Тодор Тодоров: Нашите усилия трябва да са насочени към смекчаване на последиците от измененията на климата и адаптацията към тях
Специално за КМГ енергийният специалист в Екологично придвижване „ За земята ” и народен координатор за България на тематика „ Енергиен преход за интернационалната мрежа ” за Централна и Източна Европа Тодор Тодоров разяснява провокациите и вероятните допирни точки по време на 28-та Конференция на Организация на обединените нации по изменение на климата, която се организира в Дубай от 1 до 12 декември т.г.
„ Онова, което може да бъде спънка и да провокира разногласия и неразбирателства по време на срещата в Дубай сред водачите на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата - COP 28, съгласно мен се повтаря на всяка среща», споделя при започване на коментара си българският специалист. И разяснява, че по време на тези конференции се събират над 100 ръководители на разнообразни страни, които са в друга степен заинтригувани от разрешаването на проблемите с климатичните промени, и заради тази причина, мъчно стигат до единни решения. Когато стигнат до решения, те са толкоз общи и неангажиращи, че нямат никаква правна стойност, нямат обвързваща правна стойност, с цел да бъдат изпълнени. И оттова идват проблемите.
Тодор Тодоров напомня също, че досегашните срещи по въпросите на климата нормално са прекосявали в разногласия кой е по – отговорен: дали развитите страни, които следва да заплащат повече тъй като отделят повече нездравословни излъчвания, дали по-слабо развитите страни имат право да отделят повече излъчвания с цел да настигнат развитите индустриални страни.
«Но, по този начин или другояче не се доближава нито до понижаване на излъчванията, нито до общи политики, и по тази причина е извънредно време нещата да бъдат променени», безапелационен е енергийният експерт.
Според него, тези срещи би трябвало да стартират да се случват на районен принцип, да се организират районни срещи, отдадени на климатичните промени. Защото единствено тогава, страните, ще имат доста повече общи визии за това по какъв начин да реагират. «Защото по един метод е визията на нещата, когато приказваме за Тихоокеанските страни, а напълно по различен е когато става дума за Европа, например», безапелационен е той. Защото въздействието на измененията в климата е напълно друго в другите райони и няма по какъв начин да бъдат обединени гледните точки на всички участници от целия свят «под една обща шапка» и да изразят единна политика. А това в действителност и не е належащо, защото проблемите би трябвало да се решават на районен принцип и тогава ще настъпи смяна в целия свят за по-успешно адаптиране към измененията в климата.»
Тодоров изяснява, че неколкократно е бил канен за присъединяване в тези конференции, само че е отказвал, защото обстоятелствата постоянно са едни и същи - идват около 10 000 ръководители на страни и служители от разнообразни институции, в същото време други към 10 000 провеждат митинги, и в последна сметка резултатът постоянно е «половинчат». Той подчертава още веднъж, че единственото решение е провеждането на сходни инициативи би било потребно единствено и само в случай че те се състоят на районен принцип и решенията им имат правно обвързващ темперамент.
«Обикновено грандиозните проекти и мегапроектите съвсем в никакъв случай не се осъществят и заради това трябва да се обърне внимание на това, което може да направи всяко настрана домакинство, всеки обособен район. И за мен това е единственото решение на въпросите, свързани с климатичните промени и разглеждането им на сходни конгреси.
Като доста значим елемент специалистът определя и обстоятелството, че в документите, които се одобряват е написано «.... битка с климатичните промени...». Например, в този момент в тезите, които са избрани за настоящата конференция са включени ускорение на енергийния преход, промени във финансирането на битката с климата, слагане на хората, живота и поминъка в центъра и т.н. «Бих желал още веднъж да подчертая, че години наред повеждам борби да се отстрани думата «борба» от текстовете на документите, тъй като ние в действителност не можем да се борим с промените на климата. Ние би трябвало да понижим човешкия принос към тях, човешкия отпечатък. И нашите политика би трябвало да са ориентирани към намаляване на последствията от промените на климата и акомодация към тях. Смятам, че е извънредно неправилна политика формулировката «да се борим...», тъй като тя в действителност не може да стимулира хората. Това, което аз упорствам е всяко домакинство да се включи към акомодацията и към намаляването на излъчванията, към енергийна успеваемост, за енергиен преход», безапелационен е той и прибавя, че когато се предлага на хората «да се борят» с климата – те не го схващат, никой не го схваща. Ние просто не можем да се борим с климата и климатичните промени! Това звучи даже неуместно.
Грандиозните проекти, които се одобряват изискват и голямо финансиране, което отпуска и получава за изпълнението им, само че в действителност резултатът от тях е доста по-малък, в сравнение с, да вземем за пример в случай че 500 милиона семейства от целия свят преминат към енергийния преход, към енергийната успеваемост, или да сменят отоплителните уреди, с такива които са по-ефективни, предлага още експертът. Това ще понижи нездравословните излъчвания с много-по огромен триумф от решенията на интернационалните конференции.
Той отново напомня, че главните точки които са включени в този момент в дневния ред на Конференцията в Дубай са световния обзор, работната стратегия, световната цел за адаптиране и финансирането на борбата с климатичните промени. И тук още веднъж акцентира, че извънредно значимият миг е финансирането не на битката, а би трябвало да се се финансират ограниченията, които са подобаващи за акомодацията и за смекчаването на последствията, с цел да може светът последователно да разбере смисъла на последователното унищожаване на изкопаемите горива, смисъла на декарбонизирането на световната енергийна система, и че това е обвързвано на първо място с повишение качеството на живота и здравето на хората.
«И това не са лозунги, които съдържат в себе си израза «да се борим с климата»! Трябва да се приспособяваме към промените в климата точно посредством такива ограничения, които следва да се изясняват и в които основата да бъде човешкото здраве и човешкия живот»!.
Според Тодор Тодоров точно това би могло да бъде една от допирните точки по време на тези срещи и конференции, свързани с климатичните промени. Само, когато се прояви угриженост за качеството на живота на хората и за тяхното здраве, единствено тогава може да се реализира някакво общо решение, въпреки, че, не всичките 190 страни ще го одобряват, продължава той и дава следния образец: Сега Европейският съюз прие решението да обезпечи 100 млрд щатски $ до 2025 година на разрастващите се страни. Имало е и други такива обещания, както от страна на Европейски Съюз, по този начин и от страна на Съединени американски щати, само че по този начин и не се случиха в цялостния си размер. Защото въпросът не е единствено да се обезпечат парите, а и да се обезпечи ефикасното им потребление – да не се хвърлят за мегапроекти, а да бъдат употребявани по този начин, че да стигнат до обособените семейства, които да оценят посредством подобряването на личния си живот и здраве изгодата и потребността от тези средства».
За страдание, в устрема всеки да резервира периметъра на своите ползи, не се стига до такива решения, които в действителност са доста разбираеми даже за повечето хора, а също и лесни за осъществяване, споделя експертът в края на коментара си. Той е безапелационен, че когато всеки се стреми да резервира своите лични ползи – при някои те са свързани с петрола, при други – с газа, при трети – с въглищата, то тогава се получава по този начин, че стопанската система на всяка страна може да бъде в ущърб на ползите на останалите.
«Според мен, най-важното е, че всички те би трябвало да престанат «да се борят» един с различен, както и с климата! И да работят дружно за намаляване на последствията, тъй като единствено тогава ще има смисъл. Не инцидентно от години към този момент има опозиция против тези срещи, тъй като нищо не се трансформира. Срещат се, беседват, вземат се някакви решения, само че те не се ползват. Но и за неприлагането им, даже единствено в случай че това се прави от някои страни, няма никакви правни последствия за тях. Няма правно обвързване на взетите решения и тяхното осъществяване, а това също следва да се промени», заключава известният български енергиен специалист.
„ Онова, което може да бъде спънка и да провокира разногласия и неразбирателства по време на срещата в Дубай сред водачите на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата - COP 28, съгласно мен се повтаря на всяка среща», споделя при започване на коментара си българският специалист. И разяснява, че по време на тези конференции се събират над 100 ръководители на разнообразни страни, които са в друга степен заинтригувани от разрешаването на проблемите с климатичните промени, и заради тази причина, мъчно стигат до единни решения. Когато стигнат до решения, те са толкоз общи и неангажиращи, че нямат никаква правна стойност, нямат обвързваща правна стойност, с цел да бъдат изпълнени. И оттова идват проблемите.
Тодор Тодоров напомня също, че досегашните срещи по въпросите на климата нормално са прекосявали в разногласия кой е по – отговорен: дали развитите страни, които следва да заплащат повече тъй като отделят повече нездравословни излъчвания, дали по-слабо развитите страни имат право да отделят повече излъчвания с цел да настигнат развитите индустриални страни.
«Но, по този начин или другояче не се доближава нито до понижаване на излъчванията, нито до общи политики, и по тази причина е извънредно време нещата да бъдат променени», безапелационен е енергийният експерт.
Според него, тези срещи би трябвало да стартират да се случват на районен принцип, да се организират районни срещи, отдадени на климатичните промени. Защото единствено тогава, страните, ще имат доста повече общи визии за това по какъв начин да реагират. «Защото по един метод е визията на нещата, когато приказваме за Тихоокеанските страни, а напълно по различен е когато става дума за Европа, например», безапелационен е той. Защото въздействието на измененията в климата е напълно друго в другите райони и няма по какъв начин да бъдат обединени гледните точки на всички участници от целия свят «под една обща шапка» и да изразят единна политика. А това в действителност и не е належащо, защото проблемите би трябвало да се решават на районен принцип и тогава ще настъпи смяна в целия свят за по-успешно адаптиране към измененията в климата.»
Тодоров изяснява, че неколкократно е бил канен за присъединяване в тези конференции, само че е отказвал, защото обстоятелствата постоянно са едни и същи - идват около 10 000 ръководители на страни и служители от разнообразни институции, в същото време други към 10 000 провеждат митинги, и в последна сметка резултатът постоянно е «половинчат». Той подчертава още веднъж, че единственото решение е провеждането на сходни инициативи би било потребно единствено и само в случай че те се състоят на районен принцип и решенията им имат правно обвързващ темперамент.
«Обикновено грандиозните проекти и мегапроектите съвсем в никакъв случай не се осъществят и заради това трябва да се обърне внимание на това, което може да направи всяко настрана домакинство, всеки обособен район. И за мен това е единственото решение на въпросите, свързани с климатичните промени и разглеждането им на сходни конгреси.
Като доста значим елемент специалистът определя и обстоятелството, че в документите, които се одобряват е написано «.... битка с климатичните промени...». Например, в този момент в тезите, които са избрани за настоящата конференция са включени ускорение на енергийния преход, промени във финансирането на битката с климата, слагане на хората, живота и поминъка в центъра и т.н. «Бих желал още веднъж да подчертая, че години наред повеждам борби да се отстрани думата «борба» от текстовете на документите, тъй като ние в действителност не можем да се борим с промените на климата. Ние би трябвало да понижим човешкия принос към тях, човешкия отпечатък. И нашите политика би трябвало да са ориентирани към намаляване на последствията от промените на климата и акомодация към тях. Смятам, че е извънредно неправилна политика формулировката «да се борим...», тъй като тя в действителност не може да стимулира хората. Това, което аз упорствам е всяко домакинство да се включи към акомодацията и към намаляването на излъчванията, към енергийна успеваемост, за енергиен преход», безапелационен е той и прибавя, че когато се предлага на хората «да се борят» с климата – те не го схващат, никой не го схваща. Ние просто не можем да се борим с климата и климатичните промени! Това звучи даже неуместно.
Грандиозните проекти, които се одобряват изискват и голямо финансиране, което отпуска и получава за изпълнението им, само че в действителност резултатът от тях е доста по-малък, в сравнение с, да вземем за пример в случай че 500 милиона семейства от целия свят преминат към енергийния преход, към енергийната успеваемост, или да сменят отоплителните уреди, с такива които са по-ефективни, предлага още експертът. Това ще понижи нездравословните излъчвания с много-по огромен триумф от решенията на интернационалните конференции.
Той отново напомня, че главните точки които са включени в този момент в дневния ред на Конференцията в Дубай са световния обзор, работната стратегия, световната цел за адаптиране и финансирането на борбата с климатичните промени. И тук още веднъж акцентира, че извънредно значимият миг е финансирането не на битката, а би трябвало да се се финансират ограниченията, които са подобаващи за акомодацията и за смекчаването на последствията, с цел да може светът последователно да разбере смисъла на последователното унищожаване на изкопаемите горива, смисъла на декарбонизирането на световната енергийна система, и че това е обвързвано на първо място с повишение качеството на живота и здравето на хората.
«И това не са лозунги, които съдържат в себе си израза «да се борим с климата»! Трябва да се приспособяваме към промените в климата точно посредством такива ограничения, които следва да се изясняват и в които основата да бъде човешкото здраве и човешкия живот»!.
Според Тодор Тодоров точно това би могло да бъде една от допирните точки по време на тези срещи и конференции, свързани с климатичните промени. Само, когато се прояви угриженост за качеството на живота на хората и за тяхното здраве, единствено тогава може да се реализира някакво общо решение, въпреки, че, не всичките 190 страни ще го одобряват, продължава той и дава следния образец: Сега Европейският съюз прие решението да обезпечи 100 млрд щатски $ до 2025 година на разрастващите се страни. Имало е и други такива обещания, както от страна на Европейски Съюз, по този начин и от страна на Съединени американски щати, само че по този начин и не се случиха в цялостния си размер. Защото въпросът не е единствено да се обезпечат парите, а и да се обезпечи ефикасното им потребление – да не се хвърлят за мегапроекти, а да бъдат употребявани по този начин, че да стигнат до обособените семейства, които да оценят посредством подобряването на личния си живот и здраве изгодата и потребността от тези средства».
За страдание, в устрема всеки да резервира периметъра на своите ползи, не се стига до такива решения, които в действителност са доста разбираеми даже за повечето хора, а също и лесни за осъществяване, споделя експертът в края на коментара си. Той е безапелационен, че когато всеки се стреми да резервира своите лични ползи – при някои те са свързани с петрола, при други – с газа, при трети – с въглищата, то тогава се получава по този начин, че стопанската система на всяка страна може да бъде в ущърб на ползите на останалите.
«Според мен, най-важното е, че всички те би трябвало да престанат «да се борят» един с различен, както и с климата! И да работят дружно за намаляване на последствията, тъй като единствено тогава ще има смисъл. Не инцидентно от години към този момент има опозиция против тези срещи, тъй като нищо не се трансформира. Срещат се, беседват, вземат се някакви решения, само че те не се ползват. Но и за неприлагането им, даже единствено в случай че това се прави от някои страни, няма никакви правни последствия за тях. Няма правно обвързване на взетите решения и тяхното осъществяване, а това също следва да се промени», заключава известният български енергиен специалист.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ