Спирала между заплати и цени е по-плашеща на теория, отколкото на практика
Спирала сред заплатите и цените е в центъра на инфлационните кошмари. Става въпрос за обстановка, при която цените препускат нагоре, евентуално поради неочакван потрес или неправилни политики, или и двете; а с цел да не изостават от тях, заплатите също се повишават и на собствен ред подклаждат още покачвания на цените, заформяйки циничен кръг. Може да наподобява, че напоследък стопанските системи по света претърпяват този смут: в Америка приходите на час са нарастнали с към 6% предходната година, най-голямото годишно нарастване от четири десетилетия. Във Англия заплатите без бонуси нарастват с към 7% годишно. На 14 юни, когато Федералният запас реши да остави лихвените проценти непроменени след 10 поредни покачвания, неговият ръководител Джером Пауъл предизвести, че следи трендовете в заплатите като един от критериите дали централната банка ще възобнови покачването на лихвите през юли.
Спирала сред заплатите и цените е в центъра на инфлационните кошмари. Става въпрос за обстановка, при която цените препускат нагоре, евентуално поради неочакван потрес или неправилни политики, или и двете; а с цел да не изостават от тях, заплатите също се повишават и на собствен ред подклаждат още покачвания на цените, заформяйки циничен кръг. Може да наподобява, че напоследък стопанските системи по света претърпяват този смут: в Америка приходите на час са нарастнали с към 6% предходната година, най-голямото годишно нарастване от четири десетилетия. Във Англия заплатите без бонуси нарастват с към 7% годишно. На 14 юни, когато Федералният запас реши да остави лихвените проценти непроменени след 10 поредни покачвания, неговият ръководител Джером Пауъл предизвести, че следи трендовете в заплатите като един от критериите дали централната банка ще възобнови покачването на лихвите през юли.
Но заплахите, обитаващи кошмарите, нормално нямат доста общо с тези, за които си заслужава да се тревожите в реалност. Неприятният опит на света с инфлацията от последните две години насочва към сходно умозаключение за спиралите сред заплати и цени: те са карикатурни черти на това, което се случва с една стопанска система, която има проблем с инфлацията.
Историческият паралел, който постоянно се акцентира при разискването на това събитие, е 70-те години на предишния век. Инфлацията на цените и на заплатите, наподобява, си взаимодействат през това десетилетие тъкмо както теоретичната рамка допуска. Всяко повишаване на общата инфлация на цените е последвано от скок на инфлацията на заплатите, последван от още инфлация при цените и така нататък Но 70-те години не са положително доказателство, че такива спирали съществуват. Повтарящите се инфлационни талази произтичат повече от поредни шокове на цените на петрола (през 1973 и 1978 г.), в сравнение с от предхождащи ги нараствания на възнагражденията. Доколкото заплатите и цените са се движили в синхрон, това се дължи на тогавашната процедура на профсъюзите да обвързват заплатите с разноските за живот, което основава автоматизиран механизъм. Спиралите бяха по-скоро характерност на договорите, в сравнение с доказателство за икономическата идея.
Реклама Какво споделя историята за спиралите
В края на предходната година група икономисти от МВФ изследва историческите записи и основава база данни за спиралите на заплатите и цените в развитите стопански системи от 60-те години на предишния век. Те ползват относително ниска летва - ускорение на потребителските цени и повишение на номиналните заплати в най-малко три от четири поредни тримесечия - и разпознават 79 такива епизода. Няколко тримесечия висока инфлация обаче не са чак толкоз страшни, колкото няколко години. Относно този по-дълъг интервал икономистите от МВФ показват по-оптимистично умозаключение: " голямото болшинство " (точен % липсва) от краткосрочните спирали не са последвани от дълготрайно ускорение на заплатите и цените.
В обява от март Гади Барлеви и Луоджиа Ху, икономисти от клона на Фед в Чикаго, преглеждат по-задълбочено ролята на заплатите в сегашния инфлационен епизод. Те се концентрират върху " нежилищните услуги ", категория, която обгръща всичко от услуги на автомивки до медицински прегледи и която господин Пауъл постоянно показва като потребен знак поради тясната му връзка със заплатите. Барлеви и Ху заключават, че заплатите в действителност оказват помощ да се изясни този сегмент от инфлацията - номиналният растеж на заплатите изпреварва този на продуктивността със забележителна разлика през последната година. Притиснати от разноските, доставчиците на услуги естествено желаят да подвигат цените.
Тезата за серпантина обаче освен твърди, че заплатите имат значение, само че и че те предсказват бъдещи инфлационни трендове. По този въпрос икономистите от Федералния запас в Чикаго откриват, че връзката е еднопосочна - инфлацията оказва помощ да се предвиждат измененията в разноските за труд, само че измененията в разноските за труд не съумяват да предскажат инфлацията. С други думи, доставчиците на услуги са повишили цените, преди възходящите разноски за заплати да окажат резултат. Барлеви и Ху настояват, че работодателите може да са изпреварили наклонността в очакване на резултатите от стегнатия пазар на труда. Това прави заплатите догонващ, а не определящ знак във връзка с инфлацията.
Първоизточници
Адам Шапиро, икономист от Федералния запас в Сан Франциско, е още по-критичен към паниките за заплатите. В обява от май той отделя непредвидените промени в заплатите и твърди, че възходящите разноски за труд са едвам дребен мотор на инфлацията в нежилищните услуги и нищожен в общата. Подобно на сътрудниците си от Чикаго, той заключава, че растежът на заплатите следва инфлацията.
Реклама
Нищо от това не значи, че спиралите на заплатите и цените са цялостен мит, сътворен от някои прекомерно нетърпеливи коментатори. Както отбелязва изследването на МВФ, съществени спирали могат да възникнат; просто са извънредно редки. Ако инфлацията се задържи доста висока за дълго време, хората може да стартират да гледат на бързо растящите цени като неизменима част от живота и да включат това съмнение при договарянията за заплати. Възможно е във Англия този развой към този момент да е почнал.
Но в Америка това, което прави усещане през последните две години, е какъв брой релативно умерени останаха инфлационните упования макар ценовия напън. В публикация за тинк-танка Brookings Institution предишния месец Бен Бернанке, някогашният ръководител на Федералния запас, и Оливие Бланшар, някогашен основен икономист на МВФ, изследват моторите на инфлацията от времето на пандемията. Те заключават, че група от три шока (скок на цените на суровините, мощно търсене на артикули и дефицит в предлагането) стоят в основата на по-голямата част от високата инфлация от 2020 година насам. Оскъдни са доказателствата, че самата инфлация е довела до по-високи заплати. Те скочиха просто тъй като търсенето на служащи надвишава предлагането.
Спирали насън
Заплатите и цените могат да бъдат подтиквани от една и съща мощ - изключително високо харчене в стопанската система, в композиция с дефицит както на артикули, по този начин и на служащи, които да ги създават. Да се притеснявате за прегряващите стопански системи има своето съображение, без значение дали цените и заплатите взаимно се подклаждат.
Бернанке и Бланшар от своя страна настояват, че с отшумяването на пандемичните шокове прегряващите пазари на труда евентуално ще способстват повече за инфлацията. За да спрат това, централните банкери би трябвало да се уверят, че търсенето на служащи се охлажда. Само в случай че инфлацията се задържи, откакто пазарът на труда още веднъж се балансира, ще има смисъл страхът от самоподдържаща се серпантина да ви държи будни.
Спирала сред заплатите и цените е в центъра на инфлационните кошмари. Става въпрос за обстановка, при която цените препускат нагоре, евентуално поради неочакван потрес или неправилни политики, или и двете; а с цел да не изостават от тях, заплатите също се повишават и на собствен ред подклаждат още покачвания на цените, заформяйки циничен кръг. Може да наподобява, че напоследък стопанските системи по света претърпяват този смут: в Америка приходите на час са нарастнали с към 6% предходната година, най-голямото годишно нарастване от четири десетилетия. Във Англия заплатите без бонуси нарастват с към 7% годишно. На 14 юни, когато Федералният запас реши да остави лихвените проценти непроменени след 10 поредни покачвания, неговият ръководител Джером Пауъл предизвести, че следи трендовете в заплатите като един от критериите дали централната банка ще възобнови покачването на лихвите през юли.
Но заплахите, обитаващи кошмарите, нормално нямат доста общо с тези, за които си заслужава да се тревожите в реалност. Неприятният опит на света с инфлацията от последните две години насочва към сходно умозаключение за спиралите сред заплати и цени: те са карикатурни черти на това, което се случва с една стопанска система, която има проблем с инфлацията.
Историческият паралел, който постоянно се акцентира при разискването на това събитие, е 70-те години на предишния век. Инфлацията на цените и на заплатите, наподобява, си взаимодействат през това десетилетие тъкмо както теоретичната рамка допуска. Всяко повишаване на общата инфлация на цените е последвано от скок на инфлацията на заплатите, последван от още инфлация при цените и така нататък Но 70-те години не са положително доказателство, че такива спирали съществуват. Повтарящите се инфлационни талази произтичат повече от поредни шокове на цените на петрола (през 1973 и 1978 г.), в сравнение с от предхождащи ги нараствания на възнагражденията. Доколкото заплатите и цените са се движили в синхрон, това се дължи на тогавашната процедура на профсъюзите да обвързват заплатите с разноските за живот, което основава автоматизиран механизъм. Спиралите бяха по-скоро характерност на договорите, в сравнение с доказателство за икономическата идея.
Реклама Какво споделя историята за спиралите
В края на предходната година група икономисти от МВФ изследва историческите записи и основава база данни за спиралите на заплатите и цените в развитите стопански системи от 60-те години на предишния век. Те ползват относително ниска летва - ускорение на потребителските цени и повишение на номиналните заплати в най-малко три от четири поредни тримесечия - и разпознават 79 такива епизода. Няколко тримесечия висока инфлация обаче не са чак толкоз страшни, колкото няколко години. Относно този по-дълъг интервал икономистите от МВФ показват по-оптимистично умозаключение: " голямото болшинство " (точен % липсва) от краткосрочните спирали не са последвани от дълготрайно ускорение на заплатите и цените.
В обява от март Гади Барлеви и Луоджиа Ху, икономисти от клона на Фед в Чикаго, преглеждат по-задълбочено ролята на заплатите в сегашния инфлационен епизод. Те се концентрират върху " нежилищните услуги ", категория, която обгръща всичко от услуги на автомивки до медицински прегледи и която господин Пауъл постоянно показва като потребен знак поради тясната му връзка със заплатите. Барлеви и Ху заключават, че заплатите в действителност оказват помощ да се изясни този сегмент от инфлацията - номиналният растеж на заплатите изпреварва този на продуктивността със забележителна разлика през последната година. Притиснати от разноските, доставчиците на услуги естествено желаят да подвигат цените.
Тезата за серпантина обаче освен твърди, че заплатите имат значение, само че и че те предсказват бъдещи инфлационни трендове. По този въпрос икономистите от Федералния запас в Чикаго откриват, че връзката е еднопосочна - инфлацията оказва помощ да се предвиждат измененията в разноските за труд, само че измененията в разноските за труд не съумяват да предскажат инфлацията. С други думи, доставчиците на услуги са повишили цените, преди възходящите разноски за заплати да окажат резултат. Барлеви и Ху настояват, че работодателите може да са изпреварили наклонността в очакване на резултатите от стегнатия пазар на труда. Това прави заплатите догонващ, а не определящ знак във връзка с инфлацията.
Първоизточници
Адам Шапиро, икономист от Федералния запас в Сан Франциско, е още по-критичен към паниките за заплатите. В обява от май той отделя непредвидените промени в заплатите и твърди, че възходящите разноски за труд са едвам дребен мотор на инфлацията в нежилищните услуги и нищожен в общата. Подобно на сътрудниците си от Чикаго, той заключава, че растежът на заплатите следва инфлацията.
Реклама
Нищо от това не значи, че спиралите на заплатите и цените са цялостен мит, сътворен от някои прекомерно нетърпеливи коментатори. Както отбелязва изследването на МВФ, съществени спирали могат да възникнат; просто са извънредно редки. Ако инфлацията се задържи доста висока за дълго време, хората може да стартират да гледат на бързо растящите цени като неизменима част от живота и да включат това съмнение при договарянията за заплати. Възможно е във Англия този развой към този момент да е почнал.
Но в Америка това, което прави усещане през последните две години, е какъв брой релативно умерени останаха инфлационните упования макар ценовия напън. В публикация за тинк-танка Brookings Institution предишния месец Бен Бернанке, някогашният ръководител на Федералния запас, и Оливие Бланшар, някогашен основен икономист на МВФ, изследват моторите на инфлацията от времето на пандемията. Те заключават, че група от три шока (скок на цените на суровините, мощно търсене на артикули и дефицит в предлагането) стоят в основата на по-голямата част от високата инфлация от 2020 година насам. Оскъдни са доказателствата, че самата инфлация е довела до по-високи заплати. Те скочиха просто тъй като търсенето на служащи надвишава предлагането.
Спирали насън
Заплатите и цените могат да бъдат подтиквани от една и съща мощ - изключително високо харчене в стопанската система, в композиция с дефицит както на артикули, по този начин и на служащи, които да ги създават. Да се притеснявате за прегряващите стопански системи има своето съображение, без значение дали цените и заплатите взаимно се подклаждат.
Бернанке и Бланшар от своя страна настояват, че с отшумяването на пандемичните шокове прегряващите пазари на труда евентуално ще способстват повече за инфлацията. За да спрат това, централните банкери би трябвало да се уверят, че търсенето на служащи се охлажда. Само в случай че инфлацията се задържи, откакто пазарът на труда още веднъж се балансира, ще има смисъл страхът от самоподдържаща се серпантина да ви държи будни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ