Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще към Фондация

Социалната услуга Център за социална поддръжка “По-добро бъдеще ” към Фондация „ Владиславово ” се дава, като държавно делегирана активност на Община Варна, на съображение Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. сред Община Варна и Доставчика - Фондация „ Владиславово “. Услугата е разположена в постройка общинска благосъстоятелност, находяща се в гр. Варна, Район „ Владислав Варненчик “, ул. „ Гургулят “ №7. Основната цел на Центъра за социална поддръжка „ По-добро бъдеще ” е да усъвършенства качеството на живот на децата в фамилната и обществената среда, като даде качествени обществени услуги, които да дават отговор на потребностите и да са налични за всяко дете в риск и неговото семейство на територията на община Варна. Екипът на Центъра работи както с деца билинги, при които многоезичното другарство се овладява по натурален метод, по този начин и с деца, при които проучването на втори език, не е обусловено от фамилната среда. Екипът на ЦОП насочва вниманието на родителите и преподавателите към няколко значими точки, които е добре да се вземат поради при обучаването на децата билингви.  Всички ние се раждаме с неповторимата дарба да усвояваме езика като форма на връзка. Общуването е генетично заложена нужда във всеки от нас и в случай че по някаква причина нужда не бъде задоволена и изпълнена, то това неоспоримо води до негативен резултат върху цялостното ни развиване като персони и човеци. Едно от най-значимите достижения в  развиването на детето е усвояването на езика. Езикът е една от най-сложните системи от правила, които човек учи. Около три месеца след  раждането детето се ориентира и се насочва към езика, който чува в по-голямата част от времето, през което будува. След шестия месец проговарянето стартира на езика на който приказва майката (или индивида, който поставя главните грижи за детето). Усвояването на езика е развой, който протича през целия живот – стартира от първите месеци на живота и продължава и през годините на зрялост.  Най-бързо процесите на учене се развиват през ранното детство. За да се усвоят разпоредбите на един език и речниковия ресурс да доближи до равнище за връзка е належащо време, което приблизително може да се приравни към четири годишната възраст на детето. Затова и множеството експерти предлагат проучването на втори език да стартира най-рано на четири годишна възраст. Тази рекомендация  е годна в случаите, когато в едно семейство се приказва на един език. В случаите, в които в фамилията се приказва на два езика, то тогава е невероятно да се ограничи общуването с единия родител до усвояването на езика на другия. При огромна част от билингвистичните деца многоезичното другарство се овладява по натурален метод, израствайки в такава фамилна среда и техния билингвизъм се развива без никакво лингвистично обмисляне от страна на родителите и експерти. Все повече родители в последно време взимат основателно решение обаче да се извърнат към експертите, които им оказват помощ да изготвят така наречен „ езиков план ”, който е значително значим, когато родителите желаят да поемат в свои ръце грижата и съответния метод към пълноценното другарство на и със детето си освен, с цел да стане, само че и да остане билингвистично.  В конюнктура на билингвизъм детето неизбежно си построява съответна настройка, съгласно която в едните тъкмо избрани условия то мисли и приказва на единия език, а в другите – на другия език.  Така би следвало да се допусна, че при удобни условия билингвизмът освен не пречи, само че даже подтиква общото психологично развиване на детето. Той основава известни условия за изостряне на вниманието, за образуване на по-добра реактивност на нервната система, за трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране на творчеството. Отрицателните последствия обаче също имат значителен темперамент – при непрекъснатото нараснало напрежение в някои самостоятелни случаи може да се стигне до раздразнителност и до елементарно безсилие. Един от най-важните въпроси от страна на родителите е: ”Двуезиковото образование би ли основало говорни проблеми при детето? ”   Когато детето опознава редом и двата езика в ранна детска възраст опцията за говорни проблеми е доста по-малка от колкото, в случай че детето стартира да учи втория език в по-късна детска възраст (напр. в предучилищна или 1-ви клас), при изискване, че другия ( първия заучен език) е бил употребен само или най-вече преди този момент. Някои експерти са на мнение, че в случай че вторият език се показа като спомагателен преди първия да е изцяло развъртян, развиването на първия може да се забави, та даже и да се спре изцяло. Мнението на други пък е, че равнището на втория език не може да доближи това на първия или не се развива повече от първия.  Много е значимо родителите да дават непрекъснат и последователен “достъп ” и до двата езика и да не сменят коренно езиковата среда на детето. Такива внезапни промени могат да объркат детето и да доведат до проблеми в заучаването на езика или езиците. Специалистите насочват вниманието на родителите и преподавателите към няколко значими точки, които е добре да се вземат поради при обучаването на децата билингви: Двуезичните достижения и омешване на езиците е напълно обикновено събитие Познаването и владеенето на езика и на двамата родители е значим детайл от построяването на личността на детето, неговото културно развиване и възприятие за принадлежност към дадена просвета. Двуезичните достижения се реализират, когато детето е изложено на богати прекарвания и по двата езика. Доброто притежаване и на двата езика се реализира най- качествено, в случай че детето е изложено вкъщи на езика, който не се приказва в обществото където то живее. То ще бъде изложено на другия език отвън дома, което ще е в помощ за развиването на този език. Родителите могат да спомогнат двуезичието на детето като приказват езика, който те знаят най- добре и като го употребяват в неговите вариации. Необходимо е по всевъзможен начин да се предизвиква, както развиването и поддържането на натурален ранен билингвизъм (в смесените фамилии и в фамилиите на етническите и националните малцинства), по този начин и въвеждането на допустимо най-ранно образование по непознат език в учебно заведение.  За развиването на който и да е език е нужен принос от страна на хората, които играят значима роля в живота на детето ( родители, близки, другари, преподаватели и др.). Един забавен научно-изследователски факт по тази тематика е, че е извънредно значимо този принос е да не бъде само билингвистичен, само че също монолингвистичен, т.е. да бъде оказван от хора, владеещи единствено единия от езиците.     Въпреки това обаче експертите споделят, че от основна изгода и поддръжка при планувания билингвизъм е когато и други членове на фамилията ( като например баба и дядо) владеят езиците, на които приказва детето. И въпреки всичко дано не забравяме, че всяко дете е неповторимо и друго, че носи лична, неидентична характерност, развива се, възприема и утвърждава знанията и уменията си не по теоретичен модел или съгласно упованията на останалите и  резултатите, които ще реализира то в езиковото си и психо-социално развиване зависят от редица фактори, като персоналния избор от страна на родителите, както и методите и методите на преподавателите според от самостоятелните особености на детето, от съответните благоприятни условия на средата, от личните познания, разбирания, оценки, качества и благоприятни условия. Предоставяйки опцията на едно дете да стане двуезично е метод да му дадеш в допълнение езиково-културно преимущество в живота, което има силата да „ унищожава ” териториално-географски граници,  да „ стопява ” езикови бариери и дистанции и това да му носи чувство за пълноценност, поради пъстро украсената му фамилна картина и история. Деляна Събчева – Логопед към Фондация „ Владиславово ”