места ". Той гласи следното - в случай че дадена компания, в която благосъстоятелност от най-малко 25% има задгранично юридическо лице и тя реши да приключи активност, ще има 5 дни период " да размишления ", като или възвърне работа, или продаде имуществото и активите си.Ако не го стори, страната може да изземе активите й на съветска територия - посредством правосъдно дело.
като се прави търг за тях. Новият притежател би трябвало да резервира най-малко 2/3 от работните места и най-малко година да продължи активността на остарелия.
Старото юридическо лице обаче се ликвидира. Властите в Съединени американски щати ще подхващат ответни дейности, в случай че Москва реши да изземе или национализира активите на западни компании, които стопират работа в Руската федерация, съобщи прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. " Ако има такива дейности от страна на Руската федерация, Съединени американски щати ще отговорят. Към момента няма нищо съответно ", сподели тя. Псаки означи, че Съединени американски щати приветстват дейностите на компании, които са спрели работа в Руската федерация.
Според " Известия " описът с задгранични компании, чиито активи могат да бъдат национализирани заради преустановяване на работата им в Русия, досега съдържа 59 компании, само че той ще се уголемява според от новите приложения на задграничен бизнес. Сред тези, които към този момент са се появили в документа, са Volkswagen, Apple, IKEA, Microsoft, IBM, Shell, McDonald`s, Porsche, Toyota, H&M и други, декларирал ръководителят на организацията " Обществена потребителска самодейност " Олег Павлов.
„ Веднага щом се появят компании, които афишират отдръпването си, без да дават гаранции на съветските консуматори, те ще се прибавят. Съответно по отношение на тях ще бъдат приложени административни, наказателни и правосъдни процедури “, обяснил Павлов.Той отбелязал, че управляващите към този момент са формирали единна позиция, че задграничният бизнес не може просто по този начин да затвори предприятията си в Русия.
„ Общият размер на отговорностите на тези компании към жителите, страната и изпълнителите е повече от 6 трилиона рубли. Тази сума се равнява на приходите им в Русия през последните три години.
Попадането в антисанкционния черен лист значи за фирмата-нарушител и нейното управление осъществяване на следните опасности: запор на сметки и активи, въвеждане на външно ръководство, национализация на имущество.Освен това управлението на тези предприятия може да носи наказателна отговорност за тенденциозен банкрут и измами в изключително огромни размери.
Президентът на „ Опора Русии “ Александър Калинин счита, че в случай че задграничен бизнес престане да съблюдава съветското законодателство, той би трябвало да бъде осъден за това.В същото време, съгласно него, не би трябвало безусловно да се приказва за запор на активи.„ Просто там ще отидат нашите мениджъри, които ще ръководят тези предприятия със правосъдно решение.
Това е прехващане на контрола, с цел да съблюдават съветското законодателство. Те могат сами да трансферират активите си на доверително ръководство. Но няма да могат просто да оставят всичко и да избягат “, отбелязва Калинин.
В известие в Телеграм канала на „ Единна Русия “ се прецизира, че притежателят може да се откаже от външно ръководство в границите на пет дни при положение на обновяване на активността или продажба на дял, при изискване че бизнесът и чиновниците са непокътнати.Ако това не се случи, съдът назначава краткотрайна администрация за три месеца, след което
Купувачът на новата организация се задължава да резервира минимум 2/3 от служащите и да продължи активността на остарялата организация минимум една година.
Алишер Захидов, юрист от обществото за отбрана на правата на потребителите „ Обществен надзор “, счита, че не си коства да се подхващат фрапантни стъпки: належащо е да се договаря с тези компании.
В последна сметка ще мине известно време, " военната интервенция " (т.е. войната в Украйна) ще завърши и те ще желаят да се върнат в Русия. „ Трябва да се схваща, че този задграничен бизнес е под натиска на своите държавни управления. Мнозина оповестиха заминаването си неумишлено. Не е вярно да се приказва, че те са затръшнали вратата и са се сбогували вечно с този пазар ”, изяснява специалистът.
Политтехнологът Дмитрий Фетисов преглежда изказванията на съветските управляващи и публични персони като детайл на ответен напън върху задграничния бизнес: показвало му се, че Русия може да предприеме такива ограничения, в случай че сътрудниците не трансформират позицията си. Доколко това е реалистично, в този момент е мъчно да се каже, само че в случай че се наложи, тези ограничения ще бъдат въведени, сигурен е специалистът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ