Мъж с депресия? Невъзможно!
Специалист по психиатрия, по сексология, научен преподавател и практикуващ доктор, Ръководител на катедра " Психиатрия за възрастни " в Медицинския университет в Лодз, народен съветник в региона на психиатрията, Пьотр Галецки се интересува изключително от разпространението на знанията по отношение на психологичните разстройства и интензивно работи за противодействието на стигмата и общественото изключване на пациентите.
В клиничната си и изследователска работа той се стреми да разбере биологичните детерминанти на психологичните болести, основно депресивните разстройства. Създател е на новаторската " доктрина на депресията ", заболяване, което без пресилване може да се назова " грипът " на актуалния свят.
(Edvard Munch - Melancholy, 1894-1896)
Жените страдат по-често от меланхолия. Но са по-склонни да търсят професионална помощ. Мъжете рядко се вземат решение да посетят експерт, а тези, които въпреки всичко го вършат, не се придържат към проекта за лекуване, прескачат дозите на предписаните медикаменти, стопират да ги взимат прекомерно рано и най-лошото – смесват ги с алкохол.
Основните признаци и хода на болестта меланхолия при мъжете и дамите са сходни. Единствената значима разлика е, че мъжете, страдащи от меланхолия стават по-агресивни и раздразнителни, предходните тривиални проблеми и обстановки стартират внезапно мощно да ги нервират.
Най-честите аргументи за меланхолия или самоубийство при мъжете са разнообразни от тези на дамите. Мъжете постоянно развиват депресивно разстройство откакто останат безработни или изгубят забележителна сума пари, заради неналичието на качества за реализиране на избран обществен статус, след злополука, която ги поврежда физически или след изменничество на колегата. Жените нормално не се пробват да се самоубият единствено тъй като са изгубили работата си.
Трябва да се подчертае, че обществото към момента е по-склонно да разпознава депресията при дамите, в сравнение с при мъжете. Нещо повече, депресираните дами получават повече поддръжка и схващане, в сравнение с мъжете, страдащи от същото. Мъж с меланхолия? Никой даже не обмисля тази опция.
Не одобряваме мъжката меланхолия, тъй като я свързваме със уязвимост. Песимизмът, ниското самочувствие, възприятието за виновност и другите признаци се сблъскват с обичайния стандарт на мъжа като мощен и самоуверен ловджия и го лишават от мъжествеността му. Една жена, която избухва в сълзи по време на работа, може да разчита на съчувствието на сътрудниците си или, в най-лошия случай – на безразличието им. Но проливането на сълзи на работното място може да съсипе кариерата на мъжа. Ето за какво мъжете страдат безмълвно. Обикновено не желаят да одобряват заболяването си или, в случай че са я приели, оказват да се извърнат към професиноалист, тъй като гледат на психотерапията като симптом на уязвимост.
Потиснатите, неизговорените проблеми имат рисковата наклонност да порастват. Жените напълно естествено приказват за проблемите си и по този метод понижават резултата им. Те също са по-склонни от мъжете да признават грешките си и да търсят помощ – това са единствено някои от техните мощни страни.
Освен доста други преимущества, диалогът ни предотавя информация. Говорейки за депресията, хората имат опция да научат за аргументите, признаците и наличните способи за лекуване. Разговорите им оказват помощ да осъзнаят, че този тип заболяване може да бъде резултат от психическа рецесия или житейски компликации, само че може да бъде следствие и от болести като хипотиреоидизъм, ревматоиден артрит или диабет вид 2.
Мъжете гледат на депресията по същия метод, по който гледат на рака. Тя ги плаши толкоз доста, че избират да не се диагностицират. Количеството на смъртните случаи от рак понижава не тъй като самата болест стана по-малко публикувана, а тъй като заради възходящата осведоменост на хората, през днешния ден се открива и лекува на по-ранни стадии. Надявам се, че един ден ще станем толкоз внимателни и рационални по отношение на депресията, колкото сме за рака.
Мисли за гибел се появяват рано или късно. Първо, като " предпочитание за гибел " - пациентът няма да се осмели да отнеме личния си живот, само че също по този начин няма да възрази против гибелта от естествени аргументи. После продължава да размишлява и да обмисля самоубийство и в последна сметка стартира да възнамерява личната си гибел.
Това е последния повик; последния късмет да се върне към естествен живот и е невероятно да се реализира без хоспитализация. Тази форма на терапия е нужна и при пациенти с устойчивост към лекуване или такива, които страдат от делюзии, които постоянно водят до психотична меланхолия.
Депресията може да бъде лека, умерена или тежка, според от тежестта на признаците. Ако приказваме за лекия вид и първия депресивен епизод - психотерапията би трябвало да бъде задоволителен способ на лекуване. Ако това е втори или по-нататъшен епизод - пациентът най-вероятно се нуждае от медикаменти. 60-70% от пациентите реализират цялостна ремисия на признаците след 3-месечно фармакологично лекуване, само че лекуването би трябвало да продължи през идващите 6 месеца и по-късно още 2 години, с цел да се предотврати повторна поява на епизода. По време на първия депресивен епизод положението на пациента нормално е по-тежко, в сравнение с в идващите епизоди, защото не съумява да разпознае заболяването. Ако депресията се повтори, пациентът към този момент е осведомен със признаците и следствията и има наклонност да реагира по-бързо.
Относно превантивните ограничения против депресията в ранна възраст - на първо място родителите в никакъв случай не би трябвало да разказват света като зло и враждебно място. Това може да докара до изолираност или параноидно разстройство на личността. Хората, страдащи от тези две положения, преглеждат всяка обстановка като евентуален източник на заплаха и остават непрекъснато бдителни, като жертва, постоянно в подготвеност да избяга от своя див звяр. На второ място, би трябвало да подготвите децата си за неуспехите: пробвайте се да не ги увивате в памучна вата, а ги оставете да се изправят пред компликациите. Без неуспех, няма триумф. Колкото по-рано хората осъзнават това, толкоз по-добре.
Да приказваме за възприятията си и да ги разбираме, не е едно и също. Все отново единствено 7-8% от информацията, която изпращаме, се показва устно. Всичко останало е прикрито в тона на нашия глас, позицията и жестовете на тялото ни. Докато дамите са квалифицирани в това отношение, на мъжете постоянно им е мъчно да схванат тези криптирани сигнали и затова, виждат проблемите с известно забавяне. Ако съумеете да научите синовете си освен да приказват за страстите си, само че и да ги разпознават, те имат късмет да избегнат доста ненужни спорове в бъдещето.
Източник: newsmavens.com
Картина: Edvard Munch - Melancholy, 1894-1896
