Караново пази тайни на приятеля на Калигула
Спасяват гробницата, в която откриха неповторима каляска, единственият стъклен ритон и три меча 
Шумно посещаване в полицията на 27 октомври 2008 година вечно трансформира ориста на дребното новозагорско с. Караново. В оня ден ядосаният селски кмет подава сигнал, че за следващ път иманяри са създали ров в могилата, източно от Караново. Същата, която постоянно е била изключително забавна за търгашите на история. Но този път дупката им е цели 4 метра и води към нещо огромно. За благополучие държавната машина се завърта стремително.
Изкопът е подложен под защита, а в селото „ на пожар “ идва с екип археологът Веселин Игнатов. Разкопките стартират и на бял свят излиза
находка, с която страната ни бие именития Помпей –
неповторима тракийска каляска с 4 огромни колела. Тя е направена от ковано желязо, разнообразни типове дърво, кожа и бронз. Богато украсена е с фигури на еросчета, яздещи митични същества с тела на пантери и опашки на делфин. Запазена е в съвършено положение за вековете, които е пропътувала преди да стигне до нас.
До нея са скелетите на два коня и куче.Спасителните разкопки на археолозите откриват и заравяне на тракийски държател, който съгласно античния бит е положен в земята със своята каляска. Това е обред, присъщ само за траките. Познат е като „ заравяне на колесници “. Благодарение на него у нас са открити над 200 тракийски колесници. Докато в днешните земи от тогавашната Римска империя са открити единствено няколко – в Помпей, в Ефес. Най-много са на територията на Унгария.
Кой е знатният тракийски благородник, летял с колесницата отпред на войските си? Въпросът занимава археолозите към този момент 14 години. Най-смелата догадка е, че в Караново лежи последният одриски цар Реметалк III, непосредствен другар от дете на римския император Калигула, а по-късно и на наследника му Клавдий. Роден в земите на днешна Турция, Реметалк, двамата му братя и сестра им отрастват в заточение в Рим под попечителството на императора. Възкачвайки се на престола Калигула прави другаря си по игри първо архонт на Атина, след това благославя трона му в Одриското царство.След убийството на Калигула обаче новият император Клавдий демонстрира хроничното си съмнение и към одриския цар. Реметалк III е погубен в средата на І век вследствие на скрит план от тракийски велможи. Според някои източници в дъното на интригата е Клавдий, тъй като убийството му дава по този начин търсения мотив да анексира Одриското царство и да сътвори римската провинция Тракия. Но доказателства, че гробницата в Караново е точно на Реметалк липсват.
Безспорно,
находките приказват за охолно царско заравяне.
Открити са 10 сребърни и една златна монети. А това за времето си е повече от същинско богатство. Един меч коствал цяло положение и единствено най-богатите траки са може да си го разрешат. Гробницата е запазила цели три.
Няма друга с толкоз доста оръжия, споделя Игнатов. Екипът му открива парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана декорация, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери. Намира най-дългия откриван до момента по нашите земи меч с ръкохватка и топка от слонова кост, махайри, плетена броня, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана. Нещо повече - гробницата пази съдове за хигиена и ритуали, канделабър, неповторим съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда. Сред погребалните блага е единственият у нас напълно непокътнат стъклен ритон. Сред най-любопитните находки са 3 златни пръстена, единият от които е с облика на Юпитер-Амон, което го свърза с известния в Египет и Нубия фетиш по това време.
Безспорно обаче най-ценната находка са двете
сребърни чаши с позлата " Боскореале " от Юлиево-Кравдиевата ера.
Всяка от тях е неповторимо произведение на изкуството. Наскоро Британският музей закупи сходна такава чаша за 1,8 милиона лири, а тя нямаше нито позлата, нито дръжки като българските. Световноизвестното богатство от Боскореале гостува в София през 2015 година като реципрочна галерия на тракийското злато, което победи в Лувъра.
Въпреки пребогатите блага обаче археолозите непретенциозно настояват, че в Караново е заровен по-скоро благородник от двора на Реметалк, в сравнение с самият цар.
Днес колесницата е експонирана в самата гробница край селото. Оригиналите обаче се пазят в Новозагорския музей. А гробницата тъне в съсипия. 2,5 милиона са нужни са цялостното й консервиране. И за първи път министър на културата се ангажира с това. Проф. Велислав Минеков даде обещание преди дни да избави гробницата в Караново.
Нейните разкопките са направени по взаимен план с Римокатолическия музей в немския град Майнц. Именно там се консервират и част от находките. Там се реставрират оръжията на тракийския войник. Оказва се, че копията от Караново са със врязана декорация, запълнена със стъкло, от което се е получил гланц. Което е още едно доказателство, че в този гроб е заровен благороден войник, това е най-ранният имперски гроб в света, има вяра археологът Игнатов.
Но Караново пази още по-древни секрети
На западния завършек на селото е най-голямата праисторическа селищна могила у нас. Проучена е от огромните археолози Васил Миков и Георги Георгиев, които я откриват през 50-те години на предишния век. Могилата пази артефакти от праисторическите култури сред VII до II хилядолетие прочие Хр. Констатирани са 7 съществени архитектурни пласта, които се отнасят към неолита, халколита и бронзовата ера.
Между някои от културните пластове има краткотрайни или по-продължителни спирания (хиатуси). На базата на откритата стратиграфия е построена Карановската хронологична система, която е годна освен за Южна България, само че индиректно и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои прилежащи на България области в Балканския полуостров. Тя изиграва огромна роля за вярното слагане и разрешаване на редица проблеми по отношение на проучването на неолита, халколита и бронзовата ера в Южна България. Системата способства за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и Югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.
В Карановската селищна могила са разкрити
добре непокътнати основи на жилища с богат домакински инвентар.
Откритите оръдия на труда, направени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, голямото количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат огромно значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадери), които съгласно някои български учени са най-старите известни йероглифи в Европа. С пинтадерите се е означавала собствеността.
Разкопките на Карановската селищна могила бележат нов стадий в праисторическите изследвания в България. Могилата е наречена „ замък на тракийската праистория ". Находките се съхраняват в Националния археологически музей в София и в Градския исторически музей в Нова Загора.
Шумно посещаване в полицията на 27 октомври 2008 година вечно трансформира ориста на дребното новозагорско с. Караново. В оня ден ядосаният селски кмет подава сигнал, че за следващ път иманяри са създали ров в могилата, източно от Караново. Същата, която постоянно е била изключително забавна за търгашите на история. Но този път дупката им е цели 4 метра и води към нещо огромно. За благополучие държавната машина се завърта стремително.
Изкопът е подложен под защита, а в селото „ на пожар “ идва с екип археологът Веселин Игнатов. Разкопките стартират и на бял свят излиза
находка, с която страната ни бие именития Помпей –
неповторима тракийска каляска с 4 огромни колела. Тя е направена от ковано желязо, разнообразни типове дърво, кожа и бронз. Богато украсена е с фигури на еросчета, яздещи митични същества с тела на пантери и опашки на делфин. Запазена е в съвършено положение за вековете, които е пропътувала преди да стигне до нас.
До нея са скелетите на два коня и куче.Спасителните разкопки на археолозите откриват и заравяне на тракийски държател, който съгласно античния бит е положен в земята със своята каляска. Това е обред, присъщ само за траките. Познат е като „ заравяне на колесници “. Благодарение на него у нас са открити над 200 тракийски колесници. Докато в днешните земи от тогавашната Римска империя са открити единствено няколко – в Помпей, в Ефес. Най-много са на територията на Унгария.
Кой е знатният тракийски благородник, летял с колесницата отпред на войските си? Въпросът занимава археолозите към този момент 14 години. Най-смелата догадка е, че в Караново лежи последният одриски цар Реметалк III, непосредствен другар от дете на римския император Калигула, а по-късно и на наследника му Клавдий. Роден в земите на днешна Турция, Реметалк, двамата му братя и сестра им отрастват в заточение в Рим под попечителството на императора. Възкачвайки се на престола Калигула прави другаря си по игри първо архонт на Атина, след това благославя трона му в Одриското царство.След убийството на Калигула обаче новият император Клавдий демонстрира хроничното си съмнение и към одриския цар. Реметалк III е погубен в средата на І век вследствие на скрит план от тракийски велможи. Според някои източници в дъното на интригата е Клавдий, тъй като убийството му дава по този начин търсения мотив да анексира Одриското царство и да сътвори римската провинция Тракия. Но доказателства, че гробницата в Караново е точно на Реметалк липсват.
Безспорно,
находките приказват за охолно царско заравяне. Открити са 10 сребърни и една златна монети. А това за времето си е повече от същинско богатство. Един меч коствал цяло положение и единствено най-богатите траки са може да си го разрешат. Гробницата е запазила цели три.
Няма друга с толкоз доста оръжия, споделя Игнатов. Екипът му открива парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана декорация, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери. Намира най-дългия откриван до момента по нашите земи меч с ръкохватка и топка от слонова кост, махайри, плетена броня, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана. Нещо повече - гробницата пази съдове за хигиена и ритуали, канделабър, неповторим съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда. Сред погребалните блага е единственият у нас напълно непокътнат стъклен ритон. Сред най-любопитните находки са 3 златни пръстена, единият от които е с облика на Юпитер-Амон, което го свърза с известния в Египет и Нубия фетиш по това време.
Безспорно обаче най-ценната находка са двете
сребърни чаши с позлата " Боскореале " от Юлиево-Кравдиевата ера. Всяка от тях е неповторимо произведение на изкуството. Наскоро Британският музей закупи сходна такава чаша за 1,8 милиона лири, а тя нямаше нито позлата, нито дръжки като българските. Световноизвестното богатство от Боскореале гостува в София през 2015 година като реципрочна галерия на тракийското злато, което победи в Лувъра.
Въпреки пребогатите блага обаче археолозите непретенциозно настояват, че в Караново е заровен по-скоро благородник от двора на Реметалк, в сравнение с самият цар.
Днес колесницата е експонирана в самата гробница край селото. Оригиналите обаче се пазят в Новозагорския музей. А гробницата тъне в съсипия. 2,5 милиона са нужни са цялостното й консервиране. И за първи път министър на културата се ангажира с това. Проф. Велислав Минеков даде обещание преди дни да избави гробницата в Караново.
Нейните разкопките са направени по взаимен план с Римокатолическия музей в немския град Майнц. Именно там се консервират и част от находките. Там се реставрират оръжията на тракийския войник. Оказва се, че копията от Караново са със врязана декорация, запълнена със стъкло, от което се е получил гланц. Което е още едно доказателство, че в този гроб е заровен благороден войник, това е най-ранният имперски гроб в света, има вяра археологът Игнатов.
Но Караново пази още по-древни секрети На западния завършек на селото е най-голямата праисторическа селищна могила у нас. Проучена е от огромните археолози Васил Миков и Георги Георгиев, които я откриват през 50-те години на предишния век. Могилата пази артефакти от праисторическите култури сред VII до II хилядолетие прочие Хр. Констатирани са 7 съществени архитектурни пласта, които се отнасят към неолита, халколита и бронзовата ера.
Между някои от културните пластове има краткотрайни или по-продължителни спирания (хиатуси). На базата на откритата стратиграфия е построена Карановската хронологична система, която е годна освен за Южна България, само че индиректно и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои прилежащи на България области в Балканския полуостров. Тя изиграва огромна роля за вярното слагане и разрешаване на редица проблеми по отношение на проучването на неолита, халколита и бронзовата ера в Южна България. Системата способства за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и Югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.
В Карановската селищна могила са разкрити
добре непокътнати основи на жилища с богат домакински инвентар. Откритите оръдия на труда, направени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, голямото количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат огромно значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадери), които съгласно някои български учени са най-старите известни йероглифи в Европа. С пинтадерите се е означавала собствеността.
Разкопките на Карановската селищна могила бележат нов стадий в праисторическите изследвания в България. Могилата е наречена „ замък на тракийската праистория ". Находките се съхраняват в Националния археологически музей в София и в Градския исторически музей в Нова Загора.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ