Стоманата стана скъпа или липсваща и удари строителството
Спирането на доставките от Украйна и Русия внезапно подвига цените. Българските производители също са под натиска на поскъпнали първични материали. Ефектът се придвижва върху строителството, а някои от плановете се замразяват.
Недостиг и растящи цени. Пред това са изправени както производителите и търговците на стомана, по този начин и строителните компании, които употребяват продуктите им. След като внезапното повишаване на енергоносителите подвигна разноските на компаниите през последните месеци, в този момент войната в Украйна и наложените наказания против Русия в допълнение утежняват обстановката, като лимитират вноса на първични материали и артикули. Следвайки пазарния тренд, различните източници също стават все по-труднодостъпни и неизгодни. А резултатът към този момент се усеща и надолу по веригата, като част от вложителите в здания замразяват плановете си.
Извън пазара
" Когато един огромен експортьор на метал като Украйна не е на пазара, е неизбежно да има дефицит ", разяснява ръководителят на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) Антон Петров. Освен подготвени артикули страната доставя и към 15% от желязната руда в Европа. Други 15% пък идват от Русия. " Така се получава един забележителен % първични материали - от руда до заготовки, които не могат да бъдат доставени в Европа. А това води до увеличено търсене на скрап и внезапно повишение на цените му ", добави той.
" Когато един огромен експортьор на метал като Украйна не е на пазара, неизбежно е да има дефицит ", споделя Антон Петров, ръководител на Българската асоциация на металургичната промишленост Фотограф: Юлия Лазарова
Този дефицит визира директно и двата производителя на стомана в България - " Стомана индъстри " (част от гръцката Viohalco), която работи със скрап, и " Промет стиил " край Бургас, която е благосъстоятелност на украинската група " Метинвест " и употребява украински заготовки, каквито сега не се вършат. След като още в първия ден на съветската офанзива " Метинвест " спря двата си завода в Мариупол, неотдавна разгласи, че приключват работа и мощностите в Запорожие.
Реклама
По данни за 2020 година общото произвеждане на " Стомана индъстри " и " Промет стиил " е към 930 хиляди тона, като огромна част от него се изнася, най-вече в Европа. Отделно в страната се внасят стоманени артикули (малко над 1 млн. тона през 2020 г.), главно от прилежащи страни (Турция, Гърция, Румъния, Сърбия), само че пръти и профили по принцип идват и от Украйна. Така с изключение на при суровините резултатът от войната ще се усети отчасти и при продуктите.
Подобна е обстановката в цяла Европа, където за последната седмица цените са скочили с 22% до 1160 евро/тон по данни на Kallanish Commodities, представени от Bloomberg. Проблемът с доставките идва по две линии. От една страна, спрени са индустриални мощности в Украйна - единият от петте най-големи експортьора на стомана, където войната затвори и заводите на ArcelorMittal. От друга страна, съветските производители имат проблем с износа към Европейски Съюз поради наложените наказания на олигарси от бранша.
Без опция
Според Петров за дефицита както на първични материали, по този начин и на подготвена продукция сега има и чисто спекулативни аргументи. " Много търговци чакат още по-високи цени и задържат продажбите. Един производител това не може да си го разреши, само че за търговците това е обстановка, в която могат да извлекат спомагателна облага и не можем да ги виним ", сподели той.
На доктрина съществува опция първични материали да се купуват непосредствено от Русия, само че на процедура тя е неизползваема. " Първо, поради транспортното разстояние. Второ, заплащането е доста комплицирано заради рестриктивните мерки. Трето, има забележителен риск доставката да попадне под ембарго. Не на последно място е и репутационният риск ", сподели Петров. Застраховките също нарастват, изключително в случай че превозът е в Черно море. Затова съгласно него Русия сега не е действителна опция.
Реклама
Поскъпването на горивата и превоза лимитира и географския регион, от който могат да се търсят първични материали. " В изискванията на ниско търсене може да се намерят райони с дъмпингови цени, само че сега е тъкмо противоположното ", добави Петров.
Възможно решение са доставките от Турция, която също е голям производител. Цените обаче и там са нарастнали фрапантно поради пренасоченото търсене. По думите на Петров няма елементарен отговор: " Металите са като петрола - каквото е за теб, такова е за всички. " А това дружно с поскъпналите енергоносители кара българските производители ежедневно да актуализират цените си. " Следиш какво се случва през днешния ден и се опитваш да пресметнеш какъв брой ще ти коства крайният артикул. Не можеш да планираш дълготрайно, планираш ден за ден и много нервно ", сподели Петров.
По веригата
Цялата неустановеност се предава надолу по веригата. Според вложител в дребна кооперация, в случай че преди желязото е коствало 1.50 лева./кг, в този момент върви по 2.30 лева./кг, а също така мъчно се намира. " В страната има количества, само че всички чакат цените да се вдигнат ", счита той.
Заради нарушените доставки обаче има и действителен дефицит, който внезапно оскъпява стоманата и изправя пазара пред може би най-сериозното предизвикателство за последните години, безапелационни са от една от най-големите строителни компании - " Главболгарстрой ". По техни данни единствено в границите на една седмица суровото желязо е скочило с близо 20% - от 1.65 лева./кг на 1.95 лева./кг. " В момента, с цел да купиш желязо, би трябвало да платиш 100% предплатено и отново не е несъмнено, че нещо няма да се случи по веригата, тъй като доставката е през Черно море ", сподели изпълнителният шеф Мая Пенчева.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Енергетика 3 Енергетика 1 Войната в Украйна 2 Енергетика 3 Право 1 Войната в Украйна 2 Енергетика 3 Енергетика Реклама
Освен на арматурно желязо Русия и Украйна са съществени производители и на листова стомана. Заради спрените доставки от там цените на продукта към този момент надвишиха 2500 евро/тон. Реално Русия продава на вътрешния си пазар, само че за непознатите компании разплащанията са на практика невъзможни. Остават и незнайните със самия превоз през Черно море.
Подобна е картината като цяло в света, тъй като дефицитът на едно място незабавно рефлектира върху търсенето на друго. В резултат на това производители като Турция и Иран също стартират спекулативно да подвигат цените. Под въпрос е и опцията им да покрият потребностите, които се пренасочват към тях поради сегашната обстановка. " Според мен те сега са затрупани със запитвания, освен от нас и други балкански страни, с които по принцип работят, само че евентуално и от Западна Европа. Съмнявам се, че ще съумеят да реагират. Освен това Турция има и доста огромно вътрешно ползване ", изясни Пенчева.
Новите сметки
Поскъпването на горивата и превоза прави доставките от по-далечни дестинации безсмислени и се отразява освен на стоманата, само че и на други строителни материали като дървесина, алуминий и бетон. " Индексацията беше 30% допреди войната, сега никой не може да каже. В капиталовото строителство единственият ни буфер е да не продаваме - строим, считаме себестойността и тогава решаваме каква е цената ", сподели Пенчева. Подобна е практиката в целия бранш сега - частните вложители са спрели продажбите и изчакват да приключи грубият градеж, с цел да знаят какъв брой им е излязла инвестицията. Едва тогава ще дефинират и цената, на която да продават.
Към частните вложители, на които извършва строителството, " Главболгарстрой " отразява новите цени на материалите на ежеседмична база. " Ние индексираме договорите всяка седмица, клиентите ни заплащат авансово, а ние плащаме на доставчиците. Така съумяваме да спрем цената, да я фиксираме. Но това е седмица за седмица ", изясни Пенчева.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Недостиг и растящи цени. Пред това са изправени както производителите и търговците на стомана, по този начин и строителните компании, които употребяват продуктите им. След като внезапното повишаване на енергоносителите подвигна разноските на компаниите през последните месеци, в този момент войната в Украйна и наложените наказания против Русия в допълнение утежняват обстановката, като лимитират вноса на първични материали и артикули. Следвайки пазарния тренд, различните източници също стават все по-труднодостъпни и неизгодни. А резултатът към този момент се усеща и надолу по веригата, като част от вложителите в здания замразяват плановете си.
Извън пазара
" Когато един огромен експортьор на метал като Украйна не е на пазара, е неизбежно да има дефицит ", разяснява ръководителят на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) Антон Петров. Освен подготвени артикули страната доставя и към 15% от желязната руда в Европа. Други 15% пък идват от Русия. " Така се получава един забележителен % първични материали - от руда до заготовки, които не могат да бъдат доставени в Европа. А това води до увеличено търсене на скрап и внезапно повишение на цените му ", добави той.
" Когато един огромен експортьор на метал като Украйна не е на пазара, неизбежно е да има дефицит ", споделя Антон Петров, ръководител на Българската асоциация на металургичната промишленост Фотограф: Юлия Лазарова
Този дефицит визира директно и двата производителя на стомана в България - " Стомана индъстри " (част от гръцката Viohalco), която работи със скрап, и " Промет стиил " край Бургас, която е благосъстоятелност на украинската група " Метинвест " и употребява украински заготовки, каквито сега не се вършат. След като още в първия ден на съветската офанзива " Метинвест " спря двата си завода в Мариупол, неотдавна разгласи, че приключват работа и мощностите в Запорожие.
Реклама
По данни за 2020 година общото произвеждане на " Стомана индъстри " и " Промет стиил " е към 930 хиляди тона, като огромна част от него се изнася, най-вече в Европа. Отделно в страната се внасят стоманени артикули (малко над 1 млн. тона през 2020 г.), главно от прилежащи страни (Турция, Гърция, Румъния, Сърбия), само че пръти и профили по принцип идват и от Украйна. Така с изключение на при суровините резултатът от войната ще се усети отчасти и при продуктите.
Подобна е обстановката в цяла Европа, където за последната седмица цените са скочили с 22% до 1160 евро/тон по данни на Kallanish Commodities, представени от Bloomberg. Проблемът с доставките идва по две линии. От една страна, спрени са индустриални мощности в Украйна - единият от петте най-големи експортьора на стомана, където войната затвори и заводите на ArcelorMittal. От друга страна, съветските производители имат проблем с износа към Европейски Съюз поради наложените наказания на олигарси от бранша.
Без опция
Според Петров за дефицита както на първични материали, по този начин и на подготвена продукция сега има и чисто спекулативни аргументи. " Много търговци чакат още по-високи цени и задържат продажбите. Един производител това не може да си го разреши, само че за търговците това е обстановка, в която могат да извлекат спомагателна облага и не можем да ги виним ", сподели той.
На доктрина съществува опция първични материали да се купуват непосредствено от Русия, само че на процедура тя е неизползваема. " Първо, поради транспортното разстояние. Второ, заплащането е доста комплицирано заради рестриктивните мерки. Трето, има забележителен риск доставката да попадне под ембарго. Не на последно място е и репутационният риск ", сподели Петров. Застраховките също нарастват, изключително в случай че превозът е в Черно море. Затова съгласно него Русия сега не е действителна опция.
Реклама
Поскъпването на горивата и превоза лимитира и географския регион, от който могат да се търсят първични материали. " В изискванията на ниско търсене може да се намерят райони с дъмпингови цени, само че сега е тъкмо противоположното ", добави Петров.
Възможно решение са доставките от Турция, която също е голям производител. Цените обаче и там са нарастнали фрапантно поради пренасоченото търсене. По думите на Петров няма елементарен отговор: " Металите са като петрола - каквото е за теб, такова е за всички. " А това дружно с поскъпналите енергоносители кара българските производители ежедневно да актуализират цените си. " Следиш какво се случва през днешния ден и се опитваш да пресметнеш какъв брой ще ти коства крайният артикул. Не можеш да планираш дълготрайно, планираш ден за ден и много нервно ", сподели Петров.
По веригата
Цялата неустановеност се предава надолу по веригата. Според вложител в дребна кооперация, в случай че преди желязото е коствало 1.50 лева./кг, в този момент върви по 2.30 лева./кг, а също така мъчно се намира. " В страната има количества, само че всички чакат цените да се вдигнат ", счита той.
Заради нарушените доставки обаче има и действителен дефицит, който внезапно оскъпява стоманата и изправя пазара пред може би най-сериозното предизвикателство за последните години, безапелационни са от една от най-големите строителни компании - " Главболгарстрой ". По техни данни единствено в границите на една седмица суровото желязо е скочило с близо 20% - от 1.65 лева./кг на 1.95 лева./кг. " В момента, с цел да купиш желязо, би трябвало да платиш 100% предплатено и отново не е несъмнено, че нещо няма да се случи по веригата, тъй като доставката е през Черно море ", сподели изпълнителният шеф Мая Пенчева.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Енергетика 3 Енергетика 1 Войната в Украйна 2 Енергетика 3 Право 1 Войната в Украйна 2 Енергетика 3 Енергетика Реклама
Освен на арматурно желязо Русия и Украйна са съществени производители и на листова стомана. Заради спрените доставки от там цените на продукта към този момент надвишиха 2500 евро/тон. Реално Русия продава на вътрешния си пазар, само че за непознатите компании разплащанията са на практика невъзможни. Остават и незнайните със самия превоз през Черно море.
Подобна е картината като цяло в света, тъй като дефицитът на едно място незабавно рефлектира върху търсенето на друго. В резултат на това производители като Турция и Иран също стартират спекулативно да подвигат цените. Под въпрос е и опцията им да покрият потребностите, които се пренасочват към тях поради сегашната обстановка. " Според мен те сега са затрупани със запитвания, освен от нас и други балкански страни, с които по принцип работят, само че евентуално и от Западна Европа. Съмнявам се, че ще съумеят да реагират. Освен това Турция има и доста огромно вътрешно ползване ", изясни Пенчева.
Новите сметки
Поскъпването на горивата и превоза прави доставките от по-далечни дестинации безсмислени и се отразява освен на стоманата, само че и на други строителни материали като дървесина, алуминий и бетон. " Индексацията беше 30% допреди войната, сега никой не може да каже. В капиталовото строителство единственият ни буфер е да не продаваме - строим, считаме себестойността и тогава решаваме каква е цената ", сподели Пенчева. Подобна е практиката в целия бранш сега - частните вложители са спрели продажбите и изчакват да приключи грубият градеж, с цел да знаят какъв брой им е излязла инвестицията. Едва тогава ще дефинират и цената, на която да продават.
Към частните вложители, на които извършва строителството, " Главболгарстрой " отразява новите цени на материалите на ежеседмична база. " Ние индексираме договорите всяка седмица, клиентите ни заплащат авансово, а ние плащаме на доставчиците. Така съумяваме да спрем цената, да я фиксираме. Но това е седмица за седмица ", изясни Пенчева.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ